Решение № 15 от 12.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20255001000593 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от „ЗАД ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615 , гр. София въззивна жалба против постановеното по т. дело № 278/2024 г. по описа на Пловдивския окръжен съд решение, рег. № 333 от 17.07.2025 г. в частта, с която „ЗАД ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615 , гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1 е осъдено да плати на А. Н. Д., ЕГН **********, *** сумата от 65 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на телесни увреждания, причинени при ПТП на 24.08. 2023 г., предизвикано от водач на лек автомобил „Мазда“, рег. № ***, който имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва за забава от 13.10.2023 г.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на тази част от решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска и изменящо решението с оглед на това в частта за разноските.

Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.

1

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 18.05.2024 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от А.

Н. Д., ЕГН **********, с. Ч., обл. Пловдив искова молба против „ЗАД ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615 , гр. София.

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 24.08.2023 г., на път І-4 А. - Б.и. в района на с. М., водачът на лек автомобил марка „Мазда“, рег. № *** се движел с несъобразена с пътната обстановка и условия скорост в нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което изгубил контрол върху управлението на автомобила и блъснал правомерно движещия се микробус марка „Мерцедес“, рег. № ****, който бил управляван от ищеца А. Н. Д..

Във връзка с инцидента били образувани ДП № 83/2023 г. по описа на РУ- У. и пр. преписка № 3769/2023 г. на РП, гр. Ловеч.

Непосредствено след инцидента ищецът бил откаран в ЦСМП на МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ АД. Там му направили прегледи и изследвания, от които се установило наличие на счупване лявата петната кост, травма в черния дроб, лекостепенна хепатомегалия. Травмата в левия крак изисквала оперативно лечение, което било извършено на 29.08.2023 г. в отделение по ортопедия и травматология на Болница Медлайн, гр. Пловдив.

От там ищецът бил изписан на 31.08.2023 г. с окончателна диагноза: счупване на петната кост, закрито с препоръки за придвижване с помощни средства.

Така описаните травми причинявали на ищеца силни болки, имал затруднения в предвижването и му се налагало дълго време да спазва леглови режим. Те му пречили да се обслужва сам и се налагало да разчита на близките си. Това пък било причина да изпитва срам и безпокойство, че е в тяхна тежест. Наред с това не можел да спи спокойно, сънувал кошмари, получавал задух и сърцебиене. Инцидентът се е отразил и на психиката му поради изпитания силен стрес. Той ограничил социалните си контакти и се затворил в себе си. Споменава се и за незавършило възстановяване и че лечението наложило извършване на парични разходи в размер на 2140, 73 лв.

На база изложеното е направен извод, че виновният за ПТП-то водач следва да обезщети ищеца за претърпените имуществени и неимуществени вреди при условие, че същите са пряка и непосредствена последица от 2 поведението му.

По този повод е посочено, че за управлявания от него автомобил е имало валидна сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество и с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ обезщетенията можело да се търсят от него.

По тази причина той предявил писмена претенция до същото, по която била образувана щета № **** но плащане не било извършено.

С оглед липсата на плащане е направен извод, че е налице интерес от предявяване на искове пред съда за осъждане на застрахователя да плати дължимото се на пострадалия обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

На тази база е отправена претенция за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 26 000 лв., като част дължимото му се обезщетение за неимуществени вреди от 90 000 лв. и сумата от 2140, 73 лв. за обезщетяване на претърпените имуществени вреди. Горните суми се претендирали ведно със законната лихва от 01.09.2023 г.

С определение от 02.07.2024 г. производството по делото било спряно на основание чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК до приключване на производство по ДП№ 83/2023 г. по описа на РУ- У. . След констатация, че това е факт то било възобновено на 06.12.2024 г.

В този период във връзка с разпредено преди спирането изпращане на ИМ на ответника постъпил и отговор на същта.

В него се изразява становище, че исковете са допустими , но неоснователни като не се оспорва наличието на валидно сключена застраховка з а лекия автомобил Мазда и факта на отправена от ищеца застрахователна претенция.

По същество е оспорено твърдението, че ПТП-то е настъпило единствено по вина на водача на застрахования при ответника автомобил. По този повод е оспорен посочения в ИМ механизъм на произшествието като е споменато, че ищецът се е движел с превишена и несъобразена скорост, без включени светлини, като неправомерно навлязъл в насрещната пътна лента и така е станал основна причина за възникване на ПТП- то.

Посочено е, че тези му действия следва да се третират и като 3 съпричиняване на вредоносния резултат, като в тази връзка се споменава и за пътуване без поставен обезопасителен колан.

Наред с така изложеното ответното дружество оспорва ищецът да е получил описаните в ИМ травми в причинно - следствена връзка с ПТП, да е провеждал описаното лечение и продължителността му. Изразено е становище, че то не е изпитвал посочените в исковата молба неимуществени вреди, включително и тези свързани с психиката му.

Претндираният размер обезщетение за неимуществени вреди е намерен за прекомерен и несправедлив.

По отношение на претенцията за присъждане на лихва е споменато, че такава не се дължи с оглед неоснователността на иска за неимуществени вреди.

В ДИМ е изразено становище за неоснователност на направените с отговора защитни възражения. В подкрепа на същото е споменато, че с оглед приключването на наказателното производство със споразумение вината на водача на лекия автомобил е доказана и са приложими разпоредбите на чл. 300 от ГПК. Изложени са доводи за липса на съпричиняване, наличие на причинна връзка между уврежданията, за които се претендира обезщетение и инцидента и справедливият му размер.

Постъпил е и отговор на ДИМ, в който е заявено, че направените защитни възражения се поддържат.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. Тук за пълнота е нужно да се спомене, че в заседанието от 26.06.2025 г. е допуснато увеличение на претенцията за неимуществени вреди от 26 000 лв. на 90 000 лв., като част от общо дължимите 100 000 лв.

В решението след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

Размерът на имуществените вреди е определен на 2140, 30 лв.

По отношение на неимуществените такива е посочено, че от инцидента ищецът е получил - многофрагментно счупване на лява петна кост и контузия 4 на гръден кош, като първото е причинило трайно затруднение на движението на ищеца, а второто болки. Прието и че счупването изисквало специфично оперативно лечение, което било сложно и рисково, а оздравителния процес от същото продължил 7 - 8 месеца. Това , настъпилите усложнения, необходимостта от чужда помощ, ползването на помощни средства, липсата на пълно възстановяване , наличието на психически промени са станали причина съдът да определи размер на дължимото обезщетение от 65 000 лв.

Така изложеното и неоснователността на възраженията за съпричиняване са станали причина за осъждане на ответника да плати посочените по - горе суми ведно със законната лихва от 13.10.2023 г.

Претенцията за неимуществени вреди до пълния предявен размер е била отхвърлена като неоснователна, както и претенциите за присъждане на законна лихва за периода от 01.09.2023 г. до 13.10.2023 г.

Недоволен от решението ответникът е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В обстоятелствената част на същата се излагат доводи единствено за несправедливо определен размер на обезщетението за неимуществени вреди като липсват такива оспорващи размера на обезщетението за имуществени. В петитума й пък отправеното искане е за отмяна на решенето относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Това навежда до логичен извод, че актът на ПОС се обжалва единствено в частта, осъждаща застрахователя да заплати сумата от 65 000 лв.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно.

По повод на тази преценка ПАС, намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожен е и акт, който не подписан или не е постановен в предвидената от закона писмена форма.

Налице е нищожност и в случаите, когато той е постановен от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. За нищожност с оглед Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по т. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС освен в горните случаи може да се говори и когато той е абсолютно 5 неразбираем.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност на оспорваните пред ПАС актове не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. такава е налице във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на повдигнатия пред съда спор по същество.

По настоящия казус за липса на право на иск в патримониума на ищеца, респ. жалбоподателя в настоящето производство не може и да се говори.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ се сочи, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.

В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на исковата претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият 6 обезщетение да не е доволен от размера му.