Присъда № 43 от 19.06.2026, Районен съд - Петрич

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 43/19.06.2026 година по НОХ ДЕЛО № 238/2026 по описа на Районен съд-гр.П.

Производството е образувано въз основа на обвинителен акт, с който Районна прокуратура – Б., ТО – П. е повдигнала обвинение срещу Б. И. К., от гр. П., в това, че на неустановена дата в периода 11.08.2022 г. - 31.01.2023 г. в гр. П., в качеството си на съдружник и управител на „Д.Ф.“ ООД гр. П., съзнателно се е разпоредил със запорирана вещ - товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 612 D VARIO“ с рег. № *** на стойност 4 900 евро, собственост на „Д.Ф.“ ООД гр. П., запориран с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С 210001-022-0031491/13.05.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП С., офис Б. - И.Б., който му бил оставен за пазене с протокол за опис № С220001-028-0001994/11.08.2022 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП, офис Б. – Й.А., като продал горепосочения товарен автомобил на Я.М.Х. от гр. П. – престъпление по чл. 217, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК Производството пред Районния съд протече по диференцираната процедура по Глава 27 НПК по молба на подсъдимия и неговия защитник, като на основание чл. 370, ал. 1 НПК бе проведено предварително изслушване на страните. Съдът, разясни на подсъдимия въпросите по чл. 371 от НПК и със свое определение одобри съгласието на подсъдимия по чл. 371, ал.

1 от НПК, както и обяви, че ще ползва самопризнанието му по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието на подсъдимия е доказано от обективна и субективна страна, че е съставомерно по текстовете, по които е повдигнато обвинението. Пледира за налагане на наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, като на основание чл. 58а от НК, да бъде намалено с една трета като се наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, като изпълнението на наказанието да бъде отложено за срок от 3 години.

Подсъдимият Б. И. К., се явява лично в съдебното заседание и се представлява от договорен защитник. Признава се за виновен по повдигнатото обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях. Освен че е получил препис от обвинителния акт и се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, в хода на съдебното следствие подсъдимият К. излага описание на фактическата обстановка по извършването на самото престъпление, за което е ангажирана наказателната му отговорност, както и изразява съжаление за извършеното инкриминирано деяние.

Защитникът на подсъдимия моли съдът да вземе предвид многобройните и изключителни смекчаващи вината обстоятелства, изразената критичност и разкаяние от подсъдимия, младата му възраст, същият е безработен, подзащитният му осъзнава грешката си, както и, че деянието е извършено от лекомислие.

По делото бяха прочетени и приобщени като доказателства събраните такива в цялост по ДП № 314 ЗМ-539/2023 година по описа на РУ – П..

По реда на чл. 372, ал. 4 НПК /ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г./, със съдебно определение, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, които е изразил съобразно чл. 371, т. 2 от НПК, като при провеждане на съдебното 1 разследване съдът не е събирал доказателства по отношение на фактите, съдържащи се в обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт, поради което при постановяване на присъдата и решаване на въпросите, посочени в чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, са използвани доказателствени материали, събрани само в хода на разследването по ДП, както и направените от К. самопризнания с породените от тях правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното :

Подсъдимият Б. И. К. е мъж на *** години, българин, български гражданин, безработен, разведен, неосъждан, със средно образование, живущ в /населено място/.

На 13.08.2020 г., подсъдимият Б. К. заедно с Б.П.М. от В. регистрирали еднолично дружество с ограничена отговорност - "Д.Ф." ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление /населено място/ и съдружници Б.П.М. и Б. И. К.. Двамата съдружници били вписани и като управители на дружеството.

След като регистрирали дружеството същото започнало да извършва търговска дейност, но постепенно натрупало сериозни задължения към НАП. По тези причини, през 2021 г. било образувано изпълнително дело № 211020299/2021 г. по описа на ТД-НАП-С., офис Б.. На 13.05.2021 г. с постановление на публичен изпълнител И.М. по изпълнителното дело бил наложен „запор“ върху притежаваното от "Д.Ф." ЕООД моторно превозно средство, а именно товарен автомобил марка и модел „Мерцедес 612 D VARIO“ с рег.№ ***. В тази връзка свидетел Й.А. - публичен изпълнител в ТД на НАП С., офис Б. се срещнала с подсъдимия К. в офиса на "Д.Ф." ЕООД, нахдящ се в /населено място/ и му връчила постановлението за налагане на запор. Впоследствие - на 11.08.2022 г., в гр. П. в присъствието на подсъдимия К. и свидетеля Р.Ц., публичен изпълнител, А. извършила опис на товарния автомобил, като в протокола за опис описала състоянието му към момента на извършване на описа, а именно, че не е в движение и че има проблем с горивно нагнетателната помпа, поради което се очаква да бъде ремонтиран. В протокола били описани и индивидуализиращите белези на микробуса, след което за пазач на вещта бил назначен подсъдимия К., на който същият микробус бил оставен на отговорно пазене. Наред с това подсъдимия бил уведомен от А. за задълженията му като пазач на вещта, като подписал и съставения от публичния изпълнител протокол за опис в качеството на пазач.

След това получил и копие от същия.

С цел отстраняване на техническата неизправност на моторното превозно средство подсъдимия го оставил за ремонт в сервиза на свидетеля И.А.Г. находящ се до завод „Е.“, срещу бившата ветеринарна лечебница в гр. П., като междувременно започнал да търси купувач за микробуса. Малко след извършването на описа, Б. К. се срещнал в заведение в гр.

П. с Я.М.Х. от гр. П. и му казал, че притежава микробус, в недобро техническо състояние, който иска да продаде за сумата от 1500 лева. Свидетеля Х. се заинтригувал от предложението и поискал да види превозното средство, поради което двамата се придвижили до сервиза на свидетеля Г.. След като огледал микробуса свидетеля Х. решил да го купи и да го продаде на някоя автоморга за части. Не след дълго свидетеля Г. ремонтирал горивно нагнетателната помпа на микробуса и същия бил транспортиран от подсъдимия К. до дома на свидетеля Х., находящ се в /населено място/. Подсъдимия К. предал на свидетеля Х. владението върху микробуса и получил от него сумата от 1500 лева, равняващи се на 766,94 евро. Същевременно свалил регистрационния номер на превозното средство и взел от жабката свидетелството му за регистрация, като обяснил на Х., че следва 2 да ги върне. Впоследствие Я. Х. продал микробуса за сумата от 2000 лева, равняваща се на 1022,58 евро на свидетеля А.С.С. от гр. П., който купувал стари автомобили, който пък от своя страна го продал на гръцки гражданин, неустановен в хода на разследването.

На 31.01.2023 г. свидетелката А. се обадила по телефона на подсъдимия К. и му обяснила, че ще се насрочи търг за продажба на микробуса, поради което следва да посочи точното му местоположение. Тогава подсъдимият заявил, че микробуса е взет от съдружника му Б.М. и не знае къде се намира. Затова Й.А. поискала съдействие от органите на ОД на МВР гр. Б. за установяване на местонахождението на МПС-то, но същия не бил открит.

По случая започнало настоящето ДП № 314 ЗМ – 539/2023 година по описа на РУ – П., за престъпление по чл. 217, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

В хода на разследването била назначена и изготвена оценителна експертиза на МПС-то от вещото лице Р.Ш., от заключението на което е видно, че пазарната стойност в периода от 11.08.2022 година, до 01.02.2023 година на 1 брой товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „612 Д Варио“, с рег. № *** е в размер на 4900,00 /четири хиляди и деветстотин/ евро.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от страна на подсъдимия и неговия защитник, като същата съдът прие за установена въз основа самопризнанието на подсъдимия Б. И. К., както и въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и приложените способи за доказване, които го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите А.Л.Г., Р.Е.Ц., Й.С. А., И.А.Г., К.Н.Р., Я.М.Х., Р.А.М., А.С.С., Т. И. Х., справка от КАТ по рег. номер, разпореждане за определяне на окончателна оценка № С220001-104-0001407/05.10.2022 г., протокол за опис № С220001-0280001994/11.08.2022 г., постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С 210001022-0031491/13.05.2021 г., 2 бр. протокола за разпознаване на лица и предмети от 30.06.2025 г. и изготвената оценителна експертиза.

Съдът намира, че направеното от подсъдимия Б. И. К. самопризнание за доказаните по делото факти се подкрепя напълно от събрания в досъдебното производство непротиворечив и единен доказателствен материал. Така от показанията на свидетелите А.Л.Г., Р.Е.Ц., Й.С.

А., И.А.Г., К.Н.Р., Я.М.Х., Р.А.М., А.С.С. и Т. И. Х., от самопризнанието на подсъдимия, ясно се установяват механизма на извършване на престъплението, неговият автор, мястото където е извършено. Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е извършител на престъпната проява, за която е обвинен. Събраните по делото доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват извършеното от подсъдимия противоправно деяние, а именно съзнателно разпореждане със запорирана вещ оставена на дееца за пазене, за което е обвинен от представителя на държавното обвинение по надлежния законов ред. Самопризнанията на подсъдимия за признатите от него от обвинителния акт факти не са изолирани, а същите кореспондират изцяло и съвпадат с релевантните факти от предмета на доказване по чл. 102 от НПК, изведени от съда по еднопосочен и безспорен начин от събраните в ДП доказателства, без да е необходимо с оглед проведената диференцира по реда на чл. 371, т. 2 от НПК да се съберат 3 непосредствено пред съдебния състав или да се събират други доказателства.

От приобщените към делото писмени доказателства, както и от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства събрани чрез разпита на свидетелите А.Л.Г., Р.Е.Ц., Й.С. А., И.А.Г., К.Н.Р., Я.М.Х., Р.А.М., А.С.С. и Т. И. Х., безспорно се разкриват релевантните за повдигнатото обвинение факти, като се установяват отделни елементи от престъпното деяние, механизма и авторството на престъплението.

Посочените доказателства и доказателствени материали, прочетени и приобщени по предвидения в процесуалния закон ред в хода на съдебното следствие, са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, поради което съдът счита, че пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и като подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание, поради което ги кредитира изцяло.

Кредитирани в пълна степен са и всички писмени доказателствени средства, които доказват по несъмнен начин, че процесната вещ е била във владението на подсъдимия, като същата е била запорирана и били оставена за отговорно пазене от подсъдимиянего и въпреки това той се е разпоредил с процесната вещ.

Съдът изцяло кредитира показанията на посочените по-горе свидетели. Съдът изцяло кредитира и обясненията на подсъдимия К., предвид тяхната непротиворечивост, обоснованост, логическа свързаност и подкрепата от другите доказателства. От обясненията му категорично се установява какво е било участието му в престъпното деяние.

Доказателственият материал, преценен поотделно и в неговата цялост, възпроизвежда фактите от предмета на доказване последователно и безпротиворечиво и съдът на база тези доказателства достигна до своите правни изводи в следния смисъл.