Решение № 25 от 23.05.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Габрово, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симона Миланези при участието на секретаря Веселина Й. Венкова като разгледа докладваното от Симона Миланези Търговско дело № 20214200900063 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба предявена от Т. М. П., ЕГН **********, гр. ГО, ул. „С.“ **, като наследник на М. Х. П. против „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68.

В исковата молба се твърди, че н а 20.09.2016 год., около 20:25 ч., С.С. управлявал лек автомобил марка „М." с per. № ***, в посока от с. Д. към с. С.

/и двете в Община Севлиево/. Скоростта му на движение била в границите между 50 и 60 км/ч. Пътят бил широк 5,80 метра, хоризонтален, без надлъжна пътна маркировка, без банкет, с износена асфалтова настилка, която била влажна. Пред него, в дясната лента и в същата посока управлявал автомобила си, също марка „М.", П.И.И.. Било в тъмната част на денонощието и двата автомобила се движели с включени къси светлини. В същото време в средата на пътното платно и в обратна посока, към с. Д., се движел пешеходецът М.

Х. П., баща на ищцата. Той се движил по единственият възможен начин - в платното за движение /поради непроходимост на банкета/, накуцвайки и криволичейки, заради вродения си недъг. Водачът на първия автомобил го видял, възприел и заобиколил, чрез маневра с лека дъга надясно, след това видял в огледалото за обратно виждане, че пешеходецът продължил да криволичи в средата на пътя и да размахва ръце. При тази пътна обстановка 1

С.С. виждал движещия се пред него автомобил, виждал и пешеходеца, след което възприел маневра за заобикаляне на ляво /а не надясно, която е била възможна като спасителна/, започнал да спира аварийно, но не успял да предпази пешеходеца. Ударил го с предната дясна част на колата си. Мястото на удара било около на 2,40 - 2,90 м. от ляво на десния край на платното, около средата. Автомобилът спрял малко след удара, на около 38 метра.

Водачът на първият автомобил, чул удара и спрял. Слезли и се върнали към ударения, който бил още жив. Обадили се на спешния номер 112. По-късно пристигнала линейка и го откарала в болница. Въпреки предприетите спешни мерки той починал в резултат на получените от удара на колата травми.

За виновно извършеното деяние има окончателен съдебен акт - решение №24/29.03.2021 г. постановено от ВКС по НД №829/2020 г., с което е потвърдена осъдителната присъда на водача.

Ищцата е най-малкото дете на М. П. и заради нищетата и бедността от години живее в Г., като се препитава със сезонна или инцидентно намерена работа. Баща й бил единствената морална опора. Загубата му не можела да бъде заменена с нищо друго и животът и се е променил завинаги. В този смисъл, неспособността за справяне с тревогата и безпокойството са довели до значимо нарушение на социалното и функциониране. Внезапната загуба се изживява от нея като шокова и безмерна скръб. След смъртта му изпитва емоционалните преживявания от негативния спектър, като тревога, страх, гняв, емоционална притъпеност, остра скръб, чувство на празнота и безсмисленост, апатия, чувство на безпомощност, безнадеждност и потиснатост. Твърди се, че в бъдеще преживяването на скръб няма да отмине, като ще се засилва около датата на смъртта и дата на рождените му дни. Той и липсва и тази празното не може да бъде заменена. Нарастването на негативните изживявания, свързани с депресивното разстройство ще се засилват. Променило се и отношението й със социалната среда - станала е затворена, рядко общува с близките си, изпитва отчужденост.

С оглед изискванията на чл. 498, ал. 3 във връзка с чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховане, ищцата е предявила претенция със заявление вх. № 20078000018/26.05.2021 г. пред „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД за плащане по полица BG/08/11600115305. С писмо изх. №310007533/14.07.2021 г. застрахователят ги уведомил, че желае да сключим споразумение с 2 предложено от него минимално обезщетение, което считат за отказ за плащане.

Моли, да се осъди ответното дружество да й заплати обезщетение в размер на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, както и законна лихва от датата на увреждането 20.09.2016 до завеждането на исковата молба и от завеждането на исковата молба до окончателното плащане. При условията на алтернативност, ако не се приеме горепосоченият период за дължимост на лихвата, да бъде присъдена дължимата законна лихва от датата на претенцията - 26.09.2021 г. до завеждането на исковата молба и от завеждането на исковата молба до окончателното плащане. При условията на алтернативност, ако не се приеме горепосочените периоди за дължимост на лихвата, да бъде присъдена дължимата законна лихва от датата на отказа - 14.07.2021г. до завеждането на исковата молба и от завеждането на исковата молба до окончателното плащане.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, в който се заема становище за процесуална допустимост на предявения иск, но по същество същият е неоснователен, поради което го оспорват по основание и размер.

Не се оспорва, че за процесното ПТП има влязла в сила присъда по НОХД № 129/2019 г. на ВТАС, от мотивите на която е видно, че в наказателното производство е отчетен съществен принос на пострадалия за настъпване на процесното ПТП, но не са определени квотите на съпричиняване, с оглед приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултата от пострадалото лице, за което са изложени подробни аргументи. Възразява се, че пострадалият е нарушил правилата за движение, както и че употребявал системно алкохол (което било установено в хода на НОХД), което било и причината за настъпване на инцидента. Излагат се подробни доводи в подкрепа на твърдяното. Твърди се принос на пешеходеца е 80 % на 20 % за водача на МПС-то. Възразява се, че претендираният размер на исковата претенция е силно завишен. Оспорва се твърдението за нарушено социално функциониране, силна тревога, страх, гняв на ищцата. Освен това ищцата от дълги години не живее в България и не поддържа, каквато и да е връзка с 3 баща си - починалият пешеходец. Пострадалият пешеходец е бил бездомен, без телефон, компютър, достъп до интернет и общи познания в тази насока, които биха му позволили поддържането на някакъв отдалечен достъп с ищцата. Възразява се, че твърдените неимуществени вреди са неоснователни и недоказани.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност по чл. 378 от КЗ.

Алтернативно се прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД, - съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, застрахователят по ЗГОА дължи само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

Възразява се, че с писмо с изх. № 310007533 от 14.07.2021 г. са уведомили ищцата за одобреният размер на застрахователно обезщетение, за вредите предмет на настоящото производство и същата е поканена да предостави банкова сметка или пълномощно отговарящо на изискванията по чл. 338 от КЗ за да преведат застрахователното обезщетение, поради което са поставили ищцата в забава по смисъла на чл. 95 и сл. от ЗЗД, до размера на определеното застрахователно обезщетение от 8 000 лв. ведно с всички последици от това. Поставянето в забава има отношение и относно търсените съдебни разноски, защото до размера от 8 000 лв. те не са дали повод за завеждане на настоящото производство и молят това обстоятелство да бъде отчетено при постановяване на решението.

В съдебно заседание процесуалните представители на ищцата поддържат исковата молба, молят същата дъ баде уважена и претендират разноските по делото. Ответната страна оспорва исковата молба и поддържа подадения отговор, претендира разноските по делото. Постъпила е писмена защита от процесуалния представител на ищцата Т. М.ова.

Габровският окръжен съд като изслуша твърденията на страните и като прецени събраните по делото доказателства, а именно: констативен протокол за ПТП с пострадали лица №17/19.09.2016 г.; удостоверение рег. № ЗМ418/16 от 21.09.2016 г.; препис извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт №0692/21.09.2016 г.; удостоверение за наследници 4 изх. №86/07.10.2016г.; решение №24/29.03.2021 г.; заявление вх.

№2007В00018/26.05.2021г.; писмо изх. №310007533/14.07.2021 г.; копие на НОХД № 98/18 г. по описа на ГбОС, приетите съдебно - медицинска експертиза и съдебно - автотехническа експертиза и изслушаните свидетелски показания, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

За ненуждаещо се от доказване и за безспорно е обявено от съд обстоятелството, че е настъпило описаното в исковата молба ПТП, за което водачът на лекия автомобил л.а. „М.“ с рег. № ***– С.С. е признат за виновен, за това че на 19.09.2016 г. управлявайки лекия автомобил в землището на с. Д. нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Х. П. от с. Д., общ Севлиево – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „а“, във вр. чл.

342, ал. 1 НК, с влязла в сила присъда по ВНОХД № 360/20 г. по описа на ВТАС, с което е отменена оправдателната присъда на ГбОС по НОХД № 98/18 г., която е потвърдена по НД № 829/20 г.на ВКС.

От представеното удостоверение за наследници изх. №86/07.10.2016г. издадено от Община Севлиево се установява, че ищцата е дъщеря на починалия при процесното ПТП М. П..

За ненуждаещи се от доказване и за безспорни са обявени с доклада по делото права и обстоятелства, които се признават от ответното дружество, а именно, че към момента на настъпване на процесното ПТП за лек автомобил, марка л.а. „М.“ с рег. № *** е имало валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество, както и че застрахователят е бил сезиран от наследника на пострадалото лице ищцата Т. М.ова и същият й е определил, във връзка с образуваната щета за претърпени от същата неимуществени вреди, сумата от 8 000 лв.

От заключението на приетата съдебно авто - техническа експертиза, както и изготвената скица към нея, се установява, че ПТП е протекло на прав пътен участък, в тъмната част на денонощието, извън населено място, в землището на с. Д., общ. Севлиево. Пешеходецът М. П. се е движил в посока с. С.-с. Д., насрещно на лекия автомобил „М.“, управляван от С. М.ов С..

Автомобилът се е движел със скорост 50 – 6- км/ч след лекия автомобил на П.

И.. Поради движение в тъмната част на денонощието автомобилите са се 5 движели с включени къси светлини. Срещу тях в посока на с. Д. се е движил успоредно на оста на пътното платно, около средата на платното за движение, притичвайки зигзагообразно, бил е облечен в тъмни дрехи. Няма дадености на терена, които да ограничават видимостта. Пешеходецът е имал видимост към приближаващите се превозни средства на разстояние над 200 м. Няма данни да е реагирал на приближаващите се автомобили и да е предприел действия за предотвратяване на сблъсъка между него и приближаващия се автомобил. Ударът е настъпил при насрещно движение на пешеходеца и автомобила, когато автомобилът е отклонил направлението си на движение на ляво между дясна част на предна броня, на разстояние около 0,30 м. на ляво от десен габарит.На мястото на удара няма регистрирани спирачни следи. Скоростта на лекия автомобил в момента на удара с пешеходеца, е скоростта му на движение Мястото на удара е в лентата за движение на л.а. „М.“, на разстояние около 2,4 м. до 2,9 м. на ляво от десния край на пътя ,при широчина на лентата за движение 2,9 м. и на платното за движение 5,80 м., като мястото на удара е онагледено на скицата към заключението. Водачът на леки автомобил „М.“ се е движил в посока с. Д. - с.

Разпечатката съдържа 31 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63bd497d-7024-4bac-b6f9-1fdce081ff9d