Определение № 41835 от 08.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41835 гр. София, 08.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110125344 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искови молби с вх. №№ 156641/05.05.2025 г.;

156642/05.05.2025 г. (по която първоначално е образувано гражданско дело № 25345/2025 г. на Софийския районен съд, 120. състав), и 156643/05.05.2025 г.

(по която първоначално е образувано гражданско дело № 25346/2025 г. на Софийския районен съд, 26. състав) на Г. Х. С. срещу ответниците „И.А.М“ АД и „Ф.Бя“ ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на първия ответник, че изброените по-долу договори за кредит са нищожни поради противоречие със закона – липса на задължителен реквизит – правилно посочване на годишния процент на разходите (ГПР), евентуално – че клаузите на чл. 4 от всеки от тях, които уреждат задължение за учредяване на обезпечение на кредита са нищожни поради противоречие със или заобикаляне на закона, както осъждане на първия ответник да заплати на ищеца посочените по-долу парични суми, получени без основание по нищожния договор, както и кумулативно съединени претенции за признаване по отношение на втория ответник, че сключените с него договори за поръчителство са нищожни поради липса на основание, заобикаляне на закона или противоречие с добрите нрави, и за осъждане на втория ответник да му върне платените възнаграждения за учредяване на поръчителство, по следните договори:

1. по искова молба с вх. № 156641/05.05.2025 г. – Договор за паричен заем, сключен с първия ответник, № ************** г., по който се искат като недължимо платени 287,08 лева, и свързан с него Договор за предоставяне на гаранция, сключен с втория ответник, № ************** г., по който се искат като недлъжимо платени 50 лева, частично от 250,92 лева;

2. по искова молба с вх. № 156642/05.05.2025 г. – Договор за паричен заем, сключен с първия ответник, № **************** г., по който се искат като недължимо платени 10 лева (частично от 149,80 лева), и свързан с него Договор за предоставяне на гаранция, сключен с втория ответник, № **************** г., по който се искат като недлъжимо платени 50 лева, 1 частично от 208,20 лева, и

3. по искова молба с вх. № 156643/05.05.2025 г. – Договор за паричен заем, сключен с първия ответник, № ***************** г., по който се искат като недължимо платени 10 лева (частично от 59,92 лева), и свързан с него Договор за предоставяне на гаранция, сключен с втория ответник, № ***************** г., по който се искат като недължимо платени 50 лева, частично от 358,08 лева, както и законната лихва върху всички присъдени суми от датата на подаване на исковете – 05.05.2025 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е сключил с първия ответник следните договори за потребителски кредит:

1. по искова молба с вх. № 156641/05.05.2025 г. – Договор за паричен заем № ************** г., по който на ищеца са предоставени 1250 лева, които следвало да върне в срок от 12 месеца, като заплати възнаградителна лихва в размер на 40 % годишно, като е посочен ГГПР 49,03 %;

2. по искова молба с вх. № 156642/05.05.2025 г. – Договор за паричен заем № **************** г., по който на ищеца са предоставени 1250 лева, които следвало да върне в срок от 12 месеца, като заплати възнаградителна лихва в размер на 40 % годишно, като е посочен ГГПР 49,02 %, и 3. по искова молба с вх. № 156643/05.05.2025 г. – Договор за паричен заем№ ***************** г., по който на ищеца са предоставени 500 лева, които следвало да върне в срок от 6 месеца, като заплати възнаградителна лихва в размер на 40 % годишно, като е посочен ГГПР 49,02 %, като в чл. 4 от всеки от договорите било предвидено, че условие за предоставяне на кредита било ищецът да осигури поръчителство чрез намерени от него двама поръчители, банкова гаранция, или предоставяне на поръчителство чрез избрано от първия ответник дружество, като това бил вторият ответник, с който ищецът сключил договори за обезпечение на всеки от трите кредита срещу възнаграждение от съответно 250,92 лева; 208,30 лева, и 358,08 лева. Това възнаграждение обаче не било определено като разход по кредита, а ищците били свързани лица – вторият ответник е дъщерно дружество на първия, като така бил посочен грешен ГПР по договорите, а това водело до тяхната нищожност. Поради нищожността на обезпечения договор били нищожни и договорите с втория ответник, които освен това целели да заобиколят закона като завишат разходите по кредита, а и нямали предмет, тъй като не обезпечавали реално нищо и нямали присъща гаранционна функция. Ищецът бил платил лихвите и възнагражденията, които поради нищожността на договорите не дължал, и поради това иска уважаване на исковете. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „И.А.М“ АД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Искът бил недопустим, защото търсената установителна защита не отговаряла на поисканата такава с осъдителен иск, който поглъщал предмета на установителните искове. Налице била злоупотреба с правото на иск поради 2 това. Иначе разходите за поръчителя били определени след сключване на договора за кредит и нямало как да се включат при определяне на ГПР, поради което искът не бил основателен. Клаузата била ясно формулирана и приета от ищеца и защитавала интересите на ответника, поради което не била нищожна. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Ф.Б“ ЕООд, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.

Искът бил недопустим, защото търсената установителна защита не отговаряла на поисканата такава с осъдителен иск, който поглъщал предмета на установителните искове. Налице била злоупотреба с правото на иск поради това. договорите за поръчителство били сключени от финансова институция за обезпечаване на кредит и били действителни, тъй като ищецът се бил запознал и съгласил с тях и защитавали интересите на първия ответник, които са легитимни. Договорите били сключени след тези за кредит и поради това нямало как разходите по тях да се определят като разходи по кредита. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът намира, че са предявени обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл.

26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 ЗПКр; чл.

124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП; чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, и чл. 19, ал. 4, ЗПКр, и чл. 34 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, приложени с исковите молби; поисканите от ищеца експертизи.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: задължаване на ответниците да представят документи, тъй като същите не са необходими на този етап за правилно разрешаване на делото, доколкото нямат стойност извън характера си на счетоводни записвания на ответника, които ще се преценяват от вещото лице.

Неоснователни са възраженията на ответниците за недопустимост на предявените установителни искове – съгласно практиката на Съда на Европейския съюз т. 2 от Решение от 23.11.2023 г. по дела C‑321/22 Provident Polska, потребителят винаги има интерес да предяви и установителен иск за неравноправност на клаузи в сключен от него договор, ако това може да обслужи друга претенция – в случая тази по осъдителните искове срещу ответниците, поради което тези искове са допустими.

3

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕПИСИ от отговорите на исковата молба да се изпратят на ищеца.

НАСРОЧВА гражданско дело 25344 по описа за 2025 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 29 октомври 2025 г. от 4:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ищецът – чрез ЕПЕП, на ответниците – чрез ССЕВ!.

ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.

146 ГПК:

Предявени са следните обективно и субективно съединени при условия на евентуалност искове:

1. спрямо първия ответник:

1.1. отрицателен установителен иск за установяване на нищожност на договор за кредит поради липса на реквизити с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 ЗПКр, съединен евентуално с 1.2. положителен установителен иск за установяване на действителното съдържание на договор, като се изключат евентуално нищожни поради противоречие със закона – като неравноправни, клаузи – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП, ведно с кумулативно съединен с всеки от тях:

1.3. осъдителен иск за връщане на недължимо платеното въз основа на нищожния договор или част от него с правна квалификация чл. 34 ЗЗД, и 2. спрямо втория ответник:

2.1. отрицателен установителен иск за установяване на нищожност на договор за поръчителство поради липса на основание, заобикаляне на закона или противоречие с него с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД, и чл. 19, ал. 4, ЗПКр, съединен кумулативно с 2.2. осъдителен иск за връщане на недължимо платеното въз основа на нищожния договор с правна квалификация чл. 34 ЗЗД.

Главният установителен иск се уважава, ако съдът установи, че е сключен договор за потребителски кредит, в който неправилно е посочен годишния процент на разходите или липсват реквизити – посочен лихвен процент на ден или лихвен процент.

Евентуалният иск се разглежда при отхвърляне на главния, като следва да се установи, че клаузите не са формулирани в съответствие с изискванията за справедливост и добросъвестност в оборота, като налагат тежест на потребителя, като няма да бъде уважен, ако ответникът установи 4 индивидуално уговаряне на клаузите.

Установителният иск срещу втория ответник се уважава при уважаване на някой от установителните искове срещу първия ответник, освен ако не се установи особен интерес от сключване на договора дори при липса на обезпечавано вземане.

Осъдителните искове се уважават при уважаване на някой от установителните искове срещу съответния ответник, ако се установи, че ищецът е извършил плащане на пари в полза на ответника въз основа на недействителните сделки.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че между ищеца и първия ответник са сключени Договор за паричен заем № ************** г., по който на ищеца са предоставени лева,

Договор за паричен заем № **************** г., по който на ищеца са предоставени лева, и

Договор за паричен заем№ ***************** г., по който на ищеца са предоставени лева, и свързани договори за поръчителство със същите номера и от същите дати с втория ищец, като разходите за възнаграждението на втория ищец не са възприети като разходи по кредитите, включени за изчисляване на ГПР.

УКАЗВА на страните, че ПРЕЗУМИРАН ФАКТ, който НЕ СЕ

НУЖДАЕ от доказване съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП е, че клаузите в договора за кредит не са договорени индивидуално.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е да установи: сключване на договор за потребителски кредит; извършените плащания.