Решение № 224 от 21.11.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Пазарджик, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245200600695 по описа за 2024 година Производството е образувано по реда на Глава 21-ва от НПК.

С присъда № 61 от 04.07.2024г. на Районен съд Пазарджик по НЧХД № 483/2024г. по описа на съда е признат подс.Р. С. Р., ЕГН: ********** за невинен в това, че в условията на продължавано престъпление и в периода от 03.10.23г. до 18.11.23г., в Затвора гр.Пазарджик, публично е изрекъл думи, унизителни за честта и достойнството на С. А. Я., в негово присъствие, като е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.

148, ал.1 т.1 вр. чл. 146, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК. Осъден е подс.С. А. Я., ЕГН ********** да заплати на Р. С. Р., ЕГН ********** сторените от последния съдебно-деловодни разноски в размер на 1200 лева.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от частния тъжител С. А. Я., в която се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на присъдата. Твърди се във въззивната жалба, че неправилно подс.Р. е бил оправдан, тъй като според частния тъжител по делото са били доказани фактите наведени в частната тъжба от разпита на свидетели посочени от него. Моли се съдът да отмени обжалваната присъда и да признае подсъдимия за виновен по обвинението наведено с тъжбата, като му наложи наказание. След изготвянето на мотивите от първоинстанционния съд по делото е постъпило Допълнение към въззивната жалба, в което се изразява становище за това, че са налице доказателства за деянието извършено от подсъдимия описано в тъжбата.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от повереника на частния тъжител, в 1 която се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Моли се съдът да отмени присъдата и да постанови нова.

Във въззивните жалби и допълненията към тях няма искания за събиране на нови доказателства, като въззивният съд също е намерил, че не се налага събиране на нови доказателства.

Въззивните жалби се поддържат от повереника и от частния тъжител в съдебно заседание. Сочат се доказателства.

Повереникът пледира за отмяна на присъдата, като излага съображения за това.

Частния тъжител поддържа казаното от повереника му.

Защитникът оспорва въззивните жалба и пледира за потвърждаване на присъдата, като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият моли да бъде потвърдена присъдата, с която е оправдан.

Окръжен съд Пазарджик, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, в това число и от въззивната инстанция, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

Подс.Р. Р. работи от дълги години като надзирател в Затвора Пазарджик, като през октомври 2023г. отговарял за пост 6, свързан с охрана на килиите на лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си при строг и специален режим, между които били св.Д.А., св.Д.Г., св.Д.А., св.Н.А. и св.А.К., които били настанени в отделни килии.Всяко тяхно извеждане от килията, предвид режима на изтърпяване на наказанието се регистрирало по време, основание и цел.Сутрин, обед и вечер им се доставяла храна, раздавана в килията през отвора на вратата.

На 03.10.23г. подс.Р. не бил на работа, тъй като в периода 16.10.-17.11.23г. бил в разрешен платен годишен отпуск, а от 27.11.23г. до 01.12.23 - бил командирован в София.

На 18.11.23г. подс.Р. изпълнявал задълженията си на пост 6 в Затвора Пазарджик. По време на сутрешната проверка, около 8.25ч., забелязал, че тъжителят л.св. С. Я. е отворил вратата на гардероба в килията си и е окачил там хавлии по начин, възпрепятстващ наблюдението в помещението, осигурено чрез шпионка и отвор на вратата. Разпоредил на тъжителя да затвори вратата и премахне хавлиите. Около 10ч. се върнал да провери и установил, че разпореждането не е изпълнено. Съобщил на командира на отделение св. Н.Г., който на място възприел същата ситуация и издал ново разпореждане на л. св Я., който отстранил пречките за видимостта и казал, че бил засегнат от подс.Р. и ще търси правата си.

На 03.12.23г. чрез системата за специална звукова и светлинна сигнализация, л.св. Д.М. и А.К. подали сигнал. На място се отзовали се подс.Р. и колегата му св. Т.С., пред които всеки от лишените от свобода споделил, че тъжителят Я. ги убеждавал да дадат показания, че подс.Р. го бил обидил. По случая л.с.М.и К. дали писмени обяснения. На 13.12.23г., по 2 същия начин бил подаден сигнал от лишените от свобода св.Д.Г. и св.Д.А., които били посетени в килиите от надзиратели подс.Р., св. Г.. Пред тях св.Г. и л.с.А. казали, че били убеждавани от тъжителя Я. да свидетелстват „**************“ като кажат, че подс.Р. ги обидил. Тези си твърдения отразили в писмени обяснения.

На 04.04.24г. подс.Я. подал тъжба в Районен съд Пазарджик, в която описал, че на 03.10.23г. и на 18.11.23г. в Затвора Пазарджик, в коридора и в килията му, бил обиждан от подс.Р., който според тъжителя го нарекъл „****“ и му казал , че „*************“.

По тъжбата на л.с.Я. било образувано наказателно производство.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подс.Р., показанията на свидетелите Т.П., Г. Г., Н.Г., Т.С., А.К., М.С. и писмените доказателства по делото. Съдът кредитира обясненията на подс.Р., тъй като същите освен средство за защита са и доказателствено средство от една страна, а от друга страна се подкрепят от показанията на св.П., Г. Г., Г., С. и К., както и от писмените доказателства – справки от Началника на Затвора Пазарджик.

В обясненията си подс.Р. твърди, че на 03.10.2018г. не е бил на работа, а на 18.11.2023г. не е отправял обидни думи към тъжителя, а след като е констатирал, че последния не е изпълнил разпореждането дадени преди това да отстрани хавлиите, с които препречва видимостта е повикал командира на отделение св.Н.Г., който също разпоредил на лишения от свобода и тъжител Я. да отстрани пречките за видимостта. Тъжителят заплашил подсъдимия, че ще пусне срещу него жалби до ръководството на затвора. Подсъдимия твърди също така, че на 03.12.2023г. е изготвил докладна записка във връзка с оплакване на лишените от свобода А.К. и Д.М., че са били склонявани от тъжителя Я. да свидетелстват срещу подс.Р., че на 18.11.2023г. подсъдимия е нарекъл тъжителя „****“. Това оплакване било направено пред подсъдимия и пред св.Т.С.. Св.Д.А. в показанията си твърди, че не си спомня точната дата, но било в края на миналата година, когато е бил в коридора и е видял и чул, че подс.Р. е казал на тъжителя Я. думите: „ *******“. Св.Т.П. твърди в показанията си, че работи като надзирател в затвора Пазарджик и че на 13.12.2023г. са получили сигнал от лишени от свобода и са отишли до килията на л.с. Д. РА. заедно с подс.Р. и св.Г.. Пред тримата св.А. съобщил, че е бил е бил склоняван от тъжителя да свидетелства заедно с друг лишен от свобода, че подсъдимия ги обижда. Тези обстоятелства били потвърдени и от другия лишен от свобода, който също се казвал Д.. Св.Г. Г. твърди в показанията си, че лишените от свобода Д.А. и Д.Г. са твърдели пред него и пред подс.Р. и св.П., че тъжителят Я. им предлага срещу заплащане да свидетелстват срещу подсъдимия. Св.Н.Г. твърди в показанията си, че подс.Р. се е оплакал, че тъжителя не изпълнява разпореждането му да премахне хавлия, която пречи на видимостта, при което е отишъл на място и видял, че хавлията не е отстранена, след което е разпоредил на тъжителя да махне хавлията, последният е отстранил и заявил, че ще се жалва от подсъдимия, че го тормози.Св.Д.Г. твърди в показанията си, че през месец ноември 2023г. около 09.30 часа подс.Р. е казал на тъжителя Я. „****** ****, *************** Н.А.“. Твърди също така, че е посочил друго в 3 писмените си обяснения, тъй като е бил накаран да го направи от инспектор К.Св.Т.С. твърди в показанията си, че на 03.12.2023г. лишените от свобода А.К. и М. са зад******ствали сигнализацията, при което отишли с подс.Р. първо при л.с.А.К., който заявил, че е бил притискан от тъжителят Я. да свидетелства срещу подс.Р., за което ще получи един стек цигари. След това посетили л.с.Д.М., който споделил същото. За случилото се л.сК. и л.с.М. написали писмени обяснения. Св.Н.А. твърди в показанията си, че когато е слизал от медицинския център е чул подс.Р. да казва на тъжителя, който е бил на телефона „****, прибирам те, прекъсвам те, защото прибирам А., ******“. Св.Д.А. твърди в показанията си, че през ноември или декември е чул как подс.Р. казал на тъжителя Я., който говорел по телефона „*****-* ****, ******“.Св.А.К. твърди в показанията си, че през месец ноември тъжителят е бил на телефона и св.А. се е връщал от някъде и подс.Р. казал на тъжителя „**** ***************“. След това му казал „**************“. СвК. твърди също така, че е бил склоняван от подс.Р. да напише обяснения, че тъжителя му е дал 50 лева и стек цигари, за да свидетелства срещу подс.Р.. СвК. твърди, че е бил склоняван и от св.Т.С..По делото е разпитан като свидетел М.С., който в показанията си твърди, че раздава храната на лишените от свобода, включително на л.с.А. и л.с.Я.. Пред него подс.Р. никога не е обиждал лишените от свобода.По делото е приета като доказателство Справка от Началника на Затвора Пазарджик рег.№ ******, от която е видно, че на 18.11.2023г. л.с.Н.А. не е извеждан от килията за медицински преглед, тъй като е съботен ден, а медицинските лица събота, неделя и празнични дни почиват. При необходимост тези дни се вика Бърза помощ. На 18.11.2023г. през цялото дежурство на мл.инспектор Т.С. е на пост в ареста към затвора и не е имал обективна възможност да контактува с л.с.А.В.К., тъй като той е настане в Зоната за повишена сигурност.По делото е приета като доказателство Справка от Началника на Затвора Пазарджик рег.№ ****., от която е видно, че на 18.11.2023г. л.с.Н.А. не е извеждан от килията по никакъв повод. Същия не е излизал и на престой на открито за което е подал декларация за отказ.Като свидетел по делото е разпитан А.К., който в показанията си твърди, че работи като инспектор в Затвора Пазарджик и че е взел обяснения от св.Д.Г., който пред него е споделил, че е бил склоняван от тъжителя Я. да свидетелства срещу подс.Р. и да каже, че последния го е нарекъл „****“, *************. След което св.Г. написал казаното от него и в писмени обяснения.Съдът не давя вяра на показанията на св.

Д.А., Н.А., Д.Г. и А.К., тъй като същите са противоречиви по между си, това е така, тъй като отделните свидетели сочат различни словосъчетания, които според тях са били казани от подс.Р. и се опровергават от писмените доказателства – Справки от Началника на Затвора Пазарджик.

При тези данни от правна страна въззивния съд намира, че въззивните жалби на тъжителя Я. и на защитника му са неоснователни по следните съображения :

Правилно и обосновано Районен съд Пазарджик е приел, че частното обвинение срещу подс.Р. не е доказано по несъмнен начин.Правилно е било прието, че д******ствително между тъжителя л.св. Я. и надзирателя подс.Р. е имало размяна на 4 реплики, което е довело до пристигането на командира на отделението св. Н.Г.. Правилно е било прието от първоинстанционния съд, че съдържанието на конкретните реплики от подс.Р. към тъжителя Я. не е установено по несъмнен начин, че да ангажира наказатената отговорност на подсъдимия. По делото е било установено от приетата като доказателство по делото Справка от Затвора Пазарджик, че на 03.10.23г. подсъдимият Р., надзирател не е бил на работа с оглед утвърдения график. Ето защо правилно подсъдимия е бил признат за виновен и оправдан относно обвинението за датата 03.10.2023г. По отношение на другата инкриминирана дата – 18.11.2023г. въззивния съд намира, че от анализа на показанията на св. Д.А., Н.А., Д.Г. и А.К. може да се направи обоснован извод, че същите са противоречиви по между си, тъй като отделните свидетели сочат различни словосъчетания, които според тях са били казани от подс.Р.. От друга страна показанията на св.А.К. и св.Д.Г. се различават от дадените от тях писмени обяснения. Също така показанията на св.Д.Г. се опровергават от показанията на св.А.К.. Показанията на всички свидетели лишени от свобода Д.А., Н.А., Д.Г. и А.К. се опровергават и от справките от Началника на Затвора, които установяват, че на процесната дата 18.11.2024г. св.Н.А. не е посещавал медицинския център, както твърдят горепосочените свидетели, нещо повече от справката от 06.06.2024г. е видно, че св.А. не е излизал и за престой на открито, за което е подал декларация. Така, че показанията на свидетелите Д.А., Н.А., Д.Г. и А.К. изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Затвора Пазарджик заедно с тъжителя Я., поради своята противоречивост и поради опровергаването им от обясненията на подс.Р., и показанията на св.К.не обосновават постановяването на осъдителна присъда. Съгласно чл.303 ал.2 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В случая въззивния съд споделя становището на първоинстанционния, че обвинението не е доказано по несъмнен начин.