Решение № 112 от 13.10.2022, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Раднево, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20215520100811 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД срещу К. М. А.. Ищцовото дружество твърди, че с ответника имали сключен договор за електронни съобщителни услуги и мобилно устройство на изплащане № 501581163 от 01.12.2014 г., който бил общ и с него били предоставяни услуги по няколко партидни номера както следва:

- към системен партиден номер А0734950 – 1. Мобилна услуга А1 ONE unlimited 28 с номер ********** за срок от 2 години, считано от 21.02.2019 г. с месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лв.; 2. Мобилна услуга А1 без граници L с номер ********** за срок от 2 години, считано от 09.01.2018 г. с месечна абонаментна такса в размер на 20,99 лв.; 3. Мобилен интернет Сърф М+ с номер ********** за срок от 2 години, считано от 18.11.2016 г. с месечна абонаментна такса в размер на 19,90 лв. без ДДС; 4. NET BOX 50 с номер ********** за срок от 2 години, считано от 25.05.2018 г. с месечна абонаментна такса в размер на 16,99 лв. без ДДС. Твърди, че на 21.02.2019 г. по горепосочения номер било закупено и устройство на изплащане мобилен апарат Huawei P smart чрез първоначална вноска в размер на 12,98 лв. и 23 последващи месечни вноски по погасителен план. Твърди, че на 09.01.2018 г.

1 ответникът закупил на изплащане и мобилен апарат Apple iPhone 8 Plus 64 чрез първоначална вноска от 77,50 лв. и последващи месечни вноски по погасителен план. Твърди, че за периода от 28.08.2019 г. до 27.02.2020 г. било извършено от ищеца доставка на услугите по договора, но ответникът не заплатил дължимите такси пи задължения в уговорените срокове, като натрупал задължения в размер на 396,47 лв. за ползвани електронни съобщителни услуги и в размер на 440,17 лв. за неплатени месечни вноски за закупени мобилни устройства на изплащане. Твърди, че на 01.03.2020 г. в тази връзка бил прекратен договора и била начислена неустойка в размер на 440,17 лв.

- към системен партиден номер М3197110 – 1. Мобилна услуга А1 ONE unlimited 28 с номер ********** за срок от 2 години, считано от 06.08.2019 г. с месечна абонаментна такса в размер на 28,99 лв.; 2. Мобилна услуга А1 без граници L с номер ********** за срок от 2 години, считано от 09.01.2018 г. с месечна абонаментна такса в размер на 17,84 лв. Твърди, че на 06.08.2019 г. по горепосочения номер било закупено и устройство на изплащане мобилен апарат СС Partner Samsung A20E на преференциална цена с отстъпка. Твърди, че за периода от 28.08.2019 г. до 27.10.2020 г. било извършено от ищеца доставка на услугите по договора, но ответникът не заплатил дължимите такси пи задължения в уговорените срокове, като натрупал задължения в размер на 37,25 лв. за ползвани електронни съобщителни услуги. Твърди, че на 15.10.2020 г. в тази връзка бил прекратен договора и била начислена неустойка в размер на 478,90 лв.

- към системен партиден номер М4312543 – Мобилен интернет 2,5гб с номер ********** за срок от 2 години, считано от 28.11.2014 г. с месечна абонаментна такса в размер на 13,90 лв. Твърди, че за периода от 16.09.2019 г. до 15.03.2020 г. било извършено от ищеца доставка на услугите по договора, но ответникът не заплатил дължимите такси пи задължения в уговорените срокове, като натрупал задължения в размер на 75,32 лв. за ползвани електронни съобщителни услуги.

За претендираните суми била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д.

№ 641/2021 г. на РС-Раднево, но ответникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК предявяват иска за вземането си. Поради което иска от съда да постанови 2 решение, с което да признае за установено вземането по заповедта за изпълнение общ размер на 1883,81 лв., от които по договор № 501581163 за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден номер А0734950 в размер на 1292,34 лв., от които 396,47 лв. неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги и 440,17 лв. непогасена сума за закупени устройство на изплащане, 455,70 лв. общ размер на неустойки; по партиден номер М3197110 в размер на 516,15 лв., от които 37,25 лв. неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги и 478,90 лв. общ размер на неустойки; по партиден номер М4312543 в размер на 75,32 неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, както и законната лихва върху сборната сума 1883,81 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. № 641/2021 г. на РС – Раднево до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника К. М. А..

Следва съгласно задължителните разяснения в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС да се разгледат обоснованите възражения на длъжника, направени във възражението по чл. 414 ГПК. Във възражението ответникът посочва, че бил подал едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, като се имало предвид претенцията за предоставени услуги в периода от 02.10.2019 г. до 15.04.2020 г., поради което претендираните от ищеца суми били нереални.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 641/2021 г. по описа на РС-Раднево е видно, че за претендираното с исковата молба вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 267 от 17.09.2021 г. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът, сега ответник, е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, а ищецът в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е предявил иска за установяване на вземането си, поради което същият е допустим и следва да се разгледа по същество.

С протоколно определение от 24.02.2022 г. е обявен на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК за окончателен проекта на доклад по делото по чл. 140 ГПК, с който са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата досежно валидно сключено облигационно отношение между 3 страните по договор за електронни съобщителни услуги и мобилно устройство на изплащане № 501581163 от 01.12.2014 г.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже доставени услуги в твърдените периоди за различните партидни номера, уговорените цени на услугите, наличието на валидно сключена клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на договора и нейния размер.

Досежно исковете за заплащане на абонаментни такси, ползвани услуги и цена на продадени на разсрочено плащане устройства съдът намира следното:

По делото е приет като писмено доказателство договор за мобилни услуги № 501581163 от 01.12.2014 г. с приложения към него /л.8-л.40/ и общи условия /л.77-138/, които писмени доказателства не се оспорват от ответника.

По делото са събрани множество писмени доказателства, които не се оспорват от ответника и доказващи сключени между страните множество договори за услуги и за продажба на устройства, както следва:

По отношение на ползвана услуга мобилна услуга А1 ONE unlimited 28 с номер ********** за срок от 2 години, считано от 21.02.2019 г. с месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лв. от представените писмени доказателства /л.26-28, 38-39/.

По отношение на ползвана услуга мобилна услуга А1 без граници L с номер ********** за срок от 2 години, считано от 09.01.2018 г. с месечна абонаментна такса в размер на 20,99 лв. от представените писмени доказателства /л.11-л.15/.

По отношение на ползвана услуга мобилен интернет Сърф М+ с номер ********** за срок от 2 години, считано от 18.11.2016 г. с месечна абонаментна такса в размер на 19,90 лв. без ДДС от представените писмени доказателства /л.20-24/.

По отношение на ползвана услуга NET BOX 50 с номер ********** за срок от 2 години, считано от 25.05.2018 г. с месечна абонаментна такса в размер на 16,99 лв. без ДДС от представените писмени доказателства /л.1719/.

По отношение на сключен на 21.02.2019 г. договор за закупено 4 устройство на изплащане мобилен апарат Huawei P smart 2019 DS blue чрез първоначална вноска в размер на 12,98 лв. и 23 последващи месечни вноски по погасителен план от представените писмени доказателства /л.33-37/.

По отношение на сключен на 09.01.2018 г. договор за закупуване на изплащане на мобилен апарат Apple iPhone 8 Plus 64 gb gold mat 20 чрез първоначална вноска от 77,50 лв. и последващи месечни вноски по погасителен план от представените писмени доказателства /л.41-47/.

По отношение на ползвана услуга мобилна услуга А1 ONE unlimited 28 с номер ********** за срок от 2 години, считано от 06.08.2019 г. с месечна абонаментна такса в размер на 28,99 лв. от представените писмени доказателства /л.55-66/.

По отношение на ползвана услуга мобилна услуга А1 без граници L с номер ********** за срок от 2 години, считано от 09.01.2018 г. с месечна абонаментна такса в размер на 17,84 лв. от представените писмени доказателства /л.48-52/.

По отношение на сключен на 06.08.2019 г. договор за закупуване на изплащане на мобилен апарат СС Partner Samsung A20E на преференциална цена с отстъпка от представените писмени доказателства /л.54/.

По отношение на ползвана услуга мобилен интернет 2,5гб с номер ********** за срок от 2 години, считано от 28.11.2014 г. с месечна абонаментна такса в размер на 13,90 лв. от представените писмени доказателства /л.67-70/.

Ответникът не оспорва дължимите суми за закупените устройства по договорите за продажба, като изрично в откритото съдебно заседание посочи, че признава да дължи сумите за разсрочено плащане на закупените устройства.

Ответникът оспорва да е ползвал услугите на ищцовото дружество, като счита да не дължи таксите за услугите, защото реално не бил ползвал услуги на ищцовото дружество. Твърди, че преминал на друг мобилен оператор и затова не ползвал услугите на ищцовото дружество.

Съдът намира, че ответникът не доказа по делото да е прекратил договорите с ищеца, нито пък да е преминал на друг мобилен оператор, от което да се направят съответни изводи за прекратяване на договорите предсрочно.

5

От друга страна ответникът сключвайки договорите за ползване на мобилни услуги с ищцовото дружество не е длъжен да ползва каквито и да било услуги, които се заплащат по тарифен план, но пък за сметка на това дължи уговорените месечни абонаментни такси за избраните от него планове, без значение дали е ползвал услугите. Последното обстоятелство зависи изцяло от желанието на ответника дали да ползва или не предоставените му от ищеца услуги.

По делото са приети като писмени доказателства множество на брой фактури /л.139-144/, издадени от ищцовото дружество за начислените на ответника абонаментни такси за периода от 28.08.2019 г. до 27.02.2020 г., като е видно, че не е имало потребление от ответника на услуги /с нулева стойност са посочените принципно възможни услуги/. Както се посочи по-горе обстоятелството дали ответникът е ползвал или не заявените услуги не се отразява на дължимостта на абонаментните такси за съответните услуги, които се дължат месечно. Ответникът има задължението да заплаща цената за предоставените му услуги и абонаментни такси, като в негова тежест е да установи, че го е изпълнил, но по делото въобще не се ангажират писмени доказателства за погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към задължението му за заплащане на предоставяните услуги.

Поради това съдът намира, че исковете досежно заплащането на цената за разсрочено плащане на купените от ответника устройства и за начислените му месечни абонаментни такси за срока на договорите се дължат от ответника и исковете ще се уважат в цялост.

Досежно исковете за неустойки съдът намира следното: