Решение № 88 от 22.10.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Бургас, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Светла М. Цолова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Любомир Г. Петров като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262000600147 по описа за 2026 година съобрази следното:

С присъда рег. №4 от 19.03.2026 г. по НОХД №285/2025 г. Сливенският окръжен съд признал подс. М. А. С. за виновен в това, че на 24.06.2024 г., на път II-53, км. 129, в землището на с. Гергевец, общ. Сливен, при управление на МПС – товарен автомобил „Рено – Експрес“ с рег. № ************* нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДП – „Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“, като предприел изпреварване без да се убеди, че насрещната пътна лента е свободна и че няма да създаде опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея и по непредпазливост причинил смъртта на Р.К.Ц., както и телесна повреда на повече от едно лице, както следва: на К. Р. Ц. – тежка телесна повреда, изразяваща се в „осакатяване на двата долни крайника“ и три средни телесни повреди, изразяващи се в „трайно 1 затрудняване движенията на врата“, „трайно затрудняване движенията на двата горни крайника“ и в „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“; на И. Г. М. – средна телесна повреда, изразяваща се в „трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“ и на В. В. Ц. – средна телесна повреда, изразяваща се в „трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, предл.4, б. „б“, предл.1, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.54, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от девет години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намалил с 1/3, а именно с три години.

Постановил намаленото наказание лишаване от свобода за срок от шест години да се изтърпи от подс. М. А. С. при първоначален ОБЩ режим.

На основание чл. 343г от НК наложил на подс. М. А. С. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест години.

Осъдил подс. М. А. С. да заплати на К. С. Ц. сумата от 2 556,46 евро с равностойност 5 000 лева, представляваща направени по делото разноски за правна защита и съдействие.

Осъдил подс. М. А. С. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Сливен сумата от 3 166 ,45 евро с равностойност 6 193,03 лева, представляваща направени разноски в досъдебното производство.

Осъдил подс. М. А. С. а заплати в полза на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Сливен сумата от 1 140,18 евро с равностойност 2 230 лева, представляваща направени разноски в съдебното производство.

Постановил вещественото доказателство - лек автомобил марка „БМВ Х 5 Х Драйв 30Д“, с peг. № **********, предаден с приемо-предавателен протокол № 673 от 25.06.2024 г. на съхранение на паркинг в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, след влизане на присъдата в сила, да се върне на собственика „У.К. Л.“ ЕАД или негов упълномощен представител.

Постановената присъда е протестирана от прокурор при Окръжна прокуратура – Сливен с доводи за незаконосъобразност в частта й относно определянето на наложеното на подс. М. А. С. наказание лишаване от свобода за срок от шест години. Прокурорът счита, че съдът неправилно е определил 2 това наказание съгласно чл.58а от НК, тъй като производството не е разгледано по диференцираната процедура на Глава 27 от НПК. Пояснява, че макар и разглеждането на делото да е започнало при условията на съкратено съдебно следствие, производството пред първоинстанционния съд не е приключило по диференцираната процедура на глава 27 от НПК, тъй като по повод направено възражение от страна на пострадалия К. Ц. и упълномощения от него повереник относно вида и степента на причинените на пострадалия К. Ц. телесни повреди, с оглед констатирана необходимост от приобщаване на допълнителни доказателства и от назначаване на допълнителна съдебномедицинска експертиза, съдът с определение от съдебно заседание на 03.10.2025 г. е отменил определението си за даване ход на съкратеното съдебно следствие, като е насрочил ново разпоредително заседание по делото. Пояснява също, че след провеждане на новото разпоредително заседание производството пред първоинстанционния съд е продължило по общия ред, по реда на Глава 20 от НПК, като в хода на съдебното следствие, на основание чл.287, ал.1 от НПК, е изменено повдигнатото на подс. С. обвинение. Намира, че доколкото съдът е отменил определението си за даване ход на съкратеното съдебно следствие по Глава 27 от НПК и е продължил производството по общия процесуален ред на Глава 20 от НПК, в хода на който е постановена атакуваната присъда, то не са налице основания за приложимост на института на чл.58а от НК при определяне размера на наложеното на подс. С. наказание лишаване от свобода. Смята, че при определяне на размера на наложеното на подс. С. наказание лишаване от свобода първоинстанционният съд е следвало да съобрази обстоятелството, че от страна на подсъдимия е било направено искане за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, както и че по делото е бил даден ход на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК. Отбелязва, че производството е проведено по общия ред, но това е станало не по вина, свързана с процесуалното поведение на подсъдимия, а с констатирана необходимост от събиране на нови доказателства относно здравословното състояние на едно от пострадалите лица. Подчертава, че подс. С. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е признал вината си по повдигнатото по реда на чл.287, ал.1 от НПК ново обвинение.

Изразява позиция, че лишаването на подсъдимия от предвидената 3 материалноправна изгода да бъде санкциониран по правилата на чл.373, ал.2 от НПК би рефлектирало върху справедливостта на наложеното му наказание.

Приема, че доколкото в случая не са налице основания за приложимост на чл.58а от НК при определяне на наложеното на подс. С. наказание и с оглед на това да не бъдат накърнени правата на подсъдимия при наличие на предвидените в закона условия за провеждане на производството по Глава 27 от НПК, то размерът на наложеното наказание лишаване от свобода следва да се определи съгласно чл.55 от НК по аналогия с предвидената в т.9 от Тълкувателно решение №1/2009 г. на ОСНК на ВКС хипотеза. По тези съображения предлага въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като намали размера на наложеното на подс. М. А. С. за престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, предл.4, б. „б“, предл.1 вр. чл.342, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК и отмени приложението на чл.58а от НК.

Първоинстанционната присъда е обжалвана от повереника на частните обвинители П. Л. Л., К. Р. Ц., действащ със съгласието на своята майка и законен представител П. Л., и А. Р. Ц., действащ чрез своята майка и законен представител П. Л., с оплаквания за нарушение на материалния закон и несправедливост на наложените на подсъдимия наказания. Повереникът обосновава довода за незаконосъобразност на присъдата с аргумент, че разпоредбата на чл.58а от НК е материалноправна и се прилага единствено в хипотеза на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. Счита, че след като в случая не е проведено съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, съдът неправилно и в противоречие с материалния закон е приложил текста на чл.58а, ал.1 от НК и е намалил наложеното на подс. С. наказание лишаване от свобода с една трета. Мотивира несправедливост на наложените наказания като занижени с изключително високата степен на обществена опасност на престъплението, обоснована от особено тежкия вредоносен резултат – причинена смърт на Р. Ц. и на три пострадали лица телесни увреждания, както следва: на К. Р. Ц. – една тежка телесна повреда, изразяваща се в осакатяване на двата долни крайника и три средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затрудняване движенията на врата, трайно затрудняване движенията на двата горни крайника и в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота; на И. Г. М. – средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на десния долен крайник и 4 на В. В. Ц. – средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на десния долен крайник. Намира, че при индивидуализацията на наказанията съдът неправилно е оценил и пълно или частично е игнорирал значимите за наказателната отговорност обстоятелства. Отстоява тезата, че ниският размер на наложеното наказание лишаване от свобода няма да изпълни целите на специалната и генералната превенция по чл.36 от НК.

Категоричен е, че наложеното наказание от шест години лишаване от свобода няма да поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на закона и добрите нрави и няма да въздейства предупредително и възпиращо на другите членове от обществото. Претендира въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като увеличи размерите на наложените на подс. С. наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС от шест години на по дванадесет години.

Въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда е подал и повереникът на частния обвинител К. С. Ц., като релевира доводи за незаконосъобразност на съдебния акт и явна несправедливост на наложените на подс. С. наказания. Изразява несъгласие с определянето на наложеното наказание лишаване от свобода по реда на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като производството не е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие.

Намира наложеното на подсъдимия наказание от шест години лишаване от свобода за занижено и явно несправедливо, тъй като то не е съобразено с особената тежест на конкретното престъпление, с настъпилия от него особено тежък вредоносен резултат – причинена смърт на едно лице и телесни увреждания на още три лица, с допуснатото от подс. С. като водач на МПС изключително грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, с многобройните отегчаващи отговорността обстоятелства, които не посочва, с реализирането на престъплението при по-тежката форма на непредпазлива вина – самонадеяност, с липсата на проявено от подсъдимия критично отношение към извършеното, а изразеното от него едва в съдебната фаза съжаление не е искрено. Моли въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като увеличи размерите на наложените на подс. С. наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС от шест години на по дванадесет години. Претендира да се присъдят направените по делото разноски.

С въззивната жалба на упълномощения защитник на подс. М. А. С. се 5 правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, за явна несправедливост на наложените наказания и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Защитникът отправя искане въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Сливен. Алтернативно претендира да се измени присъдата, като се намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода на три години и се постанови отлагане на неговото изтърпяване съгласно чл.66, ал.1 от НК.

В допълнително писмено изложение към въззивната си жалба защитникът на подс. С. обстойно мотивира доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на първоинстанционното производство, за необоснованост на присъдата и за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания.

Акцентира на порока за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на първоинстанционното производство.

Пояснява, че след проведено разпоредително заседание, в което е постановено определение за разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 от НПК, по повод изявленияе на един от пострадалите, конституиран като частен обвинител, съдът е отменил определението за приключване на разпоредителното заседание и отложил делото, като задължил частните обвинители да представят доказателства.