Решение № 60 от 08.01.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2888/2021
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 08.01.2022
- В сила
- 27.01.2022
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 39, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, предл. трето · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 2, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 61, ал. 3 · Наредба № 18
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Пловдив, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330202888 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В.И.И., ЕГН: **********, с адрес: ** против Електронен фиш серия К № 4599872 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се за неговата отмяна. С допълнително становище с вх. № 28302/01.06.2021 г. от адв. Л.Л., с пълномощно по делото, се поддържа да са допуснати съществени процесуални нарушения при правната квалификация на деянието, отчитането на максимално допустимата грешка от техническото средство, попълването на протокола за използване на АТСС. Твърди се съществен порок и при попълването на задължителния реквизит на съдържанието на ЕФ - точен час на извършване на нарушението. Взема се становище да не е установено по несъмнен начин скоростта на кой от автомобилите, заснети на представената по делото снимка, е измерена от техническото средство. Претендират за разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Л.Л., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г.Б., приложено на лист 4-5 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния 1 фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от В.И.И., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 29.03.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на 31.03.2021 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 08.03.2021 г. в 17:46 часа на републикански път II-64, км 50+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд, извън населено място, жалбоподателят В.И.И. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № **, като се движил със скорост от 102 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се превозни средства, поради което максимално допустимата скорост за движение предвид категорията на управлявания автомобил била 90 км/ч.
Управлението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. номер 11743ca. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 105 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 102 км/ч.
За това деяние против жалбоподателя И. в качеството му на собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, бил издаден Електронен фиш серия К с № 4599872, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. В електронния фиш било прието, че в посочения пътен участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и че това е била разрешената стойност на скоростта, а наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.
2
В посоката на движение от гр. Пловдив към гр. Карлово на км 50+650 от републикански път II-64 имало поставен пътен знак В26, който въвеждал забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Тази забрана действала до кръстовището, находящо се на км 50+590 от път II-64.
На 09.04.2021 г. към пътния знак В26 (60 км/ч) на км 50+650 от път II-64 била поставена допълнителна табела Т2, указваща дължина от 1 000 метра на пътния участък, за който важи забраната, въведена с пътния знак В26.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (лист 17-18 от делото) се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. (лист 16 от делото) се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743ca е преминало последваща метрологична проверка на 28.09.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-6881/09.03.2021 г. се установява, че на дата 08.03.2021 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743ca е заснела статични изображения с номера от 0492487 до 0494450, с начален час на работа 13:00 ч. и краен час на работа 22:00 ч. и с място на контрол път II-64, км 50+500.
От снимка № 0494121 от радар с № 11743 ca се изяснява, че стойността на измерената скорост е 105 км/ч, а заснемането е извършено на 08.03.2021 г. в 17:46 часа в посока „отдалечаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № ** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя В.И.И..
От писмо с вх. № 24393/14.05.2021 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 11 от делото) се изяснява, че километър 50+500 от републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд се намира след кръстовище с отбивка за „Осрам“ и срещу магазин на „Шкода“.
Установява се още, че посоката на нарастване на километража на пътя е от с.
Труд към гр. Пловдив. Изяснява се и че пътен знак В26 (60 км/ч) „Забранено е движението със скорост по висока от означената“ е поставен на км 50+650 на п ъ т II-64. Досежно посоченото в писмото кръстовище от извадка от Географско-информационната система на АПИ (лист 84 от делото) се установява, че същото се намира на км 50+590 от републикански път II-64.
3
От писмо с вх. № 60601/18.10.2021 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 93 от делото), Констативен протокол от 05.04.2021 г. (лист 94 от делото) и снимков материал от дата на монтиране на пътния знак (лист 95 от делото) се установява, че табела Т2 (1 000 метра) е поставена към пътен знак В26 (60 км/ч), находящ се на км 50+650 (ляво) от републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово, на дата 09.04.2021 г.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на 08.03.2021 г. в 17:46 часа по републикански път II-64, км 50+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд жалбоподателят И. е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ** със скорост от 102 км/ч. Прието е в електронния фиш, че на посочения пътен участък максимално допустимата скорост за движение за водачите на пътни превозни средства е 60 км/ч. Този извод обаче е необоснован и е оборен от събраните по делото доказателства. В случая посоката на движение на процесния автомобил е била от гр. Пловдив към с. Труд, следователно автомобилът се е движил в посоката по намаляване на километража на пътя. От приетата като писмено доказателство справка от стопанина на пътя /Областно пътно управление – гр. Пловдив/ се установява, че в интересуващата делото посока на движение и преди посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението /км 50+500 от път II-64/ е имало поставен пътен знак В26. За този знак се доказа да е въвеждал забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, както и че конкретното му местоположение е на републикански път II-64, км 50+650.
Следователно основният спорен въпрос по делото се концентрира около обстоятелството дали забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч), е продължавала да действа и на приетото в ЕФ място на извършване на нарушението. В случая зоната на действие на пътния знак В26, разположен на км 50+650 от път II-64, се определя съгласно правилото на чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Същото гласи, че въведената забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. При съвместния анализ на постъпилата справка от ОПУ – Пловдив /на лист 11 от делото /, както и на представената схема на процесния пътен участък, представляваща извадка от ГИС на АПИ /на лист 84 от делото/, се установява, че км 50+500 от републикански път II-64 се намира след кръстовище с отбивка за „Осрам“.
Това кръстовище от своя страна се намира на км 50+590 от същия път.
Следователно участъкът на км 50+500 от път II-64 в посока с. Труд не попада в обхвата на действие на пътния знак В26 (60 км/ч), находящ се на км 50+650, тъй като действието на знака се изчерпва на км 50+590, където започва кръстовище. Събраните по делото доказателства изцяло потвърждават този извод. Разположението един спрямо друг на интересуващите делото обекти е 4 графично представено на схемата, приложена на лист 84 от делото. При посоката на движение по намаляването на километража на пътя първо се преминава през пътния знак В26 (60 км/ч), разположен на км 50+650 от пътя, след него на км 50+590 се достига до кръстовището с отбивка за „Осрам“, което прекъсва въведената със знака В26 забрана за движение със скорост повисока от сигнализираните 60 км/ч, и едва след това на км 50+500 е мястото, на което е прието да е извършено нарушението.
Съгласно § 6, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДвП кръстовище е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. С разпоредбата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП е легално дефинирано и понятието път по смисъла на закона, като това е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Предвид горните съображения съдът приема, че мястото, където се пресичат републикански път II-64 с напречния път за „Осрам“, представлява кръстовище. Същият извод е направен и в постъпилата справка от стопанина на пътя /лист 11 от делото/, която съдът намира за изцяло съответстваща на посочените легални дефиниции и действащата нормативна уредба.
Именно това кръстовище, находящо се на км 50+590 от републикански п ъ т II-64, представлява факта от обективната действителност, който осъществява хипотезата на нормата по чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. и активизира разписаното правило за поведение, което прекъсва забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч). Следователно описаното място в обжалвания електронен фиш – км 50+500 от път II-64 в посока от гр.