Решение № 154 от 28.11.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. ХАСКОВО, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.ЕВА

Членове:

СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА при участието на секретаря Р. ЗЛ. Т. в присъствието на прокурора Н. С. Т. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.ЕВА Частно наказателно дело № 20225600200526 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 17 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ във връзка с чл. 16 от Европейската конвенция за екстрадиция /ЕКЕ/.

Образувано е по искане на прокурора при Окръжна прокуратура – Хасково, към което е приложена молба от съдебните власти на Република Турция за екстрадиране на лицето М. Л. Г. / M. L. G./, гражданин на ***. В искането се твърди, че молещата държава е изпълнила всички изисквания на чл. 16, т. 4 от ЕКЕ за изпращане на официалната молба за екстрадиция и останалите документи по чл.12 от ЕКЕ и чл.9 ЗЕЕЗА в предвидените от Конвенцията срокове. Към молбата за екстрадиция били приложени копия от валидни заповеди за задържане. В искането се посочва още, че молбата за екстрадиция съдържала пълно описание на престъплението, предмет на образуваното наказателно производство, преписката била попълнена и с копия от приложимите разпоредби от турския наказателен закон, а молбата изхождала от компетентен орган на молещата държава. С оглед на това прокурорът моли за допускане на заявената в молбата екстрадиция.

В съдебното заседание прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково поддържа своето становище, както и изложените в сезиращия съда документ съображения за редовност на молбата за екстрадиция и липсата на основания за прекратяване на производството или за отказ да бъде удовлетворена постъпилата молба от съдебните власти на Република Турция.

В съдебно заседание поисканото за предаване лице М. Г. категорично отказва да даде съгласие за екстрадиция след информиране за последиците от това изявление.

1

Противопоставя се на искането за екстрадиция, поддържайки, че то се основава на политически, военни и религиозни причини. Навежда доводи за опасност от необосновано преследване, задържане и осъждане от турската държава, както и преднамерено уличаване в принадлежност към обявена за терористична организация, в която той нито членувал, нито с нея имал каквато и да е друга свързаност.

Защитниците на поисканото за екстрадиция лице също оспорват искането, като подкрепят становището на своя доверител. Поддържат, че в случая са налице визираните в чл.7 т.1, т.3, т.4 и т.5 от ЗЕЕЗА абсолютни основания за отказ да се уважи това искане. В тази връзка се твърди, че екстрадицията цели преследване за политическо по същността си престъпление, както и е налице обосновано предположение, че в хода на наказателното преследване основните права на задържания обвиняем няма да бъдат гарантирани, че той ще бъде съден от извънреден съд и подложен на унизително и нечовешко отношение.

Съдът след преглед на събраните по делото доказателства, констатира следното:

Производството е образувано по искане на прокурора от Окръжна прокуратураХасково, направено въз основа на преписка, образувана пред Върховната касационна прокуратура по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗЕЕЗА. Към тази преписка са приложени документи от посочените в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗЕЕЗА.

Преписката съдържа официална молба от съдебните власти на Република Турция за екстрадиция на лицето М. Л. Г. / M. L. G./, роден на *** г. в град ***. Според молбата екстрадицията на лицето се иска с цел реализиране на предприето спрямо него наказателно преследване в молещата държава за престъпления, описани като: „запланирано убийство“ и „членство в организация, образувана за извършване на престъпление“. Посочено е, че престъпленията са наказуеми по чл. 82, ал. 1а вр. чл. 38, ал. 1, чл. 220, ал. 1, 2, 3 и 4 от Наказателния закон на Република Турция и са извършени на 18.12.2002 г. в град Анкара, квартал Чанкая, като за първото от тях е предвидено наказание „тежко доживотно лишаване от свобода“, а за второто наказание „лишаване от свобода за срок от две до четири години“ /съгласно извлечението от законовите разпоредби, придружаващо молбата/. В молбата е дадено описание на престъплението, в Г. е заподозрян. Посочено е, че на 18.12.2002 г. около 20:05 – 20:20 часа е извършено убийството на *** Н. Х. на автопарк в квартал Чанкая на град Анкара, като Х. бил убит с два изстрела в главата с пистолет калибър 9 мм, а на мястото са намерени две празни гилзи от пистолета, без самото оръжие да е било открито.

Дадени са кратки данни за жертвата: *** Н. Х., *** в *** към *** в Анкара, който имал издадени проучвания и трудове по националните въпроси на Република Турция.

Информацията сочи, че приживе Х. е бил прицел на определени среди, които не са били доволни от издадените трудове. Като доказателства против М. Л. Г. се изтъква, че убийството на Н. Х. е било запланувано от лица с инициали Е.А. и М.О., които ползвали за посредник трето лице с инициали А.К., а то от своя страна било във връзка със заподозрения М. Г.. В молбата за екстрадиция се уточнява, че след събирането на доказателства срещу всички заподозрени в извършването на убийството част от тях са били задържани, а други поради бягството им са обявени за издирване. Сред укрилите се бил и Г., спрямо когото била издадена заповед за задържане от месец юни 2022 година, която към молбата не се прилага.

Посочва се още, че разследването се води по дело № 2022/10069 от 27.08.2022 г. на 4-ти Второистанционен наказателен съд-Анкара. Уточнява се, че погасителната давност за престъпленията, в извършването на които Г. е заподозрян, е 30 години и тя ще изтече на 18.12.2032 г. В раздел „Гаранции“ от молбата е посочено, че вменените престъпления не са от политически и военен характер, като заподозреният ще има право да се възползва от всички права за законна защита, предвидени в международните споразумения, по които Република Турция е страна, както и в националното й законодателство. Към молбата е приложение извлечение от разпоредбите на турския национален закон, приложими за престъпленията, в извършването на които е заподозряно лицето М. Г..

2

Представена е Заповед за задържане, издадена от 4-ти Второинстанционен наказателен съд – Анкара по дело № 2022/10069, в която е посочено, че поисканото за екстрадиране лице се издирва по обвинение за извършване на престъпление „запланувано убийство“, извършено през 2002 г., с правна квалификация чл. 82, ал. 1а от Наказателния закон на Република Турция. Представена е и втора заповед от същата дата, съгласно която задържане е постановено и за второто престъпление, в което Г. е заподозрян – „членство в организация, образувана за извършване на престъпление“.

Представя се още препис от удостоверение за жителство, според което М. Г. (с бащино име К., майчино име Г.), е роден на ********** г. в град ***, сключил е граждански брак на *** г., към момента на издаване на удостоверението е ***, считано от 09.03.2020 г.

В удостоверението също така е посочено, че М. Г. е извършил припознаване на две свои деца – М. Ж. Я. (припозната на *** г.) и на А. Г. Г. (припозната на *** г.). Отбелязано е още, че към настоящия момент М. Г. е с адрес в град ***.

В дадените пред съда подробни обяснения М. Л. Г. категорично отрича да е извършил описаните в молбата за екстрадиция престъпления. Той твърди, че в Република Турция е бил ***/с *** ***/, като през 2005 година напуснал *** поради ***, а през 2006 г. започнал работа като ***. През 2009 година, продължава Г., той бил арестуван от полицаи, прокурори и съдии, привърженици на организацията *** и обвинен, наред с още много други лица /сред които и други ***/ за членуване в наименувана като „***“ организация.

Задържането, твърди Г. още, продължило общо 5 години и шест месеца – до месец март на 2014 година, когато той бил освободен. Обвинението по това дело, смята Г., било без каквито и да е уличаващи го доказателства – основавало се на съдържанието на оптичен диск, което той така и не успял да научи, тъй като то не му било предявено, а и дискът покъсно бил унищожен от разследващите органи. Г. твърди, че е бил задържан и обвинен, защото е бил *** на клиент, обвинен в принадлежност към същата организация „***“, която магистратите-*** тогава преследвали. Настоящото обвинение Г. оценя като идентично на предходното – без доказателствена подкрепа, основано на съмнителни свидетелски показания /политически мотивирани/, дадени от бивш ***, член на групировката ***. Целта на настоящото наказателно преследване, според Г., била той да бъде обвинен в принадлежност към организацията ***, свидетелство за което били действителните имена на посочените само с инициали в молбата за екстрадиция М. Й. и Е. А., членове на същата групировка, както и всеизвестният факт, че убийството на Х. е извършено по политически причини и то по поръчение на ***. Допълва се още от Г., че след приключването на процеса против него по делото „***“ по негова жалба били образувани наказателни производства против съдии, прокурори и полицаи, обвинени за членуване във ***, както и в превишаване на власт. В подкрепа на това защитата представя в препис и в превод от турски език на български език Решение № ***г. по дело № *** г. на Съд за тежки престъпления, 19-ти състав, образувано по жалба на М. Г. срещу И. А. и М. М. Й.. С цитирания съдебен акт е взето решение за окончателно разследване срещу лицата М. М. Й. и И. А. за предприетите от тях действия срещу М. Г., свързани с извършените незаконни претърсване и изземване, както и незаконния му арест. Деянията на лицата Й. и А. са квалифицирани като състовомерни по Закона за борба с тероризма и Наказателния кодекс на Република Турция – като членство във въоръжена терористична организация, злоупотреба със задължения и лишаване на лице от свобода.

Представено е в препис и в превод от турски език на български език и Решение № *** г. по дело № *** г. на Върховния съд на Република Турция, 8-мо наказателно отделение (първа инстанция), образувано по жалба на М. Г. срещу осем други лица по обвинение за извършено престъпление „злоупотреба със задължения, лишаване на лице от свобода“. От текста на представения съдебен акт се установява, че е образувано дело с основен номер *** за това, че обвиняемият по това дело М. М. Й. е действал срещу М. Г. в етапа на разследване на делото, известно като „Делото ***“, по което Г. е привлечен като 3 обвиняем, въпреки липсата на доказателства, които да оправдаят основателно подозрение в извършено престъпление. Според същия документ обвиняемият Й. разпоредил арестуването на М. Г. и претърсване на *** му ***. Уточнява се, че по съдебен ред е установено, че при извършване на претърсването и изземването в *** на 01.07.2009 г. не са спазени разпоредбите на чл.130 НПК и чл.58 от Закона за адвокатурата - претърсването е извършено неправомерно поради отсъствие на прокурор, на собственика на помещението и на представител на *** колегия, без да е уведомен никой, като решението за претърсване и изземване е взето при превишаване границите на компетентността, без да са представени конкретни доказателства, които да обосновават нуждата от извършване на подобни действия, с което са били нарушени разпоредбите на чл. 161 и чл. 162 от СМК. В същото решение се посочва още, че обвиняемият И. А. е действал срещу М. Л. Г. в етапа на разследване на делото, известно като „Делото ***“, по което Г. е привлечен като обвиняем, въпреки че *** ***, която е обект на обиск, се е намирала извън юрисдикцията на А., като не е било установено разумно подозрение, необходимо за заповедта за обиск и не са представени никакви доказателства към същата заповед.

Защитата представя още също в препис и в превод от турски език на български език Определение по дело № ***/***г. на Върховния съд на Република Турция, 9-то наказателно отделение (първа инстанция), образувано по жалба на М. Г. срещу десет други лица. От текста на представения съдебен акт се установява, че З. Й., Е. Ш., М. А. П., Н. Т., Ю. Д. (бивши републикански ***) и Х. Ч., Х. Х. Й., Е. Ф., Н. Т. и С. С. Х. (бивши ***) са приложили мерки като претърсване, изземване, насочване към арест и осъждане срещу жалбоподателя Г., като са допуснали многобройни нарушения на закона в разследванията и производствата, известни като „Разследването ***“, по което Г. е бил изправен пред съда, като в същото време са извършвали дейности в съответствие с крайната цел на въоръжената терористична организация ***, с която са били свързани. Производството по делото е разделено и са образувани отделни производства –за престъпление членство във въоръжена терористична организация и за престъпление злоупотреба със служебно задължение и лишаване от свобода на лица.