Решение № 1429 от 06.10.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2242/2026
- Вид
- Решение № 1429
- Подписан
- 06.10.2026
- Състав
- Иван Георгиев Калибацев
Цитирани разпоредби
- чл.27, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.167а · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1429 гр. Пловдив, 06.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330202242 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия СС № 0020809, с който на Я. Х. Г., ЕГН:**********, от гр.****, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.3а, вр. ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 25,56 евро /двадесет и пет евро и 56 цента/, за нарушение на чл.21, ал.3, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издадения срещу него електронен фиш /ЕФ/, като незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител – адв. К.-А.. В жалбата се излагат съображения за отмяна на атакувания електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен и се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната – ст. юрисконсулт З.М.-П., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш и се иска потвърждаването му.
Претендират се разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита и 1 се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар, съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С – 438/22, при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 28.01.2026г. в 12:04 ч. на път А-1 Трилистник км 137+007, в посока на движение от Опълченец към Трилистник, свързано с превишаване на максималната средна скорост в участък от км. 159+028 до км 137+007, установено и заснето с автоматизирано техническо средство - система за секционен контрол на средната скорост №10022-20222, при управление на лек автомобил „АУДИ КУ8“, с рег. № ****. Разрешената скорост в посочения пътен участък била 140 км/час. А засечената скорост на МПС – то след 3 % приспаднат толеранс била 155 км/час.
Установено било, че горепосоченото МПС е с ползвател жалбоподателя Я. Х. Г., който не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така издадения против него електронен фиш.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.3, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият се е движил с превишаване на максималната средна скорост в участък от км. 159+028 до км 137+007 с 21 2 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал3 от ЗДвП /в сила от 07.09.2025г./ „Забраната по ал.1 и 2 се прилага и за средната скорост в определен участък от пътя.“. В случая препратката е към чл.21, ал.1 от ЗДвП като приложимото скоростно ограничение е 140 км/час за магистрала. От доказателствата по делото се установява, че лекият автомобил на жалбоподателя се е движил със средна скорост от 155 км/ч.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП – посочени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, лицето, което следва да носи отговорност на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.
С издадения електронен фиш правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на Я. Х. Г., който е ползвател на процесното превозно средство. Предвид разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП Г., в качеството му на ползвател на МПС-то, се явява отговорното лице, доколкото от данните по делото не се установява да е упражнил предоставеното му в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП право и в законоустановения срок от получаване на обжалвания електронен фиш да е представил в ОД на МВР – Пловдив, сектор „ПП“ писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС.
Съгласно дадената в т.76 от ДР на ЗДвП легална дефиниция: „Средна скорост“ е скоростта, с която пътно превозно средство изминава за определено време определен участък от пътя, установена с автоматизирано техническо средство или чрез система за секционен контрол на средната скорост“. Според т.77 от ДР на ЗДвП: „Система за секционен контрол на средната скорост“ е 3 одобрена и проверена съгласно Закона за измерванията система за измерване на средната скорост на превозно средство в определен участък от пътя.
Системата използва камери, монтирани в началото и края на участъка. Всяко превозно средство се класифицира и се идентифицира както на влизане, така и на излизане, а идентификационната информация е придружена от точни времеви подписи заедно с времето за изминаване на разстоянието, на базата на което се изчислява средната скорост. Ако средната скорост на дадено превозно средство е по-висока от разрешената в контролирания участък, системата генерира информация за нарушението. Цифровото доказателство за нарушението включва снимки на автомобила от момента на влизане и излизане, както и метаданни.“
От полученото писмо от Национално тол управление се установява, че нарушението е заснето със система с №10022-20222, която е от вид Kapsch VRX-35000 ANPR и се състои от две стационарни контролни точки 1002 /Опълченец/ и 2022 /Трилистник/. Представено е копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 25.06.5237 за посочената система Kapsch VRX-35000 ANPR е сертифицирана като Система за секционен контрол на средна скорост, като разполага със знак за Одобрен тип средство за измерване: 5237.
От представените от Национално тол управление два броя протоколи за установяване годността за приемане на СКТ се доказва надлежното въвеждане в експлоатация на двете стационарни контролни точки 1002 /Опълченец/ и 2022 /Трилистник/.
От представените от Национално тол управление два броя протоколи от метрологична проверка
№ 446-СГ-ИСИС/05.11.2025г. и №447-СГИСИС/05.11.2025г. се установява техническото съответствие на камерите в двете контролни точки с одобрения тип и обстоятелството, че и двете отговарят на изискванията на раздел XXVI от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Извършената метрологична проверка е първоначална, като не е изтекъл едногодишния срок съгласно т.31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН
/публично достъпна на сайт https://www.damtn.government.bg/wp-content/uploads/2019/02/z-616-11-9-18.pdf /, поради което последваща проверка не е била необходима. В този смисъл са 4
Решение №2114 от 10.11.2021г. по КАНД №2165/2021г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение по КАНД №20247180700286/2024 на Административен съд-Пловдив.
От представеното статично изображение ID:019062 се установява, че процесният автомобил е преминал през начална точка за контрол 1002 /Опълченец/ на 28.01.2026г. в 11:55:57ч.
От представеното статично изображение ID:c6836e се установява, че процесният автомобил е преминал през крайна точка за контрол 2022 /Трилистник/ на 28.01.2026 в 12:04:13ч.
Във връзка с представените статични изображения следва да се отбележи, че съгласно чл.167а ЗДвП те представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговия регистрационен номер, датата, часа, посоката на движение.
При съобразяване на горното се налага извод, че сертифицираната отсечка с дължина от 22 км е била измината за 8,16 минути от процесното МПС.
При прилагане на общата формула от физиката v=s/t (скоростта е равна на пътя делено на времето) или на разгърнатата формула, посочена в указанията от сайта на НТУ (която макар и при използване на различни буквени означения, по същество е идентична) се получава един и същи извод, че средната скорост е 161 км/час, като след приспадане на толеранса от -3%, посочен в протокола за метрологична проверка, се получава точно средната скорост от 155 км/час.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, съдържащо се в молбата му, че няма нормативен акт, който легално да урежда изчисляването на средната скорост. В чл.416, ал.4 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (в сила от 06.12.2024г.) изрично е посочено, че: „Скоростомерът за средна скорост определя средната скорост на ППС чрез измерване на времето за преминаване на базово разстояние на участък от пътя: 1. средна скорост е изчислена скорост, получена чрез разделяне на разстоянието между двете контролни точки на измереното време, за което ППС преминава между тези контролни точки; 2. базово разстояние на участък от пътя е разстоянието между две контролни точки, между които се измерва средната скорост.“.
5
Видно е, че на практика в чл.416, ал.4, т.1 от Наредбата се съдържа изрично позоваване на общата формула v=s/t /скоростта е равна на пътя делено на времето/, която дори не е необходимо да бъде законово закрепена, тъй като представлява всеобщо известно научно достижение, което не подлежи на каквото и да е съмнение.
Неоснователен е и доводът на защитата, че липсват доказателства за това двете камери от двете страни на сертифицираната отсечка, да са били калибровани така, че да работят с един и същи час. Съгласно чл.421 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (в сила от 06.12.2024 г.): (2) При измерване на средната скорост е необходимо устройствата за заснемане, монтирани на контролните точки, да бъдат синхронизирани по време от един източник; (3) Всяко несъответствие трябва да възпрепятства по-нататъшни измервания“. Според чл.423 от Наредбата: (2) За скоростомери за средна скорост, освен информацията по ал.1, производителят трябва да предостави информация за начина на синхронизиране на времето на двете контролни точки и начина на определяне на базовото разстояние. (4) Техническата документация на скоростомер за средна скорост трябва да съдържа доказателства за начина на синхронизиране на времето. Проверката на синхронизацията на времето трябва да се извършва автоматично, без намесата на оператор, така че състоянието на синхронизацията на устройствата за заснемане да бъде надеждно установено още при първоначалния монтаж, без да са необходими последващи измервания.“. По силата на чл.431, ал.2 от Наредбата: „Първоначалната проверка за скоростомери за средна скорост се извършва на мястото на монтаж. Измерва се базовото разстояние, грешката на измерване на скоростта, проверяват се монтажът на устройствата за заснемане и начинът за синхронизацията на времето.“