Решение № 19274 от 26.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19274 гр. София, 26.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110124120 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба н а Т. Л. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ............., срещу ..........“ ЕАД /с предходно наименование „.............“ АД/, ЕИК ..........., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество заплащане на сума в общ размер от 10 245,18 лева, от която 8 331,47 лева – главница, представляваща стойността на доставена и потребена електрическа енергия до електроснабден имот с адрес: гр. ............., клиентски номер .........., начислена за периода 07.10.2013 г. – 06.05.2019 г., и 1 913,71 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 07.10.2013 г. – 06.05.2019 г., поради изтекла тригодишна погасителна давност /съобразно уточнение на ИМ, направено в открито съдебно заседание на 01.10.2025 г./ В исковата молба се излагат твърдения, че ответното дружество е преустановило електроснабдяването на имот с адрес: гр. .......... клиентски номер .........., за периода 07.10.2013 г. – 06.05.2019 г. За същия период за посочените имот и клиентски номер били начислени суми в размер на исковата претенция. Оспорва се тяхната дължимост при аргументи за липса на облигационно правоотношение между ищеца и ответното дружество, евентуално поради изтекла погасителна давност. Навеждат се съображения, че задълженията за плащане на доставената от ответното дружество електрическа енергия имат периодичен характер, поради което, на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, те се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок, а на основание чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания. Моли се за уважаване на иска. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват се твърденията на ищцата, че страните не се намират в облигационни правоотношения и се поддържа, че същата е потребител по договор за покупка на електрическа енергия за електроснабден имот с адрес: гр. .........., с договорна сметка (клиентски номер) № ...........

Излагат се твърдения, че на 16.05.2016 г., със споразумителен протокол № 1

1202196865/16.05.2016 г., ......... е встъпил в дълга на ищцата по облигационното правоотношение с ответното дружество за продажба на електрическа енергия за процесния имот. Дългът на последната възлиза на сума в размер на 8 355,78 лева – главница по 49 бр. фактури, и сума в размер на 7 094,40 лева – лихва за периода 11.11.2014 г. – 20.02.2025 г.

Развиват се аргументи, че изтеклата погасителна давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността то да бъде принудително изпълнено. Поддържа се, че с поведението си ответникът не е дал повод за предявяване на иска и не следва в негова тежест да бъдат възлагани разноски. Признава, че не е предприемал действия по принудително изпълнение на дължимите суми. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск и да постанови, че сумите се дължат като естествено задължение.

Претендира разноски.

В проведеното на 01.10.2025 г. първо по делото открито съдебно заседание ищцата Т.

Л. В., чрез процесуалния си представител адвокат Н. К., уточнява исковата си претенция, като заявява, че същата се основава единствено на изтекла погасителна давност по чл. 111, ал. 1, б. „б“ ЗЗД.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата Т. Л. В. не дължи на ответника ..........“ ЕАД /с предходно наименование „.............“ АД/ поради погасяването им по давност вземания за сумата от 8 331,47 лева – главница, представляваща стойността на доставена и потребена електрическа енергия до електроснабден имот с адрес: гр. .......... начислена за периода 07.10.2013 г. – 06.05.2019 г., и сумата от 1 913,71 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 07.10.2013 г. – 06.05.2019 г., отразени като дължими за стар период от ответното дружество във фактура № 0261662929/15.05.2019 г.

По допустимостта на иска

Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърденията на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността то да бъде принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесния отрицателен установителен иск съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла давност, което като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. За ищеца е налице правен интерес да установи недължимост на вземането, претендирано от ответника спрямо него, доколкото по делото не е спорно, че процесните суми не са отписани и съществуват като дължими в счетоводството на ответника – това обстоятелство се установява и от процесуалното поведение на ответното дружество, обективирано в подадения от него в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор и приложените към последния фактури за клиентски номер ...........

Оттук и предявеният иск е процесуално допустим.

По основателността на иска

При отрицателния установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти, такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право.

Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението 2 за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор при държавно регулирани цени от КЕВР и публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена. По силата на законовата уредба продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 92 вр. чл. 97 и чл. 98а ЗЕ/. Битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди. Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ в § 1, т. 2а ДР ЗЕ се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за „собствени битови нужди“ и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика или на титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот.

В разглеждания случай, с оглед на процесуалното поведение на ищеца и заявеното от него в открито съдебно заседание на 01.10.2025 г., че исковата му претенция се основава единствено на изтекла погасителна давност по чл. 111, ал. 1, б. „б“ ЗЗД, съдът намира, че по същество ищецът не оспорва факта на съществуващо между страните в процесния период договорно отношение. Това обстоятелство съдът намира за установено и от съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, в т. ч. писмо изх. № 1203313234/22.05.2019 г. /л. 70/, приложените по делото фактури, с посочен в тях клиент Т.

Л. В., както и обстоятелството, че ищцата сама сочи за свой адрес на призоваване адресът на процесния имот.

По делото не се навеждат възражения относно стойността на начислената електрическа енергия и нейната цена.

В конкретно разглеждания случай ищецът оспорва съществуването на процесното вземане, поддържайки, че същото е погасено по давност, поради което съдът намира, че следва да ограничи произнасянето си до предмета, с който конкретно е сезиран.

От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.

Предмет на предявения отрицателен установителен иск е отричане на вземания за сумата от 8 331,47 лева – главница, представляваща стойността на доставена и потребена електрическа енергия до електроснабден имот с адрес: гр. .......... начислена за периода 07.10.2013 г. – 06.05.2019 г., и сумата от 1 913,71 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 07.10.2013 г. – 06.05.2019 г., отразени като дължими за стар период от ответното дружество във фактура № 0261662929/15.05.2019 г.

Спрямо тези вземания съдът намира за приложим тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед на характера на отделните месечни вземания в рамките на процесния период на периодично плащане по смисъла на посочената разпоредба, в който смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на 3 падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.

В настоящия случай, между страните не се спори, а и се установи от приетата като писмено доказателство фактура № 0261662929/15.05.2019 г. – едностранно съставена от ответника и поради това ценена от съда по реда на чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание на ответната страна за осъществяването на обстоятелствата, отразени в нея, че в счетоводството на дружеството съществуват като непогасени за стар период вземания към ищцата за процесните суми, чийто падеж е настъпил към датата на издаване на фактурата /15.05.2019 г./ Считано от последната дата, до датата на сезиране на съда – 24.04.2024 г., несъмнено е изтекъл срок, по-дълъг от три години.

Предвид конкретиката на процесния казус и с оглед на изричното правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът, с проекта на доклад, обективиран в определение № 23596/30.05.2025 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 01.10.2025 г. открито съдебно заседание, е разпределил в доказателствена тежест на ответното дружество да установи в процеса настъпването на факти, довели до прекъсване/спиране на давностния срок. Въпреки така разпределената доказателствена тежест ответникът не е ангажирал никакви доказателства за прекъсване/спиране на давностния срок. Нещо повече, с отговора на исковата молба последният не отрича изтичането на приложимия давностен срок, а по същество поддържа, че изтичането му е довело единствено до трансформиране на процесните задължения в естествени такива. При така проявеното от ответното дружество процесуално поведение и прилагайки неблагоприятните последици от неизпълнената от същия доказателствена тежест, настоящият съдебен състав намира исковата претенция за изцяло основателна.