Решение № 271 от 07.03.2022, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Русе, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20214520106126 по описа за 2021 година

Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422 ГПК и материалноправно такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в изпълнение на разпореждане, постановено по ч. гр. д. № 4642/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Русе, предявява настоящия установителен иск относно вземанията си първоначално срещу Е.В. П. и ДР. ГР. П. в общ размер 5297.35 лв., от които: главница в размер на 2709.35 лв., договорно възнаграждение в размер на 690.86 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 992.54 лв., лихва за забава в размер на 632.48 лв. и законна лихва в размер на 272.12 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 3034904190.

Контракът бил сключен на 17.08.2018 г. между „П рофи Кредит България" ЕООД като кредитор и ЕЛ. В. П. и ДР. ГР. П. като солидарни длъжници, при следните параметри: сума на кредита: 5000 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската:

309.11 лв.; годишен процент на разходите: 49.89 %; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11 % и общо задължение по кредита: 7418.64 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение: 2179.68 лв.; Размер на вноска: 90.82 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:

9598.32 лв.; общ размер на вноската: 399.93 лв.; дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.

1

Съгласно Декларации т.А към договора за потребителски кредит, неразделна част от него били Общи условия, които били предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно се запознали преди подписването му, приели без забележки към тях и се задължили да спазват, за което положили подписа си под клаузите на договора и общите условия. Съгласно Декларации т.Г , на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценявал доколко предлаганият договор съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлагало дружеството, като при желание за ползването му клинетът подписвал споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. На основание ОУ към договора във връзка с чл.121-чл.127 от ЗЗД, ДР. ГР. П., в качеството си на съдлъжник по договора за потребителски кредит, се задължил да отговаря солидарно с ЕЛ. В. П. за задължението по договора при условията, посочени в него. В т.V „Допълнителни възможности за клиента" от ДПК № 3034904190 Е.В. П. пожелала с част от отпуснатия кредит да бъде рефинансирано друго нейно задължение към ищеца в размер на 2481.99 лв., извършено с вътрешнобанкова транзакция. Ищецът изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на 17.08.2018 г. преве л парична сума в размер на 2518.01 лв. по посочена от Еленка П. банкова сметка, като общата сума на отпуснатия кредит била 5000 лв. На 21.06.2019 г. Е.П. подала заявление за промяна на погасителен план към ДПК № 3034904190, като пожелала да бъдат отложени 3 погасителни вноски.

Н а 26.06.2019 г. между страните бил сключен Анекс № 1 към ДПК № 3034904190, с който погасителни вноски № 10,11 и 12 били отложени и трябвало да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения анекс бил нов коригиран погасителен план, по който погасителните вноски се променяли на 27 броя.

Съгласно чл. 4 от Общите условия към договора се дължало и договорно възнаграждение за изтегления кредит, което да се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжниците било в размер на 690.86 лв. за периода от падежа на първата неизплатена вноска - 15.02.2020 г. до падежа на последната погасителна вноска - 15.12.2020 г.

Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжниците дължали възнаграждение в размер на 2179.68 лв., от които била заплатена сумата 1474.04 лв. и оставал остатък за плащане от 992.54 лв. За периода от изпадане на длъжниците в забава - 16.10.2018 г. до 15.12.2020 г. се дълж ала и мораторна лихва в остатъчен размер от 632.48 лева. Длъжниците не изпълнявали поетите договорни задължения и направили само 13 пълни и една непълна погасителни вноски. Крайният срок за погасяване на кредита изтекъл на 15.12.2020 г., с ко ето настъпила и изискуемостта на 2 задължението в пълен размер.

Към настоящия момент размерът на погасеното задължение по ДПК възлизало на 5529 лв. С плащанията били погасени само част от задълженията, от които номинал в размер на 5205.57 лв. Сумата 173.43 лв. отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ . Сумата от 150 лв. отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „Профи Кредит България" ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 4642/2021 г. След като длъжниците подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, на дружеството било указано да предявяви иск за установяване на вземането си.

Първоначално ищецът претендира да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено вземането му срещу длъжниците ЕЛ. В. П. и ДР. ГР. П., представляващо главница в размер на 2709.35 лв., договорно възнаграждение в размер на 690.86 лв., лихва за забава в размер на 632.48 лв. и законна лихва в размер на 272.12 лв., представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № 3034904190, ведно със законната лихва от 28.07.2021 г. до изплащане на вземането.

Предявява и осъдителна претенция срещу ответниците за солидарно заплащане на сумата 992.54 лв., представляващо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по същия ДПК.

Ответниците депозират отговор на исковата молба, в който изразяват становище з а недопустимост, а в условия на алтернативност – и неоснователност на исковете.

Представят Решение № 260225/12.10.2020 г. на РС-Русе по гр.д.№ 1212/2020 г., страни по което са „Профи Кредит България" ЕООД и Е.П., а негов предмет е иск за прогласяване нищожността на представения по настоящето дело договор за потребителски кредит № 3034904190 от 17.08.2018 г. С посоченото решение съдът уважил иска. Твърдят, че правните последици от решението се простират и върху втория ответник, с оглед правното му положение на необходим другар на кредитополучателката Е.П.. Изхождайки от нормата на чл.23 от ЗПК, потребителят дължал само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи по него.

Ответницата изплатила изцяло усвоената главница по кредита в размер на 5000 лв. и дори надплатила на кредитора по нищожния договор сумата от 529 лв., за връщането на която предявява насрещен иск на основание чл.211, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от 33Д.

Вторият ответник Д. П. счита предявеният срещу него иск за недопустим на още едно основание. Макар в процесния договор за потребителски кредит и производните му документи да се е подписал като „солидарен длъжник", 3 задължението му следвало да се счита за уговорено като поръчителско, тъй като не е получавал суми по кредита. Обвързването му с процесния договор обслужвало единствено изпълнението на изгодната за кредитора цел - да си подсигyри обезпечение за изпълнението на главното задължение. За втория ответник приложими б и л и не общите правила за солидарността, а регламентацията относно поръчителството, предвидена в чл.147, ал.1 33Д. Поетото от Д. П. задължение в качеството му на поръчител имало и специфични основания за погасяване. Погасяването на главния дълг погасявало и задължението на поръчителя за обезпечаването му, без той да има каквато и да е последваща отговорност спрямо длъжника и кредитора. Дори главното задължение да е станало изискуемо, задължението на поръчителя се погасявало по арryмент от противното по чл.147, ал.1 от 33Д, ако кредиторът не предяви иск срещу него в рамките на 6 месеца от настъпването на изискуемостта на задължението. От доказателствата по делото било видно, че изискуемостта на кредита възникнала на 15.12.2020 г., а ищецът предявил претенцията си към ответниците пред съда едва на 27.07.2021 г. Освен, че вторият ответник неправомерно бил привлечен да отговаря солидарно по недопустима претенция, основана на нищожен договор, с иска по делото кредиторът претендирал недопустимо от него да изпълни солидарно задължение по същия нищожен договор, каквото той не е поемал, а поетото в действителност задължение по обезпечение на дълга било погасено, след като не било претендирано в законорегламентирания срок за това. С оглед изложеното, ответниците претендират отхвърляне на иска и присъждане на деловодни разноски.

След депозиране на отговора от ответниците, претенциите спрямо Е.П. са оттеглени и производството по делото спрямо нея е прекратено.

В отговора на насрещния иск „Профи Кредит България“ ЕООД моли претенцията на Е.П. да бъде оставена без уважение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

С влязло в сила на 07.04.2021 г. решение, постановено по гр.д.№ 1212/2020 г. по описа на РС-Русе, е признато за установено в отношенията между ЕЛ. В. П. от една страна и от друга - „Профи Кредит България“ ЕООД, че сключеният между тях на 17.08.2018 г. договор за потребителски кредит № 3034904190 е нищожен на основание чл.22 от ЗПК поради нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Въпреки това, на 28.07.2021 г. „Профи Кредит България“ ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК солидарно срещу ЕЛ. В. П. и ДР.

ГР. П. за заплащане на сумите: 2709.35 лв. главница, договорно възнаграждение в размер на 690.86 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 992.54 лв., лихва за забава от 16.10.2018 г. до 15.12.2020 г. в размер на 632.48 лв.и лихва за забава за периода 15.12.2020 г. – 27.07.2021 г. в размер на 272.12 лв., 4 дължими по същия договор за потребителски кредит № 3034904190. Видно от приложеното ч.гр.дело № 4642/2021 г. по описа на РС-Русе, в полза на ищеца в настоящото производство e издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК солидарно срещу ответниците за заплащане на горните суми, с изключение на претенцията за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, която е отхвърлена с разпореждане № 4779/24.08.2021 г.

Срещу заповедта за изпълнение двамата длъжници са подали възражение за недължимост на присъдените суми.

На 17.08.2018 г. страните по делото сключват договор за потребителски кредит № 3034904190, по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД предостав я на клиента ЕЛ. В. П. кредит в размер на 5000 лева, който следва да бъде върнат в срок от 24 месеца, с месечна вноска от 309,11 лева, при годишен лихвен процент от 41,17 и годишен процент на разходите (ГПР %) 49,89. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги е уговорено възнаграждение от 2179.68 лв., платимо на 24 месечни вноски от 90.82 лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 9598.32 лв., а размера на месечната вноска – 399.93 лв.

В исковата молба ищецът признава, че към настоящия момент размерът на погасеното от ответниците задължение по процесния ДПК възлиза на сумата 5 529 лв.

Доколкото със сила на пресъдено нещо договорът е признат за нищожен в отношенията между ищеца и ответницата, то същата, съгласно чл.23 от ЗПК, дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по контракта.