Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 408 от 27.11.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Наказателно дело за възобновяване 1321/2023
Вид
Решение № 408
Подписан
27.11.2023
В сила
27.11.2023
Състав
Венелин Иванов, Даниела Врачева, Георги Ушев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Венелин Иванов Наказателно дело за възобновяване № 20231000601321 по описа за 2023 година

Производството по ВНЧД №1321/23г. е образувано по искане за възобновяване на наказателното производство от защитника на осъдения С. А. Р., адв. К. Д. от САК, по реда на Глава XXХIII от НПК и на основание чл. 420, ал.2, чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Иска се иска отмяна на Решение № 285/26.04.2023 г. на СГС, с което е потвърдена Присъда от 04.07.2022 г. по НОХД № 1349/2021 по описа на СРС, НО, 94 състав и оправдаване на подзащитния му в рамките на приетите фактически положения. Направено е алтернативно искане на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК за връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В искането за възобновяване на наказателното производство упълномощеният защитник на осъдения Р., адв. Д., излага доводи за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК в производството пред първата и въззивната инстанция. Твърди се за неправилна оценка на фактите, относно субективната съставомерност на деянието, за което Р. е бил привлечен към наказателна отговорност.

Твърди се за непълно и непоследователно, а в резултат превратно тълкуване на доказателствата и игнориране на такива, които са от съществено значение за формирането на изводите от съдилищата за съставомерните признаци на деянието, за което е била ангажирана наказателна отговорност на осъдения Р.. Според защитата, съдилищата са приложили неправилно закона, доколкото са изключили приложението на чл.9 НК.

Защитата претендира за правилна и пълна оценка на фактите за липса на обществената опасност на деянието описано в обвинението, доколкото извършеното от него е изцяло формално и от процесуална и правна страна действията по защита не са можели да породят правни последици, доколкото пълномощното не било подписано от осъдения Р. съобразно изискванията на чл.93 ал.2 НПК, поради което при осъществяване на инкриминираната професионална деятелност, не е притежавал редовно възложена му процесуално представителна власт за защита и съдействие при извършване на съответните процесуално 1 следствени действия с лицето, спрямо което е предявено постановление за привличане в качеството на обвиняем и провеждане на разпит в такова качество. На второ място те са процесуално нищожни и поради обстоятелството, че не е осигурен втори защитник, който практикува професията в Р.България, съгласно разпоредбата на чл.12 от ЗА. Акцентира се на обстоятелството, че по делото не са установени никакви данни подзащитния му друг път, различен от 25.04.2020г. да е осъществявал процесуално представителство или друга дейност, свързана с адвокатската професия, а извършеното е било по настояване на лицето, поради липса на възможност да се яви друг упълномощен защитник, в условията на пандемията от Ковид. Защитата настоява, че съдебните инстанции по никакъв начин не се оценили, че за да е професионална, в случая дейност на „адвокат“, като защитник на лице спрямо което се предявява обвинение и се осъществява разпит в качеството му на обвиняем, съответната професионална конкретната дейност следва да удостоверява и създава годни процесуални факти. В този смисъл, макар и да е осъществил фактически действия по защита, релевантни на професионалните на професията „адвокат“, поради тяхната процесуално правно нищожност, при фактическото им извършване не е настъпила дори формална обществена опасност от твърдяното за съзнателно осъществено поведение, за което е била ангажирана наказателната му отговорност. Защитата изразява претенции, че в конкретния случай не са били изложени убедителни доводи за отказ приложението на чл. 9, ал. 2 НК.

В съдебно заседание представителят на А. П. оспорва искането и моли да не бъде уважаването му по изложените пред съда доводи.

В пледоариите пред въззивната инстанция защитникът на осъдения Р., настоява за уважаване на искането за възобновяване на наказателното производство и отмяна на Решение № 285/26.04.2023 г. на СГС, с което е потвърдена Присъда от 04.07.2022 г. по НОХД № 1349/2021 по описа на СРС, НО, 94 състав и оправдаване на подзащитния му в рамките на приетите фактически положения или приложението на чл.9 ал.2 НК. Направено е алтернативно искане на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК за връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Защитата, в подкрепа на направените искания сочи конкретни доказателствени източници, с които претендира за доказателствено подкрепена защитната позиция, че подзащитния му не е осъществил инкриминираните действия, доколкото е бил редовно действащ адвокат вписан в адвокатска колегия на Република Кипър, че е осъществил единствено фактически действия, които са процесуално нищожни и не могат да породят предвидените в закона правни последици, доколкото упълномощаването от обвиненото лице не е подписано от Р., според изискванията на чл.93 ал.3 НПК, а фактическото му участие, е било допуснато от водещия държавен орган по разследването самостоятелно, в нарушение на чл.12 от ЗА, за което на осъдения Р., не могат да му бъде вменена никаква отговорност и задължения. Алтернативно се претендира за приложението на чл.9 НК, доколкото не е налична обществената опасност на деянието за което е била ангажирана наказателната му отговорност.

Софийски апелативен съд, след като прецени посоченото в искането на Главния прокурор и доводите на страните, като се запозна с материалите по делото намира за установено следното:

По допустимостта.

Искането за възобновяване по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК е депозирано от защитник на лице с правен интерес – осъденият по настоящото наказателно производство С. А. Р.. Заявено е в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК срещу влязъл в сила съдебен акт на СРС, потвърден с решение на СГС, който не е бил проверяван по касационен ред, с твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което съдържа правните и фактически доводи от категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Предвид посоченото и доколкото съдържа правни и фактически доводи от категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, са налице процесуалните предпоставки за проверка по реда на глава XXXIII от НПК правилността на влязлата в сила Присъда от 04.07.2022 г. по НОХД № 1349/2021 г. по описа на СРС, 2 потвърдена с Решение № 285/26.04.2023г. на СГС, постановено по ВНОХД № 20221100605223/2023г. по описа на СГС, НО, 9 въззивен състав.

Разгледано по същество искането е основателно.

С присъда от 04.07.2022 г., подсъдимият С. А. Р. е бил признат за виновен в това, че на 25.04.2020 г. в гр. София, ул. „Марин Дринов“ № 4, в сградата на 05 РУ-СДВР, кабинет 209, упражнил адвокатска професия по смисъла на чл. 24 от Закона за адвокатурата, изразяваща се в явяването му като упълномощен защитник, вписан в Регистър на адвокатите на Република Кипър, на обвиняемия А. Х. С. по досъдебно производство №229ЗМК765/2020 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. 12310/2020 г. по описа на СРП за извършване на съответните процесуално-следствени действия с обвиняемия (предявяване на постановление за привличане на обвиняемия С. и разпит на обвиняемия С.), без да има съответна правоспособност по чл. 3 от Закона за адвокатурата – престъпление по чл. 324, ал.

1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му е наложил наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева. На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото – 1 бр. адвокатска карта на името на С. А. Р., ЕГН:**********, с № ******* е иззета и запечатана в полиетиленов плик на л. 24 от материалите от ДП, за която е постановено да бъде предадена на Софийска адвокатска колегия. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК С. Р. е осъден да заплати направените съдебни разноски в размер на 777,00лв. по сметка на бюджета на съдебната власт.

С атакуваното въззивно решение № 285/26.04.2023 г., постановено по ВНОХД № 5223/2022 г. по описа на СГС, е била потвърдена изцяло присъдата на СРС. Въззивният състав при СГС е приел, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и способи за приобщаването им. Пред въззивната съдебна инстанция са били допуснати и приети писмени доказателства - извлечение от Закон за адвокатурата в Република Кипър, от разпоредбите на който се установява, че с оглед пандемията от Ковид, законният срок за заплащането на адвокатската такса и застраховки /която се заплащала до м.март/ е можело да бъде заплатена до края на м.септември. Лиценза за съответната година се удостоверявал с издаването на нова адвокатска карти, за съответната година, а при липса на такава, която е актуално издадена за съответната година не било възможно упражняване на адвокатска професия като европейски адвокат, на територията на Република Кипър. Въззивният състав е възприел изцяло изводите на първата инстанция, които преценил като задълбочени и съответни на правилата на формалната логика и доказателствените факти, поради което се произнесъл, че всички фактически и правни изводи въз основа на събраните доказателства са правилни, а наложеното наказание е наложено справедливо по вид и тежест.

Пределите на настоящата проверка, при извънредното производство по глава тридесет и трета от нпк, ангажира правомощията на настоящия състав, да прецени законосъобразността и правилността на съдебния акт, при установените фактически положения, без възможност за изменение на изложената в него фактическа обстановка и ревизия на изводите за достоверност на доказателствените източници, фактическата необоснованост и непълнотата на доказателствата не представляват самостоятелни касационни основания за проверка на атакувания съдебен акт. вътрешното убеждение е суверенно и неотменимо поради което не могат да бъдат отново разглеждани по същество фактите по делото, да се установяват нови фактически положения, различни от приетите и да се извърши нов доказателствен анализ.

Единствената възможност по този ред да бъде оспорено вътрешното убеждение на съда, изразено в окончателната присъда, относно достоверността на доказателствените материали и установените факти, може да се осъществи, ако и доколкото бъде констатирано за нарушени процесуалните норми, регулиращи формирането на съдийското убеждение, при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване.

Настоящият състав установи, че са били допуснати съществени процесуални нарушения, поради неправилно формирани изводи на основата на събраните доказателства, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон 3

На първо място, за пълнота и поради отправени възражения на защитата за несъставомерност на деянието, настоящият състав е длъжен да вземе отношение по защитните възражения от адв.-Д., за редовност на лиценза за европейски адвокат в Република Кипър на осъдения Р. към инкриминираната дата -25.04.2020г. т.е. за наличието на формално признато професионално право да упражнява адвокатска професия в Р.Кипър, респективно дали упражняването на това право в Р.България е довело до несъставомерност на деянието, за което е бил признат за виновен с проверяваните съдебни актове.

Настоящият състав споделя изцяло изводите на двете съдебни инстанции, че С. Р., след 18.01.2018г., вкл. към инкриминираната дата - 25.04.2020г., осъденият Р. не е можел да упражнява адвокатска професия на територията на Република България въз основа на членството си като адвокат от ЕС в АК-Лимасол, Република Кипър, независимо от обстоятелството, дали е имал подновен лиценз за 2020г. като европейски адвокат в Република Кипър.

Лиценза, независим дали е бил подновен за 2020г., издаван от Адвокатската колегия в гр.Лимасол Кипър, не може да предостави правото за упражняване на адвокатска професия в държавата на произход, ако е лишен от това право в нея. Видно от разпита на свидетеля С.