Определение № 1950 от 15.04.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 423/2026
- Вид
- Определение № 1950
- Подписан
- 15.04.2026
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- Емил Томов, Невин Шакирова, Драгомир Драгнев
Цитирани разпоредби
- чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, пр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2в, ал. 1, т. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 9а · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 121, ал. 4 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1950 гр. София, 15.04.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Емил Томов
Членове:
Драгомир Драгнев
Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20268002100423 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Аеропак Инженеринг“ ООД, подадена чрез процесуален представител адв. С. С. против решение № 1093/26.08.2025г., постановено по в.гр.д. № 2712/2024г. по описа на Апелативен съд – София.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 2841/14.05.2024г. постановено по гр.д. № 13339/2022г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 49 от ЗЗД са отхвърлени предявените от „Аеропак инженеринг“ ООД, ЕИК[ЕИК] срещу Върховен касационен съд искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетения за вреди, както следва: сумата от 41 131.30 лева – имуществени вреди съизмерими с присъдена недължима договорна лихва; сумата от 1484.07 лева – имуществени вреди съизмерими с присъдена недължима имуществена застраховка; сумата от 4113.13 лева – неимуществени вреди в размер на 10% от стойността на имуществените вреди, съизмерими с недължимата договорна лихва и сумата от 148.41 лева – неимуществени вреди в размер на 10% от стойността на имуществените вреди съизмерими с недължимата имуществена застраховка, всички вреди понесени от ищеца в причинна връзка с разглеждането и крайното произнасяне на ответника по т.д. № 779/2021г. на ВКС, I ТО вследствие на което ищецът неправомерно бил лишен от същински касационен контрол на въззивно решение признаващо съществуването на задълженията му в тези размери, в нарушение на правото на достъп до съд, гарантирано от чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 47 от ХОПЕС, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 16.12.2022г. – датата на подаване 1 на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумите.
В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и предявените искове да бъдат уважени.
Касационният жалбоподател поддържа, че с постановения акт въззивният съд е стигнал до отказ от правосъдие; съдът приел неистина, че правната квалификация на иска е по чл. 49 от ЗЗД, а не по чл. 2в от ЗОДОВ. Поддържа, че ВКС е допуснал касационно обжалване, но после е върнал жалбата поради неплатена държавна такса /852.31 лева/. Това е постановено въпреки доказаната невъзможност на дружеството да я плати – дружеството е без дейност, със запорирани сметки и разпродадено имущество. Отказът на ВКС с определение от 21.03.2022г. по т.д. № 779/2021г. да освободи дружеството от задължението за плащане на държавна такса за касационно обжалване е реален отказ от правосъдие, противоречащ на чл.
6 от ЕКЗПЧОС и на чл. 47 от ХОПЕС и на принципа на лоялно сътрудничество по чл. 4, § 3 от ДЕС; в отклонение е от собствената му утвърдена практика и в очевидно нарушение на правото на ЕС и на конституционното право на достъп до съд. Сочи, че въззивният съд не е изложил съображения относно същността на правото на достъп до съд, принципа на пропорционалност и на примата на ПЕС пред националното право; не е анализирал доказаната по делото невъзможност на ищеца да плати таксата по касационното производство; неправилно е изключил приложимостта на ПЕС при молбите за освобождаване от съдебни такси по дела на юридически лица без възможност за плащането им.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Върховен касационен съд, чрез процесуален представител служител с юридическа правоспособност З. С. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от частично обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.
284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове за обезщетение на вреди, понесени от дружеството в причинна връзка с противоправен /неправилен/ отказ на ответника да освободи дружеството от задължението за плащане на държавна такса и връщане на касационната му жалба в нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и на чл. 47 от ХОПЕС и на 2 принципа на лоялно сътрудничество по чл. 4, § 3 от ДЕС, вследствие на което ищецът понесъл вреди съизмерими с размера на приетите за установени негови задължения с влязлото в сила въззивно решение № 12270/09.11.2020г. по в.гр.д. № 741/2020г. на САС в качеството му на кредитополучател по договор за банков кредит, сключен с „Юробанк България“ АД. Въз основа на твърденията на ищеца, че е допуснато нарушение на правото му на достъп до правосъдие, което право създава задължение за държавите да осигурят достъп до съд, или друг определен орган, на всеки който твърди нарушение на правата му, първоинстанционният съд е квалифицирал предявените искове по чл. 2в от ЗОДОВ – допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Посочил е, че достъпът до съд е заложен в текстовете на чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧОС, съответно чл. 47 от ХОПЕС, чрез правото на справедлив процес и правото на ефективни правни средства за защита.
Въззивният съд приел за установени следните факти: с определение № 30/25.01.2022г. постановено по т.д. № 779/2021г. по описа на ВКС, I ТО по касационната жалба на „Аеропак Инженеринг“ ООД е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 12270/09.11.2020г. по в.т.д. № 741/2020г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК е прието за установено съществуването на вземане на „Юробанк България“ АД към „Аеропак Инженеринг“ ООД, в качеството му на кредитополучател по договор за банков кредит „Продукт бизнес помещения“ BL 16483/30.09.2008г., изменен и допълнен с Анекс № 1/02.10.2009г. и Анекс № 2/16.11.2010г., за следните суми: договорна лихва в размер на 41131.30 лв. за периода от 21.10.2011г. до 24.04.2013г.; имуществена застраховка в размер на 1484.07 лв. за периода от 15.01.2013г. до 24.04.2013г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 05.08.2013г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18325/2013г. на СРС.
В определението си ВКС е указал на „Аеропак Инженеринг“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 852.31лв., както и указал последиците при неизпълнение в срок, а именно прекратяване на производството пред него.
След получаване на горните указания, „Аеропак Инженеринг“ ООД е подало молба по т.д.
№ 779/2021г. по описа на ВКС с искане за освобождаване от внасяне на държавна такса за разглеждане по същество на касационната жалба на дружеството срещу допуснатото до касационно обжалване въззивно решение. Искането било мотивирано с липсата на налично имущество и с обстоятелството, че размерът на държавна такса е прекомерен.
С Определение № 59/21.03.2022г. по т.д. №779/2021г., ВКС на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е оставил без уважение искането за освобождаване от държавната такса в размер на 852.31 лв., като е приел, че таксата не се явява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие на дружеството, което не е обявено в несъстоятелност и има качеството на ответник в производството по чл. 422 от ГПК. ВКС е посочил и обстоятелството, че за дружеството за първи път в хода на делото възниква задължение за внасяне на разноски, както и че то не е установило актуалното си имуществено състояние. Искането е прието за неоснователно и с оглед липсата на доводи за евентуална невъзможност съдружниците да набавят необходимите средства за заплащане на държавната такса.
3
Срещу отказа за освобождаване от такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, ищецът е депозирал частна жалба, по която е образувано ч.т.д. № 1194/2022г. пред друг състав на ВКС, II ТО. Последният с определение № 256/16.06.2022г. е потвърдил определението за оставяне без уважение на искането на „Аеропак Инженеринг“ ООД за освобождаване от държавна такса. Мотивите изложени от ВКС са, че съгласно практиката на ЕСПЧ във връзка с правната възможност юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса по воденото от/срещу него дело е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, вкл. финансови и изискването да се плати в гражданските съдилища държавна такса не е несъвместимо с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. Съдебният състав постановил този акт е приел, че в обжалваното пред него определение е съобразен предметът на спора, размерът на разноските, които страната следва да заплати предварително и дали те представляват непреодолимо препятствие за дружеството, предвид обстоятелствата, че не е обявено в несъстоятелност и не е ангажирало доказателства за финансовото си състояние и за финансовото състояние на неговите съдружници, както и с възможността им да се снабдят с необходимите средства за продължаване на производството. Въз основа на изложеното е заключил, че крайният извод на съда, постановил определение № 59/21.03.2022г. по т.д. № 779/2021г. ВКС, че от доказателствата в делото не може да се направи обоснован извод, че дружеството не разполага с достатъчно парични средства за заплащане на таксата и не може да ги набави, е правилен.
След окончателния съдебен акт, с който молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК е оставена без уважение, е дадена нова възможност на „Аеропак Инженеринг“ ООД да изпълни указанията за внасяне на държавната такса, което дружеството не е сторило. Поради това, с определение № 50061/16.03.2023г. е прекратено производството по т.д. № 779/2021г. по описа на ВКС, I ТО. Това преграждащо определение е обжалвано от дружеството с частна жалба с вх. № 502291/26.04.2023г., по която е образувано т.д. № 1207/2023г. на ВКС, I ТО. В това дело е постановено определение № 123/22.01.2024г., което е окончателно и с което е потвърдено прекратяването на касационното производство.
Въз основа на тези факти от правна страна въззивният съд съобразил, че при описаните по делото факти, които съответстват на заявените в исковата молба твърдения и искане да се ангажира отговорността на ответника – правораздавателен орган, във връзка, с чиято дейност се твърди, че са причинени вредите, поради незаконосъобразен отказ за освобождаване от внасянето на държавна такса, исковете намират правното си основание в чл. 49 от ЗЗД, а не в чл. 2в от ЗОДОВ. Съобразил в тази връзка, че в исковата молба и в уточняващата писмена молба от 25.04.2023г., ищецът не е изложил обстоятелства за нарушение на ПЕС, а заявил твърдения, че е нарушено правото му на достъп до съд, гарантирано от чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 47 от ХОПЕС. Изтъкнал, че поначало основните права, гарантирани в ЕКЗПЧОС, са основни принципи и на ЕС /чл. 6, § 3 от ДЕС/, а ХОПЕС се прилага, само когато държавите – членки прилагат правото на Съюза – чл. 51. Уточнил, че 4 прилагането на Хартата е предпоставено от предварителното условие, отношенията, в които се търси защита по линия на уредбата на основните права в правото на ЕС, да са свързани с прилагане на елементи на общата европейска уредба или да попадат в полето на действие на правото на Съюза, поради определена степен на връзка на отношението с прилагане на общата европейска уредба /Решение от 26 февруари 2013, Еkerberg Fransson, C-617/10), ECLI:EU:C:2013:105; Решение от 6 март 2014, Siragusa, C-206/13, ECLI:EU:C:2014:126/.
Разпечатката съдържа 28 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63bb01bc-ad2c-4a34-a89b-16189ec75805