Решение № 260446 от 16.06.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ I- 50 16.06.2021 г. град

Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА мл.с. Детелина

ДИМОВА при секретаря Ани

Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Детелина ДИМОВА в.гр.д. № 202 по описа за 2021 г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба, подадена от „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес-център „България“, представлявано от юрисконсулт Весислав Генов против Решение №

260710 от 23.11.2020 г. по гр.д. № 1507/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивното дружество за приемане за установено, че ответникът С.К.С. - П., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на „Ай Тръст” ЕООД, следните суми: 946,18 лева – главница по Договор за кредит № 1061830/17.04.2018 год., 187,92 лева – договорна лихва за периода 01.07.2018-30.04.2019 год., 164,46 лева – наказателна лихва за периода 01.09.2018-06.11.2019 год., 53,26 лева – административни разноски и 117,02 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 17.04.2018 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от 28.11.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 4555/29.11.2019 год. по ч. гр. д. № 10080/2019 год. на РС Бургас. Със същото решение, с оглед отхвърлянето на исковете, ищцовото дружество е осъдено да заплати по сметка на Районен съд Бургас разноски за вещо лице в размер от 150 лева, платени от бюджета на съда.

С въззивната жалба първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Правят се възражения за непълен доклад и допуснати нарушения на правилата по изготвянето му. Дадените от съда указания по разпределението на доказателствената тежест били бланкетни, като не били очертани спорните факти и необходимостта по събиране на доказателства по неизяснените такива. Съдът неправилно приел, че по делото липсват доказателства за предаване на заемната сума на кредитополучателя доколкото с доклада указания в този смисъл не били дадени. В тази връзка и на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, въззивникът отправя доказателствено искане за задължаване на „Изипей“ АД да представи по делото разписката за предоставяне на сумата по кредита, с положен подпис на ответницата, което искане въззивният съд е уважил и соченото доказателство е събрано по делото. Оспорва се извода на БРС за липса на валидно сключен договор за кредит от разстояние под формата на електронен документ, като намира, че от представените по делото доказателства /заявление за отпускане на кредит, регистрирано в електронната система на Кредисимо ЕАД и изпратените имейли до електронния адрес на ответницата, посочен от самата нея/, този извод се явява необоснован. Намира, че по делото не е спорно, че чрез попълване на съответни декларации в сайта на дружеството /за приемане на общи условия, за получен стандартен европейски формуляр/, ответницата е изразила съгласието си да бъде обвързана от процесния договор за кредит. Излагат се подробни съображения относно реда и условията за сключване на договор за кредит от разстояние, от какъвто вид е и процесния договор, които в случая били изцяло съобразени с изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. На следващо място, въззивникът заявява, че дори да се приеме, че договорът за кредит е недействителен поради липса на форма, то съдът следвало да присъди най- малко главницата по кредита. Излагат се подробни съображения и относно основателността на претенцията, основаваща се на договора за поръчителство, сключен между ответницата, от една страна и одобрения от Кредисимо ЕООД поръчител /Ай тръст/, от друга. Сочи се, че и този договор е валидно сключен като електронен документ при спазване изискванията на ЗЕДЕУУ, като кредитополучателката била подписала същия, чрез въвеждане на СМС код, предоставен от Ай тръст на телефонния й номер. На основание този договор, ищецът Ай тръст ЕООД претендирал на самостоятелно основание сумата от 336, 24 лева. Обосновават се и доводи за осъществен състав на чл. 146 от ЗЗД – встъпване на платилия задължението поръчител в правата на кредитора, като въззивникът намира, че факта на извършено плащане на задължението на ответницата към Кредисимо ЕООД, от страна на поръчителя Ай тръст ЕООД, се установявал от представеното по делото удостоверение за погасено задължение, съдържащо признание на този факт.

Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат напълно уважени, както и за уважаване на доказателственото искане по чл.

192, ал. 1 от ГПК за задължаване на трето неучастващо в процеса лице „Изипей“ АД да представи по делото оригинала на разписката от 18.04.2018 г. за усвоена сума в размер на 761.29 лева по процесния договор за кредит.

В срока по чл.

263 от ГПК е депозиран писмен отговор от особения представител на въззиваемата - адв. Д.К., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Възраженията за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с изготвяне на доклада се оспорват като несъстоятелни. Макар особеният представител на ответника да не бил оспорил изрично факта на предаване на заемната сума от кредитора на кредитополучателя, то това не освобождавало ищецът от тежестта му да проведе пълно и главно доказване на иска си, което следвало да стори още в първоинстанционното производство. Поддържа се оспорването за недействителност на договора за кредит, като сключен в нарушение на чл. 22 ЗПК, във връзка с чл.

11, ал. 1 т. 10 ЗПК. Неправилно в договора било посочено, че приложимия ГПР по същия е 50 %, като действително приложения по процесното кредитно правоотношение бил в размер на 326 %, съгласно заключението на СИЕ. В нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК уговореното в случая възнаграждение за поръчител не било включено при изчисляване разходите по кредита, с което ответницата била заблудена относно действителните суми, които ще плати по договора. Не се оспорва обстоятелството, че договорът за кредит представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните изявления. Не такова е обаче становището на въззиваемата страна относно договора за предоставяне на поръчителство. По отношение на същия, страната заявява, че липсват доказателства, от които да се направи извод за авторството на обективираните в него волеизявления. От една страна в договора за поръчителство липсва саморъчен подпис на страните, а от друга същия не следва да се счита и за подписан с квалифициран електронен подпис. Липсва и съгласие на страните да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, съгласно чл. 13, ал. 2, изр. 2 от ЗЕДЕП. Поради изложеното, въззиваемата страна счита, че по договорът за предоставяне на поръчителство не е възникнало валидно облигационно правоотношение.

Наред с това оспорва като нищожна клаузата за заплащане на възнаграждение на поръчителя в размер на 71.01 лева /при вноска по кредита в размер на 113,41 лева/ поради противоречието й с добрите нрави, и по – конкретно поради нееквивалентност на престациите – потребителят не получавал никаква насрещна престация. На следващо място тази уговорка се намирала и в противоречие с целите на Директива 2008/48, въвеждаща забрана за кредитора да прехвърля риска от неизпълнение върху самия длъжник. Оспорват се и твърденията на въззивника за доказано встъпване в правата на кредитора от страна на поръчителя Ай тръст ЕООД, като се изтъква, че представения по делото договор за поръчителство от 17.04.2018 г. също не носи подписи на страните и не е установено авторството на обективираните в договора волеизявления. Намира, че представеното по делото Удостоверение за погасени задължения не е годно доказателство за установяване на твърдения от ищеца факт, че поръчителят бил погасил дълга на ответницата към кредитополучателя.

Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение, за определяне и присъждане на съответно възнаграждение на особения представител, както и се възразява срещу прекомерния размер на претендираното от въззивника юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивното дружество не изпраща представител, депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа подадената жалба и излага подробни аргументи в подкрепа на заявеното доказателствено искане за изискване на доказателство относно получаването на заемната сума от ответницата.

В проведените пред БОС съдебни заседания, въззиваемата ответница се представлява от назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, който също изразява писмено становище и поддържа подадения писмен отговор.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са: да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси - ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Въз основа на извършена самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, като обсъди доводите на страните и въз основа на закона, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Пред Бургаския районен съд са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 138 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с които „Ай тръст“ ЕООД иска да се приеме за установено, че ответницата С.К.С. - П., ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество следните суми: 964,18 лева – главница по договор за потребителски кредит, сключен с Кредисимо и обезпечен с договор за поръчителство, сключен с Ай тръст ЕООД; 187,92 лева – договорна лихва за периода 01.07.2018г. до30.04.2019 год.; 164,46 лева – наказателна лихва за периода от 01.09.2018-06.11.2019 год; 53.26 лева – административни разноски; 117,02 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 10080/2019 год. по описа на Районен съд Бургас.

В исковата молба са изложени твърдения относно сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата С.П. договор за потребителски кредит, спрямо който приложение намират изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и елекронните удостоверителни услуги, както и Закона за потребителския кредит. В изпълнение на договореното, кредиторът – Кредисимо предоставил на С.П. заемната сума от 1100 лева, от която 338,71 лева послужила за рефинансиране на предходен договор за кредит, сключен между страните /с № 1046351/20.03.2018 г./, а остатъкът от 761,29 лева е изплатен в брой на каса на Изипей.

Твърди се, че още при подаването на заявление за отпускане на процесния кредит, ответницата сама била избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения между нея и Кредисимо договор, като осигури поръчителство от трето одобрено от кредитора лице, а именно от ищцовото дружество „Ай тръст“ ЕООД, срещу допълнително възнаграждение в размер на 71.01 лева на месец. Излагат се твърдения, че съгласието си за сключване на договора за поръчителство, ответницата била изразила чрез използване на индивидуално генериран петцифрен код за достъп, получен чрез кратко текстово съобщение на посочен от нея мобилен номер. На същата дата 17.04.2020 г. бил подписан и трети договор, сключен межди Кредисимо и Ай тръст ЕООД, по силата на който ищцовото дружество се задължило да отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника за изпълнението на всички задължения на договора за кредит. Не се излагат твърдения относно това как е било постигнато съгласието между двете дружества за сключване на този договор.