Решение № 94 от 31.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Варна, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20243100501702 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на адв. Г., като процесуален представител на М. Я. А. И К. Я. Е. против Решение № 2530 от 04.07.2024 година, постановено по гр.дело № 12 743/2023 година по описа на ВРС, в частта, е бил допуснат до делба на имот № ***, находящ се в местност „***" /селищно образувание/ ***, с площ от 2153 кв.м., вид на територията: населени места, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, при съседи на имота: имоти с № № *** двор, ***-двор, *** двор, *** - двор, *** между само между съсобствениците и при квоти, както следва: - 2/4 ид.ч. за Я. К. Н., ЕГН **********, с адрес ***; - 1/4 ид.ч. за М. К.

П., ЕГН **********, с адрес ***; - 1/4 ид.ч. за и Т. М. П.а Б., ЕГН ********** *** и в частта, с което е отхвърлен иска на М. Я. А. ЕГН **********, с адрес *** и К. Я. Е., ЕГН **********, с адрес *** срещу Я. К. Н., ЕГН **********, с адрес ***, М. К. П., ЕГН **********, с адрес *** и Т. М. П.а - Б., ЕГН **********, с адрес *** за допускане и извършване на делба на имот № ***, на осн. чл.34 ал.1 ЗС.

В жалбата е посочено, че решението се явява неправилно и необосновано.

Сочи се още, че е произнесено в несъотвествие със събраните доказателства, като неправилно съдът се е позовал на нормата на чл.9 а от ЗН. Не е спорно, също според жалбата, че процесния имот е бил възстановен с Решение № 1812 от 16.10.1997 година и е бил собствен на общия наследодател, в лицето на Д.Д.. Излага се, че решението има конститутивно действие, както и че наследството е било открито в деня на смъртта на наследодателя им, в случая 1985 година. В заключение се настоява съдът да отмени атакувания съдебен 1 акт в обжалваната му част и да уважи претенцията за делба на процесния имот.

По делото е постъпил отговор от страна на адв. Г., като пълномощник на Т. П.а - Б., според които решението не страда от пороци и е съобразено с наличните доказателства. Искането е то да бъде потвърдено.

В хода на процеса, поради настъпила смърт е бил заличен като страна М.

К. П. – заместен от своя правоприемник Въззивницата Т. М. П.а – Б. /дъщеря/.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивницата Т. М. П.а – Б., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Г., която оспорва въззивната жалба и моли съдът да потвърди решението.

Въззиваемата Я. К. Н., редовно призвана, не се явява, не се представлява.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Не се спори от страните, и е видно от материалите по делото, че общия наследодател, в лицето на Д.Н. е починал 02.05.1985 година и е оставил наследници, както следва: Т. Н. – съпруга /починала на 01.04.2011г./ и две деца - Ц.Д., /починала на 12.09.2005г./ и А. П.а / починала на 03.08.1996г./.

Процесния имот № 1700 в местността „***“ е бил възстановен на наследодателя с Решение № 1812 от 16.10.1997 година, като са били внесени в ТКЗС през 1956 година – вж.л.79 и л.84.

Не е спорно между страните, че със смъртта на Д.Н. гражданският му брак с Т. Н. е прекратен, което с оглед нормата на чл.9 от ЗН е дало възможност на преживялата съпруга и двете му деца да наследят имуществото му при равни квоти., т.е., всеки от наследниците – съпруга и две деца, е получил по 1/3 ид.ч.

От материалите по делото е видно, че на 01.04.2011 година е починала Т.

Н. и е била наследена от деца- К. Е. и М. А..

На 12.09.2005 година е починала Ц.Д., наследена от Я. Н..

На 03.08.1996 година е починала А. П.а и е била наследена от преживял съпруг – М. П. и дъщеря - Т. П.а- Б..

На 21.09.2024 година е починал М. К. П., наследен и заместен в процеса от своята дъщеря, в лицето на Т. Б..

За да отхвърли делбата на процесния имот № 1700 в местността „***“ ВРС е приел, че е налице незавършена реституционна процедура, считайки, че производството е двуфазно.

Виждането на въззивния съд е следното:

Според действащия Закон за наследството от 29.01.1949 година, в сила от 30.04.1949 година, наследството се открива в момента на смъртта на умрелия (чл. 1 от ЗН). Към този момент следва да се определи и кръгът на наследниците по закон на починалия - Тълкувателно решение № 1/04.11.1998 г. по гр. д. № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС. Според т. 2 от диспозитива на това 2 решение кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. Единственото изключението от това правило са правата на наследниците на последващия съпруг по чл. 9 а ЗН. Съгласно чл. 9 а от ЗН, когато към открито наследство се възстановява собственост върху имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца. Според т. 1 от диспозитива на TP № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС "последващ съпруг" по смисъла на чл. 9 а от ЗН е този, който е сключил брак с наследодателя-собственик след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

Отчитайки дА.те по делото става ясно, че имотите на покойния наследодател са би одържавени през 1956 година, а сключения между него и покойната Т. Н. датира от 08.05.1967 година. Общия наследодател, в лицето на Д.Н. е починал 02.05.1985 година и е оставил наследници, както следва: Т.

Н. – съпруга /починала на 01.04.2011г./ и две деца - Ц.Д., /починала на 12.09.2005г./ и А. П.а / починала на 03.08.1996г./. Не е спорно между страните още, че процесния имот № 1700 в местността „***“ е бил възстановен на наследодателя с Решение № 1812 от 16.10.1997 година /вж.л.27/ , ведно с издадени Скица и Удостоверение.

При тези фактически обстоятелства, за да разреши въпроса за лицата, които наследяват имота, съдът следва да изходи от даденото в Тълкувателно решение № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС тълкуване на понятието "последващ съпруг" по чл. 9а ЗН, според което последващ съпруг е този, който е сключил брак с наследодателя след одържавяването на имотите. В случая, покойната Т.

Н., починала на 01.04.2011 година, притежава качеството „последващ съпруг“, но за да бъдат изключени нейните наследници от списъка на лицата за наследяване е редно да бъдат изпълнени и други, предвидени в закона предпоставки: тя следва да е починала преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца.

Не е спорно между страните, че от брачния съюз между Д.Н. и Т. Н. няма 3 родени и/ или осиновени лица. Според въззивния съд обаче остава въпроса кога е била възстановена собствеността върху процесния имот – дали преди или след смъртта на Т. Н..

От дА.те по делото става ясно, че процесния имот е бил реституиран с Решение № 1812 от 16.10.1997 година, като в местността „***“ са били възстановени два имота – и двата от по 2 дка, с изискуемите граници и площ.

И двата имота са ясно очертани, те са индивидуализирани, още повече, че в съответствие със закона по отношение на тях са били издадени и Скици.

По повод заявените възражения пред решаващия съд, настоящата инстанция подчертава, че с Решение № 1812 от 16.10.1997 година, се приема, че при възстановяване на собствеността с решение на ПК преди изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/99 г. не е необходимо издаването на заповед по пар. 4 к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като юридическият състав, от който произтича правото на собственост е бил завършен преди влизане в сила на ПНИ, а планът само отразява вече придобитите права. ВРС обаче е неправилно е отрекъл конститутивното действие на Решение № 1812 от 16.10.1997 година поради съображения, че с тях само е признато право на възстановяване на собствеността върху описаните имоти, но същата не е възстановена. Настъпването на конститутивното действие на решението на поземлената комисия не е обусловено само от датата на издаването му, а от съдържанието му съгласно разпоредбата на закона в действащата редакция, в случая тази по ДВ бр. 59/1998 г.: – т. 3. възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на параграфи 4-4 л, в срок до 31.01.1998 г. Така е разрешен този въпрос и в Решение № 260 от 14.11.11 г. по гр. д. № 118/11 г. ІІ г. о., Р 809 от 14.01.11 г. по гр. д. № 1889/09 г.

І г. о., Р № 23 от 22.05.17 г. по гр. д. № 2856/16 г. І г. о. и др., в които е прието, че решенията на ПК за възстановяване на земи в терени по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 с ДВ бр. 68/99 г., имат конститутивно действие, щом отговарят на изискванията на чл. 18 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, респ. чл. 14, ал. 1 след изм. с ДВ бр. 45/95 г. Отново следва да се напомни, че имотите, съгласно това решение са ясно и конкретно индивидуализирани, с площ и граници, в подкрепа на това е била издадена и Скица. Ето защо, въззивния съд приема, че реституционната процедура е била завършена от през 1997 година, независимо от издаването по късно на Заповед по § 4 к ал.7 от ЗСПЗЗ, т.е. преди смъртта на Т. Н. – преживяла „последваща“ съпруга - починала на 01.04.2011 година. Следователно, едно от условията, предвидени в нормата на чл.9 а от ЗН, която не позволява на деца на последващия съпруг да наследяват – а именно, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца, не е изпълнена. Според въззивния съд реституционната процедура е била изпълнена и завършена още през 1997 година, докато покойната Т. Н. е починала на 01.04.2011 година.

4

Ето защо с тези мотиви, въззивния съд намира, че решението на първата инстанция в тази му част се явява неправилно и следва да бъде коригирано. На корекция подлежи и идеалната част от имуществото в полза на Т. П.а – Б., която бидейки наследник на покойния М. К. П., починал на 21.09.2024 година, го замества в процеса и получава дял от 1/3 идеална част от процесните имоти.

Ето защо и при тези дА., настоящата инстанция приема, че исковата претенция по чл.34 от ЗС се явява основателна и следва да бъде уважена и досежно процесния имот.

На основание изложеното, ВОС,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2530 от 04.07.2024 година, постановено по гр.дело № 12 743/2023 година по описа на ВРС, в частта, е бил допуснат до делба на имот № ***, находящ се в местност „***" /селищно образувание/ ***, с площ от 2153 кв.м., вид на територията: населени места, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, при съседи на имота: имоти с № № *** двор, ***-двор, *** - двор, *** - двор, *** между само между съсобствениците и при квоти, както следва: - 2/4 ид.ч. за Я. К. Н., ЕГН **********, с адрес ***;

- 1/4 ид.ч. за М. К. П., ЕГН **********, с адрес ***; - 1/4 ид.ч. за и Т. М. П.а Б., ЕГН ********** *** и в частта, с което е отхвърлен иска на М. Я. А. ЕГН **********, с адрес *** и К. Я. Е., ЕГН **********, с адрес *** срещу Я. К.

Н., ЕГН **********, с адрес ***, М. К. П., ЕГН **********, с адрес *** и Т.

М. П.а - Б., ЕГН **********, с адрес *** за допускане и извършване на делба на имот № ***, на осн. чл.34 ал.1 ЗС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА до делба имот № ***, находящ се в местност „***" /селищно образувание/ ***, с площ от 2153 кв.м., вид на територията: населени места, начин на трайно ползване: индивидуално застрояване, при съседи на имота: имоти с № № *** двор, ***-двор, *** - двор, *** - двор, *** между съсобствениците и при квоти, както следва: - 1/3 ид.ч. за Я. К. Н., ЕГН **********, с адрес ***; - 1/3 ид.ч. за Т. М. П.а -Б., ЕГН ********** *** – лично и като наследник на починалия в хода на процеса М. К. П., починал на 21.09.2024 година; 1/6 ид.част за М. Я. А. ЕГН **********, с адрес *** ; и К.