Решение № 147 от 25.07.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 173/2025
- Вид
- Решение № 147
- Подписан
- 25.07.2025
- Състав
- Юлия Русева Бажлекова, Ирена Николова Петкова, Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за наследството
- чл.25, ал.1 · Закон за наследството
- чл.27 · Закон за наследството
- чл.28 · Закон за наследството
- чл.42 б."б" · Закон за наследството
- чл.42, б. "в" · Закон за наследството
- чл.43, ал.1, б. "а" · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 147 гр. Варна, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Юлия Р. Бажлекова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20253000500173 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх.№6367/19.12.2024г. по описа на ОС-Шумен, депозирана от Д. А. Д., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.
И. И., против Решение № 234/01.11.2024г. на ОС – Шумен, постановено по гр. д. № 331/2022г., с което е прието за недоказано предявеното от Д. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ***, вх.2, ет.6, ап.72, по реда на чл.193 от ГПК, оспорване автентичността на саморъчно завещание на К. А. Д., ЕГН ********** от 14.06.2022 г., обявено на 15.06.2022 г. с протокол на нотариус Гергана Великова – Ценова, рег. № 702 при НК и вписано в СВ – Шумен с дв. вх. рег. № 4090 от 28.06.2022 г., акт № 124, т. 4, д.
№ 2274/2022 г., като са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. А.
Д. срещу А. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „Цар Освободител“ № 14, ет.3, ап.16, искове, както следва:
- иск с правно основание чл.42, б. „б“, вр. чл.25, ал.1 от ЗН, за прогласяване нищожност на саморъчно завещание на К. А. Д., ЕГН ********** от 14.06.2022 г., обявено на 15.06.2022 г. с протокол на нотариус Гергана Великова – Ценова, рег. № 702 при НК и вписано в СВ – Шумен с дв. вх. рег. № 4090 от 28.06.2022 г., акт № 124, т. 4, д. № 2274/2022 г., поради нарушаване изискванията по чл.25, ал.1 от ЗН;
- иск с правно основание чл.42, б. „в“ от ЗН, за прогласяване нищожност на саморъчно завещание на К. А. Д., ЕГН ********** от 14.06.2022 г., обявено на 15.06.2022 г. с протокол на нотариус Гергана Великова – Ценова, рег. № 702 при НК и вписано в СВ – Шумен с дв. вх. рег. № 4090 от 28.06.2022 г., акт № 1
124, т. 4, д. № 2274/2022 г., поради противоречие с добрите нрави;
- иск с правно основание чл.43, ал.1, б. „а“ от ЗН, за унищожаване на саморъчно завещание на К. А. Д., ЕГН ********** от 14.06.2022 г., обявено на 15.06.2022 г. с протокол на нотариус Гергана Великова – Ценова, рег. № 702 при НК и вписано в СВ – Шумен с дв. вх. рег. № 4090 от 28.06.2022 г., акт № 124, т. 4, д. № 2274/2022 г., като изготвено от лице, което не е било способно да завещава;
Както и е осъден Д. А. Д. да заплати на А. К. С., деловодни разноски в размер на 7 020,10 лева.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че неправилно съдът е ценил изготвените основно, допълнително и повторно заключение по СГЕ, тъй като същите не са изготвени съобразно процесуалните правила и норми. Не е изследван оригинала на завещанието, а само приложените копия. Затова и се оспорва от въззивника заключението на вещите лица досежно извода за автентичност на завещанието. Като неправилен се сочи и извода на съда, че завещателят и ответницата са живеели в продължение на двадесет години на съпружески начала, доколкото горният извод не съответства на ангажираните по делото гласни доказателства, водени от ищеца. Твърди се, че неправилен е изводът на съда и досежно липсата на посочен на мотив за извършване на завещанието, като сочи, че би могло да се предположи, че това е благодарност за положените грижи. Сочи се, че и здравословното състояние не е зачетено правилно от съда, като не е съобразено, че завещателят не е могъл да разбира и ръководи действията и постъпките си самостоятелно.
Моли решението да бъде отменено и исковете уважени изцяло. Предвид изложеното досежно допуснатите процесуални нарушения във връзка с липса на вещи лица от района на ШОС, неизвършване на СГЕ с технически средства, както и изследване копие от завещанието, да бъде допусната повторна тройна СГЕ, която да отговори на всички въпроси, поставени към вещите лица пред първата инстанция.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна А. К. С., с който жалбата се оспорва. Навеждат се твърдения, че съдът правилно е кредитирал всички събрани доказателства в тяхната съвкупности е постановил законосъобразно решение. Сочи, че искането за допускане на тройна СГЕ е неоснователно, тъй като е изследван именно оригиналът на завещанието. Моли решението да бъде потвърдено.
За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС). Произнасянето съответства на предявени обективно евентуално съединени установителни искове и конститутивен иск, с които е бил сезиран първоинстанционния съд, а именно предявен от Д. А. Д. срещу А. К. С. иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, с посочен автор К. А. Д., ЕГН: **********, бивш жител на гр. Шумен, починал на 15.06.2022 г., поради неспазване на предвидената в закона форма, в частност поради несъставянето му и неподписването му от завещателя – иск с правно основание по чл. 42, б. „б)“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, предявен в условията 2 на евентуалност иск поради накърняване на добрите нрави – иск с правно основание по чл. 42, б. „в)“, предл. трето от ЗН, и отново предявен в условията на евентуалност иск да бъде унищожено, поради това, че завещателното разпореждане е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава – иск с правно основание по чл. 43, ал. 1, б. „а)“ от ЗН.
Исковете са били основани на твърдения, че ищецът е наследник по закон на своя брат – К. А. Д., който починал на 15.06.2022 г. в 13:25 ч. Преди да почине, на последния било установено онкологично заболяване, наложило временното му настаняване в МБАЛ „Сърце и мозък“ – гр. Плевен. Към момента на смъртта си, наследодателят притежавал следното недвижимо имущество: 1/ жилище № 15 в ЕЖБ - 2, вх.1, ет.5, със ЗП 58.55 кв.м., представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с административен адрес: гр. Шумен, ***, вх.1, ет.5, ап.15, ведно с припадащите се към него избено помещение № 15 и 2 423/100 000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; 2/ 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** с площ от 642 кв.м., с административен адрес: гр. Шумен, ***, заедно с изградените в имота: сграда с идентификатор № ***, със ЗП 36 кв.м., предназначение – жилищна, сграда с идентификатор № ***, със ЗП 61 кв.м., предназначение – жилищна; сграда с идентификатор № ***, със ЗП 39 кв.м., предназначение – жилищна; сграда с идентификатор № ***, със ЗП 34 кв.м., предназначение – селскостопанска; 3/ ПИ с идентификатор № *** с площ от 5 439 кв.м., местност Камчия, гр. Шумен, трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория ІІІ; 4/ ПИ с идентификатор № *** с площ от 2 048 кв.м., местност Дремжа, гр.
Шумен, трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, категория ІV; 5/ ПИ с идентификатор № *** с площ от 2 996 кв.м., местност Айкъна, гр. Шумен, трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория ІІІ; 6/ ПИ с идентификатор *** с площ от 4 994 кв.м., местност Варнеолу, гр. Шумен, трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория ІІІ;
7/ ПИ с идентификатор № *** с площ от 3 988 кв.м., местност Камчия, гр. Шумен, трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория ІІІ; 8/ ПИ с идентификатор № *** с площ от 3 916 кв.м., с. Царев брод, общ. Шумен, трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория 0. Твърди се, че на погребението на К. Д., присъствали неговия брат – Д. Д. и А. С., с която наследодателят периодично се срещал. На 17.06.2022 г. ищецът получил обаждане от адв. Й.С. от АК – Шумен, която била близка на починалия К. Д..
Заявила на ищецът, че нямало да открие документи, удостоверяващи правото на собственост на наследствените имоти тъй като последните били завещани на трето лице. При извършена справка в имотния регистър при АВ, установил, че имотите – собственост на К. Д. били завещани на А. К. С. със завещание, изготвено на 14.06.2022 г. и обявено на следващия ден. Сочи се, че в часовете, предшествали смъртта на наследодателят, същият не бил способен да действа разумно, поради влиянието на приети от него силни болкоуспокояващи медиК.ти. Застъпена е тезата, че наследодателят е изградил силна връзка на 3 близост със своите племенници – сина и дъщерята на ищеца и при ясно съзнание, действителната воля на К. Д. би била да завещае на тях имуществото си, а не на ответницата. Изтъкнато е, че наследодателят заявявал нееднократно това свое намерение пред своите роднини, близки и познати. В тази връзка се счита, че завещателното разпореждане накърнява добрите нрави, тъй като със същото е предоставено имуществото на лице извън семейния кръг. Посочено е, също така, че завещанието е неавтентично. С оглед на това е поискано прогласяване на нищожността му, евентуално да бъде постановено решение, с което да бъде унищожено.
В срока по чл. 131 ГПК исковете са оспорени от ответницата. За безспорни са посочени обстоятелствата, че: 1) Д. А. Д. е наследник по закон на брат си К. А. Д., починал на 15.06.2022 г.; 2) К. Д. страдал от онкологично заболяване; 3) Завещателят бил настанен в МБАЛ „Сърце и мозък“ – гр.
Плевен, след което бил изписан; 4) К. Д. нямал сключен граждански брак с ответницата А. С. и няма свои низходящи; 5) К. А. Д. оставил в наследство описаното в исковата молба имущество; 6) на погребението на К. Д. не присъствала адв. Й.С., която приживе имала приятелски отношения с починалия; 7) На 17.06.2022 г. е проведен телефонен разговор между ищеца и адв. С.. Наведени са насрещни твърдения, че ищецът не бил в добри отношения с брат си, съответно, че на честването на 60-я рожден ден на К. Д., неговите брат и племенници не присъствали и не го поздравили по телефона.
Посочено е, че през годините завещателят имал спорадични контакти със своите роднини, не посещавал домовете им, не бил канен да им гостува, съответно не знаел къде живеят племенниците му. През 2020 г. К. и Д. Д.и осъществили еднократна среща в гр. Шумен, но не в съсобствената им къща в кв. Дивдядово. През 2021 г. се състояла последната среща на двамата братя.
През м. декември 2020 г. К. Д. предложил на племенника си А. Д. да поемат съвместно разходите за ремонт на покрива на обитаваната от К. Д. къща, след което последният би прехвърлил ½ ид. ч. от имота на своя племенник срещу задължение за издръжка и гледане. Племенникът на завещателя не приел предложението. През лятото на 2021 г. К. Д. се срещнал с племенника си и с жена му – Н., която подарила на завещателя своя хладилник, марка „Либхер“, тъй като К. Д. не разполагал с хладилник в къщата в кв. Дивдядово, гр.
Шумен. Наведени са твърдения за кратка еднократна среща на К. Д. с племенницата му Р. през 2021 г., която посетила чичо си по повод нейния прием като студент в Шуменския университет. Пространни твърдения са наведени за влошени лични отношения между братята К. и Д. Д.и, съответно за близки интимни отношения между ответницата и завещателя, продължили през периода от 2000 г. до 2022 г. В края на този период при влошаване на здравето му, К. Д. заживял съвместно с А. С., която го приела в дома си, полагала грижи за него и наела медицинска апаратура за облекчаване на болестната му симптоматика. Оспорен е като фактическо обстоятелство приема на болкоуспокояващи медикаменти, възпрепятстващи смисъла и значението на извършваните от К. Д. действия. До смъртта си, макар и с известни затруднения, завещателят се е обслужвал сам. Сочи се, че е посещавал лечебно заведение с цел екстрахиране на вода от областта на сърцето и провеждане на палиативна лъчетерапия на десен бял дроб. Не е страдал от заболявания, компрометиращи волеобразуването му или налагащи поставянето му под запрещение, съответно не се е водел на отчет в „Държавна 4 психиатрична болница “Царев брод“. Оспорени са твърденията, че завещателят е заявявал пред трети лица, че има намерение да прехвърля собствеността на притежаваните от него имоти на своите племенници. Счита, че завещанието е съставено при спазване на формата, предвидена в чл. 25, ал.