Решение № 3670 от 20.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3670 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20221100512794 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Г. И. срещу решение № 20039991/03.06.2022 г. по гр.д. № 12077/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 40 с-в, с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът В. Г. И. дължи на ищеца “ЕОС М.” ЕООД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, следните суми: 4000 лв. – главница по договор за потребителски кредит № FL350749 от 28.01.2008г., сключен с “Юробанк И Еф Джи България” АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 18.01.2016г., ведно със законната лихва от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и 800 лв. – договорна лихва за периода 01.08.2015г.-05.02.2018г., за които суми е суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50579/2018г. по описа на СРС.

Въззивникът излага доводи за недопустимост, евентуално неправилност на постановеното първоинстанционно решение, поради противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила, свързани със събирането на доказателства по делото, както и поради необоснованост. Сочи, че съдът е дал ход на делото по нередовна искова молба, като не е уточнено от страна на ищеца каква част от непогасеното задължение за главница и лихва претендира, с оглед обстоятелството, че претенцията в заповедното производство е била заявена като частична от такава с по-голям размер. Намира, че ищецът не притежава материална 1 легитимация за предявяването на иска, доколкото не се установява в процеса да е сключен валиден договор за цесия между ищцовото дружество /цесионер/ и кредитодателя по договора за банкова кредит /цедент/. Твърди, че съдът е допуснал нарушения на процесуалния закон, като неоснователно е оставил без уважения направените от ответника доказателствени искания, а в последствие е приел, че ответникът не е доказал възраженията си. Счита, че съдът е следвало служебно да изследва действителността на договора за потребителски кредит, независимо, че направените от ответника оспорвания не са били заявени в срока за отговор на исковата молба. Намира, че представения по делото договор за потребителски кредит не отговаря на законовите изисквания за действителност, като счита, че посочения в договора годишен процент на разходите /ГПР/ противоречи на изискванията за добросъвестност. Счита, че договорът не съдържа ясно представена за потребителя информация, поради което ответникът не е могъл да направи обоснована преценка за неговото сключване. Намира за неравноправна клаузата в договора, уреждаща правилата за формиране на възнаградителната лихва, с оглед обстоятелството, че същата се равнява на сбора от фиксиран процент и “произволно определян” от банката Базов лихвен процес /БЛП/.

Твърди, че съдът не се е произнесъл по наведените доводи за погасяване на кредита, чрез плащане /съобразно представеното от цедента удостоверение в този смисъл/, като счита, че дори да се приеме, че кредитът не е бил погасен чрез плащане, то направеното своевременно възражение за изтекла погасителна давност се явява основателно. По горните съображения претендира обезсилване на постановеното решение поради недопустимост, евентуално - отмяна поради неправилност, с искане предявените установителни искове да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.

Претендира присъждането на съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство “ЕОС М.” ЕООД с подробни доводи в подкрепа правилността на съдебното решение и искане за неговото потвърждаване като правилно и законосъобразно. Не се претендират съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с подадено от “ЕОС М.” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за част от дължими от В. Г. И. суми за главница и договорна лихва по договор за банков кредит.

Подаденото заявление е намерено от съда за основателно, като в полза на кредитора е издадена Заповед за изпълнение от 23.08.2018 г. за сумата от 4000 лева, представляваща част от непогасена главница в общ размер на 11497.30 лева по договор за кредит № FL350749 от 28.01.2008г., ведно със законна лихва от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и 1000лв. – договорна лихва за периода 28.01.2008 г. - 05.02.2018 г.

2

Длъжникът по заповедта В. И. е подал възражение в срок, с което е оспорил сключването на договор за банков кредит със заявителя, както и е навел възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.

В преклузивния едномесечен срок “ЕОС М.” ЕООД е подал иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че В. И. му дължи сумите от 4000 лева - главница по договора за кредит и 800 лева - договорна лихва /като за горницата до 1000 лева, за които има издадена заповед за изпълнение, е оттеглил претенцията си/. В исковата молба не е уточнено дали искът е бил заявен като “частичен”, по какъвто начин е била предявена и уважена претенцията в заповедното производство.

Ищецът сочи, че на 05.02.2008г. между “Юробанк И Еф Джи България” АД, в качеството на кредитодател, и ответника, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на кредитополучателя са предоставени 12 000 лв. Изтъква, че за ползването на паричните средства е уговорен лихвен процент, описан в договора. Поддържа, че задълженията следвало да бъдат погасени на 120 месечни вноски, всяка от които в размер на 189,58лв. с краен падеж 05.02.2018г. Посочва, че ответникът е преустановил плащанията по договора, като същият е станал изцяло изискуем с настъпване на падежа на последната погасителна вноска на 05.02.2018 г. Уточнява, че на 18.01.2016г. е сключен договор за цесия между него и кредитодателя, по силата на който са му прехвърлени вземанията по договора и се явява техен носител.

В срока за отговор на исковата молба ответника В. И. не е подал отговор. Подробни доводи във връзка с недействителността на договора е сключената между ищеца и праводателя му цесия е заявил с последваща молба, извън срок по чл. 131 ГПК.

След образуването на делото пред въззивният съд подадената от “ЕОС М.” ЕООД искова молба е била оставена без движение, като ищецът е уточнил, че поддържа претенциите си за главница и лихви като частични, както следва: 4000 лева - главница, частично от общо непогасена главница в размер на 11497.30 лева /която сума кредиторът намира, че отговаря на вноските от 05.08.2013 г. до 05.05.2016 г./, както 800 лева - договорна лихва, частично от 2520.43 лева /за която сума кредиторът сочи, че отговаря на сбора от лихвите по вноски с падежи от 05.11.2015 г. до крайния срок на договора - 05.02.2018 г./

За установяване на релевантните за спора обстоятелства по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 430 ТЗ пред първоинстанционния и пред въззивния съд /по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК/, са събрани следните доказателства:

От представения по делото договор за потребителски кредит № FL350749/28.01.2008г., /неоспорен относно неговата автентичност/ се установява, че на 05.02.2008г. между “Юробанк И Еф Джи България” АД и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на ответника сумата от 12000лв. за текущи нужди.

В чл. 2 е посочено, че кредитът се усвоява чрез превеждането му по 3 конкретно посочена банкова сметка на кредитополучателя. Уговорено е, че за усвоения кредит ответникът дължи годишна лихва в размер на сбора на БЛП плюс договорна надбавка от 6,20 пункта. От представените пред СГС писмени доказателства се установява, че срока на договора БЛП е бил променян в посока повишаване пет пъти от Съвета на Директорите на банката, като към датата на сключване на договора е бил в размер на 8.25 %, а към 2011 г. е нараснал на 13.20 %.

В чл. 3, ал. 3 от Договора е посочено, че ГПР е в размер на 16,23%.

В чл. 7, ал. 1 е предвидено, че погасяването на кредита, включително дължимите лихви, става на равни месечни вноски по 189,58лв., всяка с падеж до 5-то число /чл. 4/, като крайният срок за погасяване на кредита е 05.02.2018 г.

Към договора е приложен погасителен план, в който ясно са посочени падежа на всяка вноска и нейния размер.

От представения в цялост пред въззивния съд договор за цесия от 18.01.2016 г., както и от приложенията към него, включващи описание на прехвърляния портфейл, се установява, че между банката-кредитодател и ищецът по иска е сключен договор, по силата на който настоящият ищец е придобил вземането на кредитодателя към В. И. по процесния договор с № FL350749 от 28.01.2008г. в размер на 11497.30 - главница и 2520.43 лева договорна лихва.

Не е спорно пред въззивния съд обстоятелството, че ответникът е уведомен за извършената цесия през връчване на препис от исковата молба, към която са приложени както самото уведомление, така и надлежни пълномощни от цедента към цесионера и преупълномощения адвокат.

От представеното по делото платежно нареждане /л. 24/ се установява, че сумата е усвоена чрез превеждането й по банковата сметка на ответника. Същото се установява и от приетото заключение по ССчЕ – на 06.02.2008г. заемната сума от 12000лв. е постъпила по разплащателната сметка на В. И. и кредитът е усвоен.

От приетата ССчЕ се установява, че в периода 13.03.2008 г.10.01.2009 г. са извършени плащания от ответника в общ размер от 2165,98лв., като с тях са погасени вноските с падеж до 05.12.2008г. и частично от 05.01.2009г.

С тази сума са погасени 502,70лв. главница, 1662,24лв. договорна лихва и 1,04лв. лихва за просрочие, като остават дължими главница в размер от 11 497,30лв. с падежи 05.02.2009г.-05.02.2018г. и договорна лихва в размер от 9571,58лв. с падежи 05.02.2009г.-05.02.2018г.

С оглед възражението на ответника за погасяване на кредита чрез плащане и представеното удостоверение на л. 105 от “Юробанк България” АД /цедент/ съгласно което договорът за кредит е изцяло погасен на 18.01.2016, пред СРС е допусната и приета допълнителна ССче. Вещото лице посочва, че предвид прехвърлянето на вземанията по сключен договор за цесия от 18.01.2016г., на тази дата по сметката на банката-цедент са постъпили две 4 суми от цесионера-ищец и въз основа на тях е осчетоводено погасяване на кредита. Тоест, със заплатената от купувача на вземанията /цесионера/ сума в общ размер от 14 017,73лв. в изпълнение на договора за цесия, договорът се води погасен при банката-цедент. Вещото лице изрично заявява, че плащания от ответника, извън посочените в първоначалното заключение, няма – нито на 18.01.2016г., нито след тази дата.

Във връзка с оплакването на ответника за неяснота на клаузите в процесния договор за кредит и невъзможността му да вземе информирано решение, въззивният съд е допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел по делегация.

По делото е представен протокол за разпит, проведен от Районен съд Варна на свидетеля Ц.. Последният споделя, че знае от ответника, че през 2008 г. В. И. е сключил договор за банков кредит във връзка с негова професионална дейност по доставка на бетон. Свидетелят сочи, че не знае коя е банката-кредитодател и не е придружавал ответника при сключване на договора. Не му е известно ответникът да се имал някакви съмнения и опасения относно уговорките в кредита и тяхната яснота.

Страните не са ангажирали други, релевантни за спора, доказателства.

При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд намира от правна страна следното: