Решение № 156 от 22.07.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Бургас, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20242000500150 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, гр.С., чрез пълномощника юрисконсулт Ат.П., против решение № 260006 от 07.12.2023г. по гр.дело № 601/2020г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на С. М. И. от гр.Стралджа сумата над размера от 30 000 лв. до присъдените 100 000 лв., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП на 27.01.2019г., вследствие на което е причинена смъртта на съпруга и В. И., починал на 02.02.2019г. от получените при произшествието травми, в едно със съответните лихви и разноски.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Навеждат се оплаквания за необоснованост на заниженото обезщетение от събраните по делото доказателства и за неправилно отчитане на обема на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Твърди се неправилно прилагане на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и формален подход при определяне на обезщетението, без обсъждане на доказателствен материал и изведени от него обосновани мотиви. Липсва ясен подход и оценка на съда на доказателства при определяне на обезщетението в съответствие с разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК. Приетото от съда базово обезщетение от 200 000 лв. се сочи като завишено, несъобразено с ППВС 4/68г. и съдебната 1 практиката. Изтъква се, че свидетелските показания са оскъдни за отношенията между съпрузите, а мотивите на съдебния акт са основани предимно на заключението на съдебно – психологическата експертиза, изградена върху интервю с ищцата при наличие на интерес от нейна страна да навежда благоприятни за нея факти и твърдения. Сочи се разминаване със свидетелски показания и други данни по делото. Психологическата експертиза не отчита висока степен на страдания на ищцата и определя скръбта й като типична, без необходимост от психологична консултация. Претендира се повисок процент съпричиняване, който следва да не е по – нисък от 80%, предвид решенията на Ямболския съд и на Апелативен съд – Бургас по дела за същото произшествие, като са изброени нарушенията на пострадалия. Вината на водача на автомобила за настъпилото ПТП се определя като значително помалка - движел се по извънградски път на къси светлини. Изключителният принос на пострадалия за настъпване на катастрофата е установен и от наказателния съд, което е обосновало ниското наказания на виновния водач на МПС. Претендират се разноски за въззивното производство.

В отговор, подаден от С. М. И., чрез пълномощника адв.Ч., се иска оставяне на жалбата без уважение като неоснователна. Оспорва се възражението на въззивника за прекомерност на присъденото обезщетение.

Изложено е становище за обоснованост на присъдената сума, която е в съответствие със съдебната практика по идентични казуси, като са съобразени и икономическите условия към правно релевантния момент. Налице е позоваване на показанията на свидетелите, сочещи въздействието на смъртта на пострадалия върху неговата съпруга. Отчетена е продължителността на семейния им живот, отглеждането на общи деца и внуци, покрусата и загубата на желание за живот у ищцата след смъртта му. Установен е силният стрес от преживяното, непреодолимото чувство на потиснатост, безсилие и чувството за разрив в отношенията и с околните. Относно дела на съпричиняване е посочено, че е правилно определен от съда според практиката на ВКС.

Фактът, че увреденото лице е пътувало в каруцата, не налага извод за съпричиняване от негова страна. Въззивникът не отчита по-високата степен на отговорност на водачите на МПС според ЗДвП спрямо тази на останалите участници в движението, особено за тези, управляващи ППС с животинска тяга, поради непредвидимостта на реакциите на животното. Не е отчетена във въззивната жалба и предвидената в ЗДвП повишена отговорност на водачите на МПС за безопасността на движението, както и присъдата на наказателния съд и заключението на авто-техническата експертиза относно управляването на МПС със скорост, по-висока от адекватната на пътните условия. Според експертизата, водачът сам се е поставил в невъзможност да спре в рамките на зоната си на осветеност. Дори при сумиране на тежестта на нарушенията на ЗдвП на двамата водачи е видно, че първопричина за настъпилото ПТП е поведението на св. Янков, а поведението на пострадалия води единствено до административно наказателна отговорност. Моли за присъждане на разноските по делото.

2

С. М. И., чрез пълномощника адв.Ч., е подала насрещна въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част, като претендира неговата отмяна и уважаване на иска до пълния предявен размер от 200 000 лв.

Изложени са подробни съображения досежно нарушенията и пълната отговорност за процесното ПТП на водача на лекия автомобил, осъден за деянието си с влязла в сила присъда. Според ищцата, липсват категорични доказателства за съпричиняване на деликта от страна на пострадалия, поради недоказана от ответника причинно-следствена връзка между негови действия и настъпилия вредоносен резултат. Отново е изтъкната завишената отговорност на водачите на МПС спрямо останалите участници в движението, включително пътните превозни средства с животинска тяга. Дори при възприемане становището за поведение на пострадалия, което е допринесло за настъпване на увреждането, то съпричиняването не би следвало да бъде повече от 20%. Направено е искане за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

Обжалваното решение, преценено служебно съобразно изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като постановено от законен състав на компетентния съд, при изискуемите от закона форма и съдържание и при редовно развило се исково производство по допустима искова претенция.

По правилността на решението:

Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие, предявен против застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за участвалия в процесното ПТП автомобил и има правното си основание в чл.432 КЗ, вр чл.45 ЗЗД.

Безспорно е по делото, че с влязла в сила на 25.05.2022г. присъда по НОХД № 392/2020г. на Ямболския окръжен съд, П. А. Я е признат за виновен и е осъден за това, че на 27.01.2029 г., около 22,30 ч. на път III-7007, при управление на товарен автомобил „Пежо-Ранч“, с ДК № У8272АМ по посока от гр.С. към и с.З., Я. област, нарушил правилата за движение по пътищата чл.20, ал.2 ЗДвП – несъобразена скорост с конкретното разС.ие на видимост, осигурено от къси светлини на автомобила, по непредпазливост причинил смъртта на В. Х. И. от гр.С., починал на 02.02.2019г., за което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, му е наложено наказание една година лишаване от свобода при условията на чл.66 НК.

При посочения по-горе резултат от наказателното производство, се налага изводът за наличие на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД за прекия извършител. Влязлата в сила присъда по наказателното 3 дело води до неоспоримост и задължителност за гражданския съд на авторството на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл.300 ГПК/. Конкретният вредоносен резултат, смърт, е елемент от състава на престъпното деяние, квалифицирано по чл.343 ал.1 б.”в” НК, поради което и върху него се простират обвързващите гражданския съд последици от присъдата по наказателното дело. При призната в наказателния процес вина на прекия причинител на смъртта на пострадалото лице, е налице установеност на причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат. Безспорни и доказани по делото са и търпените от ищцата С. М. И. – съпруга на починалия В. И., неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на съпруг.

Няма спор между страните за наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗЕАД „БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за управлявания от Я. автомобил, съгласно полица № BG/03/118000910407, валидна към момента на увреждането, поради което отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.432 КЗ в случая се явява доказана по своето основание. Ответното дружество е сезирано на 04.07.2019г. с предложение за постигане на извънсъдебна спогодба за заплащане на С. И. на сумата от 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, което е останало без последствие.

Спорен между страните е размерът на дължимото обезщетение.

Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Размерът на обезвредата следва да бъде съобразен с вида, тежестта и продължителността на преживените от потърпевшия болки и страдания, както и с икономическите условия в страната към момента на увреждането.

За установяване на горните обстоятелства, по делото са разпитани свидетелите Й. П. и М. И.. Първият е приятел на загиналия В. И. от 20 години.

Заявява, че В. имал много добри отношения с жена си С., разбирали се. Той бил добър човек, работел като строител, после в овцеферма. Издържал семейството си. Жена му С. също работела, но основно семейството издържал В.. След инцидента, като видела свидетеля, С. винаги се натъжавала и се просълзявала, все едно виждала съпруга си. На погребението била много зле, давали успокоителни. След загубата се променила. Преди била жизнена, весела, а сега се отчаяла, заслабнала, оставила бяла косата си. Тежко е да се оправя сама.

Свидетелят М. И. живее от 14 години на семейни начала с дъщерята на С. – М. В.. Заявява, че С. и В. се уважавали, разбирали се много добре, помагали си. Не се карали. Семейството почти изцяло се издържало от В.. С. не работела поС.но. Сега отскоро започнала работа като готвач. Като разбрали за катастрофата, свидетелят отишъл на място заедно със сина на В., който вече бил откаран в болницата. Отишли в болницата и цяла вечер били там. С. не била на себе си. Не я пускали да види мъжа си. След като бил 3-4 дни в кома, В. починал в болницата. Първо разбрал сина му. С. като разбрала, веднага 4 сложили система, за да се успокои. Тя най-много преживяла смъртта на В.

Била много разстроена. После се затворила в себе си и в това съС.ие била повече от месец. Сега е отслабнала, пие лекарства, не е същия човек като преди, когато семейството се разбирали, били весели, С. била оптимистичен човек. След смъртта на В. тотално отпаднала.

Пред първата инстанция е изслушана съдебна психологична експертиза, която дава заключение, че ищцата е преживяла остра стресова реакция – шок при узнаване за катастрофата и в последствие за смъртта на съпруга си. При надеждата той да се възстанови, новината за смъртта при посещения за свиждане са довели до допълнителен стрес – припаднала. По скала на измерване на стресогенни житейски събития загубата на съпруг е с най-висок ранг от 90%. Във времето близко до събитието, от порядъка на месеци след това, са налице признаци за наличие на нарушения в личностното и социално функциониране на ищцата, популярно наречено „душевно разстройство“ в емоционалното съС.ие, при соматични и вегетативни проблеми – лош сън и кошмари, спомени за вида на мъжа в болницата, липса на апетит, промени в теглото, чувство на задушаване, повишаване на кръвното, самоизолация, нарушение на ежедневните навици и др. Фазата на остра стресова реакция по клинични изследвания е 48 часа, но при ищцата този период е по-кратък – 24 часа, доколкото е трябвало да се мобилизира и да се погрижи за мъжа си в болницата. Срив настъпва при новината, че е починал, при което припада и за кратък период до минута не е била на себе си и няма спомен. Появил се е посттравматичен синдром с повишена тревожност умерена депресия, но без апатия, равнодушие към околния свят, чувство за безполезност, липса на воля, а главно понижена енергичност и активност, дълбоко преживяване на самота, подтиснатост поради финансови и битови проблеми, които са над възможностите , тъга по спътника в живота. Вещото лице заключава, че в случая може да се говори за наличие на клинична динамика в рамките на типичната за подобни случаи – умерена депресия, невротични реакции и преживявания от кръга на тревожния спектър. Няма по-сериозни когнитивни нарушения, а вегетативна симптоматика и соматични дисфункции – кардиологични и стомашни неразположения, с потърсена медицинска помощ, без придобит хроничен характер. Няма психотични прояви. Към момента на извършения от вещото лице Д. Й. личен преглед към м. 09.2022г., ищцата е във фаза на преработване на травмата и приемане на загубата. Възобновените социални контакти и грижи за внуците са довели до отпадане на острите фази на симптоматиката. Прогнозата е страданието да продължи като болка от самотата, празнота, тъга и нещастие, но при настойване живота да продължи без подкрепата и грижата на партньора си. Чувството на гняв към виновника за катастрофата е затихващо и е преминало в омраза и обвинение, но без силни емоционални и вегетативни прояви. СъС.ието на ищцата е типична реакция на скръб и нормална последица от загубата на съпруг.