Решение № 260330 от 10.11.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 10.11.2021 г. град С.З.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд Търговско отделение

На 11.10.

2021 г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

СЕКРЕТАР: Даниела Калчева изслуша докладваното от съдията ХРИСТОВ т.дело № 191 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че от Препис-извлечение от акт за смърт от 27.01.2017г., издаден от О.С. въз основа на акт за смърт №1 от 05.01.2017г., съставен в гр. С., е видно, че Н.Р. Т. е починал на 31.12.2016г., както и че от приложеното Удостоверение за наследници с изх. №2560 от 02.05.2017г., издадено от Община С.З., е видно, че ищецът Р.Т.Р. е наследник по закон и баща на починалия Н.Р. Т..

Посочва се, че ищецът и починалият му първороден син са били изключително близки и двамата са били много привързани един към друг. Скръбта на ищеца Р.Р. е неизмерима и му причинява неимоверни страдания. Ищецът много трудно преживява загубата на един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент ищецът всекидневно е общувал със своя син, заедно са споделяли всички радостни и тежки моменти в семейството. Бащата е давал ценни житейски съвети на сина си и се е стараел да го възпита като положителна и отговорна личност.

Връзката между ищеца и неговия син Н. Т. била изключително силна и внезапната смърт на последния се е отразила изключително негативно на психиката на ищеца Р.Р.. Същият е претърпял и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за него човек. Това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство.

Ищецът е бил много близък със своя първороден син, съществувала е особена връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли. Поради посочените причини, напълно разбираемо е, че ищецът Р.Т.Р. все още страда от загубата на своя син. Тя нарушила обичайния му начин на живот.

Твърди се, че ищецът не е получавал каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от делинквента, за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

В исковата молба се посочва, че на 31.12.2016г. около

13:20 часа по път III-554, в землището на гр. С., в посока към гр. Г. при дневна светлина, снеговалеж и по заснежен хоризонтален прав асфалтов участък от платно за двупосочно движение, със скорост около 54 км/ч се движил л.а. „Ф.С.“, с per.

№ СТ ***

ВК, управляван от водача Е.Н. Т., с ЕГН: **********. В автомобила пътували и К.П.К.

(на задната дясна седалка) и Н.Р. Т. (на предната дясна седалка). При км.55+600 л.а. „Ф.С.“ загубил напречна устойчивост, излязъл от контрола на водача и със странично плъзгане навлязъл в лентата за насрещно движение в момент, когато по нея приближавал движещият се в посока към гр. С. със скорост около 70.8 км/ч т.а. - влекач марка „М.Б.“, модел „****“, с per. № ****, с прикачено към него полуремарке марка „****“, модел „СА“, с per. № ****, управляван от турския гражданин С.Т..

При така създалата се ситуация възникнал удар между двете МПС в лентата за движение на товарния автомобил, като дясната странична част на л.а. „Ф.“ контактувала с предна лява челна и лява странична част на т.а. „М.Б.“ с прикачено към него полуремарке. От техническа гледна точка причина за възникване на процесното ПТП от 31.12.2016г. е неконтролируемото движение на л.а. „Ф.С.“, с per. № СТ *** ВК, изразяващо се в загуба на напречната му устойчивост и навлизането му в лентата за насрещно движение в момент, когато в участъка е имало насрещно движение на автомобили. Вследствие на произшествието водачът на лекия автомобил Е.Н. Т. е получил телесни увреждания, а пътуващите в автомобила К.П.К. и Н.Р. Т. - син на ищеца, са починали.

Ищецът посочва, че от съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за л.а. „Ф.С.“, с peг. № СТ *** ВК, управляван от виновния водач Е.Н. Т., е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З.Д.Е.“ АД по застрахователна полица № BG/07/***, валидна от

13.12.2016г. до 12.12.2017г. (прекратена на

27.03.2017г.).

Сочи се, че за станалото ПТП са образувани пр.пр. №14/2017г. по описа на ОП - Х. и ДП

№532/2016г. по описа на РУ на МВР - Х.. За извършеното деяние виновният водач Е.Н.

Т. е предаден на съд, като е образувано НОХД №674/2019г. по описа на ОС - Х..

Производството се развило по реда на Глава двадесет и седма от НПК, и по-конкретно - чл.371, т.2 от НПК - съкратено съдебно следствие, при което подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С Присъда №16 от 19.06.2020г., постановена по НОХД

№674/2019г. по описа на ОС - Х., която обаче все още не е влязла в сила, подсъдимият Е. Т. е признат за виновен в това, че на 31.12.2016г., в землището на гр. С., обл. Х., на път III-554, км.55+600, при управление на МПС - л.а. „Ф.С.“, с per. № СТ *** ВК, нарушил правилата за движение, посочени в чл.20, ал,2, изр.1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно смъртта на две лица - К.П.К. и Н.Р. Т., поради което на основание чл.343, ал.З, б. „б“, предл.1, вр. с чл.342, ал.1 и чл.54, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, подсъдимият бе осъден на пет години „Лишаване от свобода“. На основание чл.343г, вр. с чл.343, ал.З, б. „б“, предл.1, вр. с чл.342, ал.1, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Е. Т. е лишен и от право да управлява МПС за срок от осем години, считано от влизане на присъдата в сила.

Сочи се, че присъдата не е влязла в сила, но е обжалвана единствено относно размера на наложеното наказание.

В исковата молба се посочва, че от изготвените по досъдебното производство автотехнически експертизи се установява по безспорен и непротиворечив начин, че при процесното ПТП водачът на л.а. „Ф.С.“ се е движил с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост и е имал техническа възможност да възприеме характерните признаци за вида и състоянието на участъка от път III-554, при км.55+600 (хоризонтален и вертикален профил на пътния участък и състоянието на пътната настилка) и да предотврати настъпването на произшествието, като съобрази действията си с тях и запази контрол върху управлението на автомобила. От друга страна, от експертизите се установява също така, че водачът на т.а. „М.“ с прикачено полуремарке е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез предприемане на своевременно аварийно спиране.

Сочи се, че от Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №85/11.01.2017г. е видно, че в изследваните проби кръв на водача на л.а. „Ф.“ не се доказва наличието на алкохол или други упойващи вещества. Съгласно Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № А-5/05.01.2017г. не се установява наличието на алкохол и в изследваните проби кръв, взети от починалия Н.Р. Т..

Твърди се, че от изготвената в хода на досъдебното производство Съдебно-медицинска експертиза на труп №243/2016г. се установява, че Н.Р. Т. е получил следните травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма - кръвонасядане на меките обвивки на черепа; охлузвания по лицето; травматичен субарахноидален кръвоизлив; оток на мозъка. Гръдна травма - счупване на ребра от двете страни на гръдната клетка; контузия на белите дробове; разкъсване на диафрагмите. Коремна травма - разкъсване на слезката; разкъсване на черния дроб; контузия на консулите на двата бъбрека; контузия на дръжката на червата; кръвоизлив в коремната кухина. Травматична ампутация на десния крак на ниво подбедрица. Според специалиста по съдебна медицина причината за смъртта на Н.Р. Т. е съчетана травма, несъвместима с живота, която е причинила смъртта за минути. В експертизата се твърди, че установените увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма, по начина и при обстоятелствата, установени по досъдебното производство. В допълнение към горното се сочи, че от изготвената по досъдебното производство комплексна съдебномедицинска, автотехническа и трасологична експертиза е видно, че телесните увреждания, получени от Н.Р. Т., намирал се в купето на л.а. „Ф.С.“, с per. № СТ *** ВК, са в причинно-следствена връзка със станалото ПТП на 31.12.2016г.

Ищецът сочи, че предвид изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, същият е отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с писмо, изпратено на 02.06.2017г., получено на 05.06.2017г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 012DFS А). По молбата на ищеца е образувана Щета №********** от 05.06.2017г. След проведена между страните кореспонденция „З.Д.Е.“ АД е изисквало представяне на допълнителни документи, които са били изпращани на ответника. Въпреки това, обаче, застрахователят не е изпратил в законоустановения срок отговор дали приема или отказва да изплати на ищеца застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на сина му.

Посочва се, че предвид това, че до датата на депозиране на исковата молба в съда застрахователят не се е произнесъл окончателно по претенцията на ищеца, и предвид факта, че към датата на подаване на исковата молба в съда ищецът не е получавал каквото и да било обезщетение за претърпените от него вреди в резултат на настъпилото ПТП на 31.12.2016г., при което е загинал неговият син Н.Р. Т., за ищеца е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за репариране на причинените му неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, против ответното застрахователно дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.

Сочи се, че безспорно се установява, че вследствие на противоправното си поведение, водачът Е.Н. Т. е причинил на ищеца вреда - изгубил е много близък човек - своя първороден син, като инцидентът е белязал завинаги живота на ищеца, лишавайки го от обичта, уважението, подкрепата и помощта на неговия син Н. Т..

В исковата молба се посочва, че безспорно, претендираните от ищеца неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 31.12.2016г.

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. На първо място, в съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще. Размерът на иска зависи винаги от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установяват като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства. От друга страна, в законовия критерий за обезщетяване на неимуществените вреди „по справедливост“ винаги намира отражение обществената оценка за значението на засегнатите неимуществени ценности. Обезщетението се дължи за конкретни и доказани морални болки и страдания, претърпени от ищеца.

Предвид изложеното по-горе, ищецът счита, че претендираното от Р.Т.Р. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 31.12.2016г., при което е починал неговият син Н.Р. Т., е справедливо, като се имат предвид преживените от ищеца болки и страдания от внезапната и нелепа загуба на толкова близък за него човек, за чието отглеждане, възпитание и оформяне като личност бащата е полагал грижи от самото раждане на сина си. От друга страна, ищецът страда и от това, че няма да може да се радва на обичта, уважението, подкрепата и грижите от страна на починалия Н. Т., на които е щял да разчита в старините си. Претендираният размер на обезщетението е справедлив и с оглед на трайната съдебна практика по подобни казуси, поради което считам, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. На основание чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следва да заплати и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 05.06.2017г., до окончателното изплащане на сумата.