Решение № 136 от 07.04.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Т., 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Т., XI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря Бл. Д. П. като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20243530101355 по описа за 2024 година

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 226,ал.2 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът С. Х. В. с ЕГН ********** от гр.Т., действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Р. М.-ТАК, твърди в исковата молба, че между него и ответника „ЕЛ СИ УАЙКИКИ РИТЕЙЛ БИ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК 201177347 гр.София, представлявано от В. Т. съществувал сключен трудов договор, като със Заповед № 159/26.05.2023г. трудовото правоотношение било прекратено от работодателя на осн. чл. 328,ал.1,т.5 от КТ, като ищецът обжалвал посочената заповед пред съда. Излага, че при прекратяване на трудовия договор трудовата му книжка не била оформена и не му била предадена.Сочи, че през м. декември 2023г. отправил запитване до работодателя заедно с адв.Р.Р.-ТАК за трудовата му книжка, като им било отговорено, че тя му е върната, но искане за представянето й, работодателят не направил.Сочи също, че тъй като трудовата книжка му трябвала за започване на нова работа, на 20.05.2024г. я изпратил по куриер на ответника, но на 21.05.2024г. тя му била върната неоформена, като спорът между страните продължил и ищецът уведомил Инспекцията по труда, като едва на 18.06.2024г. получил писмено искане от работодателя да я представи да оформяне.Излага още, че на 01.07.2024г. връчил книжката си на работодателя и веднага след оформянето й, на същата дата тя му била върната. Като излага, че в периода от 26.05.2023г. до 01.07.2024г. работодателят не е изпълнил задълженията си да оформи и му предаде трудовата книжка, ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за 1 обезщетение в размер на 2123,22лв. месечно или общо в размер на 27 601,86лв. за периода от 26.05.2023г. до 01.07.2024г.; претендира законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание и в писмени бележки иска се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв.Р. М.-ТАК, която пледира за уважаването му, въвежда възражение за прекомерност на платеното от ответника адв. възнаграждение;претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответника чрез адв.Е. А.-САК, предявения иск се оспорва като неоснователен по подробно изложени съображения.Излага се, че след сключването на трудовия договор между страните на 13.04.2021г., ищецът бил изпратен на обучение в гр.Добрич и на 13.05.2021г. трудовата му книжка му била върната.Излага се още, че на 26.05.2023г. трудовото правоотношение е прекратено, но към този момент, трудовата книжка на ищеца не е била у работодателя, като е последвала кореспонденция между страните по този повод, като едва на 20.05.2024г. ищецът изпратил по куриер трудовата си книжка на работодателя за оформяне, получена от работодателя на 21.05.2024г. и същия ден е върната на ищеца неоформена, тъй като работодателят е следвало да реши проблем с трудовия стаж на ищеца, съгл. задължителни предписания на НОИ и след извършените корекции, на 03.06.2024г. работодателят е изпратил писмено искане до ищеца да представи трудовата си книжка, което е получено от ищеца на 15.06.2024г. и след последваща кореспонденция между страните, на 01.07.2024г. трудовата книжка е представена от ищеца и оформена, като същата му е върната.Като излага подробни съображения относно отношенията на страните, сочейки, че липсват имуществени вреди за ищеца, който не е имал желание да започне работа в процесния период, а и е собственик на няколко търговски дружества, с които ответникът твърди, че ищецът е имал прикрити трудов и/или граждански договор, от които е получавал доходи, като сочи още, че работодателят не е длъжен да кани служителя да представи трудовата си книжка, позовавайки се на ТР № 1/2019г. на ОСГК на ВКС, ответникът моли за отхвърлянето на иска, като неоснователен;претендира разноски.В съдебно заседание и в писмени бележки процесуалния представител на ответника адв. Е. А.-САК поддържа възраженията си и пледира за отхвърлянето на иска изцяло, претендира разноски.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, че между тях съществувало валидно трудово правоотношение, прекратено със Заповед № 159/26.05.2023г. на работодателя на осн. чл. 328,ал.1,т.5 от КТ, като в съдебно заседание е прието за безспорно и обстоятелството, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка на ищеца се е намирала у него.От приложеното копие на същата от ответната страна е видно, че ищецът е удостоверили с подписа си, че на 13.05.2021г. е получил трудовата си книжка и това обстоятелство не се оспорва. От Анекс № 1/29.04.2022г. към трудов 2 договор от 12.04.2021г., сключен между страните се установява, че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е определено в размер на 1900лв., считано от 01.05.2021г.От Уведомително писмо от 07.08.2023г., изпратено от ищеца чрез адв.Р.-ТАК до ответника се установява, че ищецът е поискал от работодателя в най-кратък срок да му бъде върната трудовата книжка, след което ищецът ще изчисли срока на забавянето и дължимото обезщетение.

Представено е и пълномощно, с което ищецът упълномощава адв.Р.Р.-ТАК да го представлява пред ответника. От Уведомление от 28.08.2023г., изпратено от ответника до адв.Р.Р.-ТАК се установява, че по повод уведомително писмо от адв.Р. от 07.08.2023г., ответникът уведомява първия, че трудовите книжки на ищеца са му предадени на 13.05.2021г., като при прекратяване на трудовото правоотношение на 26.05.2023г. ищецът не е представил на работодателя трудовата си книжка за отразяване на промяната. Приложени са и копия на хартиен носител на електронна кореспонденция между страните, като от писмо на ищеца до ответника от 24.05.2024г. се установява, че на 20.05.2024г. ищецът е изпратил на ответника трудовата си книжка за оформяне, но същата му е върната неоформена и ищецът пита защо това е така.От Искане за предоставяне на трудова книжка(без дата) се установява, че управителят на ответното дружество е поискал от ищеца да предостави трудовата си книжка, за да бъдат вписани промените в трудовото правоотношение, като от писмо от 17.06.2024г. на ищеца до работодателя се установява, че посоченото по-горе искане е получено от ищеца на 15.06.2024г., който заявява готовност да я представи, като би желал това да стане в Д“ИТ“ Т., където да бъде оформена книжката.Посочва се още, че ищецът е потърсил съдействие от Д“ИТ“ Т.; поканил е работодателя и да сключат извънсъдебна спогодба за заплащане на дължимото обезщетение от задържане на трудовата му книжка, с цел избягване на съдебен спор.От Уведомление от 18.06.2024г., изпратено от работодателя до ищеца се установява, че на 19.06.2024г. ще очаква ищеца в 15,00ч. в сградата на „ИН“ Т..Приложени са и две писма от Инспекция по труда Т. до ищеца, като от писмо(л.15, без дата) се установява, че ИТ е уведомила ищеца, че самият ищец е отклонил предложението на ответника за среща на 19.06.2024г. , като е определил нова среща на 01.07.2024г.Уведомил е ищеца още и за това, че ИТ няма регламентирано право да посредничи или функции на медиатор при решаване на трудов спор, а от второто писмо на ИТ Т. до ищеца (л.16, без дата) се установява ,че след извършена проверка по подадени от ищеца два сигнала от 28.05.2024г. за нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя, ИТ Т. уведомява ищеца, че е извършена проверка, при която е установено, че уволнителната заповед е връчена на ищеца лично на 26.05.2023г. срещу подпис, като го уведомява, че трудовата книжка се съхранява от работника , който е длъжен да я представи на работодателя при поискване за отразяване данните за прекратяването на трудовото правоотношение, като ИТ е задължила ответника в срок до 20.06.2024г. да отрази необходимите данни в трудовата книжка на ищеца и да му я върне срещу подпис.По делото ответникът е представил и преписка във 3 вр. със съставен КП № КТ-5-21-01597088/23.05.2024г., изд. от инспектор по осигуряването към ТП НОИ Т., от която се установява ,че във връзка с обжалван болничен лист, издаден на ищеца е извършена проверка на работодателя в периода 23.04.2024г.-23.05.2024г., като със Задължителни предписания № ЗД-1-21-01597124/23.03.2024г. е разпоредено на работодателя да подаде коригираща декларация досежно ищеца.От Декларация изх.№ 428/01.07.2024г., подписана от ищеца се установява ,че е връчил трудовата си книжка № 337162, серия Щ на работодателя за оформяне, а от Декларация изх.

№ 429/01.07.2024г., подписана от ищеца се установява, че на същата дата е получил лично оформената от работодателя трудова книжка. От копие на протокол № 481от 18.09.2023г. по гр.д.№ 782/2023г. по описа на РС Т., в което е разгледан предявен иск за уволнението на настоящия ищец се установява, че при извършена от съда констатация на трудовата книжка на ищеца е установено, че той не е започнал нова работа към тази дата, а С. В. е заявил пред съда, че не се е регистрирал в Бюро по труда, тъй като не го сметнал за нужно. В съдебно заседание по настоящото дело, управителят на ответното дружество е заявил, че искане за оформяне на трудовата книжка на ищеца е постъпило от него през м.май 2024г., като трудовата му книжка е оформена и му е върната след като работодателят е изпълнил дадените указания на НОИ за корекция на трудовия и осигурителен стаж на ищеца, касаеща период от 60дни.В съдебно заседание на 13.03.2025г. съдът е извършил констатация на трудовата книжка на ищеца № 337162, серия Щ, като съдът е установил, че в периода от 11.10.2023г. - 03.01.2024г. ищецът е работил по трудово правоотношение в „НЮ СПОРТ 1“ЕООД, а от 05.06.2024г. е започнал работа по ново трудово правоотношение, което не е прекратено до датата на съдебното заседание на 13.03.2025г.От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния месец преди прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 1905лв. и клас в размер на 45,72лв. , като общия размер на претендираното обезщетение за периода от 26.05.2023г. до 01.07.2024г. е в размер на 25 749,50лв., като вещото лице е приложила и таблица на дължимите суми по месеци.

При така установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:Предявен е иск с пр. осн. чл. 226,ал.2 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца от работодателя в размер на 27 601,86лв. за периода от 26.05.2023г.-датата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните до 01.07.2024г.-дата на предаването на оформената трудова книжка на ищец, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-02.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението.Съгл. разпоредбата на чл.

350,ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на работника или служителя, а съгл. чл. 226,ал.2 от КТ 4 работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника ели служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, като съгл. ал.3, изр. второ обезщетението по ал.2 е в размер на брутното му трудово възнаграждение от датата на прекратяване на трудовото правоотношение до предаването на трудовата книжка на работника или служителя.В конкретния случай е безспорно установено по делото, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните на 26.05.2023г. трудовата книжка на ищеца се е намирала у него, а не при работодателя, като основните спорни въпроси са дали някоя от страните е била в забава, респ. дължи ли работодателят претендираното обезщетение и в какъв размер, като в тази връзка, съдът приема следното: С ТР № 1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС е дадено разрешение на два материалноправни въпроса, относими към настоящия случай: 1) Задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й.

Разпечатката съдържа 14 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63c28966-07c2-4361-8eda-a36bcd2ca0ac