Решение № 206 от 23.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Благоевград, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Янев при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Георги Янев Търговско дело №

20241200900074 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от подадена от Х.

Т. Ц., ЕГН **********, и Е. И. Ц., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ***, и двамата чрез адв. А. Ч., със съдебен адрес гр. *** против СД „Етиком - Н. и СИЕ“, ЕИК 101109402, със седалище и адрес на управление: гр. *** Ж. С. Н., ЕГН ********** и Е. Ж. Н., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ***

В исковата молба се твърди, че на 25.03.2005 г. между ищците и СД „Етиком- Н. и СИЕ“ е сключен Предварителен договор за прехвърляне на правото на строеж на недвижим имот срещу обезщетение. По силата на Предварителния договор СД „Етиком - Н. и СИЕ“ като приобретател на правото на строеж се е задължило да изпълни със свои средства построяването на сгради върху собствения на ищците недвижим имот, а именно: УПИ № II137 от квартал 14 по сега действащия дворищно-регулационен план на гр. София, местността „в.з. Малинова долина II- ра част“, целият с площ от 1 800 кв.м., при съседи по титула за собственост: улица Л.М., дере и блок на ТКЗС и съседи по актуална скица: улица, УПИ 1- 136, УПИ V- 417, а именно масивна вилна сграда „Братята“, включваща 7 обособени самостоятелни двуетажни жилища, всяко със самостоятелен вход от северозапад, със зимници и гаражи в сутерените, с по два жилищни етажа и тавански помещения, с обща застроена площ на седемте жилища- 360 кв.м. е РЗГ1 на сградата 720 кв.м., като Т.Л. Ц., Е.

Х. Н., Х. Т. Ц. и Е. Х. Ц. запазват за себе си и взаимно си учредяват право на строеж, на двуетажни жилища № 4 и № 5, като СД „Етиком- Н. и СИЕ“ се задължава за своя сметка да построи и да предаде собствеността на учредителите на правото на строеж, в лицето на ищците, обектите, за които същите са си запазили и взаимно учредили право на строеж.

Сочи се, че в последствие, на дата 25.07.2007 г., ищците и ответника СД „Етиком- Н. и СИЕ“ са подписали окончателен Договор, обективиран в Нотариален акт № ******г., за прехвърляне на право на строеж на недвижими имоти срещу задължение за обезщетяване на собствениците с новопостроени самостоятелни имоти в същия терен. Съгласно раздел II, т. 1 1 и т. 2 от Нотариалния акт, Х. Т. Ц. и Е. И. Ц. получават право на строеж на Двуетажно жилище № 4, а Л. Т. Ц. и Е. Х. Н. получават правото на строеж на Двуетажно жилище № 5.

Посочва се още, че съгласно раздел III от горепосочения Нотариален акт, приобретателят СД „Етиком- Н. и СИЕ“ се е задължило за своя сметка да построи и предаде собствеността на учредителите и собственици на терена, върху горепосочените Двуетажно жилище № 4 и Двуетажно жилище № 5 в завършен вид, с държавно-техническо приемане на сградата и издадено удостоверение за пускане в експлоатация съгласно действащите строителни нормативи, в краен срок до 30.09.2007г.

Сочи се, че съгласно постигнатата в раздел III от Нотариалния акт договорка между страните, всички останали клаузи на Предварителния договор от дата 25.03.2005г. относно начина на строителството, вида и обема на довършителните работи за всеки обект, отговорност и санкции, които не противоречат на клаузите на Нотариалния акт, запазват действието си. Твърди се в исковата молба, че от страна на СД „Етиком – Н. и СИЕ“ липсвало изпълнение и в уговорения допълнителен срок, като строителството не било завършено и сградите не били въведени в експлоатация по предвидения в закона ред и до настоящия момент. Твърди се още в исковата молба, че ищците последователно са осъдили ответниците СД „Етиком – Н. и СИЕ“, Ж. С. Н. и Е. Ж. Н., да им заплатят парични суми по процесното неустоечно съглашение за минали периоди. В исковата молба се поддържа, че в чл. 4, ал. 1, т. 2 от Допълнително споразумение от 11.06.2008 г. била уговорена в полза на ищците договорна мораторна неустойка, която се дължала от строителя СД „Етиком – Н. и СИЕ“ при неточно или забавено изпълнение на задълженията, поети от дружеството ответник в същото споразумение, какъвто бил и конкретния случай. В тази връзка се навеждат доводи за наличието на изпълнен фактически състав на изискуемост на договорната неустойка, а именно последната била уговорена в договорно съглашение между страните, на второ място – налице било неизпълнение на договорно задължение от страна на длъжника – СД „Етиком – Н. и СИЕ“, за което било уговорено, че същият ще дължи мораторна неустойка, на следващо място неизпълнението било виновно, тоест по причини, за които длъжникът отговарял, като не били налице никакви основания, освобождаващи длъжника от отговорност за неизпълнението, и на последно място ищците, в качеството им на кредитори по облигационното правоотношение се явявали напълно изправна страна.

На следващо място, в исковата молба се твърди, че били налице законовите основания за ангажиране отговорността за заплащане на мораторна неустойка и за останалите ответници – Ж. С. Н., с ЕГН ********** и Е. Ж. Н., с ЕГН **********, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 76 от ТЗ, към която препращал и Учредителния договор на СД „Етиком – Н. и СИЕ“, за изпълнение на поетите от дружеството задължения отговаряли и неограничено отговорните съдружници, каквито се явявали Ж. С. Н. и Е. Ж. Н.. В заключение на изложените фактически и правни съображения в исковата молба е отправено искане за постановяване на съдебно решение, по силата на което да бъдат осъдени ответниците по делото СД „Етиком – Н. и СИЕ“, ЕИК 101109402 и солидарно и неограничено отговорните съдружници Ж. С. Н., с ЕГН ********** и Е. Ж. Н., с ЕГН **********, да заплатят на Х. Т. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** и Е. И. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, сумата в размер на общо дължими 45 000 / четиридесет и пет хиляди/ евро, представляващи от своя страна уговорена между страните в чл. 4, ал. 1, т. 2 от Допълнително споразумение от 11.06.2008 г. към Предварителен договор от дата 25.03.2005г., неустойка за забава за период от месец 03. 2021 г. до месец 09. 2023 г. включително.

С исковата молба се претендира и присъждане на сторените от ищците разноски по делото, в това число и за адвокатско възнаграждение.

По реда на чл. 367, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от СД „Етиком – Н. и СИЕ“, Ж. С. Н. и Е. Ж. Н.. Твърдят, че искът е допустим но 2 неоснователен. Твърдят, че исковата претенция се основава на нищожна от материалноправна гледна точка разпоредба. Алтернативно считат, че искът е изцяло неоснователен, тъй като са налице предпоставките на чл. 95 и чл. 96 от ЗЗД. Също алтернативно считат, че иска е частично основателен на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. В подкрепа на твърденията си излагат следните съображения:

Твърдят, че Допълнителното споразумение от 11.06.2008 г. е нищожно на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, тъй като липсва каквото и да е правно и фактическо основание за сключването му. Институтът на предварителния договор, регламентиран в чл.19 от ЗЗД цели сключване на окончателен договор. Твърди се, че в случая окончателен договор е бил сключен през 2007 год. Той е оформен с Нотариален акт № *** год. по описа на Нотариус С.М., pen № ***, с район на действие СРС. Посочва се, че със сключване на окончателния договор по силата на закона предварителния договор се прекратява. Твърди се, че да се подписва допълнително споразумение към прекратен договор е недопустимо от правна гладна точка и влиза в хипотезата на чл.26, ал.2, предл. 5 от ЗЗД.

Сочи се, че разпоредбата на чл. 4, aл. 1 от Допълнителното споразумение е нищожна и на основание чл.26, ал.1, предл. З и чл. 26, ал. 2 предл. 2 и 4 от ЗЗД. На основание чл.131, ал.2, т.5 от ГПК правят възражения за нищожност на тази клауза. Сочат, че става въпрос за разпоредба, която накърнява добрите нрави с подобно прекомерно и безсрочно вменено задължение, особено когато страната се стреми максимално да продължи времето на действие на тази клауза и тази клауза става източник на неследващи се доходи. Посочват, че след като са изпълнени всички СМР и дори ищците живеят в процесиите къщи се правят спънки от всякакво естество за да не се стигне до издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация, тъй като този доход ще секне. Твърдят, че в момента за ищците е създадена комфортната ситуация, при която двете къщи се ползват пълноценно, не се плащат данъци и такса смет и в същото време на всеки две- три години се предявяват подобни искове с претенции за космически неустойки. За тях е неизгодно да се прекрати това положение и с цялостното си поведение правят именно това. На тази клауза се гледа като на една безсрочна пожизнена рента. Нещо повече тя може да бъде наследена, както се вижда в едното правоотношения.

Освен това в случая се твърди, че липсва идентичност на страните между Предварителния договор от 25.03.2005 год. и Допълнителното споразумение към него от 11.06.2008 г., появяват се нови участници, които не са страна по предварителния договор. В този смисъл липсва договорно и законово основание по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД и на това основание считат, че разпоредбата, на която се основава искът е нищожна.

Твърдят, че искът е неоснователен и на едно друго основание, а именно след сключване на това допълнително споразумение поведението на ищците се променило коренно, като от тяхна страна се праевли всевъзможни усилия за забавяне на довършителните работи. При създадените конфликтни и конфронтационни отношения е била блокирана възможността на СД „ЕТИКОМ - Н. И СИЕ” да изпълни задълженията си.

При тази ситуация, след като са се създавали пречки за лично изпълнение, били предприети действия за изпълнение на задълженията чрез правоприемниците. Твърдя, че така едната страна прави всичко възможно да се стигне до издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация, а другата всичко възможно за да не се стигне, за да може да продължи да се облагодетелства. Твърди се, че в конкретния случай всички СМР и довършителни работи в двете къщи са извършени. Твърди се, че същите са годни за обитаване и реално се обитават, в същото време за да се стигне до издаване на Удостоверение за въвеждане в експлоатация е необходимо съдействие от страна на ищците. Твърдят, че ищците многократно са канени чрез нотариуси и съдия-изпълнители да съдействат за издаване на АКТ 15 без когото не може да бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, като през последните четири години същите отказват да съдействат. В този смисъл считат, че е налице забава на 3 кредитора по смисъла на чл.95 от ЗЗД, тъй като „неоправдано не дава необходимото съдействие, без което не може да бъде издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация. В крайна сметка какъв е интереса на ищците да бъде издадено такова или да продължат да се ползват от тази клауза и да се обогатяват безсрочно поколения наред. В този смисъл считат, че нищожната клауза довежда до мотиви за неоправдани и неморални действия. Посочват се, че законодателят в нормата на чл.96 от ЗЗД освобождава ответниците от последиците на провокираната от ищците забава, като считат, че именно на това основание така предявеният иск се явява неоснователен.

Посочват, че като последна хипотеза в конкретния случай най-малкото следва да се приложи разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. Тази разпоредба сочи, че „ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер”. Твърди се, че в конкретния случай в продължение на години ищците не само, че не са претърпели вреди, но са имали и ползи. От една страна същите живеят и ползват пълноценно двете къщи по начин не поразличен, ако имаше издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Освен това, тъй като нямат издадено такова удостоверение не плащат такса смет и данъци върху тези обекти, а получават по 1500 евро месечни неустойки. Твърди се, че в същото време всички довършителни СМР са изпълнени от ответната страна. Сочат, че единственото нещо, за което няма краен резултат е издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация.