Решение № 118 от 27.01.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Бургас, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100501976 по описа за 2022 година

Производството е въззивно,по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на Главна дирекция „Гранична полиция“(ГД ГП)-МВР, представлявана от процесуален представител гл.ю.к. Агнес Николова с адрес за кореспонденция: гр.София,1202, бул.“Мария Луиза“ №46, против Решение № 2067 от 30.09.22г., постановено по гр.д.№3881 по описа за 2022г. на РСБургас, с което ГД ГП –МВР София е осъдено да заплати на С. Г. М. ЕГН ********** от ***** сумата от 656,58 лв., представляваща ДТВ за положен извънреден труд в размер от 78,94 часа за периода от 01.06.19г.-09.07.20г., дължимо по силата на служебно правоотношение за длъжност *****, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаването на исковата молба в съда(16.07.22г.), до окончателното изплащане на задължението и сумата от 153,39 лв., представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва), считано от падежа на всяко вземане, за периода от 31.07.19г. до 15.06.22г., като Дирекцията е осъдена да заплати на физическото лице и разноски в размер на адвокатско възнаграждение от 400лв., а също 300лв. държавна такса и възнаграждение за вещо лице по сметка на БРС.

Въззивната жалба съдържа оплакване срещу постановения акт по същество, който се сочи за неправилен и необоснован.Моли се за отмяната му и за постановяването на друго решение, с което главният и акцесорният за мораторна лихва искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Конкретно доводите са за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Нормативната база, приложима за казуса, касателно полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители в системата на МВР, се посочва като: ЗМВР, а също Наредба №8121з-776/29.07.16г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.18г., издадени в приложението на закона.

Обаче първоинстанционният съд напълно необосновано е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ), приета с ПМС №4 от 17.01.07г. Въззивникът счита, че превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено единствено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително трудово възнаграждение от 0,25лв. на час, а не за генериране на допълнителни и неположени часове извънреден труд, съответно за заплащането на такъв. Счита, че уредбата на 1 правоотношението между работодателя и служителката-ищца е категорична в разрешението си за полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от даденото на другите държавни служители разрешение за полагането на 7 часа нощен труд, което изключва приложението на горепосочения коефициент, т.к. съотношението на величините нощен и дневен труд в случая е равно на единица. Освен това липсвала препращаща норма в специалната нормативна уредба, към приложението на общите правила по Закона за държавния служител(ЗДСл), Кодекса на труда(КТ) и съответните актове по тяхното приложение. Според страната не са налице предпоставките за прилагането на общите правила към казуса. Поддържа се, че горното се подкрепя и от решението на СЕС по дело С262/20г., постановено във връзка с отправено преюдициално запитване от РС-Луковит, съгласно което, чл.8 и 12 от Директива 2003/88/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл , че при всички случаи в полза на работници от публичния сектор, при които нормалната продължителност на нощния труд е по-дълга от тази на останалите работници,трябва да има и други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,заплащане на обезщетение или сходни придобивки ,които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания труд. Развиват се подробни съображения в тази насока. Горепосочените нормативни актове от националното законодателство изчерпвали уредбата на нощния труд на служителите от МВ, регламентирана в чл.187, ал.1, от ЗМВР вр. ал.3 от и чл.179 от същия закон и наредбите по неговото приложение, които са съобразени с функциите на МВР и естеството на извършваната от ищцата дейност( тя има качеството на държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР,чийто статут се уреждал само от ЗМВР).

Страната счита, че изцяло е изпълнила задължението си да заплати на ищцата полагащото й се възнаграждение за извършената за процесния период работа. Цитира в подкрепа на становището си и съдебна практика.Моли за отхвърляне на заявените претенции.

Моли за намаляване на адвокатското възнаграждение на представителя на противната страна до минимума, предвиден в НМРАВ, поради ниската степен на фактическа и правна сложност на спора. Дири разноските, сторени в производството, включително ю.к. възнаграждение.Не ангажира нови доказателства.

В срок е постъпил писмен отговор на жалбата , подаден от С. Г. М. ЕГН ********** от ****,чрез процесуален представител адв. Г. Стоянов от БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“В.Левски“№16, ет.2, офис 210.

В отговора жалбата се сочи за изцяло неоснователна и се моли за потвърждаването на процесното решение, като законосъобразно и правилно.

Излагат се подробни съображения в насока, че първоинстанционният съд е приложил правилно относимите към разрешаването на казуса материално правни норми.Сочи се, че цитираните от въззивника две наредби по прилагането на ЗМВР, действително не съдържат изрични норми, визиращи преизчисляването на отработените часове нощен труд в дневен с коефициент 1, 143, но счита, че тази липса представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, каквато е ищцата. Тази празнота следвало да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата НСОРЗ. Субсидиарното приложение на последната се налагало от това, че се касае за полагане на нощен труд от ищцата, макар и по служебно правоотношение, а третирането й по различен начин от работещите по трудово правоотношение, за които е приложимо изчисляването на часовете положен труд сумирано, би я поставило в понеблагоприятно положение спрямо тях, което е недопустимо. Черпят се съображения и от мотивите на решение на СЕС от 24.02.22 година по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване на РС Луковит по прилагането на чл.8 и чл. 12 буква „А“от Директива 2003/88 ЕО. Сочи се, че мерките, взети от националното законодателство за компенсация на положения от служителите в системата на МВР нощен труд в повече от лимитирания по Кодекса на труда такъв, са недостатъчни. Намира за приложим към спорното правоотношение коефициент 1,143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време(8часа :7часа). Позовава се и на установените факти, чрез назначената в първа инстанция експертиза, обосноваваща по размер заявените от въззиваемата ищца суми за ДТВ и лихва за забава, дължими поради неплащане на задължението, до окончателното изпълнение. Счита за правилно определени и разноските, присъдени с първоинстанционното решение.Дири разноски за 2 въззивното производство. Не ангажира нови доказателства.

Служебната проверка по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а тази по чл.269 от ГПК, определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно решение.

По съществото на спора, в отговор на въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е по обективно кумулативно съединени претенции с правно основание чл. 179 ал. 1 ЗМВР вр. чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по исковата молба на С. Г. М. срещу ГД „Гранична полиция“ на МВР – гр.

София, претендираща за осъждането на ответника да й заплати следните суми: сумата от 700 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер от 82 часа за периода от 01.06.2019 г. до 09.07.2020 г., дължимо по силата на служебно правоотношение за длъжност *****, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда – 16.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 130 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от падежа на всяко вземане за периода от 31.07.2019 г. до 15.06.2022 г. Претенциите се обосновават със следните факти:в периода от 01.06.2019 г. до 09.07.2020 г. ищцата е полагала труд на длъжността ***** в ******* по служебно правоотношение. В този период е положила общо 560 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 640,08 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд генерирало разлика в положения извънреден труд от 82 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. Дирени са и съдебно- деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че трудът е заплатен по действащите тогава правила, като НСОРЗ, на която се позовава ищцата, се прилага само за работниците по трудово правоотношение, докато ищцата е държавен служител и нейното положение е уредено в ЗМВР. За преизчисляването на нощния труд към дневен труд важали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з36/07.01.2020г., поради което не е налице празнота в закона. Поддържа се, че приложимият за преизчисление коефициент е 1. В случая липсвал и положен извънреден труд, тъй като служителката е работила 8 часа по график на дежурство, поради което няма допълнителни часове за заплащане. Искано е отхвърлянето на предявените искове.Дирени са съдебно- деловодни разноски.

В проведеното пред БРС открито съдебно заседание е допуснато поисканото от ищцовата страна изменение на предявените искове, като размерът на главницата е намалена от 700 лева на 656,58 лева за 78,94 часа, а размерът на мораторната лихва е увеличен от 130 лева на 153,39 лева.

Бургаски районен съд е постановил обжалваното решение , приемайки за основателни заявените претенции, съобразно допуснатото изменение в размерите им, като е счел неоснователни възраженията на ответната страна. Присъдил е и съдебно-деловодни разноски в полза на ищцовата страна и е осъдил ответната да заплати на БРС държавната такса за проведеното производство и сторените разноски за експертиза в първа инстанция.

Въззивният съд изцяло споделя тези крайни правни изводи, което аргументира така:

Фактическата обстановка по делото е безспорна и установена от първата инстанция, съобразно със събраните в производството доказателства в следния смисъл:

В процесния период страните са били в служебно правоотношение, по силата на което ищцата е полагала труд на посочената в исковата молба длъжност в 24-часови смени по график, при сумирано отчитане на работното време на тримесечие. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, през периода 01.06.2019 г. до 09.07.2020 г. тя е положила общо 552 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 възлизат на 630,94 часа дневен труд. Установява се, че разликата между преизчисления и реално положения от М. нощен труд възлиза на 78,94 часа, за които се полага допълнително трудово възнаграждение, изчислено като извънреден труд, в размер на 656,58 лв. Сборът на лихвите за забава(мораторните) върху дължимите от ответника суми за допълнително възнаграждение за извънреден труд, дължими за периодите от изпадането в забава за отделните вземания до предявяването на иска, е в 3 размер на 153,39 лв.

Претендираната по делото главница не е заплатена от работодателя като допълнително възнаграждение.

По правните изводи:

Спорът по делото е изцяло правен и касае правилното приложение на материалния закон, т.к. служебното правоотношение между страните предвид естеството му, се урежда от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра на вътрешните работи за отчитането и заплащането на труда, положен от служителите на подчинение на това министерство, а претенцията на ищцата почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо за специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо според ответника за обсъждания казус.