Решение № 402 от 29.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Пловдив, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330112552 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. К. К., ЕГН: ********** против „***“ ЕООД, ЕИК: 115824651, с която се предявява иск с правно основание чл.

19, ал. 3 ЗЗД да бъде обявен за окончателен сключеният между страните Предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 27.01.2017 г., с предмет лек автомобил, марка и модел „ПЕЖО 4007“, рег. № ***, рама № ***.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен горепосочения предварителен договор за покупко-продажба на МПС, представляващо ЛЕК автомобил, марка и модел „ПЕЖО 4007“, рег. № ***, като ответникът в качеството се на продавач се задължил да продаде описаното МПС срещу сумата от 8400 лева, а ищецът, като купувач се задължил да е плати сумата разсрочено на 60 равни месечни вноски, всяка от които по 140 лева, с падеж на последното плащане – 27.01.2022 г.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от предварителния договор, продавачът запазвал собствеността си върху описаното превозно средство докато получи последната вноска, като при изплащането й, страните следвало да сключат окончателен договор.

Ищецът сочи, че на 27.01.2022 г. платил последната вноска съгласно чл. 2 1 от предварителния договор, но окончателен не бил сключен. До 29.05.2023 г. окончателен договор за прехвърляне собствеността върху вещта не бил сключен, поради което ищецът отправил покана до ответното дружество за закупуване на процесното МПС, връчена на 29.05.2023г. Поддържа, че до датата на подаване на исковата молба ответникът не е изпълнил задължението си за прехвърляне на вещта. Ищецът сочи, че той ползва процесното МПС, стопанисва го и ги поддържа, а ответникът не е поискал връщането му, нито са налице други пречки за прехвърляне на събствеността върху автомобила.

Предвид гореизложеното, ищецът желае предварителният договор за покупко-продажба на процесното МПС да бъде обявен за окончателен. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „***“ ЕООД, с която изцяло признава предявения иск. Изтъква, че ищецът е изпълнил надлежно всички свои задължения по предварителния договор, както и че ответникът е поканен за сключване на договор за покупко-продажба на описаното МПС. Поддържа, че към подаване на отговор на исковата молба между страните не е сключван окончателен договор за покупко-продажба на МПС. Сочи, че процесното МПС е във фактическа власт на ищеца и ответникът няма никакви претенции във връзка с вещта. Моли се искът да бъде уважен. Моли да не се присъждат сторените разноски в тежест на ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД.

С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното 2 признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава предявения иск, а ищецът в открито съдебно заседание, проведено на 14.01.2026 г. заявява, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл.

237 ГПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се пораждат в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 168 лева. Не са представени доказателства за други сторени разноски.

Съгласно нормата на чл. 364, ал.1 ГПК, с решението съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на вещта. Предвид това, ищецът следва да бъде осъден да заплати нотариална такса по сметка на Районен съд- Пловдив в размер на 39.37 евро /77 лева/, на основание т. 8 от Тарифата за нотариалните такси по ЗННД и чл. 96 ЗННД, както и сумата от 54.88 евро /107.34 лева/ – местен данък за възмездно придобиване на вещта по сметка на Община Пловдив, на основание чл. 35, ал.

2 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Пловдив.

На основание чл. 4, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане еврото в Република България претендираните и присъдени суми в диспозитива на съдебното решение следва да се превалутират в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключения на 27.01.2017 г. между В. К. К., ЕГН: ********** и „***“ ЕООД, ЕИК: 115824651 предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 27.01.2017 г., с предмет лек автомобил, марка и модел „ПЕЖО 4007“, рег. № ***, рама № ***.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „***“ ЕООД, ЕИК: 115824651 да заплати на В. К. К., ЕГН: **********, сумата от 85.90 евро /168 лева/– разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА „В. К. К., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сума в размер на 39.37 евро /77 лева/ нотариална такса за прехвърляне на вещта.

ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Община Пловдив, сумата от 54.88 евро /107.34 лева/– местен данък за придобиване на вещта.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Заверен препис от решението ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца В. К. К., ЕГН:

********** СЛЕД представяне на документ за внасяне на определената такса в полза на Районен съд Пловдив, както и на удостоверение, че са изплатени разноските по прехвърлянето и дължимите към момента данъци за процесното МПС.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4