Присъда № 28 от 23.06.2022, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към присъда № 28 от 23.06.2022 г. по ВНОХД № 196/202 2 г. по описа на БОС.

С Присъда № 260130/24.11.2021 г., постановена по НОХД № 3135/2019 г., Районен съд - гр. Бургас е признал подсъдимия И.. К. П., ЕГН ********** за невиновен в това, че на 02.02.2017 г. в гр. Бургас, ж.к. Лазур, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на предната част на главата – лицето, е причинил на С.Т. С., ЕГН **********, средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долна челюст, при което е реализиран медикобиологичния признак счупване на челюст, като го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Срещу присъдата е бил подаден въззивен протест от прокурор при Районна прокуратура – гр. Бургас, с искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият П. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение .

По делото е постъпила и въззивна жалба от адв. Сава Каров, повереник на частния обвинител С. Т. С.. С жалбата се изразява становище за доказаност на обвинението от събраните по делото доказателства, като се иска осъждане на подсъдимия и уважаване на гражданския иск за причинените с престъплението имуществени и неимуществени вреди изцяло.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият И.П. се явява лично и със защитника си адв. Петър Димитров. Последният намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, като моли същата да бъде потвърдена. Излага съображения, че в досъдебното производство и на съдебно следствие пред двете инстанции не са събрани категорични и убедителни доказателства досежно авторството на деянието.

Според защитата, правилно и законосъобразно районният съд е кредитирал показанията на свидетелите П., Б. и Х., които са единствените преки свидетели, очевидци на случилото се. Показанията им се подкрепят и от тези на пострадалия С., като единственото противоречие между показанията на тримата свидетели, обясненията на подсъдимия и пострадалия е обстоятелството дали подсъдимият П. е нанесъл удари с юмруци в областта на лицето на пострадалия С.. Защитата намира, че относно механизма, би могло да се възприеме , че е възможно при боричкането между подзащитния му и пострадалия, и падането им на земята, пострадалият да е получил увредата при удар с коляно. Също така, позовавайки се на показанията на пострадалия, застъпва тезата, че е възможно и счупването да е причинено от свид. Б.. В дадената му последна дума, подсъдимият моли, да бъде отново оправдан.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура поддържа протеста на РП – Бургас, като счита, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който И.П. бъде признат за 1 виновен в осъществяване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Намира, че по делото по безспорен начин е установено, че на 02.02.2017 г. между подсъдимия и пострадалия се е провела среща, инициирана от подсъдимия. Също така , че механизма на полученото телесно увреждане се извлича от показанията на пострадалия С., от обективните находки фиксирани в протокол за оглед на местопроизшествие, както и от назначената по делото съдебномедицинска експертиза. Според държавното обвинение, районният съд неправилно е дал вяра на показанията на свидетелите П., Б. и Х., като тези лица освен, че са в близки приятелски отношения с подсъдимия, са депозирали противоречиви показания, а обясненията на подсъдимия, се явяват негова защитна теза. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Относно предявения граждански иск, прокурорът застъпва позицията за основателност и доказаност на същия, поради което и следва да се уважи, а направените по делото разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Частният обвинител са явява лично пред въззивния съд и с повереника си – адв. Сава Каров. Пледира, като неправилна, необоснована и незаконосъобразна, първоинстанционната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият бъде признат да виновен и да му бъде наложено справедливо наказание, като бъде уважен изцяло предявения граждански иск. Иска и присъждане на направените по делото разноски в размер на 2 400 лева.

Бургаският окръжен съд , след като обсъди доводите в протеста и допълнителното писмено изложение към него, тези, изложени във въззивната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 313 и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Подсъдимият И. К. П. е на *** години, *** гражданин, ***, ***, *** образование.

Към датата на инкриминираното деяние – 02.02.2017 г. свидетелката Д.

И. и пострадалият С.С. не се познавали лично, но тя знаела името му от социалната мрежа „Фейсбук“. През месец януари 2017 г., на неустановена по делото дата, свидетелката И., заедно със свидетелките Б. С. и Е. П. се намирали в кафене, когато към тях се приближил С., който започнал да прави удари във въздуха с ръце, стиснал П., вдигнал я във въздуха, започнал да я ближе и да я хапе. Свидетелките решили да не споделят с никого за случилото се.

Няколко дни по-късно, трите момичета отново срещнали С., като забелязали, че той носи под блузата си оръжие, което възприели като „нож или палка“. Изплашили се и опитали да минат встрани, но С. тръгнал към тях.

Тогава той не проявил никаква агресия, но И. се чувствала застрашена, тъй като решила, че поведението му е обусловено от употреба на наркотични 2 вещества. По тази причина, тя решила да каже на подсъдимия И.П., с когото към онзи момент се намирала във фактическо съжителство.

С оглед на случилото се със свид. И., на 02.02.2017 г., подсъдимият се свързал с пострадалия С. и двамата се уговорили да се срещнат пред заведение „Спиди бургер“ в ж.к. „Лазур“, гр. Бургас.

На посоченото мястото, в уговореното време около обяд, след като се срещнали , между тях възникнало пререкание, като подсъдимия П., подразнен от поведението на С., му нанесъл три последователни удара с ръце /с юмруци/ в областта на предната част на главата – лицето. Първият - с дясна ръка попаднал в областта на лява долна челюст, вторият -с лява ръка и попаднал в дясна долна челюст, третият - отново с дясна ръка-в лява долна челюст. С. изпитал силна болка и от двете страни на челюстта и усетил, че от устата му потекла кръв.

Двамата се сборичкали и паднали на земята, като С. понечил да извади оръжието, което носел, за да се защити. Присъстващите на място приятели на подсъдимия – свид. С. Х. и свид. А. Б. забелязали това и се приближили, за да защитят приятеля си. Б. издърпал оръжието и преустановил размяната на удари между С. и П..

След като се прибрал в дома си, С. незабавно съобщил на майка си – свид. М. С.а за случилото се, а брат му – свид. П. Д. го отвел в МБАЛ – Бургас. Няколко дни по-късно със свид. С.а се свързало лице, с което тя разговаряла по домофона на жилището си. Същото й заявило, че някакви хора предлагали да платят на С., за да не подава жалба до полицейските органи за случилото се.

С. бил опериран по спешност на 03.02.2017г. в МБАЛ“Света Марина“Варна Клиника по лицево-челюстна хирургия, във връзка с полученото двустранно счупване на долна челюст /описана като фрактура мандибуле билатералис в епикризата/.

На досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза на веществено доказателство – марлен тампон с обтривка на биологичния материал, иззето от местопроизшествието. Според заключението на същата, че тампонът съдържа обтривка от човешка кръв.

Така установената фактическа обстановка, съдът прие въз основа на събраните на съдебното производство пред двете инстанции и на досъдебното производство доказателства разпитите на пострадалия С., дадени на съдебно следствие пред БРС и БОС; разпитите на свидетелите: П. Д., дадени на съдебно следствие пред БРС, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания на свидетеля, дадени на ДП; М. С.а, дадени на съдебно следствие пред БРС; П.

П., дадени на съдебно следствие пред БРС, както и прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, показания на свидетеля дадени на ДП на 02.02.2017 г. и прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и 3 т. 2 от НПК показания на свидетеля, дадени на ДП на 09.07.2017 г.; А. Б., дадени на съдебно следствие пред БРС; Е. П., дадени на съдебно следствие пред БРС, както и прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показания на свидетелката, дадени на ДП; С. Х., дадени на съдебно следствие пред БРС, както и прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК показания, дадени от свидетеля на ДП; Д. И., дадени на съдебно следствие пред БРС, както и прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания на свидетелката, дадени на ДП, частично от обясненията на подсъдимия, дадени на съдебно следствие пред БРС и БОС, от заключението на комплексната съдебно-психиатрично-психологична експертиза на С.С., от заключението на съдебно-медицинска експертиза № 91/2017 г. и допълнителната съдебно-медицинска експертиза № 648/2017 г., от Протокол № 18/23.02.2017 г. за извършена съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, от комплексната съдебно-психиатричнопсихологична експертиза, касаеща подсъдимия П., приложените и приети по делото писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум към него, медицински документи, справка за съдимост .

По делото е била изготвена съдебно-медицинска експертиза № 91/2017 г. на пострадалия. От същата се установява, че С. е получил счупване на долна челюст двустранно/описана като фрактура мандибуле билатералис в епикризата издадена от МБАЛ“Света Марина“-Варна Клиника по лицевочелюстна хирургия-л.69 от ДП/, което е наложило и оперативно лечение.

Според вещото лице, установените травми отговарят да са получени от действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито са юмруците и ритниците на човек. Счупването на долна челюст се квалифицира като трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни.

От изготвената по делото допълнителна съдебно-медицинска експертиза, двустранно счупване на долна челюст не е възможно да се получи при падане на земята и боричкане, без да са нанесени удари в областта на лицето.

Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалия свидетел С.С., дадени на съдебно следствие пред въззивната инстанция. Пред настоящия съдебен състав, свидетелят в конкретика посочи, че в деня преди инцидента подсъдимият му е писал на вайбър или месинджър за желанието си да се видят и да говорят за нещо. На инкриминираната дата, пострадалият излязъл от дома си, където бил с майка си и брат си, и се отправил към паркинга на „Спиди Бургер“ до бл. 78 в ж.к. Лазур, където видял подсъдимия да слиза от кола. Заедно с подсъдимия слезли и още две момчета, които пострадалият посочва да са свидетелите С. Х. и А. Б.. Подсъдимият тръгнал към него и след като го приближил, му нанесъл три /последователни/ удара с юмрук в областта на челюстта – „три крошета“, като С. усетил силна болка в челюстта и „омекнал сериозно“. Предположил, че челюстта му е счупена. Бил прав все още, когато от устата му потекла кръв, която той започнал да плюе.

След това с подсъдимия паднали на земята и се сборичкали, като А. /св.Б./ е 4 помагал на подсъдимия. След това подсъдимият и свид. А. Б. се изправили, като са го оставили, защото видели, че има нанесени сериозни удари.

Показанията на пострадалия С., според които непосредствено след инцидента е изпитвал силни болки в челюстта и устата му кървяла, кореспондират с изложеното от свидетелите П. Д. – негов брат, М. С. – негова майка. Подкрепят се частично и от показанията на свидетеля П. П. – дадени на ДП и приобщени по реда на НПК с прочитането им, в частта, в която последния посочва, че е видял от устата на С. да тече кръв. Те се потвърждават също посредством заключенията по приети по делото по изготвените съдебномедицинска/л.44-45 от ДП/ и допълнителна съдебномедицинска /л.146-147 от ДП/ експертизи, от които се установяват вида и степента на получените от пострадалия наранявания, както и механизма на получените удари. Достоверността на казаното от свидетеля П. се извежда и посредством сведенията отразени в протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, за установено на местопроизшествието червено мокро петно на асфалта, като е взета обтривка от същото. Видно от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на веществено доказателство