Решение № 4311 от 14.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4311 гр. Пловдив, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330116963 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Х. К., ЕГН **********, срещу „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 189,82 евро (превалутирани 371,26 лв.) – недължимо платена по нищожен Договор за потребителски кредит № *****/20.11.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищеца Д. Х. К. и ответника „Изи Финанс” ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № *****/20.11.2023 г. по реда на ЗПФУР, по силата на който на ищеца била предоставена сума в размер на 3000,00 лв., представляваща главница по договора, при фиксиран ГЛП от 40,15 % и ГПР от 48,05 %. При изчисляването н а ГПР по кредита като разход била взета единствено възнаградителната лихва. Договорът бил сключен за срок от 720 дни, като кредитът бил платим на 24 намаляващи вноски. Общата дължима сума по Договора за кредит била в размер на 4237,56 лв. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за кредит кредитополучателят трябвало в срок до пет дни от датата на сключване на договора да представи едно от следните обезпечение: безусловна банкова гаранция в полза на кредитора за общия размер на всички плащания по договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или две физически лица - поръчители, които 1 отговарят на следните условия: да представят служебна бележка от работодателя си за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство. В случай че кредитополучателят не представи такова обезпечение, се начислявала неустойка в размер на 1562,52 лв., която се разсрочвала и заплащала с първите 6 вноски по 260,42 лв. допълнително.

Общо предвидената за връщане сума по договора с възнаградителната лихва и неустойката била в размер на 5800,08 лв.

Ищецът твърди, че е погасил предсрочно задълженията по процесния Договор за кредит като на дата 19.12.2023 г. заплатил на ответното дружество сумата в размер на 3371,26 лв. Сочи, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в Договора за кредит в размер на 48,44 % не отговаря на реално приложения, доколкото в този размер неправилно била включена само договорната лихва. В ГПР следвало да се включи и предвидената неустойка по Договора, доколкото същата представлявала скрита печалба на кредитора, но това не било сторено.

Предвид недействителността на Договора за кредит сумата в размер на 371,26 лв. – платена над чистата стойност на кредита, била получена от ответника при начална липса на правно основание и подлежала на връщане.

По гореизложените съображения ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения иск. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Изи Финанс” ЕООД със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва между страните да е сключен процесния договор със соченото в исковата молба съдържание. Оспорва направата на плащане от ответника в полза на ищеца в изпълнение на твърдения договор за кредит, както и плащане от ищеца към ответното дружество по повод твърдения договор за кредит.

По гореизложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Възразява срещу присъждането на разноски на ищеца. При условията на евентуалност релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

ЗЗД.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение (в този смисъл т. 1 от ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. №1/1979 г.).

Следователно за уважаване на предявения иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил на ответното дружество сумата в размер на 371,26 лв. с равностойност 189,82 евро над главницата по Договор за потребителски кредит № *****/20.11.2023 г., сключен между страните.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по този факт .

При доказване на плащането от страна на ищеца, ответникът следва да установи, че процесната сума в размер на 189,82 евро е заплатена на валидно правно основание.

От съвупния анализ на събраните по делото доказателства - Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *****/20.11.2023 г. и справка от БНБ – Централен кредитен регистър, се установява, че между „Изи Финанс“ ЕООД, в качеството на кредитор и Д. Х. К., в качеството на кредитополучате л, е сключен процесния Договор за кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата в размер на 3000 лв. Касае се за предоставяне на кредит от разстояние, поради което по отношение на същия намират приложение разпоредбите на ЗПФУР. Съдът приема, че от страните са отправени електронни изявление в насока сключване на процесния договор за кредит, поради което е налице валидно изразено съгласие на ответника за сключването на Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *****/20.11.2023 г. между страните. Според чл. 2, ал. 1, т. 2.1 от Договора кредитът следва да бъде върнат за срок от 720 дни. Уговорена е възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 % и годишен процент на разходите от 48,44 %. Общата дължима сума е в размер на 4237,56 лв. Общият размер на дължимата сума при непредоставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от Договора възлиза на 5800,08 лв.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5 от Договора при изчисляване на ГПР от 48,44 % са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение. Посочено е, че единственият показател, включващ се при изчисление на ГПР е възнаградителната лихва по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Договора.

3

В чл. 3, ал. 1 от Договора е уговорено, че потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 2) две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Финанс“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство.

В чл. 3, ал. 2 от Договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 1562,52 лв.

Неустойката се заплаща от потребителя разсрочено, заедно с погасителните вноски. В погасителния план, обективиран в договора за кредит - чл. 4, ал. 3, т.

2, е посочено, че се дължи неустойка в размер на 260,42 лв. при заплащане на всяка от първите шест вноски по кредита.

По делото е представено извлечение от банковата сметка на ищеца в *****, от съдържанието на което се установява, че на дата 20.11.2023 г. ищецът е получил сумата в размер на 3000 лв. с наредител ответното дружество „Изи Финанс“ ЕООД и основание за превода: „Дог. за заем номер *****“.

От представеното по делото писмо о т „Изипей“ АД, ведно с приложеното към него извлечение от банкова сметка, се установява, че КИН ***** е клиентски идентификационен номер на „Изи Финанс“ ЕООД, както и че на дата 19.12.2023 г. в 15:34:46 ч. ищецът Д. К. е наредил сумата в размер на 3371,26 лв. в полза „Изи Финанс“ ЕООД, с основание – предсрочно погасяване на кредит, като сумата е получена по сметка на „Изи Финанс“ ЕООД с IBAN:***** на 19.12.2023 г.

Не е спорно по делото, че ответникът „Изи Финанс“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ищецът Д.

К. е физическо лице, което при сключване на горепосочения Договор за кредит е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Сключеният между ищеца и ответника Договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените 4 разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.