Решение № 12913 от 02.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12913 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110177058 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Предявен е от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: 030269049 срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: 121130788 положителен установителен иск по реда на чл. 422 с правно основание чл. 411 КЗ за установяване на вземане в размер на 194,07 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 18.07.2024 год. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 26182/21.08.2024 год. по ч. гр. д. № 43874/2024 год. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че на 06.12.2023 г. в гр. Пловдив, на бул. „Марица“ е настъпило ПТП, по вина на водача на МПС „БМВ“ с рег. № РВ3574 НХ, в резултат на което са нанесени щети на застрахования при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ с полица № 0312230776042178 и срок на валидност от 06.12.2023 г. до 05.12.2024 г., т.а. „Рено Клио“ с рег. № СА1236ВР. Сочи, че за процесното ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, в който двамата водачи-участници в ПТП се съгласили, че вината за настъпване на същото била на водача на л. а. „БМВ“ с рег. № РВ3574 НХ, чиято гражданската отговорност на автомобилистите била застрахована при ответното дружество. Посочва, че за нанесените щети при ищцовото дружество била образувана щета № 211634245, по която за повредите по т.а. „Рено Клио“ с рег. № СА1236ВР било определено застрахователно обезщетение в размер на 179,07 лева, което с платежно нареждане № 201В1О02402201LY/22.01.2024 г. било изплатено на собственика на същото. С регресна покана с изх. № 310003395/22.04.2024 г. поканил ответника да му възстанови изплатеното обезщетение в размер от 179,07 лева, с включени 15 лева ликвидационни разноски. Въпреки получената от ответника на 24.04.2024 г. покана последният не заплатил претендираното регресното обезщетение, предвид което ищецът моли съда да му присъди посочената сума, ведно със законната лихва.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва по основание и размер предявения иск. Счита, че не е давал повод за завеждане на делото и моли съда да прекрати производството като неоснователно. Сочи, че 1 двустранният констативен протокол не бил съставен в съответствие с нормативните изисквания на ЗДвП и Наредба I-3-41 за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране на МВР, Комисия за финансов надзор и Информационен център към Гаранционен фонд. В тази връзка оспорва ищцовото твърдение, че е налице съгласие на водачите-участници в процесното ПТП по отношение на вината за неговото настъпване.

Оспорва механизма за настъпване на процесното ПТП. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищцовото дружество автомобил, като твърди, че приносът на същия е в съотношение на не по-малко от 50%. Възразява, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен и не отговаря на действително претърпените вреди. При условията на евентуалност счита, че размерът на вредите на МПС марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № СА1236ВР следва да бъде определен съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ по методиката на Наредба № 24 за задължителното застраховане, приложима към момента на събитието. Оспорва и иска за законна лихва върху главницата. Претендира съдебни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.

51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № РВ3574 НХ, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № СА1236ВР към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на МПС „БМВ“ с рег. № РВ3574 НХ; изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в сочения в исковата молба размер.

От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 06.12.2023 .г. се установява, че на посочената дата около 17:15 часа, в гр. Пловдив, на бул. „Марица“, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА1236ВР, управляван от К. К., и лек автомобил „БМВ“ с рег. № РВ3574 НХ, управляван от П. В.. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по МПС, като за лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА1236ВР е ударена задна броня, а за лек автомобил „БМВ“ с рег. № РВ3574 НХ – няма щети. Протоколът е подписан от двамата водачи, като П. В. е посочила в частта „забележка“, че вината за настъпването на ПТП е нейна, с уточнението, че не се намира под въздействието на алкохол 2 и/или упойващи вещества.

Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.

Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без възражения, като съдържа и изрично признание на водача на лек автомобил „БМВ“ с рег. № РВ3574 НХ относно нейната вина за настъпване на процесното произшествие и механизма според отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло с показанията на разпитаната свидетелка П. И. В.. Свидетелят разказва, че процесното ПТП се случило в дъждовен, студен ден. Обяснява, че се движила със своя автомобил в колона от автомобили, която вървяла много бавно. Сочи, че колите от колоната спирали рязко, а и предвид атмосферните условия, ударила колата, която се намирала пред нея. Признава, че освен рязкото спиране на автомобилите, движещи се пред нея, причина за настъпването на инцидента е и нейното разсеяно поведение – „не можах да спря рязко, тъй като се разсеях“.

Разказва, че заедно с шофьора на увредения автомобил подписани двустранен констативен протокол, като помежду им нямало разногласия, че именно тя има вина за инцидента.

Според личните възприятия на свидетеля, нейната разсеяност е довела до настъпването на инцидента.

За установяване механизма на ПТП в производството са събрани гласни доказателства и чрез разпита на Св. К. Р. К., водачът на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА1236ВР. Свидетелят разказва, че добре си спомня инцидента, при който колата, която управлявал, била ударена от момиче с „БМВ“. Обяснява, че карал с много бавна скорост, а момичето го ударило отзад. Мисли си, че ударът бил, защото в това време момичето си гледало телефона. Потвърждава, че при съставянето на двустранния протокол, нямали разногласия относно вината.

Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, тъй като същите са основани на преки и непосредствени впечатления, те са и ясни, последователни, логични, кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, а наред с това са хомогенни помежду си и дори взаимно се допълват.

По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

От него се установява, че от техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „БМВ“ с рег. № РВ3574 НХ, който е управлявал превозното средство със скорост и дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона без да настъпи съприкосновение с движещия се пред него лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА1236ВР.

Вещото лице обяснява, че за лекия автомобил, причинил удара „БМВ“ с рег. № РВ3574 НХ, не са настъпили материални вреди в резултат на съприкосновението между двата автомобила. Увреждания се констатират за товарния автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА1236ВР, а именно – ударена задна броня. Категорично е заключението, че установените материални щети се намират в пряка, причинно-следствена връзка с настъпилия пътен инцидент от 06.12.2023 г. Извежда, че стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № СА1236ВР, изчислена на база на средни пазарни цени към 3 датата на ПТП е 414,60 лв. Обяснява и в какво се изразява разхода на ищеца за т.нар. ликвидационни разноски, а именно: опис на щетите от експерт; изготвяне на снимков материал; изчисляване на стойността на уврежданията и разходи за съхранение на преписка по щета.

Съдът намира за недоказано и направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.