Решение № 2178 от 17.06.2015, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е № 2178 гр.Пловдив, 17.06.2015г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и петнадесета година, в състав

Председател:

Росица Кюртова секретар: Величка Грабчева, като разгледа докла.аното от съдията гр.дело №16195 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

Ищецът “ДОРУК”ООД-в ликвидация, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.”Цар Асен” №76, представляван от Н. С. Б., чрез п. а..С.Б., твърди, че е кредитор на първия ответник, като вземането му произтича от следното: на 16.10.2009г. ответното дружество се снабдило срещу него със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и с изпълнителен лист за сумите 3 334,88 лв. – неплатени арендни вноски за

2008г. и 2009г. по договор за аренда от 09.05.2006г.; 38 627,64 лв. – неустойка за забава; 842 лв. – държавна такса и 2 607 лв. – деловодни разноски. Въз основа на този изпълнителен лист срещу ищеца било образувано изп.д.№*** по описа на ** *** с район на действие ОС П. В установения срок длъжникът възразил срещу заповедта, в резултат на което първият ответник предявил установителен иск относно вземанията си. Образувано било т.д.№106/2010г. по описа на ОС П.като с решение на АС Пловдив по в.гр.д.№191/2011г. предявените искове били отхвърлени.

Последното решение влязло в сила, след като с определение от 04.07.2012г. на ВКС по т.д.№122/2012г. не било допуснато касационно обжалване на същото. В полза на ищеца по настоящото дело били присъдени и деловодни разноски в производството пред ПАС и ВКС в общ размер 10 860 лв. Междувременно, в хода на принудителното изпълнение в периода от м.септември 2009г. до м.август 2010г. от ищеца били събрани суми за погасяване на дълга по изпълнителния лист в общ размер 41 807,65 лв. След отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК така събраните суми подлежали на връщане, за което длъжникът не се нуждаел от осъдителен иск срещу взискателя, а разполагал с възможност да се снабди с обратен изпълнителен лист за всичко платено в хода на принудителното изпълнение, ведно със законна лихва до окончателното плащане. Ищецът поддържа, че вземането му спрямо първия ответник за връщане на принудително събраните сума е възникнало от момента на плащането им, като за активната му легитимация по иска по чл.135 ЗЗД не било необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо, както и за същото да бъде издаден изпълнителен лист. Твърди, че след възникване на вземането първият ответник извършил действия, с които затруднил удовлетворяването му, а именно – с договор с н.заверка на подписите от **. първият ответник продал на втория ответник всички притежавани от него общо 34 090 дружествени дяла, всеки по 10 лв., от капитала на „РОЗИ-21“ЕООД, ЕИК *********, за сумата 20 000 лв. Тази продажба увредила интересите на ищцовото дружество и за него възникнал интерес да предяви иск за обявяване на нейната относителна недействителност. Към момента на извършване на разпоредителната сделка вторият ответник бил едноличен собственик на капитала на първия, което обстоятелство по безспорен начин установявало знанието на приобретателя на дружествените дялове, че сделката е увреждаща по отношение ищеца. Поради изложеното счита, че са налице всички елементи от фактическия състав, предвиден в чл.135 ЗЗД, и формулира петитум за постановяване на решение, с което да бъде обявена за недействителна спрямо ищеца извършената между ответниците покупко-продажба на 34 090 дружествени дяла от капитала на „РОЗИ-21“ЕООД, ЕИК *********, обективирана в договор за покупко-продажба на дружествени дялове, рег.№*** от *** на **, с район на действие РС П., рег.№*** на Н.к.. Претендира деловодни разноски по списък.

Ответникът „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД,

ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Кръстю Пастухов“ №18, ет.1, представляван от Ц. В. Ц., чрез пълномощника а..Г.Б., оспорва иска. Оспорва по основание и размер вземанията, на които ищецът основава качеството си на кредитор. Възразява, че към датата на договора за прехвърляне на дялове ищецът не е разполагал с това качество, т.к. вземанията за недължимо събрани суми по изпълнителното дело и вземанията за деловодни разноски са възникнали с влизане в сила на 04.07.2012г. на съдебното решение, с което установителните искове по чл.422 ГПК са отхвърлени и разноските – присъдени. Възразява още, че сделката не е увредила ищеца, тъй като ответното дружество разполага с друго имущество – същото имало вземания към различно контрагенти, които значително надхвърляли ищцовото вземане. Оспорва наличието на знание за увреждането, тъй като до постановяване на окончателния съдебен акт считал себе си за кредитор въз основа на издадения изпълнителен лист, а не за длъжник.

Вторият ответник също нямал съзнание, че се увреждат интересите на ищеца.

Сделката била извършена с единствената цел приобретателят на дяловете да запази изцяло контрола върху дружеството „РОЗИ-21“ЕООД и да предприеме действия за развиване на нов бизнес, чрез регистрация на дружеството като финансова институция. По изложените съображения моли искът да се отхвърли.

Претендира разноски.

Ответникът Х.М.Л., ЕГН

**********,***, чрез п. а..А.П., също оспорва иска. Възразява, че към датата на договора за продажба на дялове ищецът не е бил кредитор, а длъжник на първия ответник. Вземанията за връщане на принудително събраните суми възникнали след влизане в сила на решението, с което установителният иск бил отхвърлен. Сделката не била предназначена от страните по нея да увреди ищеца, а извършена с оглед желанието й да реализира определени инвестиционни намерения - „РОЗИ-21“ЕООД да получи лиценз за финансова институция по ЗКИ.

Възразява, че първият ответник има достатъчно активи, за да покрие вземанията на ищеца. Моли искът да се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложения на л.11 договор, че на 09.05.2006г. между ответника „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД, като арендодател, и ищцовото дружество, като арендатор, е сключен договор за аренда за срок от пет стопански години. Въз основа на този договор на 16.10.2009г. в полза на първия ответник е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ищеца по ч.гр.д.№11820/2009г. на ПРС, ХV гр.с., за сумата 3344,88 лв. – неплатено арендно плащане за 2008г. и

2009г., ведно със законна лихва от датата на заявлението, до окончателното плащане, и за сумата 38 627,64 лв. – неустойка за забава. На 19.10.2009г. е издаден и изпълнителен лист за посочените вземания. На 21.12.2009г. настоящият ищец и длъжник по заповедта за изпълнение е подал възражение по чл.414 ГПК, няма спор, че в резултат от това е предявен иск от ответника за установяване на вземанията и образувано т.д.№106/2010г. по описа на ПОС. С решение от 09.12.2010г. на ПОС по посоченото дело е уважен искът за сумата 1 672,44 лв. – арендна вноска за 2008г., както и искът за присъждане на неустойка за забава в плащането на тази вноска в размер 38 627,64 лв., а искът за сумата 1 672,44 лв. – арендна вноска за 2009г. е отхвърлен поради плащане. С решение на ПАС от 27.05.2011г. по гр.д.№191/2011г. решението на първоинстанционния съд в уважителната му част е отменено и вместо това са отхвърлени и исковете за установяване на вземания за арендна вноска за 2008г. и неустойка за забава, поради плащане в срок и нищожност на клаузата за неустойка, в каквато насока е уважен и предявен по делото инцидентен иск. С окончателно определение на ВКС по т.д.№122/2012г. от 04.07.2012г. решението на апелативния съд не е допуснато до касационно обжалване. С решенията на ПАС и ВКС в полза на ищеца са присъдени деловодни разноски в общ размер 10 860 лв., за което на 23.07.2012г. на същия е издаден изпълнителен лист.

Няма спор между страните, че въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.д.№11820/2009г. на ПРС и в хода на установителния исков процес е образувано изпълнително дело срещу ищеца в полза на първия ответник. Това се установява и от приетото по делото удостоверение, издадено от ** ***, рег.№***, район на действие ОС П.

Според последното, по изпълнителното дело в периода от 11.12.2009г. до 28.07.2010г. са постъпили плащания в общ размер 43 957,82 лв. Сумите са събрани в резултат на проведеното принудително изпълнение, чрез запор върху вземания и публична продан на движими вещи на длъжника и в периода от 29.12.2009г. до 02.08.2010г. са изплатени на взискателя, на ТД НАП за публични задължения и по сметка на съдебния изпълнител за такси и разноски. Установява се от приетите по делото определение от 17.01.2013г. на ПРС, ХV гр.с. по ч.гр.д.№11820/2009г. и обратен изпълнителен лист, че на 21.01.2013г. в полза на ищеца заповедният съд е издал обратен изпълнителен лист срещу първия ответник са сумата от общо 41 807,65 лв., включваща суми, наредени на взикателя и удържани за такси и разноски по изпълнителното дело.

Установява се от приетите по делото протокол за решение на едноличния собственик на капитала на „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД от 21.11.2011г.; акт за назначаване на в. л. от 30.11.2011г. на основание чл.72, ал.2 ТЗ; оценка на непарична вноска; молба от В. В. за приемане като с. от 21.12.2011г.; протоколно решение на „РОЗИ-21“ЕООД от 21.12.2011г. и извлечения от търговски регистър за последното дружество, че през декември 2011г. първият ответник е приет за с. в дружеството „РОЗИ-21“ЕООД, гр.Пловдив, ЕИК *********, капиталът на дружеството е увеличен с 340 900 лв. чрез записване на нови 34 090 дяла от страна на новоприетия с.. Установява се, че дяловете са придобити от първия ответник чрез непарична вноска в „РОЗИ-21“ООД с предмет недвижими имоти – общо 23 на брой. На 22.02.2012г. вторият ответник Х.М.Л., в качеството й на едноличен собственик на капитала на „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД, е взела решение за продажба на всички притежавани от последното дружество дялове от капитала на „РОЗИ-21“ООД – 34 090 лв. (по 10 лв. всеки) за сумата 20 000 лв., на Х.М.Л. (л.74). На 23.02.2012г. е взето решение и от общото събрание на „РОЗИ-21“ООД, „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД да продаде собствените си дялове на Х.Л. и да бъде освободен като с. (л.75).

Установява се от приетия по делото договор за прехвърляне на дялове от ..****., рег.№*** на **, район на действие РС П., че на посочената дата първият ответник, представляван от В. Ц. В., и вторият ответник са постигнали съгласие „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД да прехвърли всички притежавани от дружеството 34 090 дяла от капитала на „РОЗИ-21“ЕООД на Х.М.Л. за сумата 20 000 лв.

От приложените на л.335 до л.349 документи се установява, че в полза на управителя и представляващ „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД В. Ц.

В. и *** В. е издаден изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК срещу ищцовото дружество за вземания, произтичащи от идентичен договор за аренда, сключен между ищеца като арендатор и физическите лица като арендодатели. По предявени по реда на чл.422 ГПК искове срещу ищеца на посочените лица е постановено решение от 27.05.2010г. на ПОС по т.д.№10/2010г., с което вземанията по изпълнителния лист за арендни плащания за 2008г. и 2009г. и за неустойка за забава са отречени. Това решение е потвърдено с решение на ПАС по т.д.№740/2010г. от 06.10.2010г., недопуснато до касационно обжалване с определение на ВКС по т.д.№361/2011г., постановено на 15.02.2012г.

Установява се от приетите по делото нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти, че в периода октомври – ноември 2011г. у. на ответното дружество В. В. и С. В. са прехвърлили чрез покупко-продажба поредица от недвижими имоти на „РОЗИ-21“ЕООД с управител Х.Л., която от своя страна в края на 2012г. е прехвърлила имотите на трето физическо лице.

Разпитани са трима с.. От показанията на с.А. Б. се установява, че ответното дружество се занимава с продажба на недвижими имоти. Ответникът нямал клиент с наименование „РОЗИ-21“ЕООД и не продавал имоти на това дружество. с.ят разпознава част от имотите в приетата по делото разпечатка от Имот.бг, като продавани от ответника, но показанията му относно това чия собственост са имотите не се ценят, доколкото правото на собственост не може да се установява чрез с.. От показанията на с.В. В. се установява, че същият познавал втория ответник от близо 34 година, живеели с нея в един квартал и били в близки приятелски отношения. Прехвърлил й дяловете на управляваното от него дружество в „РОЗИ-21“ЕООД, тъй като тя била много добър м. и искали да учредят финансово-брокерска къща, за което бил необходим първоначален капитал от 300 000 лв. Делата срещу ищеца загубили, защото бил представен документ за плащане. с. бил у. на първия ответник до февруари 2012г., след това собственик станала Х.Л., но той продължил да се занимава с делата на дружеството. От показанията на с.Я. Е. се установява, че са проведени три-четири срещи между управителя на ищцовото дружество и с.В. В., на които искали да се разберат, да уредят отношенията си. Срещали се с г-н В., той говорел от името на „СВ-СИЛВЕСТЪР“ЕООД и „РОЗИ-21“ЕООД. Въпреки срещите, отношенията им не били уредени.