Решение № 105 от 11.10.2022, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Раднево, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20225520100501 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Производството е образувано по искова молба на И. П. И. срещу „Мини Марица-изток” ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ. Ищецът твърди, че е дългогодишен работник в ответното предприятие и с трудов договор № 13 от 08.02.1999 г. бил назначен като финансов ревизор, който бил на пряко подчинение на изпълнителния директор, като е заемал различни длъжности през времето, а последната заемана от него длъжност била „ръководител, вътрешен одит” въз основа на допълнително споразумение от 10.09.2016 г. Твърди, че на 15.06.2022 г. му било връчена заповед № 16/15.06.2022 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал.

2 от КТ – поради сключване на договор за възлагане управлението на „Мини Марица-изток” ЕАД с изпълнителния директор. Твърди, че уволнението е незаконно, тъй като изпълнителният директор няма изготвен и възложен бизнес план и бизнес задача по договора за управление. Твърди, че изпълнителният директор И.Ч. не е с неясен статут, тъй като проведения конкурс бил публичен, а тя не била класирана на първо място за заемането, поради което валидността на заемане на длъжността и сключения договор за управление били под въпрос. Твърди, че съгласно структурата на 1 предприятието на ответника и длъжностната му характеристика заеманата от него преди уволнението длъжност „ръководител, вътрешен одит” не била ръководна по смисъла на §.1, т. 3 от ДР на КТ. Твърди, че бил пряко подчинен на изпълнителния директор, но бил и подчинен на одитен комитет съгласно ЗВОПС, не бил оторизиран да взема самостоятелни управленски решения, а само консултирал изпълнителния директор. Развива съображения, че длъжността му не е ръководна. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител, вътрешен одит”. Претендира разноски. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили два отговора от ответника „Мини Марица-изток” ЕАД, в който вземат становище, че исковете са допустими, но неоснователни. Не оспорва, че ищецът е заемал длъжността „ръководител, вътрешен одит” въз основа на трудов договор и допълнително споразумение от 10.09.2016 г., което било едностранно прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ със заповед № 16/15.06.2022 г., връчена на 15.06.2022 г. на ищеца, при условията на чл. 220, ал. 1 КТ. Твърди, че фактическото основание за прекратяване на трудовия договор бил сключен договор за възлагане на управление № РД-ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г., с който било възложено управлението на дружеството, считано от 31.01.2022 г., на новоизбран член на СД И.Ч., и приложена към договора бизнес програма, представляваща неразделна част към него, всички те след съответно решение на СД на „БЕХ“ ЕАД и решение на СД на „ММИ“ ЕАД. Твърди, че изпълнителният директор бил избран и назначен до провеждане на нова конкурсна процедура за номиниране на член представител на държавата в СД.

Твърди, че вписването в ТР било извършено на 31.01.2022 г., съответно договорът влезнал в сила на 01.02.2022 г., тоест реално започнал да действа.

Твърди, че с въпросния договор за управление и приложената към него бизнес задача, на изпълнителния директор било възложено изпълнение на конкретна стопанска задача с конкретни икономически показатели, с цел и очакван резултат. Излага подробни съображения за законосъобразността на едностранното прекратяване на трудовия договор, в това число и за ръководния характер на длъжността „ръководител, вътрешен одит”. Оспорва всички твърдения на ищеца относно незаконосъобразността на уволнението.

Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

2

Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Съгласно установеното в чл. 328, ал. 2 КТ, освен в случаите по ал.

1, служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ и поради сключването на договор за управление на предприятието, като уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Основанието за прекратяване на безсрочния трудов договор по реда на чл. 328, ал. 2 КТ представлява безвиновно основание за уволнение на служителите. Основанието за уволнение в този случай е сключването на нов договор за управление с изпълнителния директор на дружеството. Необходимостта от прекратяване на трудовото правоотношение в този случай е в резултат на поставените задачи за успешно управление на стопанската дейност и изпълнението на определена бизнес програма от новия изпълнителен директор, който следва да подбере екипа, с който да работи. За да може да направи преценка на качествата на стария екип и да провери тяхната способност да се справят с новите задачи, на новия изпълнителен директор е даден срок – 9 месеца от момента, в който е започнало изпълнение на договора. Това означава не само договорът за управление да е сключен, но и да е започнало неговото изпълнение, т.е. съответният изпълнителен директор да е вписан в търговският регистър и той да е пристъпил към реално изпълнение на своите задължения и упражняване на правата си по договора.

Основанието за уволнение е именно сключеният нов договор за управление, като преценката на новия изпълнителен директор кого да уволни е суверенна и не подлежи на съдебен контрол. При липса на договор за управление трудовите договори не могат да бъдат прекратени на това основание. Това основание се прилага само за уволнението на ограничен кръг от служители – „служители от ръководството на предприятието”. При липса на други указания, за изясняване на това понятие следва да се има предвид § 1, т. 3 от ДР на КТ, съгласно който „ръководство на предприятието ” е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление.

Установяването на законосъобразността на уволнението на това основание предполага доказване на фактическия състав, включващ сключен договор за управление, извършено уволнение в 9-месечния срок от започване изпълнение на договора на лице от ръководството на дружеството. Съдебната практика по приложението и приложимите критерии на уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ е константна и последователна.

С протоколно определение от 27.09.2022 г. е обявен за окончателен доклада по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е заемал длъжността „ръководител, вътрешен одит” при ответника въз основа на трудов договор и сключено към него допълнително споразумение от 10.09.2016 г., както и че на 15.06.2022 г. му била връчена заповед № 16/15.06.2022 г. за едностранно прекратяване от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 КТ и при условията на чл. 220, ал. 1 КТ на трудовото правоотношение.

3

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ с оглед безспорните и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, ищецът няма факти, които следва да докаже, а ответникът следва да докаже, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно – сключването на договор за възлагане управлението на дружеството, че заеманата от ищеца длъжност „ръководител, вътрешен одит” е ръководна по смисъла на §.1, т. 3 от ДР на КТ, както и че уволнението е извършено в срок от 9 месеца след започване изпълнението на договора за управление на предприятието.

По делото е представено и прието като писмено доказателство предизвестие /л.41/, с което ответното предприятие „Мини Марица – изток” ЕАД, чрез изпълнителния директор, на основание чл. 328, ал. 2 КТ е предизвестило ищеца И. И., че от деня, следващ деня на връчването му, ще бъде прекратен трудовия договор на ищеца за заеманата длъжност „ръководител, вътрешен одит”, поради сключване на договор № РД-ЛСММИ-52 от 07.02.2022 г. за възлагане управлението на „Мини Марица – изток” ЕАД, в сила от 31.01.2022 г., и приложена към него бизнес-програма за периода 2022-2026 г. Предизвестието е връчено лично на ищеца на 15.06.2022 г. едновременно с връчването на заповед № 16/15.06.2022 г., двата документа подписани от изпълнителния директор на ответното предприятие, с която на основание чл. 328, ал. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 16.06.2022 г., като е посочено на основание чл. 224, ал. 1 КТ да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 26 дни и на основание чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на 1 БТВ за 30 работни дни. Поради това съдът намира за доказано, че трудовото правоотношение на ищеца, възникнало със сключването на трудов договор № 13/08.02.1999 г., последно изменен с допълнително споразумение от 10.09.2016 г., е прекратен едностранно с предизвестие от ответника, за което е издадена констатираща прекратяването и оспорена от ищеца заповед № 16/15.06.2022 г.

Пр и така установеното прекратяване на трудовия договор на ищеца с оспорената заповед № 16/15.06.2022 г. , ответникът следва да докаже, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно – сключването на договор за възлагане управлението на дружеството и че уволнението е извършено в срок от 9 месеца след започване изпълнението на договора за управление на предприятието, както и че заеманата от ищеца длъжност „ръководител , вътрешен одит ” е ръководна по смисъла на §.1, т. 3 от ДР на КТ,

На първо място следва да се посочи, че предизвестието и оспорената заповед са издадени от компетентното лице, носител на правото да прекратява трудовите договори с работниците и служителите в ответното дружество, а именно изпълнителният директор съгласно чл. 244, ал. 4 и ал. 7 ТЗ /служебно направена справка в търговския регистър по ЕИК на ответника съгласно чл. 11, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 6 ЗТР/.

По делото се установява от представения договор № РД-ЛСММИ-52 от 07.02.2022 г. за възлагане управлението на „Мини Марица – изток” ЕАД на изпълнителен член на съвета на директорите /част от поверителната информация по делото/, че същият съгласно т.ІІ, т. 2 влиза в сила от вписване в търговския регистър на решението на СД на „Мини Марица – изток” ЕАД за избор на довереника като изпълнителен директор.

На 31.01.2022 г. с вписване № 20220131171840 е вписано в търговския регистър обстоятелството, че Илза Миткова Чинкова е представляващ дружеството, т.е. на 31.01.2022 г. е започнало изпълнението на договор № РД4 ЛС-ММИ-52 от 07.02.2022 г. за възлагане управлението на „Мини Марица – изток” ЕАД на изпълнителен член на съвета на директорите и в законовия 9месечен срок по чл. 328, ал. 2 КТ са връчени на ищеца предизвестието и заповед № 16/15.06.2022 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ.

Основният спорен въпрос, относим към първата предпоставка за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, е свързан с това дали сключеният договор за управление съдържа конкретна бизнес задача по смисъла и за нуждите на чл.328, ал.2 КТ. В практиката на ВКС са приети правни разрешения, съгласно които всеки договор за управление трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която следва да предложи и изпълни по време на действие на договора. В тези правни разрешения се съдържа и разбирането, че възнаграждението на управителя на предприятието трябва да бъде обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата, той носи икономическа отговорност. С оглед на тези особености на договора за възлагане на управление и за постигане на зададените стопански цели на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което в негова полза е регламентирано и потестативното право по чл.