Решение № 815 от 12.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 815 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000500834 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата пред първата инстанция- Б. Г.

Г. срещу Решение № 182 от 13.01.2025 година по гр.д. № 3348/24 година на СГС, ГО, I-10 състав, в частта, в която е отхвърлен, предявеният от ищцата срещу ответника- Столична община, иск по чл. 49 вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата над 25 000 лв. до 50 000 лв./при съобразяване разпоредбата на чл.264 ГПК/, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания в резултат от травматични увреждания, настъпили на 19.10.2021 г. в гр.София, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и относно имуществените вреди за разликата над 1190 лв. до 2380 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на постановеното от СГС, решение в обжалваната му част. Твърди се, че неправилно 1 първоинстанционният съд бил приел, че е налице съпричиняване на пострадалия, което представлявало нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Счита, че това, че ищцата живее близо до мястото, където е претърпяла инцидента, не означава, че същата е допринесла за настъпването на инцидента. Неправилно съдът бил посочил, че е налице принос на пострадалата, тъй като неравността била видима и известна на ищцата и същата можела да премине на другия тротоар, където повърхността била равна. Задължение било на Общината да поддържа тротоара целогодишно във вид, в който същият да се ползва по предназначение. Следвало да се посочи, че тротоара се ползвал и от пешеходци, които не са в безупречно здравословно състояние. Съдът не бил отчел и факта, който се установявал от снимките, че тротоара, където ищцата претърпяла инцидента бил стеснен, което затруднявало заобикалянето на препятствието. На мястото на инцидента освен надигане на бордюра имало и дънер, както и избуяла и неотстранена растителност, която се разпростирала извън ограденото пространство около дънера, която растителност „маскирала“ действителните размери на препятствието и пречела да се възприемат неговите граници. Отделно от това липсвали предупредителни знаци.

Действително, ищцата била на преклонна възраст, но по начина по който съдът бил подходил, я бил обвинил за настъпването на инцидента като приел, че ищцата следвало да преминава през заобиколен път. Ищцата се била движело правомерно по тротоара поради което по отношение на нея не било налице противоправно поведение, за да се приеме наличие на съпричиняване.

В този смисъл, обжалваното решение не било съобразено със съдебната практика по този въпрос. По отношение размера на присъденото обезщетение се излагат доводи, че същото не отговаря на критериите на чл.52 ЗЗД за справедливост, тъй като не било съобразено с травматичните увреждания на ищцата и продължителния период на търпените от нея болки и страдания. Не били съобразени от съда претърпените от ищцата спешни оперативни интервенции по наместването на дясното бедро с поставяне на вътрешен имплант; ищцата била претърпяла и пред-оперативни и пост-оперативни интервенции. Сочи, че ищцата била обездвижена за голям период от време, през който период била изцяло зависима от чужда помощ. Позовава се на заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Съдът не бил взел предвид и, че към настоящия момент десния крак не се бил възстановил напълно, а оздравителния процес продължавал. Вследствие на 2 травмата кракът бил станал по-къс и ищцата куцала значително като се придвижвала с помощта на две „канадки“. Тези увреждания давали отражение върху качеството на живот на ищцата, който бил влошен вследствие на инцидента. Завинаги била ограничена физическата й активност. Не било взето предвид и психическото страдание на ищцата от това, че същата била станала непълноценен човек и жена. Ищцата имала и множество белези, от които изпитвала неудобство в естетическо отношение.

Иска се в обжалваната му част първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което ищцовата претенция да бъде уважена като се увеличи размера на присъденото обезщетение до сумата от 50 хиляди лева. Претендира се адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАДв.

По въззивната жалба е постъпил отговор от оветника в първоинстанционния съд – Столична община, в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Правилно било прието от съда наличие на съпричиняване от страна на ищцата – инцидентът бил настъпил в светлата част на денонощието, както и, че ищцата живеела на същата улица в непосредствена близост до посадъчното гнездо на отрязаното дърво, т.е. тя ежедневно минавала покрай това място. С оглед на това, че преди години ищцата била претърпяла операция за смяна на тазобедрената става, то тя следвало да преминава внимателно покрай мястото. Счита, че размера на присъденото от СГС, обезщетение, отговаря на полученото от ищцата телесно увреждане и същото било обсъдено в мотивите на обжалваното решение на с.4. Доводите в обратния смисъл намира за неоснователни. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е допустима:

Решението е връчено на въззивницата на 27.01.2025 г и е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК- на 10.02.2025 г.

Налице е правен интерес за обжалване на решението в отхвърлителната му част.

В частта в която ищцовата претенция е отхвърлена за разликата над сумата от 50 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв. досежно неимуществените вреди, решението като необжалвано е влязло в сила/определението по чл.264 ГПК също е влязло в сила/.

3

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден процес, както и е допустимо.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СГС е приел, че при определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД следва да се съобрази, че уврежданията на ищцата се намират в областта н а крака, причинено й било ограничение, а в последствие - затруднение на движенията за срок от около няколко месеца, което обективно водело до дискомфорт и трудности при придвижването и в ежедневието й. Лечението включвало оперативна интервенция. Интензитетът на болката бил най-голям през първите 10-12 дни след увреждането и след започване на натоварване на крака и умерен - за около 4 месеца. Към настоящия момент били налице данни за настъпили усложнения (скъсяването на десния крак с 2, 5 см, намален обем на движения на дясната тазобедрена става с 28 % и дясната колянна става с 34 %), но поради извършена две години преди инцидента друга оперативна намеса тазобедрено ендопротезиране (поставяне на изкуствената тазобедрена става) на същия крак, не можело да се определи в какъв процент усложненията се дължат на процесния инцидент и какъв - на предходната операция (вещото лице сочело, че ищцата е имала ограничени движения и преди слагането на изкуствената става, но липсвал документ до каква степен движенията на крака са възстановени след смяна на ставата, като пълно възстановяване след ендопротезиране не б и л о възможно). При така установените факти и при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, трайните последици за здравето на пострадалата, които обаче само частично се дължали на процесното увреждане и отнасяйки ги към възрастта и начина й на живот, както и съобразявайки конкретните икономически условия и стандарт на живот към момента на настъпване на злополуката - 2021 г., с ъ д ъ т е приел, че справедливото обезщетение е в размер на 50 000 лв.

4

Основателен б и л и искът за присъждане на имуществени вреди от увреждането. Установявало се от медицинската експертиза и представените писмени доказателства, че във връзка с лечението на ищцата и извършената операция б и л и извършени разходи за закупуване на медикаменти и консумативи в размер на 2 380 лв.

Основателно б и л о направеното възражение за съпричиняване.

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане можело да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Възражение за съпричиняване от страна на ищеца било релевирано своевременно с отговора на исковата молба. Съпричиняването на вредата изисквало наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването можел да се изрази в действие или бездействие. Съобразно мотивите по Тълкувателно решение № 1/2021 г. по т.д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС пострадалият "не извършва непозволено увреждане, но съпричинява вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването й или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност". Пострадалият допринасял за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. ОСТК на ВКС, а именно: когато не е допринесъл за настъпване на събитието, "но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата". От показанията на свидетеля се установявало, че процесният участък от тротоара, където се бил осъществил инцидента, не б и л зает изцяло от ограждението за дърво с надигнати и неравни плочи и тревиста и храстовидна растителност, като частта от тротоара встрани от ограждението, била широка между половин и един метър и позволявало преминаване на човек. Произшествието б и л о настъпило в светлата част на денонощието, а съгласно показанията на свидетелката, ищцата живеела в непосредствена близост, т.е. - била запозната с особеностите на настилката. От това следвало, че доколкото неравността по пътя била видима и известна на ищцата (която живеела наблизо), то било напълно възможно при приближаване до неравността, същата да бъде възприета и избегната от преминаващия пешеходец чрез преминаване по частта от тротоара, която била с равна и неповредена настилка. Поради това 5 следвало да се приеме, че ищцата не е положила дължимата грижа към собственото си здраве да бъде внимателна към състоянието на пътя, по който преминава, в познат за нея участък. Въз основа на изложеното и поради противоправно поведение на пострадалия - неполагане на дължима грижа да се движи с внимание и при съобразяване със състоянието на пътя, размерът на дължимите обезщетения следвало да бъде намален с 50% (1/2) - до 25 000 лв. за обезщетението за неимуществени вреди и 1 190 лв. за имуществените вреди. С оглед искането, на ищцата следвало да се присъди законната лихва от исковата молба до окончателното плащане.

Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция като съобрази доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото /пред първата съдебна инстанция/ доказателства, приема следното:

За да бъде основателен иска по чл.49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД, следва да се установи, че е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай като тежестта на доказване е върху този, който я твърди, в случая ищецът. Вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки - противоправно деяние и вреда подлежат на установяване от ищеца.