Определение № 242 от 28.01.2022, Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№…………………… /

………………година гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

ДИМИТЪР

МИХОВ

ЙОРДАН

ДИМОВ като разгледа докладваното от съдия Й. Димов к. ч. адм. дело №126 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК.

Делото е образувано по частна жалба от П.К.П., ЕГН **********, адрес-***, срещу Определение № 3166/07.07.2021 г., постановено по адм. дело № 2514/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му, против заповед №Л-705/25.05.2021 г. на началника на затвора Ловеч, потвърдена със заповед № Л - 2887 от 17.08.2021 г. на Главния директор на ГД “Изпълнение на наказанията“, с която е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ и е прекратено производството по делото.

Излага доводи за неправилност на определението, като необосновано, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и преграждащо пътя му на защита. Иска се отмяната на същото и разглеждане на жалбата по същество.

В срока по чл. 232 АПК от ответника не е депозирано становище по частната жалба.

Административен съд Варна, тричленен касационен състав намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.

230 от АПК.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд Варна е оставил без разглеждане, като недопустима жалбата на П.К.П., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора Варна, срещу Заповед № Л-705/25.05.2021 г. на началника на затвора Ловеч, потвърдена със заповед № Л – 2887 от 17.08.2021 г. на Главния директор на ГД “Изпълнение на наказанията“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“, и е прекратил производството по адм. д.№ 2514 по описа на Административен съд- Варна за 2021 г.

За да постанови този резултат, административният съд е приел, че жалбата е недопустима, като се е позовал на специалните норми на ЗИНЗС, които не предвиждат съдебен контрол на заповедите за налагане на дисциплинарни наказания, с изключение на тези, с които се налага наказанието "изолиране в наказателна килия". Първоинстанционният състав е констатирал, че П.К.П. е обжалвал заповедта на Началника на Затвора Варна пред Главния директор на ГД “Изпълнение на наказанията“, който със Заповед № Л - 2887 от 17.08.2021 г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил оспорената заповед.

Изводите на съда са, че по този начин регламентираният в чл.

110, ал. 4 и ал.

5 ЗИНЗС ред за оспорване на заповедта е изчерпан и същата е влязла в законна сила, а жалбата на Живков е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на съдебно обжалване акт.

След запознаване с доказателствата в административнонаказателната преписка и въззивното дело, касационният състав приема, че обжалваното определение е постановено при неправилно приложение на закона.

С обжалваната заповед на П. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 2 ЗИНЗС. Чл. 104, ал. 1 ЗИНЗС гласи, че дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед на началника на затвора. Чл. 102—106 ЗИНЗС уреждат процесуалните правила за налагане на наказанията, а чл. 107—109 ЗИНЗС – изпълнението на наказанията. Чл. 110 ЗИНЗС урежда реда и начина за обжалване на дисциплинарни наказания, като според второ изречение заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред главния директор на ГДИН, а според трето изречение заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта. Алинеи 4 и 5 от този член предвиждат срок за произнасяне при обжалването по административен ред и правомощията на компетентния да разгледа заповедта орган.

Действително за разлика от чл. 111 ЗИНЗС, който се отнася до обжалването на наложено дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия и предвижда изрично пряк съдебен контрол на тези заповеди пред административния съд, както и касационно оспорване на решението на административния съд, чл. 110 ЗИНЗС предвижда изрично само оспорването по административен ред.

Обжалваната от П. заповед обаче безспорно има характер на административен акт, тъй като с нея се упражнява спрямо П. държавна принуда от страна на специализиран орган по изпълнение на наказанията, чиито актове, действия или бездействия във връзка с изпълнението на наказанията са административни, по аргумент от т. 8 от мотивите на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 2/2014 г., ОСГК и І и ІІ колегия на ВАС.

Установената до 2020 г. практика е в унисон с обжалваното определение, но със Закона за изменение и допълнение на ЗИНЗС, обн. в ДВ бр.

105 от 2020 г. и в сила от 15.12.2020 г. е въведена нова допълнителна разпоредба - § 4б, който гласи, че разпоредбите на глава десета от АПК (относно оспорването на административните актове пред първата инстанция) се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнението на наказанието, чието решение е окончателно.

С тази допълнителна разпоредба изрично в закона се закрепя принципът на едноинстанционен съдебен контрол пред административните съдилища на актовете на органите по изпълнение на наказанията и се уеднаквяват процедурите по обжалване, както се установява от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗИНЗС рег. № 054-01-104/13.11.2020 г., с който е внесено приетото изменение.

Предвид горното, Заповед № Л-705/25.05.2021 г. на началника на затвора Ловеч, с която на П.К.П. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 2 ЗИНЗС е годен за обжалване индивидуален административен акт, за който е приложим § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, предвиждащ едноинстанционен съдебен контрол по същество. Определението, с което производството по жалбата е прекратено, е неправилно и подлежи на отмяна, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния състав за продължаване на съдопроизводствените действия. (В подобен смисъл и Определение №1679/07.07.2021 г. по к.ч.а.д. №1204/2021 г. по описа на Адм. съд Варна; Определение №1689/07.07.2021 г. по к.ч.а.д. №1453/2021 г. по описа на Адм. съд Варна и Определение №2952/12.11.2021 г. по к.ч.а.д.

№2268/2021 г. по описа на Адм. съд Варна.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 235 АПК, във връзка с §4б, ал. 2 ЗИНЗС, настоящият касационен състав на Административен съд – Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение

№ 3166/07.07.2021 г., постановено по адм. дело № 2514/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на П.К.П., ЕГН **********, адрес-*** против заповед №Л-705/25.05.2021 г. на началника на затвора Ловеч, потвърдена със заповед № Л - 2887 от 17.08.2021 г. на Главния директор на ГД “Изпълнение на наказанията“, с която е наложено дисциплинарно наказание „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.