Определение № 3057 от 08.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3057 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20261110209974 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод подадена жалба от Х. А. Н., ЕГН ********** против наказателно постановление № 23-4332-021005 от 14.09.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел Пътна полиция - СДВР, с което за нарушение на чл.104а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното наказателно постановление не е влязло в сила, тъй като същото не му е било връчвано. Иска разглеждане на делото от съда и отмяна на атакуваното НП.

След като се запозна с депозираната жалба и представените по делото писмени доказателства, настоящият състав намира, че същата е подадена след изтичане на законоустановения 14-дневен срок за обжалване на наказателното постановление, като аргументите в тази насока са следните:

Актът за установяване на административното нарушение е бил издаден на 26.08.2023 г. На същата дата препис от него е бил връчен лично на жалбоподателя, той се е запознал със съдържанието му и го е подписал с отбелязване, че няма възражения.

Следователно административнонаказателното производство е било надлежно образувано и 1 нарушителят е бил запознат с този факт. В акта е посочен адресът на нарушителя в град ******Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, нарушителят подписва акта със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. На 14.09.2023 г. е било издадено процесното наказателно постановление и същото е следвало да бъде връчено на нарушителя на посочения в АУАН адрес – град ****** В кориците на делото се съдържа докладна записка, от която е видно, че посоченият адрес е бил посетен от полицейски служители за връчване на издаденото наказателно постановление.

В докладната записка подробно е описано, че адресът е бил посетен на 26.04.2024 г. около 14:00 часа за връчване именно на НП № 23-4332-021005 от 14.09.2023 г., но лицето не е било открито на адреса. Била извършена справка в АИС-БДС, от която бил установен телефонен номер на Н.. При проведен телефонен разговор с лице, представило се за Н., същото заявило, че ще посети приемното помещение на полицейските инспектори, обслужващи района, на 26.04.2024 г. или на 29.04.2024 г., за да получи наказателното постановление. На 29.04.2024 г. при многократни опити за нова връзка по телефона абонатът не отговарял. На 29.04.2024 г. около 13:50 часа полицейските служители отново посетили адреса на Н., като след многократно почукване и позвъняване на вратата никой не отворил. Била извършена нова справка в АИС-БДС, от която се установило, че майката на Н. имала посочен телефон за връзка. Полицаите се свързали с нея по телефона и тя заявила, че апартаментът в ж.к. ***** бил продаден преди около 10 години, синът й не живеел там и не можела да даде информация за местонахождението му. Било разговаряно с мъж и жена от апартамент 105, които заявили, че не познавали Н.. Въз основа на това АНО приел, че след като нарушителят не е бил намерен на посочения от него адрес, то наказателното постановление следва да се счита връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. В наказателното постановление е посочена дата на връчването му 26.04.2024 г. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Срокът за обжалване е изтекъл на 10.05.2024 г. и наказателното постановление е влязло в сила на 11.05.2024 г.

Настоящият състав намира, че са били налице всички предпоставки за връчване на наказателното постановление именно по този ред. За разлика от АУАН, който задължително трябва да бъде връчен на нарушителя и ако последният не е намерен, производството се спира, то за наказателното 2 постановление няма такова изискване. Това е така, тъй като законодателят изисква нарушителят да е бил уведомен за започване на административнонаказателното производство срещу него и да е запознат с нарушението, което му се вменява във вина, а това е било изпълнено с връчването на акта на жалбоподателя, който той е подписал. Именно нарушителят посочва адреса си, на който следва да бъде открит впоследствие за връчване на издаденото НП, като поема задължение да уведоми наказващия орган, ако промени този адрес. В чл.58, ал.2 от ЗАНН е предвидено, че щом нарушителят не е бил намерен на адреса и новият му адрес е неизвестен, то наказателното постановление се счита за връчено от деня на отбелязването.

Били са извършени всички възможни действия за осигуряване на непосредствено връчване, като посоченият в АУАН адрес е бил посетен два пъти лично от полицейски служители. Не само това, но полицаите са установили и телефонен номер на нарушителя, свързали са се с него и реално Н. е бил уведомен по телефона за издаденото срещу него НП, като впоследствие телефонен разговор е бил проведен и с неговата майка, която не е съобщила друг адрес на сина си. С тези действия са се изчерпали възможностите за лично връчване на наказателното постановление, а законът не поставя изискване за конкретен минимален брой посещения на адреса, за да бъде приложен чл.58, ал.2 от ЗАНН, тоест достатъчно е дори веднъж нарушителят да не е бил намерен и тази разпоредба е приложима. Тук не става въпрос за непотърсено съобщение от куриерска фирма, а за лично посещение два пъти на адреса на нарушителя от полицейски служители. Реално може да се приеме и това, че Н. е бил надлежно уведомен по телефона за издаденото срещу него НП, но не е спазил поетия ангажимент да посети приемното помещение на полицейските инспектори, обслужващи района, на 26.04.2024 г. или на 29.04.2024 г., за да го получи.

Неотносими са приложените с жалбата като практика на АССГ две определения, тъй като при единия казус в докладната на полицаите не било отбелязано за връчването на кое точно НП е бил посетен адресът, на коя дата е било посещението, нито били посочени лицата, които удостоверили, че нарушителят не живеел на адреса. Всички тези обстоятелства обаче са подробно описани и се съдържат в докладната записка по настоящото дело.

При втория казус пък се касае за връчване чрез куриерска фирма и за ненадлежно оформени обратни разписки, което няма никакво отношение към 3 настоящото дело, при което имаме две лични посещения на полицейски служители и изготвяне на подробна и надлежна докладна записка за тези посещения.

Щом наказателното постановление е било редовно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 26.04.2024 г., то от следващия ден – 27.04.2024 г. е започнал да тече 14-дневният срок за обжалването му, който е изтекъл на 10.05.2024 г. Входящият печат върху жалбата е от 09.06.2026 г., тоест тя е била подадена в ОПП-СДВР повече от две години след изтичането на срока за обжалване и същата се явява просрочена. Наказателното постановление е влязло в сила още на 11.05.2024 г. С влизането си в сила то става стабилен правораздавателен акт и поражда целените с него правни последици, поради което няма как съдът да преразгледа това нарушение.

Гореизложеното води само до един възможен извод, а именно това, че подадената жалба е просрочена, тъй като срокът по чл.59, ал.2 от ЗАНН е преклузивен и същата следва да бъде оставена без разглеждане, понеже НП е влязло в законна сила с изтичане на срока за обжалването му.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63г, вр. чл.59, ал.2 от ЗАНН, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната жалба от Х. А. Н., ЕГН ********** против наказателно постановление № 23-4332-021005 от 14.09.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с което за нарушение на чл.104а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева, на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 9974/2026 г. по описа на СРС, НО, 99 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4