Решение № 4921 от 22.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4921 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100509981 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 7798/16.05.2023 г., постановено по гр. д. № 17356/22 г. по описа на СРС, 165 състав, са отхвърлени предявените от „Д.К.Б.“ АД срещу В.

П. Н. установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сумата от 980,85 лв., представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 14.11.2018 г., и сумата от 215,31 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.08.2020 г. до 30.07.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 45318/21 г. по описа на СРС, 165 състав.

Подадена е въззивна жалба от „Д.К.Б.“ АД срещу решение № 7798/16.05.2023 г., постановено по гр. д. № 17356/22 г. по описа на СРС, 165 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото е доказано, че между страните е налице валидно възникнало правоотношение по договор за 1 издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 14.11.2018 г., но в нарушение на процесуалния закон е приел, че по делото не е доказано усвояването на процесната сума от кредитополучателя, като неоснователно е оставил без уважение направените в тази връзка доказателствени искания. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – В. П. Н. не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседания особеният представител на въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивника и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Д.К.Б.“ АД твърди, че е сключил с ответника В. П. Н. договор за преиздаване на револвираща международна кредитна карт DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 14.11.2018 г., по силата на който на ответника е била предоставена карта с кредитен лимит от 1500 лв. за извършване на безналични плащания на стоки и услуг и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ /банкомат/ или ПОС. Поддържа, че съгласно уговореното в договора за всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в размер до 45 дни, през който не се начислява уговорената фиксирана годишна лихва, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период. Посочва, че отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, считано от 1 – во число на всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец. Твърди, че след изтичане на отчетния период, длъжникът е получавал извлечение по карта и е бил длъжен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т. 10.1. от Общите условия, или да погасява минималната погасителна вноска, съгласно б. „и“ на т. 1.1. от Общите условия, и т. 6 от договора, освен ако не е сторил това в 2 гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си. Посочва, че при непогасяане до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът на картата следва да заплаща наказателна лихва върху непогасената част от минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, която е в размер на договорената годишна лихва, плюс наказателна надбавка в размер на 6 % /т. 7.1. от договора, т. 11.1. от ОУ/. Твърди, че кредитът е бил обслужван до м. 08.2020 г., като след това погасителни вноски не са правени.

Посочва, че съгласно извлечение № 9/01.09.2020 г. минималната погасителна вноска е в размер на 49,75 лв. и е била дължима до 15.09.2020 г. Поддържа, че съгласно чл. 13.2.1. от ОУ кредитът става автоматично изцяло и предсрочно изискуем, без да се уведомява титуляра на картата, когато е налице забава в плащането на което и да било изискуемо задължение, за срок по – дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станала изискуемо. Твърди, че след изтичането на 150 календарни дни, считано от 15.09.2020 г., кредитът е станал изцяло и предсрочно изискуем. Посочва, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 45318/21 г. по описа на СРС, 165 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на процесните суми, като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните задължения. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 980,85 лв. – главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS СLUB и предоставяне на кредитен лимит от 14.11.2018 г., както и лихва в размер на 215,31 лв. по т. 6 и 7 от договора от 14.11.2018 г. и т. 10.1. от раздел X oт Общите условия, считано от 01.08.2020 г. до 30.07.2021 г. Претендира разноски.

Ответникът В. П. Н. е подал отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК чрез назначения му особен представител, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не е ясно към кой момент е усвоена претендираната сума за главница. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че Общите условия съдържат неравноправни клаузи, които са едностранно изготвени и съществено увреждат правата на ответника 3 като потребител, поради което следва да бъдат прогласени за нищожни.

От представения като доказателство по делото договор за преиздаване на револвираща международна кредитна карта DINERS СLUB и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 14.11.2018 г., сключен между „Д.К.Б.“ АД, като издател, и В. П. Н., като титуляр, се установява, че издателят е приел да преиздаде на титуляра и/или на посочен от него оправомощен ползвател револвираща международна кредитна карта DINERS СLUB; че издателят е прехвърлил салдото, налично по партидата /разполагаем кредитен лимит/, съгласно договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS СLUB и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ с клиентски номер *******, и е предоставил на титуляра правото да ползва кредитен лимит /овърдрафт/ в размер до 1500 лв., с преиздадена кредитна карта, както и че титулярът се е задължил да погаси натрупаното преди преиздаването на кредитната карта салдо /изразходван кредитен лимит/ по начин и в срокове, уговорени с издателя.

Съгласно уговореното в т. 3 от договора срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит /овърдрафт/ е до 31.10.2019 г., като същият може да бъде подновен автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на издателя.

Съгласно т. 19 от договора същият е сключен при условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, като с подписването им титулярът е декларирал, че е запознат с Общите условия и Тарифата на издателя, приема прилагането им при уреждането на отношенията между него и издателя във връзка със сключването и изпълнението на договора.

По делото са представени като доказателства Общите условия на „Д.К.Б.“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти DINERS СLUB /в сила от 05.12.2018 г./, както и Тарифа на „Д.К.Б.“ АД.

От протокол за получаване на кредитна карта и ПИН код от 19.11.2018 г. се установява, че на 19.11.2018 г. на В. П. Н. е предадена кредитна карта DINERS СLUB СLASSIC.

От неоспореното от страните и прието във въззивното производство заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че внесените от длъжника суми за погасяване на задълженията по процесния кредит са в размер на 4360,00 лв., като с тях са погасени задължения по процесния кредит, 4 както следва: главница – 3688,33 лв. и револвираща и наказателна лихва в размер на 671,67 лв.

Установява се от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, че към датата на заявлението по чл. 410 ГПК /30.07.2021 г./ дължимата главница е в размер на 980,85 лв. /4669,18 – 3688,33 = 980,85/, а дължимата лихва – 215,31 лв. /886,98 – 671,67 = 215,31/.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, и с оглед указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС, че въззивният съд следи за приложението на императивни материалноправни норми, дори тяхното нарушение да не е въведено като основание за обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Във въззивното производство не е спорно между страните по делото, а и от договор за преиздаване на револвираща международна кредитна карта DINERS СLUB и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ от 14.11.2018 г., сключен между „Д.К.Б.“ АД, като издател, и В. П. Н., като титуляр, се установява, че издателят е приел да преиздаде на титуляра и/или на посочен от него оправомощен ползвател револвираща международна кредитна карта DINERS СLUB; че издателят е прехвърлил салдото, налично по партидата /разполагаем кредитен лимит/, съгласно договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS СL U B и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ с клиентски номер *******, и е предоставил на титуляра правото да ползва кредитен лимит /овърдрафт/ в размер до 1500 лв., с преиздадена кредитна карта, както и че титулярът се е задължил да погаси 5 натрупаното преди преиздаването на кредитната карта салдо /изразходван кредитен лимит/ по начин и в срокове, уговорени с издателя.

При извършената служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, сключен с потребител, настоящият съдебен състав не констатира наличието на неравноправни клаузи.

Спорните въпроси във въззивното производство касаят това дали по процесния договор са усвоявани суми, както и какъв е размерът на дължимите главници и лихви по него.

От неоспореното от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза, прието във въззивното производство, се установява, че усвоената главница по процесния договор е в размер на 3688,33 лв., непогасената главница - 980,85 лв., а дължимата лихва – 215,31 лв. Установява се, че последната банкова транзакция, извършена от оправомощения държател на кредитната карта, е от 21.08.2020 г.

Договорът за овърдрафт представлява краткосрочен револвиращ кредит, при който е допустимо надвишаване на салдото по сметката до определен разрешен кредитен лимит. За ползвания овърдрафт заемополучателят дължи лихва, която може да е във фиксиран или променлив размер, който се определя съобразно методиката на заемодателя с надбавка, която са начислява ежедневно върху усвоената сума.

В случая, с процесния договор за овърдрафт е уговорено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът има право на гратисен период в размер до 45 дни, през който не се начислява уговорената фиксирана годишна лихва, при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период. Отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, считано от 1 – во число на всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец. След изтичане на отчетния период длъжникът получава извлечение от карта и е длъжен да погасява усвоената част от кредитния лимит съгласно т. 10.1. от Общите условия или да погасява минималната погасителна вноска съгласно б.