Решение № 56 от 10.03.2025, Районен съд - Тетевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Тетевен, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100290 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на В. А. К., ЕГН: ********** с адрес: с. Градежница, Община Тетевен, ул. „улица“ № 19, против О. А. К., ЕГН **********, с адрес: с. Градежница, област Ловеч, ул. „улица” № 43, с предявени искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗВ, във вр. чл. 59 от ЗЗД, чл. 109 от ЗС и по чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищеца и ответника са съсобственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в с. Градежница, Община Тетевен, област Ловеч с идентификатор 17419.***.*** по КККР на селото, одобрени със заповед № РД- 181783/30.10.2018 г. на изпълнителния директор на АТГКК, последно изменение на кадастралната карта и регистри засягащо имота е от 11.02.2021 г., адрес на поземления имот: село Градежница, Ловешка област, ул. „улица“ № 45, целият с площ от 1446 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 281, кв. 51, УПИ-IV, при съседи: имоти с идентификатори: № ***, №***, №17419. 701.926, № ***, като в имота попада сграда с идентификатор 17419.***.***.1, застроена площ от 72 кв. м., брой етажи 2, предназначение-жилищна сграда, еднофамилна.

Ищецът сочи, че на процесния имот била извършена делба между страните, която приключила с решение на Районен съд - Тетевен, постановено по гр. дело № 231/2008 г. по описа на съда. Заявява, че въпреки че с решението по цитираното дело имотът бил изнесен на публична продан те не пристъпили към принудително изпълнение на решението, а продължили да владеят заедно имота, като били доброволно разпределили ползването си така че ищецът владеел частта откъм улицата и от двете страни на къщата, а ответникът владеел частта зад къщата.

Ищецът заявява, че този начин на владение на съсобствен имот продължило до 2022 г., когато ответникът завел иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС и с решение по образуваното дело въз основа на този иск бил променен начина на ползване на дворното място, който начин е отразен в заключение на вещото лице, работило по делото.

На следващо място се сочи, че през лятото на 2022 г. - от началото на май до края на 1 юли, ищецът извършил множество необходими разноски във владяната от него част със знанието и съгласието на ответника, който заявил, че няма нищо против да ги направи, тъй като него го интересува имота над къщата, който владее. Частта, която владее ищецът била с много голяма денивелация и не позволявала транспортен достъп до имота. Денивелацията не позволявала и да се отглеждат зеленчуци и други насаждения в имота. Нямало възможност дворът да се полива, тъй като водата се оттичала в ниската му част. Липсвало и възможност поради изградена външна канализация да се ползва вода през лятото в дворното място. Ищецът сочи, че уговорката с брат му била, че той ще ползва задната част от двора, която да се присъедини към неговия двор, който е съседен, а предната част да остане за ищецът, тъй като ответника си имал вход и лице откъм неговия собствен имот за процесния бащин имот. Затова ищецът извършил следните необходими разноски в имота:

Изградил подпорна стена с дължина по протежение на улицата от 17.75 м., както и подпорна стена в дворното място, напречно на улицата с дължина около 15.80 м. Тази подпорна стена изградил с цел да насипе и изравни дворното място, като доставил около 50 кубика пръст. Стойността за труд, материали и транспорт за изграждането на тези подпорни стени била 4000 лв. Изградил водоснабдителна система, като направил отклонение от главния водопровод към къщата. Направил и една външна чешма, както и отклонение за поливане на насажденията в двора. Стойността на тези подобрения цени на 1500 лева.

Насадил през месец октомври 2022 г. 6 дръвчета в ползваната от него част на дворното място преди 4 години - 2 сливи, две ябълки, една дюля и една череша, които цени като труд, материали и транспорт на стойност 1000 лева. С така извършените подобрения заявява, че е увеличил съществено стойността на имота, тъй като сега е възможен нормален транспортен достъп до същия. Освен това ищецът е осигурил възможност да се поливат насажденията в дворното място чрез изградената външна чешма и направената ВиК инсталация.

Сочи, че ответникът разбил северозападната стена на жилищната сграда в имота, с което създал възможност за увреждането й, а и за разрушаването й. Изкъртил вратите, вътрешната мазилка по стените на първия етаж. Ищецът счита, че с тези действия на ответника, последния, съществено намалил реалната цена на имота, който предстои да бъде изнесен на публична продан. За да бъде възстановена жилищната сграда било необходимо да се измажат стаите на първия етаж от жилищната сграда, да се поставят врати и да се възстанови съборената стена. Тези строително монтажни дейности ищецът цени на сума в размер на 3000 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди О. А. К. да заплати на ищеца сумата от 2750 лева, представляващи стойност съобразно дела му на необходими разноски за изграждане на подпорна стена с дължина по протежение на улица „улица“ в с. Градежница от 17.75 м., както и за изграждане на подпорна стена в дворното място, напречно на улицата с дължина около 15.80 м., както и за изравняване на дворното място с насипване на около 50 кубика пръст, както и за изграждане на водоснабдителна система с отклонение от главния водопровод, направа на външна чешма и отклонение за поливане на насажденията в двора, както и да заплати мораторна лихва върху тази сума в размер на 100 /сто/ лева за периода от 01.08.2022 г. до датата на завеждане на настоящето искане, както и законната лихва върху главницата до окончателното й заплащане ведно с всички законни последици.

На следващо място да осъди ответника О. А. К. да заплати на ищецът сумата от 500 лева, представляваща стойност съобразно дела му от насадените от ищецът в дворното място 2 сливи, две ябълки, една дюля и една череша, както и да заплати законната лихва върху главницата, считано от датата на постановяване на съдебното решение до окончателното й заплащане ведно с всички законни последици.

Също и да осъди ответника О. А. К. да възстанови предишното положение на СГРАДА с идентификатор 17419.***.***.1, застроена площ от 72 кв. м., брой етажи 2, предназначение-жилищна сграда, еднофамилна, находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ 2 се в с. Градежница, Община Тетевен, област Ловеч, с идентификатор 17419.***.*** по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18- 1783/30.10.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и регистри засягащо имота е от 11.02.2021 г., адрес на поземления имот: село Градежница, област Ловеч, ул. „улица“ № 45, целият с площ от 1446 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 281, кв.51, УПИ-IV, при съседи: имоти с идентификатори : № ***, №***, №17419. 701.926, № *** или да заплати стойността на необходимите разноски за възстановяването й в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на постановяване на решението до окончателното й заплащане.

Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника. В него ответната страна заявява, че не признава предявените срещу него искове с посочени правни основания по чл.

30, ал. 3 от ЗВ, във вр. чл. 59 от ЗЗД, чл. 109 от ЗС и по чл. 86 от ЗЗД, като счита исковете изцяло за неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.

Категорично възразява, че с описаните „подобрения” от ищеца е увеличена стойността на имота, а ответника е намалил тази стойност. Твърди, че описаните подобрения не са от категорията на онези, които могат да увеличат стойността на имота, поради вида им, начина на ползване и предназначение, начина на изграждане - без съгласие на ответника и съгласие на съседите.

Заявява, че никога между него и ищеца не е имало подобни уговорки и ищеца не е получавал съгласие, да прави подпорни стени, а денивелацията в общия двор е голяма, но само в северната му част, непосредствено след сградата, което обаче не пречи да се засаждат и отглеждат овошки, като ответника, сочи, че имал засадени 6 овощни дръвчета, които след постановяване на новото разпределение за ползване остават в частта на ищеца. Заявява, че няма и не е имало никакъв проблем, в южната част на имота, пред сградата /ориентир е мястото на сградата/, да се отглеждат някакви зеленчуци, които могат да виреят при климата, който е в района. Сочи, че от 20 години с ищеца В. А. К. не са си продумали и една дума, за да твърди, че има съгласието на ответника.

Оспорва се, че претенцията за подобрения в имота веднъж вече предявявана и е разгледана в хода на гр. дело № 403/2022 год. по описа на PC Тетевен, по което е постановено разпределението на правото на ползване, в сила и към момента, с Решение № 117/18.09.2023 год. по гр. дело № 403/2022 год. по описа на PC Тетевен, потвърдено с Р-ние № 223/19.12.2023 год. по гр. дело № 525 по описа на ОС Ловеч за 2023 год., като съдът не ги е уважил, като в мотивите, конкретно за подпорните стени се е произнесъл.

Ответника сочи, че никога ищецът не е искал неговото съгласие да изгражда подпорни стени, да заравнява дворното място, да изгражда мивка и допълнителен водопровод. Опровергава, че заравняването на двора не е извършено с 50 м3 пръст, тъй като такова все още не било извършено и терена е с естествен наклон. Дворното място е с денивелация такава, каквато е била и в миналото. Ответника не е виждал в двора да се докарват 15 камиона с пръст, което се равнява на 50 м3. Сочи, че водопровода и отклонението, който е изградил в двора за „поливане“ на насажденията в дворното място, е изграден отдавна, ползва се единствено от ищеца, а и е забранено „поливането” с питейна вода от водопровод. Заявява, че има насадени няколко дръвчета, като само едно попада в границите на имота, определен за ползване от ответника, като стъблото на това дръвче е с диаметър 2 /два/ сантиметра, като не могло да се определи, какво по вид е това дръвче.

Ответника заявява, че не е създавал условия за намаляване на стойността на имота, с твърдените и описани негови действия върху сградата. Самата сграда е строена отдавна, с гредоред и има необходимост от ремонти. В исковата молба не се сочи действителното 3 състояние на сградата, преди твърдените от ответника действия. Отделно от това счита, че е недопустимо е да претендира заплащане на бъдещо, несигурно събитие, каквото се твърди в ИМ, че следва да се извършат ремонти. Ако има извършени действия по ремонт на сградата от ответника, те са с цел да може да я ползва и опазва, а не да я руши.

Възразява да се заплащат подобрения, след като ищеца живее в имота и ползва на практика целия имот, тъй като няма ограда между частите, определени за ползване и искането му е в противоречие със закона.

Съдът в своето определение по изготвения проект на доклад дал квалификация, че предявено искане е с правна квалификация чл. 30, ал. 3 от ЗС, във вр. чл. 59 от ЗЗД, чл. 109 от ЗС и по чл. 86 от ЗЗД, като е разпределил доказателствената тежест по искането в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на доклада по делото.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложените по делото писмени доказателства копие на съдебно Решение № 309/08.10.2009 г., по гр.д. № 231/2008 г. на РС-Тетевен се установява, че между тях е имало съдебна делба на процесния поземлен имот (с настоящ идентификатор 17419.***.***) и находящата се в него двуетажна жилищна сграда, че имотът е допуснат до делба при равни квоти в съсобствеността, както и че делбата е извършена с изнасянето му на публична продан, като неподеляем. Страните не представят доказателства за продажба на имота, а и всяка от тях поддържа, че такава не е извършвана след влизане в сила на съдебното решение за изнасянето му на публична продан.