Определение № 148 от 18.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Пловдив, 17.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20245300500045 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.129, ал.3 и чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез пълномощника му юрк. Г.С.-К., против Определение №13306 от 22.11.2023г., постановено по гр. д. № 13342/2023г. на Районен съд- Пловдив, ХХІ гр.с., с което е върната исковата молба , прекратено е производството по делото и е обезсилена издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№9412/2023г. по описа на ПРС, IV бр.с. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземания на „Профи кредит България“ ЕООД спрямо ответника Т. В. И., произтичащи от договор за 1 потребителски кредит от 31.03.2021г., основаващи се на настъпила и обявена преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК предсрочна изискуемост, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

За да прекрати производството по делото по предявения установителен иск, първоинстанционният съд е приел, че е налице несъответствие между изложените в заявлението по чл.410 от ГПК и в издадената заповед за изпълнение обстоятелства, от които произтича вземането, а именно- договор за потребителски кредит от 31.03.2021г., и посочените такива в исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК, в която се твърди, че към процесния договор били сключени два анекса. Приел е, че при това положение предявеният иск е недопустим, тъй като няма за предмет установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Изложил е и допълнителни съображения, че ищецът не е изпълнил указанията на съда за представяне на преписи от подадените две уточнителни молби.

Частната основателна. жалба срещу така постановеното определение е

Неправилно съдът е прекратил производството по установителния иск, приемайки че той е предявен за вземане, различно от това, за което е издадена заповедта за изпълнение. Действително съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК трябва да отговаря на изискванията за исковата молба, уредени в чл.127, ал.1 от ГПК, едно от които е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В настоящия случай в т.12 от подаденото заявление заявителят е посочил, че вземанията му произтичат от договор за потребителски кредит от 31.03.2021г., като в съответствие с разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК е приложил към заявлението договора, както и анекс №1 и анекс №2 към него и погасителните планове. Първоинстанционният съд е уважил така подаденото заявление и е издал заповед за изпълнение за претендираните с него суми, като в заповедта е посочил, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит от 31.03.2021г. При посочените обстоятелства не би могло да се приеме, че посочвайки 2 наличието на анексите в исковата молба по предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът предявявал иск за вземания, различни от тези по издадената заповед за изпълнение. От извършените от ищеца процесуални действия в заповедното производство личи волята му да се позове на анексите, тъй като същият ги е приложил към заявлението, а в случай, че съдът е имал съмнение по този въпрос, то заявлението е следвало да бъде оставено без движение и на заявителя да се дадат съответните указания. Преди издаване на заповедта съдът, който е бил сезиран със заявлението, е имал задължението да се запознае с приложените от заявителя документи с оглед извършването на преценка за наличието на неравноправни клаузи в тях, като в самата заповед за изпълнение е следвало да посочи точно обстоятелствата, от които произтичат вземанията. Неизпълнението на посочените задължения от съда в заповедното производство обаче не следва да води до неблагоприятни последици за заявителя, свързани с прекратяване на производството по установителния иск и обезсилване на издадената заповед за изпълнение. В обобщение се налага изводът, че е налице съответствие между основанието на претенциите, предявени в заповедното и в исковото производство, а фактът, че в самата заповед за изпълнение анексите не са посочени като част от обстоятелствата, от които произтичат претенциите, не може да лиши ищеца от възможността да се позове на тях в исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК, нито това позоваване означава, че е предявена нова претенция, различна от тази по заявлението.

При произнасянето си по установителния иск съдът ще извърши пълната и точна индивидуализация на вземанията и фактите, от които произтичат.

Що се отнася до изложените от първоинстанционния съд доводи за непредставяне от ищеца на преписи от уточняващите молби, то следва да се посочи, че доколкото те са подадени по електронен път е приложима разпоредбата на чл.102з, ал.3 от ГПК и съдът следва да ги възпроизведе на електронен носител, като укаже на страната да заплати дължимата за това такса. След като такива указания не са били дадени на ищеца, то няма основание за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото- върнато на първоинстанционния съд за 3 продължаване на съдопроизводствените действия по него.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №13306 от 22.11.2023г., постановено по гр. д. №13342/2023г. на Районен съд- Пловдив, ХХІ гр.с., с което е върната исковата молба, прекратено е производството по делото и е обезсилена издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№9412/2023г. по описа на ПРС, IV бр.с.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4