Решение № 14310 от 10.12.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 23550/2022
- Вид
- Решение № 14310
- Подписан
- 10.12.2022
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.36, ал.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.139б · Закон за енергетиката
- чл.139в · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 14310 гр. София, 10.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110123550 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от [********] срещу Д. И. К. и И. Д. К. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 72754/2021 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че в качеството си на собственици на процесния топлоснабден имот ответниците са клиенти на ищцовото дружество по смисъла на чл.153 , ал.1 ЗЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [********] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата 1 на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [********], което дружество след края на отчетния период изготвя изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение Твърди се, че за имота на ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът поддържа, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците – настоящи ответници, но тъй като последните подали възражения, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови претенции. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумите, както следва: 1/ Д. И. К. - сумата от 1050,78 лева, представляваща 4/6 части от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [********], ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 20.12.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 210,02 лева, представляваща 4/6 части от обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 29.11.2021 г.; сумата от 23,50 лева, представляваща 4/6 части от главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 5,28 лева, представляваща 4/6 части от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 29.11.2021 г.; 2/ И. Д. К. - сумата от 529,39 лева, представляваща 2/6 части от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [********], ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 20.12.2021 г. до окончателното изплащане; сумата от 105,01 лева, представляваща 2/6 части от обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до 29.11.2021 г.; сумата от 11,75 лева, представляваща 2/6 части от главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 2,64 лева, представляваща 2/6 части от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2018 г. до 29.11.2021 г. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответниците оспорват 2 претендираните суми. Твърдят, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. претендираните от ищеца суми са платени изцяло. Правят възражение за изтекла погасителна давност за периода от 01.05.2018 г. до 20.12.2018 г. Излага се доводи, че по делото няма данни ищецът да е издавал фактури за всеки един от ответниците за консумираната от тях топлинна енергия, а отделно от това – че по отношение на услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за заплащане от потребителя. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените по производството разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - [********]изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 380311 в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 72754/2021 г. по описа на СРС е, че по заявление на [********] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено двамата длъжници – настоящи ответници да заплатят разделно на дружеството сумите, както следва: сумата от общо 1576,17 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден имот с адрес:
[********], аб.№[********], ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.12.2021г. до изплащане на вземането, сумата от общо 315,03 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 29.11.2021 г., сумата от общо 35,26 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2021г. до изплащане на вземането, сумата от общо 7,92 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, за периода от 31.12.2018г. до 29.11.2021 г., както и държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 07.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 72754/2021 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че срещу издадената заповед са постъпили възражения срещу длъжниците, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 642, том I , рег.№ 872, дело № 639/2013 г. по описа на [********], 3 нотариус с район на действие СРС е, че Д. И. К. е закупил процесния недвижим имот.
От приложеното по делото удостоверение за наследници може да се обоснове извод, че имотът е придобит от този ответник, по време на брака му с Мая Георгиева Костова, починала на 05.12.2014 г.
Видно от приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 117, том I, рег.№ 1331, дело № 107/2017 г. по описа на Стойка Пашова, нотариус с район на действие СРС е, че Д. И. К. е дарил на сина си И. Д. К. 4/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, а Георги Д. К. е дарил на брат си И. Д. К. своите 1/6 части от имота.
Видно още от обективираното в нотариалния акт е, че дарителят Д. И. К. е запазил правото да ползва неговата част от имота безвъзмездно, до края на живота си.
От приложеното по делото разрешение за ползване, издадено на 19.01.2004 г. от РДНСК се установява, че е издадено разрешение за ползването на строеж „Топлопровод и абонатни станции“ в процесната жилищна сграда, в която се намира и имота, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия.
По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“. Към протокола е приложен списък на присъствалите на ОС етажни собственици, както и договор от 09.04.2003 г. сключен в изпълнение на взетото решение.
По делото е представен договор от 29.07.2015 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, който съдът не обсъжда като неотносим към исковия период. Видно от договора е, че същият е сключен за срок от една година.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.
По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лицепомагач във връзка с отчетена топлинна енергия и талони за отчет.
По делото са приложени платежни нареждания за извършени преводи в полза на ищцовото дружество – на 04.12.2019 г. и на 05.11.2020 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че потреблението на ТЕ за отопление е по отчет на апартаментен /индивидуален/ топломер, от сградна инсталация – при отопляем обем 234 куб.м. и по отчет на два водомера за топла вода. Вещото лице е посочило, че срещу извършените отчети не са подавани възражения. Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение на ТЕ и начислените суми са в съответствие с нормативната уредба, а топломерът, монтиран в 4
АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след извършена проверка в ищцовото дружество, е посочило, че са издадени кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия, с които са сторнирани прогнозните задължения по фактурите. За исковия период са издадени две общи фактури за реално консумирана ТЕ. Съгласно заключението, начислените и незаплатени суми за главница през исковия период са в общ размер на 1611,43 лева, в т.ч. 35,26 лева за дялово разпределение, а лихвата за забава е в общ размер на 322,95 лева, в т.ч. 7,92 лева върху главницата за дялово разпределение.
По делото е допуснато заключение на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след извършена повторна проверка в счетоводството на ищеца, да посочи дали сумите по представените към писмения отговор платежни нареждания, са приспадани от ищеца от дължимите суми. Видно от заключението е, че платените суми са приспаднати от издадените общи фактури, описани в първоначалното заключение, поради което и не са налице основания за промяна на посочените вече размери за главница и обезщетение за забава.