Определение № 2115 от 22.08.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2115 гр. Бургас, 22.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252100501362 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК, вр.чл.344,ал.2,предл. второ от ГПК, образувано по въззивна частна жалба № 29885/08.07.2025г. по описа на БОС, подадена от Т. Д. Е.(Л.) ЕГН ********** с постоянен адрес:******,ищец по гр.д.№1130/23г. по описа на РС-Бургас срещу Определение № 3464/16.06.25г., постановено по горното ГД, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за изменение на постановените привременни мерки, като й се предостави ползването на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и административен адрес: гр.Бургас, к-с“Лазур“бл.153, вх.Б,ет.3,ап.4 до окончателното приключване на делбата.

В жалбата се моли оспорваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен поради необоснованост и незаконосъобразност и да се постанови ново определение, с което въззивният съд да уважи заявената претенция по чл.344,ал.2 от ГПК и предостави на молителката ползването на горния апартамент като привременна мярка до приключването на делбата.

Жалбоподателката сочи обжалваното определение за неправилно, т.к. не е допуснало поисканото изменение заради изтъкнатите от нея като основание обстоятелства, аналогични на които са били намерени за достатъчни в друг акт на БОС по същото дело пак в контекста на привременните мерки по чл.344 от ГПК. Тогава на Л. е отказано предоставянето на жилището по причина, че в него от 2013г. живее семейството на П..

От шест месеца и понастоящем в този имот живеят разведената Л. и малолетното й дете, вътре са нейните вещи, а не тези на П., чието семейство живее преимуществено в чужбина и пребивава в страната спорадично и доколкото да се снабди с доказателства за целите на настоящия процес.Тя се позовава на жилищна нужда, каквато другата страна по делото няма.

Жалбоподателката намира определението на първата инстанция за немотивирано, а съображенията на съда за извода му да отхвърли искането за изменение на постановените привременни мерки счита за необосновани.

1

Не ангажира нови доказателства.

В писмения отговор на ответника съделител Н. В. П. чрез процесуален представител, се изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че разводът по взаимно съгласие на Е., за който е представено съдебно решение, изтъкнато като настъпило ново обстоятелство,налагащо поисканото произнасяне по чл.344, ал.2 от ГПК, не е релевантно за постановяването на привременните мерки и не е основание за уважаване на подадената от съсобственицата молба, нито на жалбата й против акта на съда, отказващ промяната.

Сочи се, че разводът е по взаимно съгласие на съпрузите, както и уговорката им за ползването на процесния съсобствен имот, поради което не задължава с нищо другия съсобственик, още повече,че според последния двамата бивши съпрузи продължават да съжителстват и в този смисъл се изразява съмнение в превратно упражняване на процесуалните права на жалбоподателката.Изтъква се, че съделителят П. разполага с изпълнителен титул за същия имот на база друг съдебен акт, че е въведен във владение на този имот, освен това няма къде другаде да отседне в България, когато я посещава със семейството си и продължава да го ползва,защото останалите делбени недвижими имоти, в които има права, не са обитаеми.Освен това: Е. никога не е живяла в процесния делбен имот, в който иска насТ.ване до приключването на делбеното производство; посоченото в бракоразводното решение местоживеене на детето при майката е с продължителност от 6 /шест / месеца в годината,но не поС.но,т.к. месеците не са последователни. Настоящата частната жалба според страната изглежда по-скоро насочена против определение №814/21.03.2025г.,постановено по в.ч.гр.д.№20252100500404 по описа за 2025г. на БОС, което е недопустимо предвид факта, че то е окончателно.

Моли се за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на обжалваното определение. Не се ангажират нови доказателства.

Проверката на БОС по чл.275 от ГПК сочи частната жалба за редовна и допустима, като подадена в рамките на визирания в закона процесуален срок, от надлежна страна, против акт, подлежащ на самостоятелно обжалване и пред компетентната да се произнесе по нея съдебна инстанция.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, а съображенията на настоящия съдебен състав за този извод са следните:

Производството е по чл.344, ал.2 ГПК, образувано по дело за делба, намиращо се във втора фаза по извършването й.

По молба от 29.05.24г. , отправена до първа инстанция в първата фаза на производството, в решението, с което е допуснал три недвижими имота на страните до делба при равни квоти, БРС е предоставил и ползването на апартамента с идентификатор ***, с адрес гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.153, вх.Б, ет.3, ап.4 на съделителката Т. Д. Е. (Л.), до окончателното извършване на делбата.

На основание това решение, в частта, имаща характер на определение , Е. е била въведена във владение на имота на 07.02.25г.(вж.Протокол за въвод – л.239 – дело БРС).

По повод обжалване пред БОС на определение на БРС от 13.01.2025г. БРС, отхвърлящо молбата на П. от 07.01.25г. за изменение на горепосоченото временно възлагане на имота за ползване, е произнесено определение № 814/21.03.25г по ЧГД №404/25г. по описа на БОС, с което първоначалните привременни мерки са били отменени, но няма произнасяне, с което имотът в гр.Бургас да е бил възложен на съделител П..

2

С молбата си от 07.01.25г. последният е поискал при условие на евентуалност и заплащането на обезщетение за лишаването му от ползването на спорния имот в размер от 700лв.месечно.

По делото не се спори, че всичките делбени имоти са се ползвали от съделител П. към 10.01.25г..

След въвода и понастоящем апартаментът в гр. Бургас се ползва от Е.(с фамилия по мъж Л.) и малолетното й детето А., т.к. от 27.02.25, според влязло в сила на същата дата Решение №415/27.02.25г. по гр.д.№20252120101079 по описа на БРС за 2025г. ,тя е вече разведена и няма претенции към бившето семейно жилище в гр.Бургас, обитавано от съпрузите под наем. В тази връзка на 21.05.25г. е подадена нова молба от Е.(Л.), а след това и молба от 12.06.25г. за предоставяне ползването на имота в гр.Бургас. Във втората молба е направено и евентуалното искане при отхвърляне на искането за привременни мерки, съделител П. да бъде осъден да заплаща на Е. месечно обезщетение от по 700лв. за имота в гр.Бургас, по 750лв. за имота в гр.Поморие с площ от 102,27 кв.м.(с общите части) и по 1500лв. месечно обезщетение за ползването на имота от 234,23кв.м. с общите части , също находящ се в гр.Поморие, от които тя притежава половината в идеални части.

С молба от 12.06.25г. съделител П. иска съдът да осъди Е. да му заплаща месечно обезщетение в размер на по 550лв. месечно за ползването на апартамента в гр.Бургас, считано от датата на извършения въвод във владение до окончателното извършване на делбата.В отговора си, оспорващ искането на Е. и в допълнителна молба от горната дата, с която също е поискал възлагането на имота в гр. Бургас за себе си на основание чл.344, ал.2 от ГПК, П. е изложил съображения за злоупотреба с права от страна на другата съсобственица, твърдял е, че разводът й е само с оглед обосноваване искането за изключително ползване на съсобствения за страните апартамент в гр.Бургас, че тя няма жилищна нужда, която да бъде задоволена чрез поисканата привременна мярка, че споразумението със съпруга й за това къде ще живее тя след развода не обвързва П., че той и семейството му няма къде да отседнат при посещенията си в страната, че имотът е бил закупен от семейството на П., за да го ползва, а частта на ищцата е придобита покъсно и със способа „принудително изпълнение“,че тя не е живяла там преди, че сега осуетява всячески осъществяването на въвода във владение на имота в полза на П., който също разполага с изпълнителен титул за това. Представил е и доказателства в контекста на адресна регистрация в имота от м. юни 2025.

БРС се е произнесъл с обжалваното понастоящем определение само по искането на Е.

(Л.), като го е отхвърлил,считайки го за неоснователно, защото е намерил за ирелевантни за производството по чл.344, ал.2 от ГПК доводите , с които ищцата обосновава молбата си за ползването на апартамента в гр.Бургас,изтъкнати по- горе.

Според БОС определението е неправилно.

По реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съсобствениците срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключването й.

Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбата.

3

Както ВКС е постановил в свое Определение № 235 от 24.04.2014 г.по ч. гр. д. № 1958/2014 г., I г. о., ГК,а този състав споделя като правен аргумент, обстоятелството дали съделителите имат жилищна нужда е ирелевантно за преценката дали да бъде постановена привременната мярка по чл.344, ал.2 от ГПК. Значение за произнасянето по такова искане имат конкретните обстоятелства, характерни за фактологията на съответния правен спор, но при всяко положение следва да се съобразят размерите на дяловете на съделителите, когато някои от тях не ползват общото имущество, броя на съсобствениците, броят на делбените имоти. Когато последните са по- малко от притежателите следва да се прецени дали от тях могат реално да се обособят самостоятелни части така, че ползването им да се разпредели.

Идеята на законодателя, изразена в горната норма е постигането на икономическо равновесие в правата на съсобствениците до приключването на делбеното дело, като целта е всеки от тях да може реално да ползва общото имущество, съобразно притежаваната квота, а ако не иска това или ако то е невъзможно- да получи парично обезщетение, като стойностен еквивалент на вещното право от реализирането на което е лишен.Без значение за постановяването на привременните мерки е също дали имотите са използваеми и точно къде се намират. За създаването на икономическото равновесие в правата на съсобствениците обаче има значение дали някои от имотите се ползват от тях или не.

В случая съделителите по делото са двама, а трите им общи имоти са жилищни, като правата на съсобствениците в тях са равни. Стойността на трите апартамента е посочена в приетото по делото от БРС експертно заключение на в.л. И.Великов, като СО с идентификационен номер *** по КККР на гр.Поморие с площ от 102,27 кв.м.(с общите части) е оценен на 157 850 лв., този с идентификатор 57 491.509.24.1.178 с площ от 234,23кв.м.(с общите части), също находящ се в гр.Поморие, е оценен на 326 760 лв., а този в гр.Бургас е остойностен на 469 400лв., като месечният му наем възлиза на 1100 лв.

Няма спор, че двете жилища в гр.Поморие се ползват само от П., като пак от него се е ползвало изцяло и жилището в гр.Бургас до 07.02.25г., когато в него е въведена ищцата Е.(Л.).

От експертното заключение става ясно, че стойността на двата ползвани от съделител П. апартаменти в гр.Поморие възлиза на общо 484610лв., която дори надхвърля с 15 210лв. стойността на делбения имот в гр.Бургас.

При това положение и след като целта на чл.344,ал.2 от ГПК е не да разреши материално правен спор, а да съдейства за упражняване правата на съсобствениците, като разпредели временно до приключването на делбата или до настъпването на промени в обстоятелствата реалното ползване на общото им имущество според притежаваните квоти и едва при невъзможност или ако такова не се иска, да присъди парично обезщетение, БОС приема, че следва да предостави на подалата молбата ищца ползването на апартамента в гр.Бургас, т.к. П. я е лишил де факто от възможността да осъществява фактическа власт върху всичките им съсобствени имоти, макар да притежава 1/ 2 ид.ч. от тях и делът й отговаря стойностно на конкретно поискания апартамент.