Решение № 2149 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2149 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВАПАПАЗОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ПАПАЗОВА Административно наказателно дело № 20251110217890 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Н. З., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 25-4332-022209 от 24.09.2025 г., издадено от Началник група в СДВР, ОПП на СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че атакуваният акт е издаден при непълнота на доказателствения материал и неизяснена фактическа обстановка.

Поддържа се, че в наказателното постановление не е посочено точно с каква цел е използван пътят за обществено ползване, различна от тази за превоз на хора и товари, в който смисъл се излага, че направеното в АУАН и в НП словесно описание на нарушението, не съдържа посочване на съответната цел, която е елемент от състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Навеждат се доводи, че описаната фактическа обстановка не покрива състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Твърди се също така, че липсват доказателства, от които да се направи извод, че нарушението е извършено умишлено. Претендира разноски.

В съдебното заседание по решаване на делото по същество въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. В., надлежно упълномощена, която поддържа изложеното в жалбата. Моли за отмяна на наказателното постановление, претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. К., с 1 пълномощно по делото, която моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Заявява, че правилно АНО е посочил законовата норма, която е била нарушена. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на насрещната страна.

По делото са постъпили писмени бележки от въззиваемата страна, депозирани преди разглеждането на делото в о.с.з. по решаването му, в които се взема становище по съществото на спора, като се моли обжалваното наказателно постановление да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова на насрещната страна.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 01.08.2025 г., около 14:00 ч., в гр. София, по ул. „Акад. Стефан Младенов“, с посока на движение от ул. „Баку“ към ул. „Д-р. Йордан Йосифов“, пред № 1, И. Н. З., ЕГН **********, управлявал лек автомобил модел и марка „***“, с рег. № *******.

Жалбоподателят З. управлявал лекия автомобил, като използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно изпълнявал дрифт, изразяващ се в преднамерено и умиилено извеждане на горепосоченото МПС извън контрол, довеждайки го до загуба на сцепление на задните гуми. По време на дрифта задната част на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя З., се движела неконтролируемо в ляво и в дясно по платното за движение като превъртала гуми.

Свидетелят А. А. Г. и Г. К. П., от СДВР, забелязали, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя З., осъществява „дрифтове“, при което спрели водача на автомобила за проверка.

За констатираното нарушение, на място, свидетелят А. А. Г. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу И. Н. З. за използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари - нарушение на чл. 104 б, т. 2 ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя, който го приел без възражения.

На 15.08.2025 г., жалбоподателят, чрез адв. М. В., депозирал възражение срещу така издадения акт, което възражение правилно е било счетено от АНО като просрочено, тъй като е подадено след изтичане на срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 25-4332-022209 от 24.09.2025 г., издадено от Началник група в СДВР, ОПП на СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл. 104 б, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 20.11.2025 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. А. Г..

Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като заявява, че е съставил посоченият по-горе АУАН. Изрично в показанията си свидетелят заявява, че заедно с Г. К. П. забелязали как жалбоподателят изпълнява дрифтове, заради което и последният бил спрян за проверка. Поддържа се, че това се е случило през деня, през светлата част на денонощието, като не е имало дъжд или други условия, които да пречат на сцеплението или да намалят сцеплението на гумите на автомобила, управляван от жалбоподателя, с пътната настилка. Свидетелят с категоричност излага, че на въпросния ден и час е имало десетки автомобили, но нито един от тях, с изключение на този, управляван от З., не е „поднесъл“, като единствено 2 при последния е констатирал дрифт, както и че се е намирал срещу автомобила, управляван от жалбоподателя, като непосредствено е видял, че МПС презавива, задните му гуми превъртат, излиза пушек от тях и автомобилът, вместо да се движи направо, „влиза“ настрани с вратите в завоя. Сочи също така, че задната част на автомобила се е движела наляво и надясно нееднократно. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същият е очевидец на осъществените от жалбоподателя маневри и въпреки изминалия период от време и естеството на осъществяваната от него дейност, същият има подробни и логични възприятия.

Съдът кредитира и останалите приобщени по делото писмени доказателства, които потвърждават възприятията на свидетеля А. А. Г..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля А. А. Г. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред – справка за собственик на превозно средство; докладна записка; справка картон на водача; заповед № 513з-5121 от 08.06.2023 г., заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024 г. и заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 01.08.2025 г., в деня, в който е установено нарушението от контролния орган. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от А. А. Г. - „старши полицай“ при Столична дирекция на вътрешните работи, като със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г.на министъра на вътрешните работи, полицейските органи в ОПП-СДВР, са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В настоящия случай НП е съставено от Г. В. Б., която работи на длъжност „началник група“ към СДВР-ОПП, като със заповед заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават наказателни постановления.

Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в АУАН и НП правна квалификация на същото. АУАН и НП отговарят на изискването за пълно и ясно описание на нарушението. Недвусмислено е посочена датата на извършване на нарушението - 01.08.2025 г., мястото - гр. София, по ул. „Акад. Стефан Младенов“, с посока на движение от ул. „Баку“ към ул. „Д-р. Йордан Йосифов“, пред № 1, както и че жалбоподателят е имал качеството на водач на процесното МПС.

Възражението на жалбоподателя, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са неясни, следва да се отхвърли като неоснователно. Това, че 3 е използвана думата „дрифт“ не означава, че обвинението е неясно. Липсата на изрично уреден в ЗДвП термин не прави описанието неясно, доколкото думата има общовалидно значение, познато и наложило се в речта, а освен това изрично е описано в какво се е изразявало изпълнението на „дрифт“. Ето защо, съдът счита, че в обстоятелствената част на АУАН и НП, достатъчно конкретно са описани и индивидуализирани фактите и обстоятелствата от обективния състав на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП. За неоснователно следва да се приеме и оплакването, че доколкото в АУАН и в НП не била посочена съответната цел, с която жалбоподателят е използвал пътят за обществено ползване, освен по предназначението му, а именно за превоз на хора и товари, то описанието на нарушението било неясно. Съдът не споделя този довод на жалбоподателя, тъй като точно, ясно и безпротиворечиво в двата акта се посочва по какъв начин се използва пътят за обществено ползване, а именно – за изпълнение на дрифт, изразяващ се в преднамерено и умишлено извеждане на процесното МПС извън контрол, довеждайки го до загуба на сцепление на задните гуми, като по време на дрифта задната част на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя З., се движела неконтролируемо в ляво и в дясно по платното за движение като превъртала гуми. Ето защо изрично е изведено, както в АУАН, така и в оспореното НП, нарушението с неговите обективни и субективни елементи от състава му.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на нарушителя, на един свидетел очевидец, и на един свидетел по съставянето на акта.

Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, която регламентира забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Безспорно по делото е установено, че мястото на извършване на нарушението, а именно в гр. София, по ул. „Акад. Стефан Младенов“, с посока на движение от ул.

„Баку“ към ул. „Д-р. Йордан Йосифов“, пред № 1, е „път“ по смисъла на § 6, т. 1, изр. 1 от ДР на ЗДвП, както и че е „отворен за обществено ползване“, по смисъла на чл. 2, ал.

Разпечатката съдържа 38 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63ba9c70-5299-44a8-a593-3bde75dd11fa