Решение № 9440 от 05.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9440 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА

ВОДЕНИЧАРОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20221110124596 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от “****” ЕАД против А. П. П. и П. Г. О. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца при квоти съответно 3/4 и 1/4, следните суми: сумата от 2 383,88 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с адрес: ******, аб. № ***, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.05.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, сумата от 504,75 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 29.03.2022 г., сумата от 27,83 лв. – такса за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.05.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 6,72 лв. – лихва за забава за периода 01.05.2019 г. – 29.03.2022 г. Претендира разноски.

В исковата молба и уточнителна молба от 20.06.2022 г. ищецът сочи, че ответниците като наследници на Г. В. П., починал на 04.08.2018 г. са собственици на топлоснабден имот с адрес: ******, аб. № ***, до който през исковия период е доставяна ТЕ за битови нужди. Претендира се и такса за дялово разпределение.

Ответниците са подали в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба. Не оспорват да са потребители на ТЕ, както и собственици на имота при сочените квоти.

Не оспорват исковете и по размер; принципно не оспорват доставката на ТЕ до имота.

Оспорват обаче показанията на уредите в имота да са снемани регулярно и точно, оспорват за процесния период да са отчетени верните количества ТЕ. В първо с.з. от 19.12.2023 г. ответниците чрез процесуалния си представител сочат, че живеят в 1 чужбина и са оставили ключовете от жилището на съседи, за да отварят на инкасатори.

Оспорват да са били търсени за отчет. Позовават се на давност относно вземанията за сумите от 2 383,88 лв. и 504,75 лв.

Ищецът с молба от 15.12.2022 г. уточнява, че той извършва дяловото разпределение на сградата, в която се намира имотът. Твърди, че е извършван реален отчет на уредите /вкл. в с.з. от 20.02.2023 г./, като представя главни отчети от 25.05.2019 г. и 04.06.2020 г. /л. 78 и л. 79/.

Ответникът А. П. в първо с.з. своевременно оспорва автентичността на отчет от 04.06.2020 г. в частта относно подписа срещу името си; сочи, че не й принадлежи, а ако се е подписало лице, на което е оставен ключ, то това лице е следвало да се обозначи.

Ищецът като лице, извършващо дяловото разпределение, е задължен да представи отчет от 04.06.2020 г. в оригинал, което двукратно не е сторил; документът не е приет като доказателство по делото.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното:

С доклада по делото е обявено за безспорно, че ответниците са наследници на Г.

В. П., починал на 04.08.2018 г. при посочените квоти; че процесният имот с адрес:

******, аб. № ***, е придО.т от Г. В. П. и А. П. П. по силата на нот. акт от 29.12.2002 г. в режим на СИО, като след 04.08.2018 г. е собственост на ответниците при сочените квоти; не оспорват и размера на вземанията, както и обстоятелството, че до имота в процесния период е доставяна ТЕ; не оспорват, че в исковия период имат качеството на потребители на ТЕ – собственици или ползватели на имота.

По предявените искове в тежест на ищцовото дружество е да докаже доставката на ТЕ през процесния период, вкл. че са снети показанията на уредите или е отказан достъп.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Ответниците не спорят да са собственици на имота при посочените квоти в исковия период, както и същият да е топлоснабден. Това се установява и от нот. акт от 29.12.2002 г., по силата на който ответницата А. П. и Г. П. са придО.ли имота. След смъртта на последния имотът ведно със задълженията във връзка с топлоснабдяването е наследен от ответниците при квоти ¾ за А. П. и ¼ за П.

О..

Не се спори и относно това, че по принцип имотът е топлоснабден и през 2 процесния имот до него е подавана ТЕ.

Ищецът обаче не доказа конкретното количество ТЕ, доставена до имота.

Ищецът поддържа, че е правен реален отчет на уредите и представя главни отчети от 25.05.2019 г. и 04.06.2020 г. /л. 78 и л. 79/, които са за реален отчет. Главен отчет от 25.05.2019 г. не е подписан за потребител и съответно не се установяват от него показанията на уредите. Главен отчет от 04.06.2020 г. е подписан за А. П., но е изключен от доказателствения материал поради непредставяне на оригинала във връзка с оспорване по чл. 193 ГПК. По този начин недоказано остана при условията на пълно и главно доказване конкретното количество доставена ТЕ до имота в процесния период; редовността на отчетите на уредите, количествата доставена ТЕ. Исковете подлежат на отхвърляне.

По разноските. Видно от представените договори за правна защита и съдействие е договорено заплатено в брой адв. възнаграждение от 640 лв.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, срещу А. П. П. ЕГН ********** и П. Г. О. ЕГН **********, с адрес: гр. *****, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищеца при квоти съответно 3/4 и 1/4, следните суми: сумата от 2 383,88 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с адрес: ******, аб. № ***, ИД номер ****, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.05.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, сумата от 504,75 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 29.03.2022 г., сумата от 27,83 лв. – такса за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.05.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 6,72 лв. – лихва за забава за периода 01.05.2019 г. – 29.03.2022 г. , като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, да заплати на А. П. П. ЕГН ********** и П. Г. О. ЕГН ********** , с адрес: гр. *****, сумата от 640 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4