Определение № 1187 от 27.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1187 гр. Стара Загора, 27.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. А.

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500660 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба на „Й.Б.“ЕАД чрез адв. З. Ц., против разпореждане № 7234/16.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 2001/2024 г. по описа на Старозагорски районен съд /СтРС/, с което е отхвърлено заявлението на „Й.Б.“ ЕАД В ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника Й. С. А., и за сумата от 136.10 лева неустойка за предсрочно прекратяване от заявителя, по вина на длъжника, на договор за мобилни услуги № 620857430/22.11.2018 г., изменен с допълнително споразумение към него № 060252529/08.11.2021 г., сумата от 102.88 лева за неустойка за предсрочно прекратяване от заявителя, по вина на длъжника, на договор за мобилни услуги № 623176720/18.05.2020 г., изменен с допълнително споразумение към него с № 040788457/10.08.2020 г., сумата от 49.96 лева за неустойка за предсрочно прекратяване от заявителя, по вина на длъжника, на договор за мобилни услуги № 623632994/07.09.2020 г., и сумата от 118.85 лева за неустойка за предсрочно прекратяване от заявителя, по вина на длъжника, на договор за мобилни услуги № 624639917/13.05.2021 г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, т.к. е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Моли да бъде отменено и постановен съдебен акт, с който се разпореди издаването на заповед за изпълнение за горните вземания и да се присъдят разноски.

Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.

След преценка на становищата на страните и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна 1 следното:

Производството по ч.гр.д.№ 2001/2024 г. по описа на Старозагорски районен съд е било образувано по заявление на „Й.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Й. С. А..

Първоинстанционният съд след като се запознал с поправеното заявление, е намерил, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на искането в останалата му част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника, и за сумата от 136.10 лева неустойка за предсрочно прекратяване от заявителя, по вина на длъжника, на договор за мобилни услуги № 620857430/22.11.2018 г., изменен с допълнително споразумение към него № 060252529/08.11.2021 г., сумата от 102.88 лева за неустойка за предсрочно прекратяване от заявителя, по вина на длъжника, на договор за мобилни услуги № 623176720/18.05.2020 г., изменен с допълнително споразумение към него с №040788457/10.08.2020 г., сумата от 49.96 лева за неустойка за предсрочно прекратяване от заявителя, по вина на длъжника, на договор за мобилни услуги № 623632994/07.09.2020 г., и сумата от 118.85 лева за неустойка за предсрочно прекратяване от заявителя, по вина на длъжника, на договор за мобилни услуги № 624639917/13.05.2021 г., защото тези неустоечни клаузи противоречат на добрите нрави, за спазването на които съдът следи служебно и в настоящото производство (чл. 411, ал. 2, т.

2 ГПК).

Първоинстанционният съд е приел, че посочените договорни неустойки излизат извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още към момента на сключване на процесните договори и допълнително споразумение към тях създава възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността й на това основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 4 ЗЗД. Поради това искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и за тези неустойки, съдът е приел, че не може да бъде уважено, а заявлението му в тези му части, следва да бъде отхвърлено на това основание (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК).

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1 т.2 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на добрите нрави.

Както е прието в съдебната практика неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната 2 страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно.

Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. Единият от възможните критерии за извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част.

Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В конкретния случай в поправеното заявление се твърди по същество, че длъжникът не e изпълнил посочените в същото свои парични задължения към кредитора по горепосочените им договори за мобилни услуги с допълнителни споразумения към тях, поради което, по негова вина, същите били прекратени предсрочно от заявителя, за което съответно в р. III, т. 2 от допълнителното споразумение № 060252529/08.11.2021 г. към договора за мобилни услуги от 22.11.2018 г., в р. III, т. 2 от допълнителното споразумение № 040788457/10.08.2020 г. към договора за мобилни услуги от 18.05.2020 г., в т.

11 от договора за мобилни услуги № 623632994/07.09.2020 г., и в т. 9 от договора за мобилни услуги № 624639917/13.05.2021 г., били уговорени неустойки, съгласно които в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, която неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС, в допълнение на която обаче абонатът дължи и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора в случай, че такива отстъпки са уговорени 3 от страните, и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги, в случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой (л. 108).

Това е видно и от посочените неустоечни клаузи в договорите/споразуменията за мобилни услуги, в които, в относимата им за случая част, е уговорено, че в случай на предсрочното им прекратяване от заявителя, по вина на длъжника, същият дължи (кумулативно - б.р.) на заявителя, за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а). неустойка в размер на всички най-високи според условия на плана месечни абонаменти, за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният й размер не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти, но в допълнение на същата неустойка потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора, и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент), съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключването на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно общата лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора (л. 36, 45).

И едностранното и автоматично прекратяване от заявителя на действието на тези договори и допълнителни споразумения към тях обаче, поради виновното им неизпълнение от длъжника, преди изтичане на срока им на действие, представлява разваляне на същите договори и споразумения към тях. С оглед характера на уговорените в тях насрещни престации - за продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги и устройства за ползването им) и за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечното им заплащане), това им разваляне има действие само занапред (чл. 88, ал. 1 ЗЗД). Според ВКС е допустимо да се уговаря неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Иначе същата е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното му неизпълнение и/или размера на уговорената, претендирана и/или начислена неустойка (така и т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК). А уговорката за неустойка при предсрочно разваляне от мобилния оператор, по вина на абоната, на договора им за мобилни услуги и/или допълнително споразумение към него, в размер на всички, или на някои неплатени по него месечни абонаментни такси след развалянето му - до края на срока му, или за няколко месеца след развалянето му, плюс възстановяване на част от ползвана стойност на отстъпки и разлики между стандартната цена на устройства без 4 абонамент и заплатената при сключването на договора/предоставянето им, съответстваща на оставащия му срок (каквито именно неустойки в случая по всеки договор и споразумение към него в случая са уговорени, начислени и се претендират по същество със заявлението, видно от поправеното такова - л.

108), излиза извън посочените функции на неустойката, защото мобилният оператор по вече разваленият договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако договорът не беше развален, без обаче да предоставя мобилни услуги и ползване на устройство, което води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост. А последната по дефиниция е мяра за съответствие. Поради това изисква еквивалентност на насрещните престации, която в случая очевидно липсва. Само аргумент за този извод е и нормата на чл. 88, ал. 1, изр.

2 ЗЗД, която урежда отговорност за нарушен негативен интерес, при която обезщетението няма компенсаторен (развалянето - б.р.) характер (в този смисъл и Р 219-2016-I т.о., Р 110-2016-1 т.о., Р 193-2016-I т.о.). Според същата норма, при разваляне на договора, кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението, а не от развалянето му. А в случая именно за вредите от развалянето от заявителя на процесните договори за мобилни услуги и споразуменията към тях, са уговорени процесните неустойки. Този извод не търпи промяна от обстоятелството, че част от всяка неустойка по всеки договор/допълнително споразумение е уговорена в размер на три стандартни/най-високи месечни абонаменти такси след развалянето му. Не само защото в самата неустоечна клауза е уговорено, че същите такси са само част от една и съща неустойка за разваляне от заявителя на договора и допълнителното споразумение към него, по вина на длъжника, за съответния абонамент, а останалите уговорени в същата клауза възстановявания на част от стойност на отстъпки и разлики между цени на устройства, са останалите части от същата тази - една и съща неустойка, уговорени в клаузата й като кумулативно дължими в допълнение към нея от длъжника във всички случаи, при които са налице такива отстъпки и разлики в договора. Но и защото преценката за нищожността на неустойката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед размера й (така и т. 3 от ТР 1-2010-ОСТК).