Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 722 от 30.05.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 837/2023
Вид
Решение № 722
Подписан
30.05.2023
Състав
Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Петя Алексиева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 722 гр. С., 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20231000500837 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 21.11.2022г , постановено по гр.д. № 11721/2020г, Софийски градски съд, ГО, І-18 състав е осъдил ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД да заплати на Т. С. К. и на К. П. К. чрез неговата майка и законен представител Т. К. по 135 000лв на всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на П. К. К.-съпруг и баща на ищците, настъпила вследствие на ПТП реализирано на 18.06.2020г, причинено по вина на водач на МПС, застраховал своята ГО при ответника, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ. Съдът е отхвърлил предявените искове за сумата над 135 000лв до 200 000лв и е присъдил законна лихва от 05.11.2020г. Съдът е приел, че се установява съпричиняване на уврежданията от страна на починалия в обем на 10%. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ответника ДЗИ-Общо застраховане ЕАД.

Решението на СГС е влязло в сила за сумата от по 60 000лв за всеки ищец, като необжалвано.

Решението на СГС е обжалвано с обща въззивна жалба от ищците Т. К. и К. К., 1 представлявани от адв. Н. в отхвърлителната му част. Въззивниците- ищци поддържат, че решението е неправилно , поради неправилно приложение на материалния закон чл.52 и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Оспорват обосноваността и правилността на извода на СГС за наличие на съпричиняване. Поддържат, че по делото не се установява причинна връзка между поведението на починалия и неговите увреждания. Подържат, че определените обезщетения по размер са занижени, а не справедливи и не са съобразени всички относими обстоятелства към размера на справедливото обезщетение. Молят решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени, като върху главниците бъде присъдена законна лихва от 05.11.2000г. Претендират и разноски по делото.

Ответникът З. Д.Богг: живот и здраве АД обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част. Въззивникът- ответник поддържа, че съдът е определил завишени обезщетения и за непоискани от ищците вреди. Поддържа, че неправилно съдът е приложил чл.51,ал.2 от ЗЗД и е определил съпричиняване в занижен размер. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото. Поддържа, че в нарушение на чл.53 от ЗЗД съдът не е обсъдил твърдяно съизвършителство при настъпване на деликта. Сочи , че смъртта на П. К. е породила право на иск на други негови роднини и по техните дела е прието съпричиняване от 50%, какъвто обем на съпричиняване счита за правилен. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени за сумата над 60 000лв.

Страните не са депозирали отговор на въззивната жалба на насрещната им страна.

В о.с.з. страните се представляват.

Въззивниците - ищци се представляват от адв. Н., която поддържа въззивната жалба. Моли , по съображения развити в жалбата, предявените искове да бъдат уважени изцяло, като изцяло поддържа оплакването си за липса на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия. Възразява постановени решения във връзка със същия деликт и същия пострадал да имат връзка с настоящото дело. Оспорва жалбата на застрахователя. Претендира разноски по делото съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Въззивникът- ответник се представлява от адв. П., който оспорва жалбата на ищците и поддържа жалбата на застрахователя. Поддържа, че по делото се установява съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия в по-голям от обема, определен от първоинстанционния съд. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно 2 по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно по съображения изложени във въззивните жалби на двете страни.

По делото се установява от фактическа и правна страна следното :

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , увредено лице , против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

С влязлото в сила първоинстанционно решение/ решението на СГС е влязло в сила за сумата от по 60 000лв за ищец- присъдено обезщетение за неимуществени вреди на процесното основание/ по делото се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗАД ДаллБогг: живот и здраве АД дължи на ищците заплащане на обезщетение за вреди, претърпени от смъртта на техния съпруг и баща при ПТП, настъпило на 18.06.2020г от водач застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.

Спорен пред настоящата инстанция е размера на дължимото се от ответника на ищците обезщетение за неимуществени вреди , определен по реда на чл.52 от ЗЗД, наличието и обема на съпричиняване и твърдяното от ответника наличие на съизвършителство.

По делото е установено, че починалият П. К. е баща на ищеца К. и съпруг на Т.

К., съответно към момента на ПТП П. К. е бил на 44 години, съпругата му е била на 3

42години, а синът– на 3 години .

В о.с.з. на 24.03.2022г е изслушана и приета САТЕ, изготвена от в.л. инж. Е. , който дава заключение, че процесното ПТП е настъпило на АМ Тракия, в посока към гр. С., между три автомобила. Произшествието е настъпило на прав пътен участък след плавен ляв завой, без да има ограничаване видимостта на водача на л.а.Тойота.

Автомобилът се е движил със скорост от около 125км/ч. В същото време пред него се намира спрял автомобил Сеат Леон. Водачът на л.а.Тойота е имал видимост към спрелия Сеат, но не го е възприел, реагирал е със закъснение със спиране, поради което л.а. Тойота е ударил с предна лява част задната част на л.а. Сеат. Ударът е настъпил при скорост от около 93км/ч за л.а. Тойота и след него автомобилът продължил движението си с остатъчна скорост от около 60км/ч, въртейки се и в аварийната лента ударил спрелия л.а. Ауди 80. Според вещото лице дължината на опасната зона за спиране на л.а. Тойота е около 136м. При тези данни вещото лице дава извод, че ударът е бил предотвратим за водача на л.а. Тойота чрез своевременно спиране или заобикаляне на спрелия автомобил. Вещото лице сочи, че л.а. Тойота е бил оборудван с триточкови инерционни колани. Сочи още, че П. К., като пътник на задна лява седалка, ако е бил с правилно поставен колан, не би достигнал с глава части от интериора на автомобила при първоначалния челно-ляв удар. При последвалото въртеливо движение тялото на пострадалия не би било ограничено от колана. Според вещото лице при втория удар К. е получил травми от съприкоснованието с вратата и прпедмети вътре в купето.

В същото о.с.з. е изслушана и СМЕ, изготвена от д-р М., който дава заключение, че причината за смъртта на П. К. е тежка черепно-мозъчна травма, с развилите се усложнения, като установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и могат да бъдат получени при процесното ПТП, а между уврежданията получени при процесното ПТП и причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.

В о.с.з. на 10.11.2022г е изслушана КСМАТЕ, изготвена от в.л. инж. Д. и д-р Н., които дават заключение, че при правилно поставен предпазен поставен колан пострадалият не би се получил тежката черепно - мозъчна травма, довела до смъртта му. Вещите лица са установили, че при първия удар тялото на пострадалия е политнало напред и нагоре и вследствие на ротацията се е отклонило наляво , при което главата е достигнала до горната част на средната колонка и тавана на автомобила, при което е причинена тежката черепно-мозъчна травма. Останалите травматични увреждания са получени при удари в предната седалка и ляво-странично в интериора на автомобила.Според вещите лица получените травми навеждат на категоричен извод, че К. е бил поставен предпазен колан.Според вещите лица при правилно поставен колан биха се получили травми по тялото в областта, през която преминава колана, ключица, ребра, гръдна кост. Тъй като шията и главата не са обхванати от колана в следствие на 4 високата скорост при удара биха могли да се получат травми в областта на шията в следствие на камшичен удар.

В о.с.з. на 11.05.2023г е изслушана КСМАТЕ, изготвена от в.л. д-р Г. и инж. М. , които дават заключение, че отчитайки механизма на ПТП пасажерът на задна лява седалка е достигнал с голяма сила с глава и лице вертикалната задна част на шофьорската седалка. Ако е бил с правилно поставен колан , той не би позволил движението на тялото напред и нагоре, при което челната част на главата не би достигнала предната седалка, възможно средна колонка или таван и по този начин пострадалият не би получил тежката черепномозъчна травма, която е водеща причина за настъпилата смърт. Според вещите лица гръдната травма също би била превантирана при поставен колан. Вещите лица сочат ,че при конкретния механизъм на ПТП няма данни зда претърпян камшичен удар.

В о.с.з. вещите лица сочат,че предпазния колан е ефективен до скорост от около 60км/ч и при челен удар. Сочат, че при удар при скорост от 93км/ч е щяло да има травми и при поставен колан, като не може да се каже дали биха били смъртоносни.

В о.с.з. на 24.03.2022г е изслушан свидетеля М. Р., която установява да живее със семейството на ищцата и починалия от 7 години. Свидетелката установява, че семейството било изключително сплотено, събирали се на празници, помагали си.

Двамата заедно отглеждали детето си К., грижели се за него. Бащата отделял много време на детето.Свидетелката установява,че Т. приела тежко смъртта на съпруга си и продължава да страда.Детето плачело за него, сънувало го. Установява , че детето се затворило в себе си, трудно комуникирало с другите, често плачело. Свидетелката установява,че Т. и П. живеели заедно в къща в с. ***. Установява,че двамата са имали общи три деца.