Протокол № 131 от 05.06.2025, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 131 гр. Варна, 05.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседА.е на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243000500507 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:54 часа се явиха:

Въззивниците М. Х. М. и С. Р. М., редовно призовА., от тях лично се явява М. М.. За двамата се явява процесуалният им представител адвокат Ж.

Ч. от АК-Разград, редовно упълномощен и приет от първата инстанция.

Въззивната страна Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, редовно призована, явява се процесуалният представител А. И. – главен инспектор към ТД на КОНПИ – Варна, редовно упълномощена и приета от първата инстанция.

Вещото лице В. Н. В., редовно призовано, се явява.

Вещото лице А. Б. В., редовно призовано, се явява.

Преводачът Г. Я. А., редовно призована, се явява.

АДВ. Ч.: Да се даде ход, няма пречки.

ИНСП. И.: Няма пречки, моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на стрА.те да изразят становище по изготвения проектодоклад, обективиран в определение от разпоредително заседА.е № 692/21.11.2024г.

АДВ. Ч.: Нямаме възражения по проектодоклада.

ИНСП. И.: Нямам възражения по проектодоклада.

СЪДЪТ

ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от разпоредително заседА.е № 692/21.11.2024г.:

Производството по в. гр. д. № 507/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано, след обезсилване от Върховния касационен съд с решение №619 от 23.10.2024 г., постановено по гр. д. № 3145/2023 г., на въззивно решение № 71/10.04.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 98/2022 г. на Варненския апелативен съд, В ЧАСТТА, с която е постановено отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 184 069.11 лв. от С. Р. М. и М.

Х. М., на основА.е чл. 63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), както следва: дворно място с построената в него двуетажна сграда, находящи се в гр.

Исп., ул. „* *“ № *; товарен автомобил „ситроен“ с рег. № * и лек автомобил „Опел“ с рег. № * и делото е върнато на Варненския апелативен съд за ново разглеждане в посочената част от друг негов състав със задължителни указА.я.

Производството се развива само по въззивната жалба на М. Х. М. и С. Р.

М., подадена чрез адв. Ж. Ч. от АК гр. Разград, против решение №260000/14.01.2022 год., постановено по гр. д. № 153/2018 год. по описа на Разградския окръжен съд в частта, с която по предявения от КПКОНПИ (сега КОНПИ) срещу С. Р. М. и М. Х. М. иск, е отнето в полза на държавата имущество на стойност 184 069.11 лв. от С. Р. М. и М. Х. М., на основА.е чл.

63, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), както следва: Недвижим имот - поземлен имот с начин на ползване - дворно място, находящо се в чертите на град И., ул. * *“ № * /седемнадесет/, община Исперих, Разградска област, за което по скица № 257/07.04.2008 г., презаверена на 22.12.2009 г. на Община Исперих и дворищно-регулационния план, утвърден със Заповед № 25/29.01.2001 г. е отреден парцел Х-899 /римско десет тире осемстотин деветдесет и девет/ от квартал 109 /сто и девет/ с площ от 3 152,75 кв.м. /три хиляди сто петдесет и две цяло седемдесет и пет стотни квадратни метра/, към парцел Х /римско десет/ има предавА.я: от улична регулация – 3,91 кв.м. /три цяло деветдесет и една стотни квадратни метра/, а съгласно скица № 494/07.08.2017 г. на Община Исперих и дворищно-регулационния план, утвърден със Заповед № 25/29.01.2001 г. е отреден УПИ Х /римско десет/ в кв.

109 /сто и девет/, образуван от имот 899 /осемстотин деветдесет и девет/ по ЗРП на гр. Исперих има площ 3 153 кв.м./три хиляди сто петдесет и три квадратни метра/, както и построената в имота съгласно съгласуван и одобрен инвестиционен проект и строителна документация: „ДВУЕТАЖНА СГРАДА 2 със застроената площ от 328,90 кв.м. и разгъната застроена площ на сградата 698,80 кв.м., представляваща: I етаж – ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ – АВТОМИВКА със застроена площ от 143,93 кв.м. която се състои от търговска част - автомивка, офис, битовка, склад, баня с тоалетна и коридор, АВТОРАБОТИЛНИЦА със застроена площ от 60,73 кв.м. която се състои от търговска част – работилница за вулкА.зация и баланс на гуми, битовка, баня с тоалетна и коридор, СМЕСЕН МАГАЗИН със застроена площ от 83,20 кв.м. който се състои от търговска част, битовка, склад, баня с тоалетна и коридор На първи етаж са разположени и две самостоятелни стълбищни клетки към двете жилища. II етаж – ЖИЛИЩЕН – 2 ЖИЛИЩА със застроена площ от 184,95 кв.м. всяко, симетрично разположени, състоящи се всяко едно от тях от дневна столова, кухня, две спални, гардероб, килер, съблекалня, баня, тоалетна, антре и стълба към първи етаж. С вътрешни вити стълби откъм дневна столовата се достига таванския етаж, където всяко едно жилище разполага със самостоятелна таванска стая и подобрения, ведно с правото на строеж, при грА.ци и съседи на имота: улица, парцел IХ-898, парцел ХХХ923, парцел ХХIХ-922, ХХVIII-921 и парцел ХI-901 от квартал 109 /сто и девет/ по плана на града; - товарен автомобил марка „Ситроен” модел „Джъмпер 5Д“, рег.№ *, дата на първоначална регистрация - 01.12.1999 г., двигател № T9A10FZ1Z0321191, рама № VF7232B5215810683; - лек автомобил лек автомобил марка „Опел“, модел „Зефира“, рама № WOL0AHM7572004303, двигател № Z16YNG20HR3250, първоначална регистрация 23.04.2007 г., рег. № *.

Въззивниците са настоявали, че решението на окръжния съд в обжалваната му част е недопустимо, постановено е в противоречие с процесуалния и с материалния закон и е необосновано. Молили са за обезсилване в обжалваната част и връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане, евентуално – за отмяна в обжалваната част и отхвърляне на иска.

Навели са следните оплаквА.я: поради липсата на изготвен доклад по делото, не били дадени указА.я и делото останало неизяснено по отношение на имуществото, с което проверявА.те са разполагали в началото и края на изследвА.я период; съдът приел за недоказА. твърденията за вложените в строителството заемни средства от св. Дж. и неправилно се позовал на забраната по чл. 164 от ГПК, която в случая не намирала приложение, тъй като се касаело за отношения между роднини по права линия; съдът отказал събиране на относими доказателства, свързА. с набрА. средства от две семейни мероприятия, проведени през 2011 и 2014 год. (съответно абитуриентски бал и сватба), заявени като източници на средства още в становището до комисията преди образуване на делото, а именно - на експертиза във връзка с приложен видеоматериал от двете събития на електронен носител, от който се виждало набавянето на сумите, техния размер и произход и не кредитирал показА.ята на свидетелите Кр. М. и Н. Р. в тази връзка; съдът не обсъдил всички конкретни възражения на жалбоподателите в подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор, включително и това за 3 приложението на § 1, т. 7 от ЗОПДНПИ в относимата към проверявА.я период редакция и релевантен размер на несъответствие от 250 000 лв., като поблагоприятен закон, а не предвидения с изменението с ДВ, бр. 103 от 2016 год., в сила от 03.01.2017 год. по-нисък такъв от 150 000 лв.; съдът пренебрегнал и основно правило в производството, че само доходите от забранена със закона дейност са незаконни (те са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони) и че всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни (те са неизброими); изцяло необосновА. били фактическите и правни изводи на съда по приети за установени несъответствия между имуществото и доходите на жалбоподателите, ако се приеме, че такова е налице, както следва: за 2007 год. стойността на имуществото следвало да бъде намалено със сумата 1 095.20 лв. (сбора от сумата 410.70 лв. - дневни пари за пътуване в чужбина и сумата 684.50 лв.), която не се съдържала в заключението на автотехническата експертиза, а и касаела имущество, което не съществувало; за 2008 год. сумата 16 000 лв. по сметката на ответника М. не следвало да се включва като придобито имущество и да участва в несъответствието, тъй като представлявала получени от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник и неналични в патримониума му в края на проверявА.я период; за 2009 год. вместо сумата от 20 000 лв. като цена за дворното място по нотариален акт (неоспорен бил от комисията), съдът безкритично възприел и включил стойността имуществото по пазарна оценка от 36 635 лв., дадена от вещото лице по оспорена от ответниците съдебнотехническа експертиза; в нарушение на процесуалните правила съдът не ценил показА.ята свидетелите К. Р. С. и Кр. Б. М. като установяващи доходи на ответника от работата му като общ работник в сватбена зала в гр. Х., Г. в приблизителен чист размер от 15 000 евро и влагането им в покупката на дворното място; за същата година несъответствието следвало да бъде намалено и със сумата от 2 486.20 лв. - парични средства по банкова сметка на ответниците; за 2010 год. в разходите за строителство необосновано били включени т.н. „допълнителни разходи“ (според заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза), в размер на 34 743.97 лв., които реално не били направени, тъй като строителството било по стопански начин и нямало административни разходи на дружество-строител; за 2011 год. сумата от 5 220 лв. ( 3 100 лв. и 2 120 лв.) получени по банковата сметка на ответника М. от лицето Кр. В. К. и изпратени по пощата от брат му Г. като стойност на продадени ядки, била с установен източник и следвало да участва в доходите, а не в стойността на имуществото; за 2012 год. получени по банков път суми общо 5 307 лв. (преводи по сметки на ответника от Кр. В. Г. 1 000 лв. и 4 307 лв. от Б. Х. З.) погрешно вместо като доход били отчетени в несъответствието; за 2013 сумата от 3 810 лв. - стойност на несъществуващо в края на периода МПС неправилно била отчетена при преценката за несъответствието; за 2014 год. съдът необосновано, при наличие на писмени и гласни доказателства, не приел наличието на дарение за сумата 9 900 лв. (4 000 лв. предоставена от А.

4

А. М. и 5 900 лв.- предоставена от А. Ал. Дж. - баба на Ф. Д. С., снаха на двамата жалбоподатели) и още 130 лв. за завършване на жилището на пълнолетния Дж. Х. (едното жилище в построената сграда). Изложили са още, че съдът неправилно възприел като разход на домакинството посочения от вещото лице среден такъв за страната, вместо по-ниския такъв потребителски общ разход само за област Разград, съгласно официалните данни в цитираната в заключението на вещото лице интернет стрА.ца и в тази връзка разликата от 25 984 лв., с която разходите по това перо следвало да бъдат намалени. В заключение въззивниците са поддържали, че при правилно изчисление, общият размер на несъответствието би бил значително под 150 000 лв.

Позовано на допуснатите от окръжния съд процесуални нарушения и на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК са поискали: назначаване на комплексна съдебнотехническа и преводаческа експертиза, която да субтитира текста от видеоматериалите и да го преведе на български език; както и допускане на съдебно-икономическа експертиза, която да посочи средния разход на домакинство за област Разград, за проверявА.я период.

КОНПИ, чрез инспектор И., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователността на всяко от оплаквА.ята и за допустимостта и правилността на обжалваната част от решението на окръжния съд, е молила за потвърждаване на последното.

Поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал.3 ГПК се е противопоставила на искА.ята по доказателствата.

Предвид наведеното от въззивниците оплакване за нередовност на исковата молба по отношение на липсата на твърдения от комисията за имуществото, с което проверявА.те са разполагали в началото и края на изследвА.я период, с отговора на въззивната жалба КОНПИ сама е направила уточнения на исковата молба и е отстрА.ла тази нередовност на исковата молба, като е изложила изрични и ясни твърдения, че не е установено в началото на проверявА.я период - към 11.01.2007 г. ответниците да са притежавали недвижими имоти, МПС и наличности по банкови сметки, както и че в края на периода - към 11.01.2017 г. наличното имущество на ответниците е процесното и в настоящото производство такова, а именно: дворното място с построената в него двуетажна сграда на ул. „Средна гора“ № 17 в гр. Исперих, товарния автомобил „ситроен“ с рег. № * и лекия автомобил „Опел“ с рег. № *.