Решение № 262 от 22.10.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Габрово, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Димова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №

20254200100443 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба от И. Н. П. и Р. Д. П. и двамата от гр. Габрово, чрез адв. М. Д. от Габровска адвокатска колегия против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6 с цена на иска 29 269,54 лева. Приложил е доказателства за твърдените факти и обстоятелства. Молят да се признае за установено, че не дължат на ответника исковата претенция, поради погасяване по давност. Прави доказателствени искания.

В исковата молба се твърди, че съгласно изпълнителен лист от 12.04.2013 г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 1501 от 12.04.2013 г. по ч. гр. д. № 746/2013 г. по описа на Районен съд- Габрово ищците са осъдени да заплатят солидарно на Райфайзенбанк (България) ЕАД посочените в изпълнителния лист суми. Въз основа на издадения изпълнителен лист, заповедта за изпълнение и по молба на взискателя срещу тях е образувано ИД № 229/2013 г. по описа на ЧСИ с рег. № 732 - В.Ц.а. След образуване на изпълнителното дело - на 13.08.2013 г., са извършвани действия за събиране на вземането, като на 22.10.2014 г. и на 13.07.2015 г. са изготвени Постановления за възлагане на недвижим имот. С молба с вх. № 1730/10.05.2017 г. Банката е уведомила съдебния изпълнител, че е прехвърлила вземането си към ищците, на ответника, като с тази молба не е поискано извършването на изпълнителни действия. Били уведомени за прехвърлянето на вземането и че вече дължат плащане на съответните суми към ответника в хода на изп. процес. С молба с вх. № 2007/26.05.2017 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е поискало да бъде конституирано като взискател по горепосоченото изпълнително дело, както и да бъде насрочена дата за оценка и опис на движимите вещи на адреса на длъжника, без да е конкретизирано на кой от двамата длъжници. Действието обаче не е извършено. Няма насрочване на опис на движими вещи, няма връчено на длъжника съобщение за поисканото действие, няма протокол или искане за отлагане на действието. Т.е в случая взискателят не сочи и на кой от двамата длъжници по изпълнителното делото следва да се насрочи опис и продажба на движимите вещи, което от своя страна не може и да се приеме за валидно извършено изпълнително действие.

1

Твърдят, че след тази молба по делото не са постъпвали никакви други молби и не са извършвани никакви други изпълнителни действия до настоящия момент. В средата на м.

Юни 2025 г. служители на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД са се свързали със сина на ищците - Д.

Р.ов П. (ипотекарен длъжник) и са му предложили да подпише споразумение, съгласно което да заплати 11 000,00 лева по сметка на взискателя, с което цялото задължение да се счита изпълнено, както и да се откажат от правото си да направят възражение за изтекла погасителна давност.

След извършена справка по изпълнителното дело се установява, че в действителност от конституирането на ответника като взискател - 26.05.2017 г. до настоящия момент 30.06.2025 г. не са искани и не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което през този период вземането на взискателя се е погасило поради изтекла погасителна давност.

От Удостоверение с изх. № 5145/26.06.2025 г., издадено от ЧСИ с рег. № 732 по ИД № 229/2013 г. се установява, че размерът на дълга на ищците към ответника към 26.06.2025 г. е в общ размер на 29 269,54 лв., от които: Главница - 14 264,11 лв.; Неолихвяеми вземания 115,25 лв.; Лихви към главница - 12 912,18 лв.; Разноски по ИД - 32 лв.; Разноски по гр. д. 1947 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземанията, установени със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК (какъвто е процесният случай) се погасяват с изтичане на 5 годишен давностен срок.

След извършена справка по изпълнителното дело ищците установили, че в действителност от конституирането на ответника като взискател - 26.05.2017 г. до 30.06.2025 г. не са искани и не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което през този период вземането на взискателя се е погасило поради изтекла погасителна давност. От Удостоверение с изх. № 5145/26.06.2025 г., издадено от ЧСИ с рег. № 732 по ИД № 229/2013 г. се установява, че размерът на дълга към 26.06.2025 г. е в общ размер на 29 269,54 лв., от които: Главница - 14 264,11 лв.; Неолихвяеми вземания - 115,25 лв.; Лихви към главница - 12 912,18 лв.; Разноски по изп.д. - 32 лв.; Разноски по гр. д. – 1947,00 лв.

Позовават се на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно която вземанията, установени със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК (какъвто е процесният случай) се погасяват с изтичане на 5 годишен давностен срок.

Сочат, че в конкретната хипотеза за последно на 26.05.2017 г. е поискано извършването на валидно изпълнително действие - опис и оценка на движимите вещи на адреса на длъжника и след това не са искани или извършвани никакви изпълнителни действия. От тогава е започнала да тече и нова погасителна давност, която е изтекла на 26.05.2022 г.

Сочат, че дори и да се приеме, че е налице бездействие от страна на ЧСИ във връзка с извършване на така поисканите изпълнителни действия на 26.05.2017 г., то съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителният процес се прекратява ех 1еgе /по силата на закона/ и без да има постановление на съдебния изпълнител за това, защото същото не е условие за прекратяване на изпълнението и прекратяването не е предпоставено от издаване на постановление. Т.е. дори и да се приеме, че новата погасителна давност е започнала да тече от датата, на която е настъпила перемпцията - 26.05.2019 г., то същата е изтекла на 26.05.2024 г.

Претендира да се постанови решение, с което да признаете за установено, че И. Н. П. и Р. Д. П. не дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД следните суми: 14 264,11 лв. – главница;

115,25 лв. – законна лихва върху главницата, натрупана до 21.04.2017 г.; 12 912,18 лв. законна лихва върху главницата, натрупана в периода 22.04.2017 г. до 26.06.2025 г.; 1 946,00 лв. – разноски по гражданското дело, както и законната лихва върху главницата, натрупана от 27.06.2025 г., представляващи непогасени вземания по Изпълнителен лист от 12.04.2013 2 г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 1501 от 12.04.2013 г. по ч. гр. д.

№ 746/2013 г. по описа на Районен съд Габрово, поради изтекла петгодишна давност ведно със законните последици.

При извършената служебна проверка на исковата молба, съдът е констатирал, че същата отговаря на изискванията на чл. 128 и 129 от ГПК и е извършил процедурата предвидена в чл. 131 от ГПК с Определение № 237 от 29.04.2022 г.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуалния им представител юрисконсулт М., с който заявяват, че признават предявените искове. Взимат становище по разноските и считат, че при признание на иска от страна на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД разноските следва да останат в полза на ищците.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната пълнота, намира следното:

Пред ЧСИ В.Ц.а е образувано изпълнително дело № 20137320400229 на 13.08.2013 г. по подадена молба от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД против И. Н. П. и Р. Д. П. с приложени заповед за изпълнение № 1501/12.04.2013 г. и изпълнителен лист от 12.04.2013 г., издаден в заповедно производство по ч.гр.д. № 746/2013 г. на РС- Габрово. Няма данни срещу заповедта да е подадено възражение и доколкото ищецът не твърди подобен факт, съдът приема, че при липсата на подадено възражение е създаден стабилитет на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Издаденият изпълнителен лист е за осъждането на И.

Н. П. и Р. Д. П. да заплатят на „Райфайзенбанк /България“ ЕАД сумата 47 036,96 лв.изискуема главница, ведно със законната лихва от 10.04.2013 г. до изплащане на вземането, сумата 5353,05 лв. – изискуема редовна лихва за периода 15.10.2011 г.-18.11.2012 г., сумата 4823,49 лв.- изискуема наказателна лихва за периода 15.10.2011 г.-09.04.2013 г., сумата 2166,27 лв. – разноски по делото.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 2839 от 10.09.2013 г. и изх. № 2831 от 10.09.2013 г., длъжниците И. Н. П. и Р. Д. П., получили поканите на 20.09.2013 г., са поканени да заплати сумата от 67 304,10 лв., от които главница в размер на 47 036,96 лв. със законната лихва в размер на 2 187,43 лв. за период 10.04.2013 г.-24.09.2013 г.; 10 176,54 лв. неолихвяеми вземания, 2 166,27 лв. присъдени разноски; 1 003,00 лв. – разноски по изп.д. и 4 733,90 лв.- такси по ТЗЧСИ дължими към 24.09.2013 г.

По подадена молба, на 26.05.2017 г., на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК съдебния изпълнител е конституирал като взискател по делото „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

В хода на образуваното изпълнително производство са поискани и предприети различни действия по принудителното изпълнение. Видно от направените отбелязвания върху изпълнителния лист, по изпълнителното дело, на 03.10.2013 г. е внесена сумата от 181,00 лв. на 31.10.2013 г. – 297,89 лв., на 04.12.2013 г.- 297,83 лв., на 19.12.2013 г. – 297,89 лв., на 28.01.2014 г.- 300,21 лв., на 08.12.2014 г.- 525,23 лв. От постановление за възлагане на недвижим имот от 13.07.2015 г. на ЧСИ В.Ц.а е видно, че е продаден имот, на стойност 4 128,00 лв., което е било и последното валидно изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител.

От приложеното изпълнително дело е видно, че след 26.05.2017 г. до подаване на исковата молба не са искани и не са извършвани действия по него.

По настоящото дело като свидетел е разпитан синът на ищците Д. Р.ов П., който установява, че до завеждане на дело се е стигнало след „постоянен и неограничен телефонон тормоз“, над него и родителите му. Представители на ответника са се свързвали многократно с него и са го уговаряли да подпише споразумение, като в крайна сметка той им е отказал след консултация с адвокат. Предложили са му да даде 10 000,00 лв. по споразумение, като през цялото време са твърдели, че той е длъжник, а всъщност той е имал качеството само на ипотекарен длъжник.

3

С удостоверение № 5145 от 26.06.2025 г. се установява, че към датата на издаването му задължението на ищците по изпълнително дело № 20137320400229 е в размер на: главница 14264,11 лв.; неолихвяеми вземания – 115,25 лв.; лихви към главници – 12 912,18 лв.; разноски по изп.д. – 32,00 лв.; разноски по гр.дело – 1 946,00 лв. и такси по ТТР към ЗЧСИ – 2491,87 лв. или общо 31 761,41 лв.

След получаване на указанията, ищците с молба от 21.07.2025 г. са направили уточнение на исковата молба, като се притендира да се признаят за погасени по давност следните суми: 14 264,11 лв. – главница; 115,25 лв. – законна лихва върху главницата, натрупана до 21.04.2017 г.; 12 912,18 лв. - законна лихва върху главницата, натрупана в периода 22.04.2017 г. до 26.06.2025 г.; 1 946,00 лв. – разноски по гражданското дело, както и законната лихва върху главницата, натрупана от 27.06.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 от ГПК, с който е дадена правна възможност длъжникът да оспорва с иск изпълнението, тъй като има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист.Длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/Длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/