Решение № 254 от 08.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Бургас, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20262100500083 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на Т. Ж. ,Л. И. ,И. И. ,Ж. М. и Д. Н. –ищци по гр.д. № 23 /2024 год. по описа на Районен съд-Малко Търново против решение № 31/23.10.2025 год. в частта ,с която е отхвърлен иска на въззивниците за установяване по отношение на ответниците К. К.,П.

К. ,П. Ч. ,Н. Ч. и А. Ч. ,че ищците са собственици на ПИ № 22 в кв. 12 по плана на с.Младежко ,с площ от 1150 кв.м. ,за който е отреден УПИ V-22 по неприложения за имота план на с.Младежко ,при соочени граници ,ведно с построената в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 56 кв.м. ,при квоти на съсобствеността :1/6 ид.част за Т. Ж. и по 1/12 ид.част за останалите четирима ищци,както и е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 537 от ГПК за отмяна като неверен на констативен нот. Акт за собственост № 16 т.1,рег. № 168 ,д. № 16/2023 г. на нотариус Мариета Трошева ,вписан в АВ с вх. № 71 от 08.02.2023 г. ,акт 58,т.1,дело 16,като ищците са осъдени да заплатят солидарно на ответниците и деловодни разноски в размер на 2550 лв.

1

Въззивниците изразяват недоволство от решението , като считат същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,като считат ,че изводите на съда противоречат на събраните доказателства .

На първо място се сочи ,че никога ищците не са заявявали ,че претендират собственост въз основа на недовършена процедура по отказ от наследство ,направен от Т. С. Ч. /поч. 2009 г. /.Всъщност отказът от наследство е начало на давността ,която ищците са изработили по отношение на извършилия през 1995 г. отказ Т. Ч. ,който не е считал себе си за собственик и не е претендирал собственост в процесния имот ,както и неговите наследници никога не са считали себе си за собственици и не са пребивавали в имота като такива .Ответниците К. и П. К. изрично са заявили в подадения от тях отговор ,както и в съдебно заседание ,че никога не са имали претенции към имота и не са имали собственост в него –нито техния баща ,нито те като негови наследници .Те си имат друг имот ,а в процесния са пребивавали само като гости и никога не са го държали като свой и не са полагали грижи за него ..Дори ответникът А. Ч. не оспорва ,че след 1995 г. процесният имот е поделен на три –колкото са колената от наследниците на С. П.в Ч. и всеки от тримата наследници И. ,Р. и Р. са имали по една стая от къщата и по 1/3 от двора и са ползвали имота съобразно претендирата 1/3 ид.част.

Оспорва се изводът на районния съд ,че показанията на свидетелите на ищцовата страна са общи и не доказват момента на владението на процесния имот .Анализират се подробно тези показания .Счита се ,че съдът не е отчел адекватно изложените факти и обстоятелства от разпитаните свидетели ,като е ценил неправилно техните показания и е достигнал до изводи ,които противоречат на действителната обстановка.

Съдът е дал преимуществено доверие на показанията на нотариус Т.

/издала оспорения констативен нотариален акт / ,но тя не е изследвала твърдяната от ищците давност поради обстоятелството ,че този факт не е поставен за разглеждане пред нея .Нотариусът /поради липса на вписан в съда отказ от наследство / е приел ,че всички наследници на С. Ч. са собственици по презумпция и не е подложил на изследване действителното владение на имота.

От събраните по делото доказателства –писмени и гласни /представената молба от 09.01.1985 г. ,обективираща отказа от наследство от Т. Ч./ се 2 установява ,че процесният имот е поделен на три дяла –къщата с двора ,всеки дял –състоящ се от стая в приземния етаж и стая в жилищния и всеки дял е снабден с отделен електромен и водомер и се ползва от тримата наследници на С. Ч.,а след смъртта им –встъпват в правата им ищците – техните деца .За наличието на твърдяното владение се прави обоснован извод и от отговора на К. и П. К. ,който практически признава исковата претенция ,а К. К. изрично заявява на съда ,че не счита себе си за собственик ,никога не е ималапретенции за имота .Идентична е позицията на съпруга й ,който по силата на давността е легитимиран като собственик на имота .

Счита се ,че съдът неправилно е ценил поведението на ищците като собственици ,данните относно фактическата власт ,както и пълната липса на субективен елемент и фактическа власт от страна на наследниците на Т. Ч.

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло .Не се сочат нови доказателства и няма нови доказателствени искания.

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт .

В отговор по реда на чл. 263 от ГПК на въззивната жалба ответникът А. Ч. чрез процесуалния си представител я оспорва ,като счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения. Съдът правилно е постановил ,че от събраните доказателства не се е установило ,че процесният имот е собственост на ищците на основание давностно владение .Останал е недоказан твърдяният факт ,че владението е започнало на 29.10.1995 г..Правилно е прието ,че показанията на ищцовите свидетели са общи и не доказват периода на владение .Правилно не е бил кредитиран и представения отказ от наследство от Т. Ч. ,който не може да произведе правното си действие поради неспазване на процедурата по чл. 49 ал. 1 ЗН.Друг е въпросът ,че този отказ е направен почти 30 години след смъртта на общия наследодател С. Ч. ,като се твърди ,че волята му е била къщата да остане на Р. Ч. – бащата на А. Ч. .Затова и от 1989 г. до сега А. изплаща данъците на къщата ,включително и за Р. К. -след нейната смърт до настоящияя момент .Единствено и само той се грижи за ремонта на къщата ,а през 2023 г. направил и ремонт на покрива на стойнос близо 15 000 лв..Затова и започнал процедура по изготвяне на констативен нот. Акт , през време на 3 която ищците нямали нищо против и са били съгласни да му продадат техните ид.части .Недоказани са твърденията на ищците ,че са владяли имота и са го поддържали .

Моли се за потвърждаване изцяло на решението в атакуваната от ищците част .

Междувременно ответникът А. Ч. е обжалвал решението в частта ,с която е отхвърлен предявения насрещен иск ,с който е поискал осъждането на ищците да му заплатят сумата 14678,04 лв.-стойността на извършения от него ремонт на покрива на къщата в процесния имот .

Счита се ,че претенцията му е доказана от представените по делото писмени доказателства и от заключението на назначената техническа експертиза относно стойността на извършените ремонти ,като вещото лице е заявило ,че ремонтът на покрива е бил неизбежен и неотложен /налице е бил теч на вода ,проникваща от покрива по стените на сградата /.Разпитан е бил свидетел ,който е извършил ремонта .Съдът обаче приел ,че за извършването на ремента била необходимо разрешение по ЗУТ и искът бил недоказан .Застъпва се тезата ,че в случая става дума за текущ ремонт ,тъй като не се засяга конструкцията на сграда .Затова и изводът на съда в тази насока е неправилен – не става дума за основен ремонт .Независимо от това ,дори и да е било необходимо разрешение за ремонта ,това не променя извода ,че такъв е извършен и че останалите съсобственици дължат заплащане на стойността съобразно идеалните си части.

Моли се за отмяна на решението в тази част и постановяване на ново ,с което насрещният иск да бъде уважен .

В отговор на насрещната въззивна жалба ищците чрез процесуалния си представител считат същата за неоснователна .Сочи се ,че от доказателствата по делото се установило ,че в случая е подменена основна покривна конструкция ,поради което правилно е преценено от съда ,че става дума за основен ремонт ,за който се изискват строителни книжа ,каквито в случая не са издадени .Затова в тази част решението е правилно и се моли за потвърждаването му .Поддъжат се и истоналите възражения –че ремонтът на покривната конструкция е извършен изцяло по собственото решение на А. Ч.

,въпреки категоричното противопоставяне от страна на останалите съсобственици .

4

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Производството по делото е образувано по предявения установителен иск от Т. И. Ж., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***; Л. В. И., ЕГН:

**********, постоянен адрес: ***; И. В. И., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***; Ж. Н. М., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, и Д. Н. Н., ЕГН:

**********, постоянен адрес: ***, всички със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

„И. Богоров” № 1, ет. 1, ПРОТИВ: К. Т. К., ЕГН: **********, постоянен адрес:

***, П. Р. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, П. Т. Ч., ЕГН:

**********, постоянен адрес: ***, Н. П. Ч., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, А. Р. Ч., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, за признаване на установено по отношение на ответниците че ищците са собственици по наследство и давност на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 22, в кв. 12 по плана на с.

Младежко, община Малко Търново, Бургаска област, одобрен със Заповед № РД - 09- 211/25.10.1982 година, Изменен със Заповед № 38/03.02.2006 година и № 220/02.06.2010 година, с площ от 1 150 кв. м., за който е отреден УПИ V - 22 по неприложения за имота план на с. Младежко, при граници на поземления имот: общинско място към улицата, УПИ VI - 23, УПИ XII - 49, УПИ XIII - 49 и УПИ IV - 21, ведно с построената в имота ДВУЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 56 кв. м. при квоти в съсобствеността, както следва: За Т. И. Ж., ЕГН: ********** - 1/6 ид.ч.; За Л. В. И., ЕГН: ********** - 1/12 ид.ч.; за И. В. И., ЕГН: ********** - 1/12 ид.ч.; за Ж. Н. М., ЕГН:

********** - 1/12 ид.ч.; За Д. Н. Н., ЕГН ********** - 1/12 ид.ч.; както и на осн.чл. 108 ЗС да бъде осъден ответника А. Р. Ч., да предаде на ищците владението на 2/8 ид.ч. от недвижимия имот. Моли се и на основание чл. 537 ал. 2 ГПК, да бъде отменен като неверен нотариален акт за собственост на недвижим имот акт № 16, том I, рег.№ 168, дело 16 от 2023 година на нотариус Мариета Трошева, рег.№ 684 по регистъра на НК, с район на действие PC Малко Търново, вписан в Агенция по вписванията - имотен регистър Малко Търново, вх. рег. № 71/08.02.2023 година, акт 58, т. I, дело 16 по отношение на квотите в съсобствеността на ищците, както и по отношение на легитимацията като собственици на по 1/8 ид.ч. на К. Т. К., ЕГН: ********** и П. Т. Ч., ЕГН:

**********, както и да бъдат заплатени всички разноски по делото.

Предявен е от ответника по първоначалния иск А. Ч. насрещен иск срещу 5 първоначалните ищци за осъждането им да му заплатят сумата от 14 678,04 лв. /съобразно квотата на ищците в съсобствения имот / -дадена за ремонт на покрива на съсобствената сграда .

Не се спори по делото , че ищците Т. И. Ж., Л. В. И., И. В. И., Ж. Н. М. и Д.

Н. Н., както и ответниците К. Т. К., П. Т. Ч. и А. Р. Ч. са наследници на С. П. Ч. б. ж. на ***, починал на *** година. Наследодателя С. Ч. е имал четири деца:

Т. С. Ч., ЕГН: **********; И. С. Ч., ЕГН: **********; Р. С. Ч., ЕГН:

**********; Р. С. К., ЕГН: **********.Няма спор също , а и видно от представения нот. акт № 186/1047 г. ,че общият наследодател С. П. Ч. приживе е бил собственик на имот в село Младежко, община Малко Търново, представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 22, в кв. 12 по плана на с. Младежко, община Малко Търново, Бургаска област, одобрен със Заповед № РД - 09211/25.10.1982 година, Изменен със Заповед № 38/03.02.2006 година и № 220/02.06.2010 година, с площ от 1 150 кв. м., за който е отреден УПИ V - 22 по неприложения за имота план на с. Младежко, при граници на поземления имот: общинско място към улицата, УПИ VI - 23, УПИ XII - 49, УПИ XIII - 49 и УПИ IV - 21, ведно с построената в имота ДВУЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 56 кв. м.