Решение № 648 от 09.05.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. Плевен, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА АЛ. Г.А като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №

20224430105810 по описа за 2022 година

Пред РС Плевен е постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от М.М.Фф. П.В.Д., против ***“, ***9, със седалище и адрес на управление ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 201,20 лева главница, представляващи 191,20 лева изплатено застр.обезщетение и 10,00 лева ликвидационни разноски по щета №0014-1261-17-418233, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 23,09,2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че на 02,12,2017 г., около 14,40 ч. в ***, при управление от Н. Г. на застрахован от ищеца лек автомобил *** същият при движение е попаднал в необезопасена и необозначена неравност /дупка/ на пътното платно, като реалицира ПТП с мат.щети – скъсана предна дясна гума. Твърди се, че за ПТП е съставен протокол №1625025/02,12,2017 г., като във връзка с настъпилото застрахователно събитие е образувана щета №0014-1261-17-418233 по имуществена застраховка КАСКО, по полица №93001710100367, със срок на валидност 22,11,2017 г. – 21,11,2018 г. Посочва се, че е изплатено застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС на 27,03,2018 т. Твърди се, че ПТП е реализирано на път – част от републиканската пътна мрежа, стопанисван от ***“. Твърди се, че съгласно чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, след изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и има право на регресен иск. Твърди се, че съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка, а съгласно чл.30 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се осъществяват от ***. Ищецът твърди, че в случая ответната страна не е обезопасила и обозначила с необходимата маркировка дупката на републиканския път, като с бездействието си е станала причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахования от ищеца автомобил.

Сочи се, че за вземането си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК, било образувано ч.гр.д.№4987/2022 г. на ПлРС и издадена такава заповед, срещу която длъжникът възразил. В заключение моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 201,20 лева главница, представляващи 191,20 лева изплатено застр.обезщетение и 10,00 лева ликвидационни разноски по щета №0014-1261-17-418233, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 23,09,2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Ищеца претендира и направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство. В писмено становище, депозирано преди съдебно заседание, проц.представител на ищеца моли съда да уважи претенцията, като претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника – *** в който се оспорва иска както 1 по основание, така и по размер. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа републиканския път в изправно състояние. Твърди се, че А „ПИ“ няма вина за настъпилото ПТП и претърпените им.вреди. Твърди се, че няма доказателства за причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и увреждането по автомобила. Моли се съда да отхвърли иска и се претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание проц.представител на ответника, чрез юрк.В., моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.410, ал.1, т.1 от КЗ. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №4987/2022 г. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и длъжникът е възразил по реда на чл.414 от ГПК, заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Видно от приложеното ч.гр.д.№4987/2022 г. по описа на РС Плевен е /ч.гр.д.№20221110116313 на СРС/, че ищеца е депозирал на 28,03,2022 г. заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 201,20 лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №0014-1261-17-418233. За претендираното вземане е издадена заповед за изпълнение №2742 от 26,09,2022 г., срещу която длъжникът е възразил.

Видно от представеното копие от застрахователна полица №93001710100367, сключена на 21,11,2017 г. е, че за МПС *** е сключен валиден застрахователен договор със *** за застраховка ”Каско“ на МПС, със срок на покритие от 22,11,2017 г. до 21,11,2018 г.

Видно от приложения в заверено копие делото протокол за ПТП с бланков №1625025/02,12,2017 г., съставен в 15,30 ч., че на 02,12,2017 г. в 14,40 ч. в ***, път III-306 от Републиканската пътна мрежа, ***, лицето Н. Г., управлявайки застрахованото МПС, преминава през дупка на пътното платно и къса предна дясна гума.

От представеното копие от уведомление за настъпило застрахователно събитие се установява, че Н. Г. на 04,12,2017 г. е уведомил *** за настъпило застрахователно събитие на 02,12,2017 г. в 14,40 ч.

От представеното копие от Доклад по щета №0014-1261-17-418233/1 се установява, че щетите по МПС *** собственост на Н. Г., възлизат на 201,20 лева, от които 191,20 лева за обезщетение на МПС и 10,00 лева ликвидационни разходи. Собственика на МПС се е съгласил с определеното обезщетение и същото му е изплатено с пл.нареждане от 27,03,2018 г.

От показанията на св.Н. Г. се установява, че на посочената дата попаднал в дупка и спукал гума, за което сигнализирал на тел.112; пътната настилка била мокра след дъжд. Посочва, че се е движел със скорост 40-50 км. в час, нямал възможност да заобиколи дупката, тъй като отсреща идвам камион. Твърди, че дупката била голяма, разположена в дясната част на пътното платно.

От заключението на ВЛ по изготвената САТЕ, което съдът приема като вярно, обективно и компетентно дадено, се установява, че е възможно разрушаването на гумата на процесния автомобил да настъпи при преминаване на лекия автомобил с ходово колело през неравност на пътното платно. ВЛ сочи, че гумите са нископрофилни, при попадане в дупката бордът на предна дясна гума влиза в контакт с ръбовете на дупката, гумата се разкъсва на две места и естествено се разхерметизира, като разкъсването е в причинно-следствена връзка с реализираното ПТП.

Твърди се, че гумата е с височина 50 мм – нископрофилна и при дълбочина на копката около 13 см. Е логично последвалото разкъсване. От заключението се установява, че стойността на щетата на гумата е 191,20 лева. В съдебно заседание ВЛ уточнява, че при по-голяма скорост от посочената – 40-50 км. в час, щетите биха били много по-големи, което го мотивира да счита, че скоростта не е била голяма. Посочва се, че стойността на гумата е към 2017 г.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

С оглед на обсъдените доказателства, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, а именно: изплатено е застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на определено застрахователно събитие и застрахователят има регресен иск срещу лицето, отговорно за настъпването на вредата – ***.

Съгласно чл.3 ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата пътна 2 маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигуряват условия за бързо и сигурно придвижвани и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от Закон за пътищата, Агенцията осъществява дейностите по изграждане, ремонт и поддръжка на републиканските пътища.

От отразеното в протокола за ПТП се установява, че същото се е случило на третокласен път 306, част от Републиканската пътна мрежа на България.

От представените ОУ, глава III, 6.2.1, и т.6.3, е видно, че застрахователят изплаща щети по гумите и джантите, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно.

От представения Протокол за ПТП се установяват обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, дало основание на ищеца да изплати на собственика на пострадалото МПС застрахователно обезщетение.

Според изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно в най-кратък срок.

Според § 1, т.19 от ППЗДвП, «Препятствие на пътя» е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая, установената дупка, представляваща неравност на пътното платно е представлявала препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл.52, ал.1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си. При така установената правна уредба, се налага изводът, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен собственикът му, а именно ***, която е проявила бездействие, изразило се в бездействие на служителите й, натоварени да отстраняват повреди. Те са проявили бездействие в изпълнението и на задълженията си по чл.3 от ЗДвП и не са сигнализирали препятствието и организирали движението по начин, осигуряващ безопасността му. Ответникът не е изпълнил задължението си за обезопасяване и обозначаване с необходимата маркировка на пътната неравност на републиканския път, и това бездействие е станало причина за възникване на ПТП, при което са причинени материални щети на застрахования от ищеца автомобил. Безспорно е установено, че са настъпили вреди, които са в причинна връзка с процесното ПТП и ищцовото дружество е заплатило на собственика на увредения автомобил причинените щети. Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от КЗ застрахователя встъпва изцяло в правата на увредения срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение.

При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищцовото дружество претендираната сума, поради което предявеният от ищеца установителен иск за сумата от 201,20 лева, включваща както изплатеното на застрахованото лице застрахователно обезщетение, така и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева, се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство. Ищецът е направил следните разноски - 25,00 лева за държавна такса, 120,00 лева за депозит за ВЛ и 20,00 лева депозит за свидетел. Сьъщият претендира и юрк.възнаграждение в размер на 150,00 лева, като съдът приема, че ищецът има право само на 100,00 лева с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г./. С оглед всичко изложено, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 265,00 лева.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за държавна такса и юрк.възнаграждение/, така както са присъдени там, а именно разноски в общ размер на 75,00 лева.