Решение № 306 от 23.07.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Карлово, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320100152 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВО по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД и чл. 55 ал.1 пр. І-о от ЗЗД.

Ищецът Д. Ц. Б. с ЕГН **********, *** твърди, че на 03.02.2024 г. сключил договор за потребителски кредит № 1012836, по силата на който „Кредирект“ ЕООД му предоставило в заем сумата от 1 500.00 лева при фиксиран ГЛП от 50.00% и ГПР от 62.99%.

Твърди, че договор за потребителски кредит № 1012836 е нищожен.

Същият съдържал следните нищожни неравноправни клаузи:

- ГЛП бил 50.00 % - видно от самия договор лихвата била прекомерна и само на това основание договорът следвал да се обяви за нищожен. Сочи, че съгласно установена съдебна практика, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишавала трикратния размер на законната лихва, която към 03.02.2024 г. била 13.79% (съответно трикратния й размер бил 41.37 %). По този начин накърнявала добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. ІІІ-о от ЗЗД;

- ГПР било 62.99 %. Сочи, че съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва; счита, че ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора;

- в чл. 6 от договор № 1012836 било посочено, че заемателят се 1 задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. безусловна банкова гаранция или 2. поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, а в чл. 18, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 2 888.02 лева.

Сочи, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото „оскъпяване“ на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия.

По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

В процесния договор било посочено, че ГПР е 62.99%, ГЛП е 50.00%, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Счита, че в процесния договор са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал.1 т.10 от ЗПК и излага правни доводи.

Сочи, че по отношение на изготвеният погасителен план към договор за потребителски кредит № 1012836/03.02.2024 г. е упомената сумата от 5 148.00 лева, която сума ищеца трябвало да заплати, като била включена и вноската с неустойка. Като се вземела предвид главницата по договора, която възлизала на 1 500.00 лева и общо дължимата сума от 5 148.00 лева, се получавало, че оскъпяването на кредита е с 343.2%. Неустойката сама по себе си представлява акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно 2 задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.

Излага правни доводи за нищожност на каузата за неустойка.

Сочи, че съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, е нищожна.

Определено по критериите в чл. 32, ал. 4 от ЗПК, обезщетението към датата на сключване на договора, в случая за неизпълнение на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение, възлизало на почти двойно повече от стойността на заетата сума, с оглед което клаузата за неустойка по чл. 18 от договора била нищожна. Тази клауза освен това имала за цел да заобиколи изискванията на закона, който в чл. 71 от ЗЗД регламентирал, че ако длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на срочното задължение и преди срока, с оглед на което била нищожна и по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Клаузата за неустойка била уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Още повече, че уговорената парична неустойка нямало как да улесни събирането на кредита доброволно и в същото време не била адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране. Напротив, начислената неустойка увеличавала дълга на заемателя и водела до затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко това навеждало на извод, че целта на неустойката била неоснователно обогатяване на кредитора. Неустойката била уговорена за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, като няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, което също сочи, че неустойката излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Кумулирането на неустойката към погасителните вноски водело до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 62.99 % нараствал допълнително и обогатявал неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойката, която не е за неизпълнение на задължение от основния предмет на договора, заобикаляло ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне ГПР и не попадало в обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по договор за потребителски кредит в §1-3 от ДР на ЗПК, като посочването на ГПР само привидно изпълнява изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК, т. е. макар формално същият да са уговорени в допустим размер, то при неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение, в негова тежест според чл. 18 от договора е заплащането на неустойка, уговорена извън присъщите й функции, при което същата се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и клаузата следва да се прогласи за 3 нищожна.

Излага подробни правни доводи за нищожност на договора.

Съдебната практика и закона били категорични, че по един нищожен договор заемателя следва да се върне единствено главницата по договора, какъвто е настоящия случай. Всички надвнесени суми обаче следва да се върнат обратно на ищеца, тъй като били дадени по един нищожен договор и представлявали неоснователно обогатяване на ответника, респ. поради нищожност на клаузата за неустойка следва да се върнат всички внесени суми за неустойка.

МОЛИ съда да постанови решение, с което:

- да признае за установено, на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, че договор за потребителски кредит № 1012836 от 03.02.2024г., сключен между „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 114 Е, ет.5, представлявано от Н.П.П. и Д. Ц. Б. с ЕГН **********, ***, е нищожен поради противоречие със закона;

- да осъди, на основание чл. 55 ал.1 пр. І-о от ЗЗД, „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: Столична община, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 114 Е, ет.5, представлявано от Н.П.П. да заплати на Д. Ц. Б. с ЕГН **********, *** сумата от 1 932.00 лева, като дадена без основание по нищожен договор.

Претендира деловодни разноски.

Ответникът „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва иска. Излага правни договори за валидност на договора и на клаузите, оспорени от ищеца.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира деловодни разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от писмените доказателства, че страните са сключили договор за потребителски кредит № 1012836 от 03.02.2024г., по силата на който ответникът като кредитор е предоставил на ищцата като длъжник сумата от 1500 лева. По делото не е спорно, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора, предоставил е на ищцата заемната сума и за нея е възникнало задължение да плати. В чл. 3 са уговорени параметрите на договора: размер на кредита 1500 лева; размер на погасителна вноска: 4 по 62.50 лева и 14 по 143.57 лева; вид вноска: месечна; брой вноски:

18; ГПР - 62.99%; фиксиран лихвен процент – 50%; дата на първо плащане:

04.03.2024 г.; обезпечение: поръчител или банкова гаранция; дата на последно плащане – 04.08.2025 г.; обща сума за плащане – 2259.98 лева; срок – 18 месеца. Ал. 3 на чл. 3 съдържа погасителния план, в който освен размера на главницата и лихвата, формиращ погасителната вноска по кредита, е включен размер на неустойката и размер на вноска с нестойка – общо 18 броя вноски по 286 лева. Посочен е и общ размер на дълга с неустойка – 5148 лева.

В чл. 6 от договора са подобно посочени изискванията, на които следва да отговарят банковата гаранция и поръчителите по договора. В чл. 18 ал.1 от договора е установено, че ако заемателят не предостави обезпечение в 4 уговорения двудневен срок, дължи неустойка в размер на 2888.02 лева, която съгласно ал. 5 може да бъде платена на кредитора разсрочено.