Решение № 615 от 17.05.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. Пловдив , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар И. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330201852 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Й. Г. С. против Наказателно постановление № 21-3389-000030, издадено от Началник 06 РУ към ОДМВР, с което на Й.

Г. С. е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 98, ал.2, т.3 НК.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. По конкретно:

-се оспорва приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка;

-се твърди, че спирането на водача се дължало на обективни причинивнезапното влошаване на здравословното му състояние;

- се навежда довод, че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл. 42 и 57 ЗАНН, доколкото в тях не били описани обстоятелствата относими към извършеното нарушение;

-се претендира неправилно приложение на материалния закон, доколкото извършеното от дееца представлявало престой, а не паркиране;

-се изтъква, че в случая следвало да намери приложение чл. 28 ЗАНН;

-се оспорва компетентността на актосъставителя и на наказващия орган.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на 1 жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че НП, видно от приложената по делото разписка, е връчено на 19.02.2021г. Действително върху жалбата е отбелязана дата на получаване във въззиваемата страна01.03.2021г. По делото е приложена, обаче справка за проследяване на пратка, от която е видно, че жалбата е подадена в Български пощи на дата 26.02.2021г. Съгласно чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в пощата. От изложеното следва, че 7-дневния срок по смисъла на чл. 59 ЗАНН се явява спазен.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 19.01.2021 г. около 15:15 часа в гр. Пловдив, на бул. Източен № 12А Й. Г.

С. като Водач на лек автомобил Опел Инсигния Гранд Спорт с peг № ******* паркира на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, сигнализирана с пътен знак Д-24. Съставен фиш серия X №0607368-отказва да го подпише.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото 2 доказателства- показания на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди отразеното в АУАН.

Нещо повече, разпитан в съдебно заседание актосъставителят изрично уточни, че:

- си спомня случая;

- лично е възприел нарушението;

-се е приближил до автомобила и непосредствено е възприел водача;

- двигателя на автомобила била изключен, докато същият се намирал на спирката;

- водачът бил в автомобила, като говорел по телефона и се смеел.

Актосъставителят е полицейски служител, не са налице основания, които да поставят под съмнение достоверността на изложеното от него, което е подробно, последователно и логично, поради което съдът изцяло кредитира показанията му.

Изцяло недоказани останаха твърденията с жалбата, че жалбоподателят спрял на спирката по уважителни причини-поради това че му прилошало. На първо място тези твърдения се опровергават от показанията на актосъставителя, който категорично заяви, че по време на проверката у жалбоподателя не са били налице признаци за прилошаване, а точно обратното същият говорел по телефона и се смеел, което е една индиция, че действителната причина за спирането е била не поради прилошаване, а за да се проведе телефонен разговор.

Тези твърдения в жалбата не се установяват и от приложения по делото амбулаторен лист, доколкото същият отразява състоянието на жалбоподателя към един по-късен момент от същия ден, като е изцяло възможно здравословното състояние на водача към този по-късен момент да е било различно от това към установяване на нарушението, особено на фона на категоричните показания на актосъставителя, че нарушителят е говорел по телефона и се е смеел.

ПО КОМПЕТЕНТНОСТТА

НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН.

НА

АКТОСЪСТАВИТЕЛЯ

И

Изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нищожност на НП, поради липса на компетентност на актосъставителя и 3 наказващия орган.

По делото са изискани и приложени по служебна инициатива на съда Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. и Заповед № 317з-7914/20.12.2019г., от които се установява както материалната, така и персоналната компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

Това е така, доколкото в т. 2.8 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. изрично е посочено, че разполагат с компетентност да издават НП за нарушения по ЗДвП началниците на РУ към ОДМВР , като процесното НП е издадено от началник 06 РУ към ОДМВР-Пловдив.

Материалната и персонална компетентност на актосъставителя произтича от Заповед № 317з-7914-20.12.2019г., в т.19 от която поименно е изброен актосъставителя.

Същевременно от представените служебни справки се установява, че както актосъставителя, така и наказващия орган, както към момента на деянието, така и понастоящем заемат длъжността посочена в АУАН и НП.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 19.01.2021г.

(същия ден като извършване на нарушението), а НП - на 25.01.2021г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца и едновременно с това при спазване на правото му по чл. 44 ЗАНН за подаване на възражение в тридневен срок.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

Противно на възраженията в жалбата, както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.Твърдяната от наказващия орган форма на изпълнителното деяние се изразява именно в „паркиране“, поради което и 4 изцяло в съответствие с процесуалните правила, именно тя е използвана при словесното описание на нарушението, като по мнение на настоящия състав надлежното очертаване на формата на изпълнителното деяние, ведно с точната индивидуализация на времето, мястото и предмета на административното нарушение са напълно достатъчни за реализиране правото на дееца да разбере фактическите параметри на вмененото нарушение.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от него. Предоставена му възможност за излагане на възражения, която възможност реално е реализирана от него, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и материалния закон, доколкото описаните в АУАН и НП факти изцяло покриват административния състав на чл. 98, ал.2, т.3 ЗДвП.

Основаното възражение с жалбата за материално правна незаконосъобразност на НП, доколкото деецът бил осъществявал престой, а не паркиране действително има чисто житейска, неюридическа резонност, доколкото действително на пръв поглед изглежда, че ако водачът е в автомобила същият осъществява престой.

Подобно разбиране обаче влиза в непреодолимо противоречие с дадената легална дефиниция в чл. 93 ЗДвП на понятията „престой“ и „паркиране“.

Съгласно чл. 93, ал.1 ЗДвП пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

От друга страна според чл. 93, ал.2 ЗДвП паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да с п р е , за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

5

От посоченото е видно, че простото присъствие на водача в автомобила далеч не е достатъчно за да се приеме, че не е налице паркиране. Това е така, доколкото по изричната воля на законодателя, за да не е налице паркиране, това присъствие следва да е функционално подчинено на постигането на някоя от следните цели в условията на алтернативност:

- за качване и слизане на пътници;

Разпечатката съдържа 60 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63c580e9-0582-43ae-bec2-ccbe4112144a