Решение № 10239 от 02.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10239 гр. С., 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110149486 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 вр. чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. А. С., чрез адв. Г., срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение следните суми: 3854,28 лв. – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва в размер на 4284,62 лв. за периода от 26.02.2014 г. до 20.08.2024 г.; 362,18 лв. - договорна лихва за периода от 25.07.2012 г. до 14.08.2013 г.;

533,39 лв. – наказателна лихва за периода от 25.07.2012 г. до 14.08.2013 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 12.03.2014 г. по ч.гр.д. № 10239/2014 г. по описа на СРС, 75 състав, за събирането на които първоначално е образувано изп.д. № 20148520400292 по описа на ЧСИ К.П., а впоследствие изп.д. № 202285804004100 по описа на ЧСИ М.Б. поради погасяването на вземането по давност.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист от 12.03.2014 г. по ч.гр.д.

№ 10239/2014 г. по описа на СРС, 75 състав, за следните суми: 3854,28 лв. – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва в размер на 4284,62 лв. за периода от 26.02.2014 г. до 20.08.2024 г., 362,18 лв. - договорна лихва за периода от 25.07.2012 г. до 14.08.2013 г., 533,39 лв. – наказателна лихва за периода от 25.07.2012 г. до 14.08.2013 г. За събиране на присъдените суми било образувано изпълнително дело № 20148520400292 по описа на ЧСИ К.П., а впоследствие изп.д. № 202285804004100 по описа на ЧСИ М.Б. по което въз основа на сключен договор за прехвърляне на вземания, като кредитор на ищеца се легитимирало ответното дружество. Поддържа, че за периода от 26.06.2015 г. до 05.10.2023 г. не били извършвани валидни изпълнителни действия, поради което вземането по изпълнителния лист било погасено по давност. Ето защо моли съда да уважи предявения иск и да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника посочените по – горе суми, за които е издаден изпълнителен лист от 12.03.2014 г. по ч.гр.д. 10239/2014 г. по описа на СРС, 75 състав, за събирането на които е образувано изп.д. № 202285804004100 по описа на ЧСИ 1

М.Б. поради погасяването на вземането по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. М., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск при възражения, че по изп.д. № 20148520400292 и по изп. д.

№ 202285804004100 били предприети редица изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. Ето защо моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД - праводател на ответника е бил издаден изпълнителен лист от 12.03.2014 г. по ч.гр.д. 10239/2014 г. по описа на СРС, 75 състав, по силата на който С. А. С. била осъдена да заплати на кредитора следните суми:

3854,28 лв. – главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва за периода от 26.02.2014 г. до изплащане на вземането, 362,18 лв. - договорна лихва за периода от 25.07.2012 г. до 14.08.2013 г., 533,39 лв. – наказателна лихва за периода от 25.07.2012 г. до 14.08.2013 г., както и разноски по делото за държавна такса в размер на 95 лв. и 282 лв. възнаграждение за юрисконсулт.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 26.03.2014 г. молба до частен съдебен изпълнител К.П., с рег. № 852 на КЧСИ за образуване на изпълнително производство. С молбата взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба било образувано изпълнително дело под № 20148520400292, като със съобщение с изх. № 2289 от 27.03.2014 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до С. А. С., която е била получена от лице на адреса на 08.04.2014 г.

На 27.03.2014 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за налагане на запор върху всички парични и непарични вземания на длъжника С. А. С..

Със съобщение от 04.04.2014 г. „Райфайзенбанк (България)” ЕАД уведомило ЧСИ П., че длъжникът имал открита сметка в системата на банката и запорът бил наложен, но към тази дата нямало наличност за изпълнение на запора.

На 05.03.2015 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени запорни съобщения до множество банки, в т.ч. до „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и др. за налагане на запор върху всички парични и непарични вземания на длъжника С. А. С..

Със съобщение от 13.03.2015 г. „Банка ДСК“ ЕАД уведомило ЧСИ П., че длъжникът имал открита сметка в системата на банката и запорът бил наложен.

На 04.04.2016 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „ДАРОН 2014“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С.

А. С..

На 07.04.2016 г. взискателят „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, чрез юрк. С., подал молба до ЧСИ П., с която уведомил съдебния изпълнител, че с договор за цесия от 09.03.2016 г. прехвърлил на „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземанията си към длъжника С. А. С., поради което помолил сумите, които постъпват по изпълнителното дело, да бъдат превеждани по посочена сметка на новия кредитор.

С уведомление от 19.04.2016 г. дружеството „ДАРОН 2014“ ЕООД уведомило частния съдебен изпълнител, че трудовият договор с длъжника С. А. С. бил прекратен считано от 2

01.04.2016 г.

На 09.06.2016 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. К., подало молба до ЧСИ П. за конституиране на дружеството като взискател по делото на основание чл. 429 ГПК с оглед сключения между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД договор за цесия от 09.03.2016 г., имащ за предмет и процесните принудително изпълнявани вземания по горепосочения изпълнителен лист. Със същата молба „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, поискало постъпващите суми да бъдат превеждани по посочена сметка, като взискателят възложил и по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Към молбата бил приложен договорът за цесия, потвърждение от цедента и пълномощно от цедента, по силата на което се упълномощава цесионера да уведоми длъжника.

На 11.01.2017 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. В., подал молба до ЧСИ П., с която поискал да бъдат извършени съответните справки и при наличието на имущество да бъдат наложени запори/възбрани с цел обезпечаване на вземането.

На 17.01.2017 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „Маркет Мега“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С.

А. С..

С уведомление от 06.03.2017 г. дружеството „Маркет Мега“ ЕООД уведомило частния съдебен изпълнител, че получаваният от длъжника доход е несеквестируем.

На 23.08.2018 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й., подал молба до ЧСИ П., с която поискал да бъдат извършени справки за съществуването на регистрирани банкови сметки на длъжника и при наличието на такива да бъдат наложени запори с цел обезпечаване на вземането.

На 12.09.2018 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. К., подал молба до ЧСИ П., с която поискал да бъде наложен запор на сметките на длъжника С. А. С. в „УниКредит Булбанк“ АД.

На 18.09.2018 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД за налагане на запор върху всички парични и непарични вземания на длъжника С. А. С..

Със съобщение от 28.09.2018 г. „УниКредит Булбанк“ АД уведомило ЧСИ П., че длъжникът имал открита сметка в системата на банката и запорът бил наложен, но липсвал свободен авоар.

На 28.07.2020 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Ж., подал молба до ЧСИ П., с която поискал да бъдат извършени съответните справки и при наличието на имущество да бъдат наложени запори/възбрани с цел обезпечаване на вземането.

С постановление от 04.03.2021 г. на ЧСИ П. изпълнителното производство по изп.д. № 20148520400292 било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С протокол от 31.03.2022 г. ЧСИ П. върнал на „ЕОС Матрикс“ ЕООД оригиналът на представения изпълнителен лист по ч.гр.д. 10239/2014 г. по описа на СРС, 75 състав, въз основа на който е било образувано изп. д. № 20148520400292.

Въз основа на върнатия оригинал на изпълнителен лист „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й., подало на 08.07.2022 г. молба до частен съдебен изпълнител М.Б. за образуване на ново изпълнително производство, като с молбата взискателят поискал да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника. Въз основа на подадената молба и с разпореждане от 08.07.2022 г. на ЧСИ Б. било образувано изпълнително дело под № 202285804004100.

На 26.04.2023 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й., подал молба до ЧСИ 3

Б., с която поискал да бъдат извършени справки за съществуването на регистрирани банкови сметки на длъжника и при наличието на такива да бъдат наложени запори с цел обезпечаване на вземането.

На 05.10.2023 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „АЙКАРТ“ АД за налагане на запор върху вземанията на длъжника С. А. С..

Със съобщение от 20.12.2023 г. „АЙКАРТ“ АД уведомило ЧСИ Б., че длъжникът имал платежни сметки към дружеството и запорът бил наложен.

На 11.01.2024 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуален представител, подал молба до ЧСИ Б., с която поискал да бъдат извършени справки за съществуването на регистрирани банкови сметки на длъжника и при наличието на такива да бъдат наложени запори с цел обезпечаване на вземането.

На 25.04.2024 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез юрк. Й., подал молба до ЧСИ Б., с която поискал да бъде наложен запор на сметките на длъжника С. А. С. в „Общинска банка“ АД.

На 14.05.2024 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД за налагане на запор върху сметките на длъжника С. А. С..

На 11.10.2024 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез процесуален представител, подал молба до ЧСИ Б., с която поискал да бъдат извършени справки за съществуването на регистрирани банкови сметки на длъжника и при наличието на такива да бъдат наложени запори с цел обезпечаване на вземането.

На 30.10.2024 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „ИЗИПЕЙ“ АД за налагане на запор върху вземанията на длъжника С. А. С..

На 30.10.2024 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „32 МАРТ“ ЕООД за налагане на запор върху всяко възнаграждение за труд, което се изплаща на длъжника С. А. С..

С уведомление от 17.12.2024 г. дружеството „32 МАРТ“ ЕООД уведомило частния съдебен изпълнител, че получаваният от длъжника доход е несеквестируем.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на производството по чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо.