Решение № 148 от 26.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Бургас, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

С.А АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Росица Г. Дапчева като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262100600514 по описа за 2026 година С Присъда № 34 от 09.03.2026 г. постановена по НОХД № 2903/2025 г.

Районен съд гр.Бургас е признал подсъдимия И. Д. И., с ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. Х., *******, ********* гражданин, *********, ****** ********** образование, *********, за невиновен в това, че на неустановена дата, за времето от м. юли 2022 г. до м. декември 2022 г. в гр. П., действайки при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у И.

П. Н., П. Г. Ж., Р. А. М., Х. И. И. и Ж. Н. В., че като представител на „В.“ ООДП., с ЕИК № **********, представлявано от Р. В. Т., с пълномощия да изкупува черноморска мида на цена 7,00 лв. за килограм, като причинил имотна вреда, както следва: на И. П. Н. за предадена на И. черноморска мида на стойност 3174 лева; на П. Г. Ж. за предадена на И. черноморска мида общ на стойност 3200 лв; на Р. А. М. за предадена на И. черноморска мида на стойност 700 лв.; на Х. И. И. за предадена на И. черноморска мида на стойност 3100 лв.; на Ж. Н. В. за предадена на И. черноморска мида на стойност 2500 лв., всичко на обща стойност 12 684 /дванадесет хиляди, шестотин осемдесет и четири/лв.

1

Недоволни от постановения акт останали пострадалите лица, които в законоустановения срок обжалват присъдата. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Жалбоподателите твърдят, че районният съд неправилно е оправдал подсъдимия, тъй като именно той е уверявал пострадалите, че стоката ще бъде заплатена, продължавал е да получава продукцията, знаейки за финансовите затруднения на „В.“ ООД, и по този начин е поддържал заблуждение у рибарите. В жалбата се поддържа още, че на подсъдимия са били превеждани средства за разплащане, че той е получавал и суми на ръка, както и че след прекратяване на трудовото си правоотношение е продължил да се легитимира като представител на дружеството.

В закрито заседание на 02.06.2026 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание представителят на Бургаска окръжна прокуратура изразява становище, че присъдата на РС-Бургас е правилна и следва да бъде потвърдена. Според прокурора правилно съдът е посочил, че не се установява състав на престъплението „измама“ нито от обективна, нито от субективна страна. Според прокурора от доказателствата по делото се установява, че самият подсъдим се е оказал в същото положение като пострадалите.

Процесуалният представител на пострадалите лица поддържа изцяло подадената жалба, като счита решението на РС за несправедливо и за незаконосъобразно. Според защитата подсъдимият изобщо не е имал намерение да изпълни договорните си отношение с пострадалите лица. На второ място процесуалният представител счита, че е налице и субективният елемент тъй като подсъдимият не е съобщил на пострадалите, че фирмата, която представлява И. има финансови затруднения. Прави искане подсъдимият да бъде признат за виновен за престъплението „измама“ по чл.

209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и да му бъде наложено наказание една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок.

Пред въззивния съд подсъдимият се представлява от упълномощения си защитник адв. Станимир Вълчев от АК-Хасково, който моли въззивния съд да остави без уважение жалбата против първоинстанционния съдебен акт и да го потвърди.

Подсъдимият И. И. се придържа към казаното от неговия защитник.

Бургаския окръжен съд след като се запозна с въззивната жалба, със становищата на страните и материалите по делото, при изпълнение на правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК, установи следното:

Подсъдимият И. Д. И., с ЕГН **********, роден на ******* г. в гр. Х., ******, ******* гражданин, ******, ********* ***********, *********.

На 31.08.2021 г. бил сключен безсрочен трудов договор между дружеството В. ООД-Пловдив, представлявано от св. Р.В.Т. и подсъдимия И.

2

Д. И., като същият бил назначен на длъжността „***********“. Той следвало да извършва дейности по риболов и да изпълнява всички задачи възложени му от управителя. С допълнително споразумение от 13.05.2022 г. подс. И. бил назначен на длъжността „***********“. С това допълнително споразумение на И. били възложени различни подводни задачи включително и такива по събиране на ракообразни, мекотели и други морски организми и да получава и изпълнява други задачи от управителя. Било му възложено от управителя Т. да преговаря с местни рибари от българското черноморие, от които да изкупува миди от името на „В.“ ООД-Пловдив. За изпълнение за целите на дружеството и набавянето на продукция за цеха в гр. Пловдив, подсъдимият следвало да се среща с местни рибари и да сключва с тях договори за изкупуване на мидите, като пряко договарял продажната цена. Целта на дружеството била да добива, купува и преработва в производствен цех, близо до гр. Пловдив, добитите от Черно море миди с цел износ към Кралство Испания. С договор от 31.03.2021 г. в гр. Пловдвив бил взет под наем от дружеството и товарен автомобил „Форд Торнео Конект“ с peг. № **********, който следвало да се ползва от подс. И. за нуждите на дейността по добиване и изкупуване на черноморски миди, с който стоката да се превозва до цеха за последваща обработка, пакетиране и продажба.

Пострадалите св. И. Н., П. Ж., Р. М., Х. И. и Ж. В. се занимавали с риболов и с добив на черноморски миди в района на гр. П.. През лятото на 2022 г., те се свързали в различно време с подс. И., като всеки един от тях по различен начин разбрал, че И. изкупува черноморски миди на цена от 7,00 лв. от името на „В.“ ООД-Пловдив. Между пострадалите и подсъдимия И. имало устна уговорка независимо от събраното количество миди, плащането да се извършва на ръка в гр. П. в срок до 5 дни от предаването на мидата.

Подсъдимият заявил, че дружеството е сериозно, работи с чужди фирми и няма да има проблем с плащането на уговорената цена. Обяснил също, че добитите миди се преработват в цех край Пловдив. В началото пострадалите получавали договорената сума, но по-късно те получили частично плащане, а следващото плащане било изцяло неизпълнено. В началото на м. септември 2022 г. св. Н. започнал да търси подс. И. по телефона, а той непрестанно го уверявал, че дружеството ще плати дължимите суми, и че не трябва да се притеснява. Заявил на Н., че техни съконтрагенти от Испания бавели плащанията към тях, поради което „В.“ ООД-Пловдив не можело да се разплати с рибарите от гр. П. за изкупената продукция.

След като последното плащане изцяло не било заплатено, св. Ж. се свързал със собственика на дружеството - св. Т. в гр. Ч.. Заедно с други рибари Ж. отишъл във вилата на Т., за да се изяснят защо не им се изплаща предадената продукция. Св. Т. заявил, че дружеството изпитвало финансови затруднения, но така или иначе уверил рибарите, че управителят ще се разплати с тях. През м. януари 2023 г. св. Ж. се свързал отново със св. Т., който обещал да му предаде лодка на стойност 8200 лв., която да се продаде и продажната цена да се използва за погасяване на дълга на „В.“ ООД-Пловдив.

В тази връзка св. Т. продал лодката и предал парите на св. Ж., който ги поделил с останалите рибари, които имали да вземат пари от В. ООД-Пловдив. От 3 тогава св. Ж. и останалите рибари нямали повече контакти със св. К., св. Т. и подс. И. и така не получил дължимите суми от дружеството.

Към настоящия момент дружеството „В." ООД - Пловдив все още не е заплатило на свидетелите И. Н., П. Ж., Р. М., Х. И. и Ж. В. суми в общ размер от 12684 лв. по сключените устни договори за покупко-продажба на стока /черноморска мида/.

Горната фактическа обстановка въззивната инстанция, подобно на РСБургас, прие за безспорно установена на база на:

Гласните доказателствени средства – показанията на св. И. Н., П. Ж., Р.

М., Х. И., Ж. В., прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, Р.

Т., прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК Г. К., А.Т., А.Д., Т.И. и Н.С., както и на обясненията на подсъдимия И..

Писмените доказателства: справката за съдимост, трудови договори и длъжностни характеристики, справка ТР, извлечения от тетрадка на подс. И., пълномощни, преводни нареждания на парични суми, извлечения от риболовни дневници, документи от ИАРА.

Заключението на вещото лице по Съдебно-счетоводната експертиза.

Въпросните доказателствени източници са били анализирани от първата инстанция, както по отделно, така и в своята съвкупност. Мотивите на РС напълно се споделят и от настоящата инстанция. Те са логични, последователни и непротиворечиви.

Настоящият въззивен състав извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасяне на съществени корекции и/или осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че между пострадалите лица и „В.“ ООД-Пловдив са съществували неформални търговски отношения по изкупуване на черноморска мида. Подсъдимият И. И. е бил лицето, което е осъществявало контакт с рибарите, приемало е продукцията и в предходни периоди е извършвало плащания към тях от името на дружеството. Тези обстоятелства обаче сами по себе си не обуславят наказателна отговорност за измама.

Правилно районният съд е приел, че същественото по делото е не дали са останали незаплатени доставки, а дали към момента на получаване на стоката подсъдимият е имал измамен умисъл — тоест дали още тогава е съзнавал, че плащане няма да последва, и чрез неверни твърдения е мотивирал пострадалите да се разпоредят с продукцията си. Именно този елемент от състава на престъплението не е доказан по несъмнен начин.

Районният съд обосновано е отчел, че първоначално плащанията по отношенията между рибарите и дружеството са били извършвани редовно, впоследствие са започнали забавяния и частични плащания, а едва след това е 4 настъпило пълно неизпълнение. Тази последователност на събитията сочи на възникнало неизпълнение по търговски отношения, а не на първоначално замислена измамна схема.

Неоснователно е възражението в жалбата, че самото знание на подсъдимия за финансови затруднения на дружеството е достатъчно да обоснове измама. Финансовите затруднения на търговското дружество могат да имат значение при преценката за добросъвестност и за гражданскоправна отговорност, но не заместват доказването на пряк умисъл за въвеждане в заблуждение. За съставомерност по чл. 209 НК е необходимо да се установи, че обещанието за плащане е било дадено без реално намерение за изпълнение още към момента на получаване на вещите. Такъв извод не може да се направи с изискуемата по чл. 303, ал. 2 НПК степен на доказаност.

Не се установява по несъмнен начин и твърдението, че инкриминираните суми са били предадени на подсъдимия именно за конкретните доставки, предмет на обвинението, и че той ги е задържал или използвал за себе си или за другиго. Първата инстанция е обсъдила обясненията на подсъдимия, показанията на св. К. и останалите доказателства, като е приела, че инкриминираните суми не са били предадени на подсъдимия за изпълнение на отчетна сделка с рибарите, поради финансови затруднения на дружеството.

Въззивният съд споделя и извода, че пострадалите са били наясно, че продукцията се изкупува от „В.“ ООД-Пловдив, а не лично от подсъдимия. В корабните и риболовните дневници като купувач е фигурирало дружеството, а не физическото лице И.. Подсъдимият е бил фактическият посредник и лице за контакт, но задължението за плащане е възникнало за търговското дружество „В.“ ООД-Пловдив. Районният съд правилно е приел, че този факт не е достатъчен за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за измама.