Решение № 642 от 27.07.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. гр. Хасково, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20255640102784 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Е. М. Г., ЕГН **********, адрес: гр. Хасково, *******, чрез адв. Васил Лазов от АК-Хасково, против „*******“ ЕООД, ЕИК *******, адрес: гр. София *******, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на парични вземания, предмет на издаден изпълнителен лист, поради погасяването им по давност.

В исковата молба се твърди, че ищецът сключил на 31.01.2012г. с кредитора „Обединена Българска Банка“ АД, договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение. Поради преустановяване на плащания от ищеца по процесния кредит, същият станал изцяло и предсрочно изискуем.

Ищецът твърди също, че е бил издаден Изпълнителен лист от 03.02.2014г. по ч.гр.д. № 212/2014г. по описа на Районен съд – Хасково, по влязла в законна сила Заповед за изпълнение № 115/31.01.2014г. по чл. 417 от ГПК, според който ищеца Е. М. Г. е бил осъден да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД сумите, както следва: 2776,57 лева – главница; 123,43 лева – договорна лихва от 20.09.2012г. до 27.01.2014г. и 314,25 лева – наказателна лихва от 20.09.2012г. до 27.01.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2014г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 64.29 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 283.72 лева, като общия размер на задължението 1 бил 3562,26 лева. Кредиторът „ОББ“ АД образувал изпълнително производство възоснова на така издадения изпълнителен лист от 03.02.2014г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 874, с район на действие ОС – Хасково. По образуваното ИД № 557/2014г. е настъпила перемция и с отбелязване от ЧСИ на гърба на ИЛ се установявало, че с Постановление от 29.03.2016г. на ЧСИ С.П. прекратил ИД № 557/2024г. по описа му на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Твърди се, че по време на изпълнителното производство вземането на първоначалния кредитор било продадено на настоящия ответник „******* ЕООД“ с Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2018г., който е бил конституиран от ЧСИ като новия кредитор по делото. След прекратяване на ИД № 557/2024г. по описа на ЧСИ С.П., ответникът е поискал връщането на оригинала на ИЛ от 03.02.2014г., издаден по ЧГД № 212/2024г. по описа на РС-Хасково и с Протокол от 15.04.2025г., същият е бил получен от взискателя.

На същата дата /15.04.2025г./ с Молба вх. № 6296 от ответника и представен ИЛ, било образувано ново ИД № 661/2025г. по описа на ЧСИ – Самиул Пеев, рег. № 874 по КЧСИ, с район на действие ОС – Хасково. След образуването на горепосоченото ИД „*******“ ЕООД предприел изпълнителни действия, като поискал от ЧСИ да извърши справка за наличие на банкови сметки на длъжника, от която били установени същите. Ищецът сочи, че на 17.04.2025г., като взискател по ИД № 661/2025г. се е присъединила държавата в лицето на НАП, съгласно Удостоверение изх. № 260372502138233/17.04.2025г. за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки. Писмо изх.№ 9959/24.04.2025г. за налагане на запор на банкова сметка на длъжника е било изпратено от ЧСИ до „Банка ДСК“ АД, наложен на 29.04.2025г. по банковата сметка на лицето и наложен запор на 21.05.2025г. по банковата сметка на длъжника открита в „УниКредит Булбанк“ ЕАД. Наред с горното, по делото е била изпратена Покана за доброволно изпълнение изх.№ 13507/12.06.2025г., която е била редовно връчена на длъжника на 12.06.2025г. и с която е бил уведомен за наложени запори на банкови сметки в „Банка ДСК“ АД. Ищецът отбелязва, че от прекратяване на ИД № 557/2024г. на 29.03.2016г. от ЧСИ, единствените предприети изпълнителни действия по негово отношение били присъединяването на 17.04.2025г., като взискател държавата в лицето на НАП, наложен Запор на 29.04.2025г. по банковата сметка на длъжника открита в „Банка ДСК“ АД и наложен Запор на 21.05.2025г. по банковата сметка на длъжника открита в „УниКредит Булбанк“ АД, по новообразувано ИД № 661/2025г. Сочи се разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, според която давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, както и сочи, че с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е било прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова 2 давност. Твърди се, че в релевантния период от 29.03.2016г. до изтичането на петгодишния период по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД на 29.03.2021г., не е било установено прекъсване на давността по отношение на вземанията срещу ищеца, поради което и предявените отрицателни установителни искове са били погасени по давност на основание чл. 110 от ЗЗД и същите се явявали основателни. Излага подробна практика в този смисъл. Посочва, че извършените впоследствие изпълнителни действия след дата 29.03.2021г. са били валидни по отношение на ищеца, поради което не прекъсвали давността, тъй като изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона.

Позоваването на изтекла в полза на длъжника погасителна давност препятствала възможността на взискателя да търси принудително удовлетворяване на съществуващото за него материално право. Сочи нормата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, в която специално е била уредена защитата за длъжника при материална незаконосъобразност на изпълнителния процес, чрез оспорване с иск на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание.

Предвид изложеното, се иска съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение на следните суми: 2776.57 лева - главница, 123.43 лева договорна лихва от 20.09.2012г. до 27.01.2014г., сумата от 314.25 лева представляваща наказателна лихва от 20.09.2012г. до 27.01.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2014г. до изплащане на вземането, както 64.29 лева - направени по делото разноски за държавна такса и 283.72 лева - адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от 03.02.2014г. по ЧГД № 212/2014г. по описа на РС - Хасково и на 15.04.2025г. е образувано ИД № 661/2025г., по описа на ЧСИ – С.П. с район на действие Окръжен съд – Хасково, поради погасяване на вземанията по давност. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава писмен отговор. Изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищцовата страна разноски. Претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 03.02.2014 г., издаден по частно гр. дело № 212/2014 г. на ХРС, ищеца бил осъден да заплатят "ОБЕДИНЕНА 3

БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул."Света София" № 5, ЕИК 000694959, следните суми: 3776.57 лева главница, 123.43 лева - договорна лихва от 20.09.2012г до 27.01.2024г.; 314.25 лева - наказателна лихва от 20.09.2012г. до 27.01.2014г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2014г. до изплащане на вземането; както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 64.29 лева и за адвокатско възнаграждение - 283.72 лева..

Видно от справка от деловодната програма за движение на делото, същото е унищожено след срока за архивиране.

Видно от Молба вх. № 4584/19.03.2014г. от кредитора „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД и представен от последната ИЛ от 03.02.2014г., издаден по ЧГД № 212/2014г. на РС - Хасково е образувано ИД № 557/2014г., по описа на ЧСИ - С.П., рег. № 874 по регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Хасково.

Видно от документите по ИД № 557/2014г. на ЧСИ - С.П., по време на изпълнителното производство по делото е приложена и ЦЕСИЯ, вземането на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, спрямо длъжника - ищец Е. М. Г. е продадено на „*******" ЕООД с Договор за прехвърляне на парични вземания, сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД и ,,*******" ЕООД от 31.01.2018г., който е конституиран от ЧСИ като новяя кредитор по делото.

Установява се от Уведомление до ******* ЕООД от ЧСИ – С.П. с рег №874, че по Молба от ответника за конституиране по ИД №******* с длъжник Е. М. Г. по описа на ЧСИ С.П.- делото е прекратено в системата на ЧСИ с дата 01.11.2017г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Видно от документите по ИД № 557/2014г. на ЧСИ - С.П., по време на изпълнителното производство по делото е приложена и ЦЕСИЯ, вземането на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД, спрямо длъжника - ищец Е. М. Г. е продадено на „*******" ЕООД с Договор за прехвърляне на парични вземания, сключен между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД и ,,*******" ЕООД от 31.01.2018г.

С ПРОТОКОЛ от 15.04.2025г., оригинала на ИЛ от 03.02.2014г. издаден по ЧГД № 212/2014г. по описа на РС - Хасково по ИД № 557/2014г. по описа на ЧСИ е върнат и последния е получен от взискателя „*******" ЕООД, ЕИК ******* от гр. София.

На дата/15.04.2025г./с Молба вх. № 6296 от 15.04.2025г. на кредитора „*******" ЕООД, ЕИК *******, адрес: гр. София - 1766, ******* и представен ИЛ от 03.02.2014г., издаден по ЧГД № 212/2014г. на РС - Хасково е образувано ново ИД № 661/2025г., по описа на ЧСИ - С.П., рег. № 874 по регисrьра на 4

Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Хасково.

Препис от горното изпълнително дело е приложено по настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумите по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнилнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на повече от 5 години, като не са извършени никакви изпълнителни действия от прекратяване на ИД № 557/2014г. на 29.03.2016г. от ЧСИ до 29.03.2021г.

На първо място, няма спор, че срокът на погасителната давност на процесното вземане, за което е издаден изпълнителния лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение, е петгодишният срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, а не краткият тригодишен такъв по чл. 111, буква „в“ от ЗЗД. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Във всички хипотези на чл. 416 от ГПК (когато възражение не е подадено в срокнастоящата хипотеза, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл, тук правото на взискателя да се събере по принудителен ред своето вземане следва да се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД.

На второ място, според ТР № 3/ 2020 г. ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г., ОСГТК на ВКС. Оттук следва, че до дата 26.06.2015 г., доколкото изпълнителното дело по листа е било висящо, давност не тече и за процеса са релевантни само последващите изпълнителни действия, които следва да се обсъдят, доколкото предишните са без значение, предвид нетечащата за тях давност.